№ 17
гр. Варна, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско
дело № 20223100502602 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 17 ЗЗДН, вр. с чл. 258 ГПК.
Oбразувано е по въззивна жалба с вх. № 77723 от 11.11.2022 г.,
депозирана от Л. Д. Д., чрез особен представител – адв. П. Т. срещу решение
№ 3174 от 21.10.2022 г., постановено по гр. д. № 359/2022 г. по описа на
Районен съд – Варна, с което:
- жалбоподателят е задължен да се въздържа от извършване на актове на
домашно насилие по отношение на Л. С. Г., ЕГН: **********, на основание
чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН;
- забранено му е приближава на разстояние по-малко от 100 метра Л. С.
Г., ЕГН: **********, за срок от 12 месеца от влизане в сила на решението, на
основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН;
- забранено му е да приближава на разстояние по-малко от 100 метра
домашния адрес на молителката Л. С. Г., ЕГН **********: **********,
адреса на местоработата й: гр. Варна, ******** и адреса на училището на
детето й: *********, за срок от 12 месеца от влизане в сила на решението, на
основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН;
- жалбоподателят е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Варненски районен съд глоба в размер на 200 лв. /двеста
лева/, на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН, държавна такса в размер на 25 лв.
/двадесет и пет лева/, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН и адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв. /четиристотин лева/, на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК.
1
В депозираната въззивна жалба се излагат доводи за неправилност на
първоинстанционното решение. Сочи, че страните не са се намирали във
фактическо съжителство, доколкото между тях липсва общо домакинство.
Твърди, че пребиваването на молителката неколкократно, както и оставянето
на нейни лични вещи в дома на Л. Д. не обосновават извод за фактическо
съжителство, доколкото детето на молителката живее в друго домакинство.
Позовава се на разпоредбите на т. 18, пар. 1 ДР на ЗПКОНПИ, както и на т. 10
от ДР на ЗЧРБ, даващи дефиниция на понятията „фактическо съжителство на
семейни начала“ и „фактическо извънбрачно съжителство“. Намира, че
фактическото съпружеско съжителство е налице когато две лица поддържат
помежду си взаимоотношения, идентични с тези между съпрузи при
съществуващ брак, свързани с грижа, подкрепа и взаимно уважение. Сочи, че
от свидетелските показания на свидетелите на молителката се установява, че
в рамките на два месеца е приспивала при ответника и е носила и прибирала
свои лични вещи. Твърди, че страните не са полагали грижи един към друг, че
молителката е нямала ключ от дома на Л. Д., както и че не са поддържали
взаимоотношения като съпруги в отношенията си с околните. Счита, че не са
събрани доказателства съществувалата между страните връзка да
представлява фактическо съпружеско съжителство. Моли за отмяна на
решението и за прекратяване на производството, евентуално за отхвърляне на
искането. Претендира разноски.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор лично от Л.
С. Г.. В същия се излагат доводи за неоснователността на жалбата. Моли за
потвърждаване на решението.
В проведеното по делото открито съдебно заседание, въззивникът,
редовно уведомен не се явява, не се представлява. В депозирана молба от
страна на процесуалния му представител се излага становище по същество на
спора. Претендира разноски.
В о. с. з., въззиваемата, редовно лично уведомена, не се явява, не се
представлява.
За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази
следното:
Производството по гр. д. № 359/2022 г. по описа на Районен съд – Варна
е образувано по молба на Л. С. Г. с искане за налагане на мерки за защита от
домашно насилие срещу Л. Д. Д..
В исковата молба се излагат доводи, че през лятото на 2018 г. живяла
на семейни начала за два месеца с ответника. Сочи, че в този период я е бил
няколко пъти, не й е разрешавал да се вижда с никого, правил сцени от
ревност, предизвиквал скандали, за които е подавала жалби в полицията.
Твърди, че след раздялата им ответникът продължава да й звъни и й пише,
като отправял закани, че ще убие нея и близките й. Излага, че я е
принуждавал да се вижда с него, постоянно я е следял, чукал многократно на
вратата й, хвърлял камъни по терасата й, причаквал я при излизанията до
работното място, което и посещавал. Сочи, че при срещите им я принуждавал
да имат сексуални контакти. Споделя, че се е заканвал, че ще я заколи.
