РЕШЕНИЕ
№107
14.02.2023г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито
заседание на седемнадесети януари, две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
Съдия: Цветомира Димитрова
при секретаря Йорданка Попова …….........……………………………..и в присъствието на
прокурор………………………………………………………………......................като разгледа
докладваното от съдия Димитрова адм. дело №
884 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от АПК, във вр. с чл. 186 от ЗДДС.
Образувано е по жалба на „Джани-08“ЕООД,
гр. Хасково срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка
№ ФК-127-0093722/18.08.2022г. на Началник
отдел“Оперативни дейности“, гр. Бургас в ЦУ на НАП, с която на дружеството, на основание чл. 186, ал. 1, е наложена
принудителна административна мярка /ПАМ/ "Запечатване" за срок от 14
дни на обект-магазин находящ се в гр.***стопанисван от „Джани 08“ЕООД , а на
основание чл.187, ал.1 от ЗДДС и забрана
за достъпа до него за срок от 14 дни.
Излагат се съображения, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, поради постановяването
й при съществени нарушения на административно-производствените правила, в
противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на
закона. Твърди се, че изложените от административния орган мотиви, обосноваващи
срока за прилагане на мярката са бланкетни, неправилни и незаконосъобразни,
което представлявало самостоятелно основание за отмяна на заповедта. ПАМ била
израз на административна принуда, поради което във всеки случай следвало да е
определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в
степен надхвърляща тази, произтичаща от преследваната в закона цел. Преценката
за съответствие на ПАМ с целта на закона следвало да се извършва в съответствие
с характера й във всяка една от
хипотезите на чл.186, ал.1 от ЗДДС. По отношение б.“а“ на същата норма, мярката
„запечатване на търговски обект“ имала превантивно действие. Във всички случаи
изводът, че съществувала възможност за противоправно поведение трябвало да е
мотивиран и фактически обоснован от конкретни обективни данни, от които да може
да се изведе категоричен извод, че нарушителят може да извърши друго нарушение.Тези
данни следвало да са изведени от конкретна дейност на търговеца.Това било така,
тъй като ПАМ била ИАА и като такъв следвало да отговаря на изискванията за
форма установени с АПК.С разпоредбата на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК законодателят
разписал изискването в акта да се съдържат фактическите и правните основания за
неговото издаване. В чл. 186, ал.3 от ЗДДС също било предвидено мярката да се
налага с мотивирана заповед. В тежест на органа било да установи всички
фактически основания, обусловили необходимостта от налагане на ПАМ и то за конкретния срок. Макар, че при
констатирано нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС административният орган действал
при обвързана компетентност, то по отношение срока за прилагане на ПАМ в
рамките на законоустановения, издателят на акта действал при условията на
оперативна самостоятелност и бил длъжен да изложи конкретните обстоятелства, които са го мотивирали да определи съответният
срок на ПАМ. В конкретния случай, това изискване било изпълнено само формално. Липсвали доказателства по делото, а и не се
твърдяло от административният орган да са извършени други нарушения от
дружеството или да има установени публични задължения, които евентуално да
обосноват по-високата обществена опасност на нарушението, да сочат на вероятно
поведение/нагласа на дружеството, насочено към нарушаване на финансовата
дисциплина и оттам да обосновават по-дълъг срок на запечатване. Напротив, по
никакъв начин не било отразено, че се касае за втора поред проверка на
жалбоподателя и при първата такава не са установени нарушения на фискалната
дисциплина.Това показвало, че дружеството не е системен нарушител, а стриктно
били спазени всички законови изисквания по отношение регистрирането и
продажбата на стоки. Останалите съображения в атакуваната заповед относно
възможността от извършване на ново нарушение и целената превенция били
принципни такива относими към всяка принудителна мярка по чл.22 от ЗАНН и не можели
да се обвържат със срока, за който тя се прилагала. Липсата на мотиви относно
срока на мярката при наличие на материалноправните предпоставки за нейното
прилагане , нарушавала принципа на съразмерност по чл.6 от АПК, а в хипотезата
на чл.6, ал.5 от АПК, когато вредите били несъизмерими с преследваната цел,
органът по приходите следвало да се въздържа от утежняващият акт. При издаване
на заповедта не били взети предвид и възраженията от страна на дружеството –
жалбоподател, че от страна на управителя още на 15.05.2022г. е била издадена
заповед, с която дал нареждане на всички продавач - консултанти, стриктно да
спазват данъчното законодателство, касовата наличност и изискванията на закона,
като същите лично са се запознали с посочената заповед. Нарушението очевидно не
можело да се вмени във вина на дружеството, доколкото било взело всички мерки за
недопускане на нарушения от подобен вид. В този смисъл констатациите в
оспорената заповед, че е създадена организация позволяваща част от оборота да
не се отчита през фискално устройство и
липсвала организация за създаване на условия търговският обект да се ръководи и
дейността в него да се организира съобразно изискванията на Наредба Н-18/2006г.