Излага, че на 8.01.2022 г. я е принуждавал да се видят, като след отказа й,
започнал да я заплашва, а след като разбрал, че молителката възнамерява да
отиде в полицията й казал, че ще я чака пред входа, ще я застреля и входът ще
стане в „кръв и сополи“. Сочи, че на следващия ден ответникът е продължил
със заплахите, като й е пратил снимка с пистолет. Споделя, че заедно с
близките й не са излизали няколко дни от дома им и постоянно се оглеждали.
2
Моли за уважаване на молбата, както и за издаване на заповед за незабавна
защита.
Ответникът чрез назначения му особен представител адв. Т. в о. с.з.
излага становище за недопустимост на производството, доколкото
молителката не попада в кръга на субектите по чл. 3 ЗЗДН. Сочи, че страните
не са живели на семейни начала и не са били във фактическо съпружеско
съжителство.
Съставът на Варненския окръжен съд, въз основа на твърденията и
възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и
по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:
В производството към молбата е приложена и молба-декларация по чл.
9, ал. 3 ЗЗДН, подписана от молителката. В съдържанието на същата се
съдържа описание на извършените от ответника актове на домашно насилие
на 8.01.2022 г. и 9.01.2022 г.
От приложеното гр. д. № 15726/2018 г. по описа на Районен съд –
Варна, е видно, че с решение от 14.03.2019 г. на Л. Д. са му наложени мерки
по ЗЗДН спрямо Л. Г. за срок от 18 месеца, по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗЗДН,
както и по чл. 5, ал. 4 ЗЗДН.
Видно е от отговор изх. № АД – 1852 от 29.04.2022 г. на УМБАЛ „Света
Марина“, че лицето Л. Д. е настанявано за лечение в психиатричните клиники
на болницата в периода 10.05 -31.05.2006 г. с диагноза: емоционално
нестабилна личност
От приложената справка за съдимост от 18.04.2022 г. /л. 65-68 от делото
на ВРС/ се установява, че Л. Д. има осъждания за различни престъпления,
като - кражба, грабеж, обсебване и средна телесна повреда при хулигански
подбуди.
От преписка № УРИ № 436000-893/17.02.2022 г. по описа на Второ РУ –
гр. Варна, е видно, че Л. Г. е подала сигнал за осъществявано от Л. Г.
психическо насилие. На последния на 26.01.2022 г. му е снето сведение, в
което е заявил, че не е заплашвал молителката, не е осъществявал насилие
спрямо нея, че изпращането на клип с оръжие не е било с цел да я заплашва.
Изложил е, че през 2018 г. са живели с Л. в дома му, като след това тя го е
канила в нейния дом и е оставал там за по три дни, продължавали са да се
виждат и след 2018 г. и извън дома им. Сочи, че докато е бил в затвора в ТПО
„Разделна“ Любила, заедно с баба му през две седмици Л. му е ходила на
свиждания., като му е изпращала и пари по пощата. Посочил, е че последно се
видели на 16.01.2022 г., като след това не е виждал или чувал Л. Г.. Към
преписката са приложени и разпечатки от Вайбър, както и снимка с пистолет.
В първоинстанционното производство са събрани гласни
доказателствени средства посредством разпит на допуснатите свидетели, по
един за всяка страна: С.ка Д.а С. и Л.Б.Л. за установяване на твърдените от
страните факти и обстоятелства, за които носят доказателствена тежест.
От свидетелските показания на свидетеля С., бивша свекърва на
молителката, която живее с нея, се установява, че познава страните и
отношенията им. Сочи, че Л. е живяла няколко месеца при Л. през 2018 г.,
като след нанесен побой и обтегнати отношения се е изнесла. Споделя, че е
присъствала на сцени на ревност през годините. Излага, че е имало побой,
както и че ответникът много дълго време ги е следял и пресрещал навсякъде.
3
Сочи, че след последния побой, на който й тя е присъствала е имало затишие,
както и че началото на 2022 г. Л. й е изпратил снимка с пистолет и
заплашителни смс-и по телефона. Споделя, че Л. е отправял заплахи, че ще я
убие и ще я заколи. Излага, че не знае дали и през 2022 г. е приспивала при
него, както и дали двамата са излизали.
Свидетелката Л., баба на ответника, при разпита си посочва, че познава
Л. от четири години, като в началото е живяла с внука й около два - три
месеца, като след това се разделяли и събирали. Сочи, че въпреки
ограничителната заповед, те се срещали, събирали са се тайно, доколкото Л. е
казвала на майка си, че е у приятелка, а е оставала при Л., който живее със
свидетелката. Споделя, че тази година /2022 г./ пак са били у тях и са се
събрали. Сочи, че е чувала от Л., че се срещат и навън, доколкото посещавали
ресторанти. Споделя, че Л. й се обажда по телефона и когато тя не му отвърне
започвал да нервничи. Излага, че им е казала да излязат съвместно на
квартира, за да й осигурят спокойствие от разправиите си.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият
състав на Варненски окръжен съд формира следните правни изводи:
По допустимостта на молбата:
Настоящият съдебен състав, след преценка на съвкупността на
събраните по делото доказателства намира, че молбата изхожда от и срещу
легитимирано лице по смисъла на чл. 3, т. 2 и чл. 8, т. 1 ЗЗДН. Затова и не
следва да бъдат споделяни оплакванията, подробно развити във въззивната
жалба за недопустимост на производството по съображения за липсата на
фактическо съжителство на страните. Този извод следва от обстоятелството,
че от свидетелските показания на свидетелката Л., се установява, че страните
се познават от 2018 г., когато са живели съвместно, както и че след това те се
събират и разделят и се срещат и чуват често. В снетото сведение на Л. Г. по
приложената по делото преписка по УРИ № 436000-893/17.02.2022 г. по описа
на Второ РУ – гр. Варна, същият признава неизгоден факт, а именно: че
страните поддържат връзка и след 2018 г., че молителката го е подкрепяла
нееднокрано финансово посредством изпращаните средства по пощата, че го
е посещавала често и периодично, докато е бил в затвора в с. Разделна, заедно
с баба му, както и че са поддържали интимни отношения, като за последно е
видял молителката на 16.01.2022 г. Затова и следва да се приеме, че предвид
полаганата грижа, при наличие на емоционална и финансова обвързаност,
помежду им са налице отношения на взаимност и близост и към 16.01.2022 г.
Горното обуславя извод, че между страните е осъществявано фактическо
съжителство, продължило и към момента на реализиране на акта на домашно
насилие – 8.01.2022 г. и 9.01.2022 г., предмет на настоящото производство.
Разгледана по същество, съдът формира следните правни изводи:
Легалното дефиниция на понятието „домашно насилие“ се съдържа в
чл. 2, ал. 1 ЗЗДН. Целта на производството по ЗЗДН е да се даде ефективна
защита на пострадалите лица срещу една особена категория посегателства,
извършвани от и срещу лица, които се намират в най-близки
взаимоотношения помежду си съпружески, родствени или във фактическо
съжителство. Доколкото деянията от този тип биват извършени най-често в
домашна среда е предвидено от законодателя, че при липсата на други
доказателства, декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН има самостоятелна
4
доказателствена сила. Същата, за да бъде годно доказателствено средство,
трябва да индивидуализира акта на насилие по начина, по който последният е
описан в депозираната молба за защита, т. е следва да съдържа пълно, точно и
ясно описание на процесния акт на домашно насилие. Независимо от
предвиденото в нормата на чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, молителят следва да установи, в
условията на пълно и главно доказване, извършените от ответника актове на
домашно насилие с техните обективни прояви. Обвързващата доказателствена
сила на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН е задължителна за съда само ако
няма други доказателства, които я да оборват. В доказателствената тежест на
ответника, при направено оспорване, че са извършени актове на домашно
насилие, е да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до
оборване на изложеното в декларацията и разколебаване на нейната
доказателствена сила.
Съобразно задължителните указания, дадени в ТР № 2 от 25.11.2020 г.
на ВКС по т. д. № 2/ 2019 г., ОСГК, при определяне на защитната мярка по
чл. 5, ал. 1 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането в молбата, а се ръководи от
целта да даде пълна, адекватна и ефективна защита на пострадалото лице.
От дефиницията, дадена в чл. 2 ЗЗДН, а и от разпоредбата на чл. 10, ал.
1 ЗЗДН, следва, че идеята на закона е да се изследва поведението на страните
не абстрактно и изобщо, а конкретния акт на домашно насилие,
индивидуализиран по време, място, начин и проявна форма. Съобразно него
се преценява основателността на молбата, относимостта на доказателствата и
адекватната мярка/мерки за защита.
Спорът в случая е концентриран върху въпроса дали спрямо
молителката Л. Г. е осъществен акт на домашно насилие на посочените дати –
8.01.2022 г. и 9.01.2022 г., изразяващи се във психическо насилие спрямо нея
– че ответникът ще се разправи с нея като я застреля, че ще я причака пред
входа й и той ще стане в „кръв и сополи“, както и в изпращането на снимка с
пистолет.