на МФ, не отговаряла на обективната действителност.
По изложените съображения се моли за отмяна на обжалваната заповед и за
присъждане на сторените от жалбоподателя в съдебното производство разноски.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощен процесуален
представител.
Ответникът – Началник отдел „Оперативни дейности“,
гр. Бургас чрез пълномощник - в съдебно заседание оспорва жалбата и претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
На 17.08.2022г. била извършена проверка от органи по приходите на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - находящ се в гр***, стопанисван от „Джани 08“ЕООД. Осъществена била контролна покупка на стоки на стойност30.00лв, заплатени в брой от проверяващите на лицето продавач – М. С.Т.. За покупката не бил издаден фискален касов бон от работещото в обекта фискално устройство. При проверката била констатирана и разлика в размер на 165 лева между разчетената касова наличност от ФУ и фактическа наличност на парични средства в обекта в размер на 305 лева.
Резултатите от
проверката били обективирани в протокол за извършена проверка, сер.АА, № 0093722
съставен в присъствието на продавач-консултантът и управителя на „Джани 08“ЕООД
и същия бил подписан без възражения.
На 18.08.2022г. Началникът на отдел“Оперативни
дейности“ Бургас, при ЦУ на НАП издал оспорваната в настоящото производство
Заповед за налагане на принудителна административна мярка с № ФК-127-0093722/18.08.2022г., с която на
основание чл. 186, ал.1 от ЗДДС е разпоредил налагането на принудителна
административна мярка "Запечатване“ на стопанисвания от „Джани 08“ЕООД,
гр.Хасково обект - магазин, находящ се в
гр.***за срок от 14 дни, а на основание чл.187, ал.1 от ЗДДС и Забрана за
достъпа до него за срок от 14 дни.
Заповедта била връчена на законния представител на дружеството на 23.08.2022г.
Жалбата до съда е подадена на 31.08.2022г.
Горната непротиворечива фактическа обстановка се установява по безспорен начин от приобщените по делото, като писмени доказателства документи съдържащи се в административната преписка.
С оглед установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежната страна, в законоустановения 14-дневен
срок при наличието на правен интерес, предвид което е ДОПУСТИМА.Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА
по следните съображения:
Съгласно чл. 186, ал.3 от ЗДДС ПАМ се прилага от орган по приходите или
оправомощено от него лице. В чл.187 от ЗДДС е предвидено, че при прилагане на
принудителната административна мярка по чл.
186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето.Т.е.
мярката по чл.187 от ЗДДС е пряко свързана с тази по чл.186, ал.1 от ЗДДС и се
прилага винаги в случаите, в които се установи наличие на хипотезите на тази
норма. Със Заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020г. Изпълнителният директор на НАП е делегирал
на началниците на отдели“Оперативни дейности“ в дирекция“ОД“ в ГД“ФК“ в ЦУ на
НАП правомощия да издават заповеди за
налагане на принудителна административна мярка запечатване на обект по чл. 186
от ЗДДС. Към датата на издаване на обжалваната в настоящото производство
заповед, издателят й е изпълнявал именно
тази длъжност.Предвид това обжалваният акт се явява издаден от компетентен
орган.
Съставен е в изискуемата писмена форма и съдържа както фактически, така и
правни съображения обосноваващи постановения с него правен резултат, които
кореспондират помежду си. Посочени са както мотивите на органа да приложи
съответният вид ПАМ, така и причините поради които същата е приложена за конкретния
срок. Тези съображения са конкретизирани в достатъчна степен, за да може от тях
да се изведе волята на административния орган да постанови негативния за
жалбоподателя резултат. В случая съображения за издаване на акта се съдържат и
в подготвителните за издаването му документи, какъвто се явява и протокол № 0093722 от 17.08.2022г.с приложенията към него, което е допустим начин за мотивиране съобразно
ТР № 16/1975г. на ОСГК на ВС. Предвид това не се установява при издаване на
оспорваната заповед да са допуснати нарушения на чл. 186, ал.3 от ЗДДС, а
възраженията в жалбата в тази насока са неоснователни. Дали действително
изложеното в заповедта обосновава налагане на съответния вид ПАМ и то за
посочения срок, е въпрос касаещ материалната законосъобразност на акта.
При извършената служебна проверка не се установява да са допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила при издаването
на ЗПАМ, а и наличие на такива не се сочи от жалбоподателя.
По материална законосъобразност на акта:
От данните по делото се
установява, че оспореният административен акт е издаден на основание чл. 186, ал. 1, от ЗДДС,
като мотивите на заповедта обосновават
наличието на хипотезата на т.1, б.“а“ от същата норма.