Настоящият състав намира, че в подадената декларация по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН относно твърдяното психическо и емоционално насилие, причинено на
молителката Л. Г. на 8.01.2022 г. и 9.01.2022 г., актът на насилие е достатъчно
индивидуализиран, съответен на посоченото в депозираната молба.
Изложеното относно причиненото психическо насилие, кореспондира и на
събраните гласни доказателствени средства посредством разпит на
свидетелката С.. Свидетелката се е намирала в непосредствена близост до
страните, пресъздава възприетата от нея фактическа обстановка
непротиворечиво на събраните писмени доказателства, поради което съдът
кредитира показанията й изцяло. Изложеното в декларацията не се оборва от
свидетелските показания на свидетеля Л., доколкото последната излага
доводи за непрестанни обаждания от Л. Д. на Л. Г., както и караници. Същото
съответства и на съдържанието на приобщената преписка, инициирана по
жалба на Л. Г., в която Л. Д. признава изрично неизгоден факт, а именно:
изпращането на снимка с пистолет на молителката, както и че я ревнува и се
карат.
С оглед на горното, настоящият съдебен намира, че домашното насилие,
като форма на злоупотребяващо и заплашващо поведение, може да включва
както психическо, така и емоционално насилие, като последното в
разглеждания случай, обхваща закани за саморазправа, каквито са изречените
думи за застрелване на молителката и изпращането на снимка с пистолет.
Затова и молбата се явява основателна и следва да бъде уважена.
Настоящият съдебен състав, намира, че постановените мерки от
5
първоинстанционния съд за въздържане от домашно насилие спрямо
молителката по реда на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН се явява основателна. В
останалата част на мерките за забрана за доближаване на по-малко от 100
метра адресите на молителката по местоработата й, дома й и местата й за
социални контакти са били изпълнявани от издаването на Заповедта за
незабавна защита от 14.04.2022 г. Затова и следва да се приеме, че съобразно
горното и предвид характера и на интензитета на осъществения акт на
домашно насилие, срокът от дванадесет месеца се явява еквивалентен на
осъществения акт, като налагането на максималния такъв от осемнадесет
месеца в случая е неоправдано по гореизложените съображения.
Съобразно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ЗЗДН, при уважаване на
молбата, съдът издава заповед за защита. Съобразно разпоредбата на чл. 5, ал.
4 ЗЗДН съдът във всички случаи с решението по чл. 15, ал. 1, налага на
извършителя глоба в размер от 200 до 1000 лева. Настоящият състав счита, че
размерът на глобата от 200 лева, определен от първоинстанционния съд, се
явява съразмерен. Независимо от задължението на съда да наложи глоба,
същата не трябва да се явява несъответно репресивна по отношение на
ответника, доколкото производството по ЗЗДН цели да осигури най-вече
превенция и да охрани нуждаещите се от защита лица.
С оглед на горното, първоинстанционното решение се явява правилно и
като такова следва да бъде потвърдено.
Относно съдебно-деловодните разноски:
Разноски се дължат в полза на въззиваемата, по аргумент от чл. 11, ал. 2
ЗЗДН. Същата не претендира заплащането им, поради което ако такива са
сторени остават в тежест на страната.
На основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, вр. с чл. 18, ал. 1 ТДТССГПК,
въззивникът Л. Д. Д. следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Варна сумата от 25 лева,
представляваща държавна такса за въззивното производство, както и сумата
от 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за назначения от
бюджета на съда особен представител, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. с
чл. 47, ал. 6, изр. второ ГПК, вр. с чл. 22 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните адвокатски възнаграждения.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3174 от 21.10.2022 г., постановено по гр.
д. № 359/2022 г. по описа на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА Л. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: ********** да заплати в
полза на съдебната власт, по сметка Окръжен съд-Варна, сумата 25 лева
/двадесет и пет лева/, представляваща държавна такса за въззивното
производство, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, както и сумата от 300 лева
/триста лева/, представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК.
6
ДА СЕ ИЗДАДЕ от Бюджета на съда разходен касов ордер на особения
представител адв. П. Т. за сумата от 300 лева /триста лева/, представляваща
възнаграждение за оказано процесуално представителство на въззивника - Л.
Д. Д..
Решението не подлежи на обжалване, по аргумент на чл. 17, ал. 6 ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7