Съгласно разпоредбата на
чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване
на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за
продажба по чл.118 от ЗДДС. Следователно предпоставка за налагането на ПАМ е
установяването на административно нарушение, изразяващо се в неспазване на реда
или начина за издаване на съответен документ за продажба . Съдът намира, че от приложените
доказателства по делото безспорно се установява, че нарушението е извършено.
В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство/фискален бон/ или чрез издаване на фискална касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност/системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на Финансите всяко лице е
длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги
във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на
пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или
наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла
на Закона за платежните услуги и платежните
системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато плащането
се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или
в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл.
26, ал. 1, т. 1, 4,
7
и 8.
В чл. 25, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
на Министъра на Финансите е предвидено, че независимо от документирането с първичен
счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата:1. по чл.
3, ал. 1 – за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се
извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод,
директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.
3, ал. 1;2. по чл.
3, ал. 2 – за всяко плащане, включително за платените чрез внасяне на пари
в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен
паричен превод или пощенски паричен превод по чл.
3, ал. 1.
Съгласно чл. 25, ал. 6 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
на Министъра на Финансите фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се
издава при извършване на плащането. Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване
на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка. От
цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния
ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ
или касова бележка от кочан, административния орган, при условията на обвързана
компетентност, налага на търговеца ПАМ - "запечатване на обект и забрана
за достъп до него". При
съобразяване продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и
обстоятелства в конкретния случай, т. е при определяне продължителността на
срока, органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което
следва и от използвания в чл.
186, ал. 1 израз "до 30 дни".
В случая в производството по
издаване на обжалваната заповед са събрани безспорни доказателства, съдържащи
се в протокол за извършена проверка № 0093722 от 17.08.2022г., че на същата дата –17.08.2022г. продавач –
консултант при „Джани 08“ЕООД, гр.Хасково е приел плащане от инспектор по
приходите, в размер на 30.00 лева, при извършена контролна покупка на 1 бр.къси
панталони, като при получаване на плащането продавачът М. С. Т. не е издала
фискална касова бележка, за извършената продажба. Протоколът за извършена
проверка е съставен по надлежния ред и съдържа всички необходими реквизити,
поради което се ползва с материална доказателствена сила и е доказателствено средство относно фактите и
обстоятелствата, установени в резултат на проверката. Гореизложеното води на извода, че безспорно на 17.08.2022г. от страна на
дружеството е била нарушена разпоредбата на чл. 3, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите вр. с чл. 118 от ЗДДС, съответно е налице
хипотезата на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС,тъй като за приетото плащане за
покупка на стока не е издаден фискален касов бон. Следователно установява се
основанието административният орган да приложи ПАМ от вида посочен в чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и в чл.187
от ЗДДС.
Фактът на извършеното плащане и неиздаване на касов бон, т.е.
осъществяването на нарушение, принципно не се оспорва от дружеството-жалбоподател.
Твърденията в жалбата за незаконосъобразност на заповедта са свързани с доводи
за липса на мотиви относно срок, за който се прилага ПАМ относими към
конкретния случай, с оглед твърдението
че нарушението не се дължи на поведението на оспорващото дружество. В тази
връзка съдът намира следното:
Както се посочи по-горе в мотивите на решението при определянето на срока,
за който се налага принудителната административна мярка“Запечатване“ и
свързаната с нея „Забрана за достъп“, органът действа при условията на
оперативна самостоятелност. Съгласно чл. 169 от АПК съдебен контрол върху същия е възможен, но
видно от съдържанието на посочената норма е ограничен до това дали
административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е
изискването за законосъобразност на административните актове.
Дискрецията е начин на упражняване от административният орган на
предоставената му власт, при която последния има право в рамките на закона и за
целта поставена от същия да избере един от няколко начина на решаване на
въпроса, стига те да са законосъобразни.
В случая безспорно органът има право на свободно усмотрение предоставено му
по силата на чл.186 от ЗДДС да прецени какъв следва да е срока на наложената
ПАМ, като индивидуализира същия в рамките на законоустановения такъв до 30 дни.
Тази негова преценка не може да е самоцелна. Тя е регулирана от чл.4, ал.2 и
чл.6 от АПК. Т.е. преценката на съда в случая е свързана с това дали с
избраната от органа възможност се постига законовата цел, дали не е било
възможно решение, което е по малко обременително за адресата и трети лица, и
ако не е имало такова решение, дали е имало решение, което е осъществимо с
по-малко разходи. Несъответен на целта на закона би бил акт, при издаване на
който е нарушено поне едно от тези правила.
Принудителната административна мярка е израз на
административната държавна принуда, поради което за всеки конкретен случай
трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на
субектите в степен надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона
цел. По аргумент от разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, необходимостта
от налагане на ПАМ следва да е обоснована от административният орган, съобразно
преследваната от закона цел. Наред с целите, предвидени в
ЗАНН, следва да се има предвид разпоредбата на чл.118 от ЗДДС, от която следва
извода, че целите на специалния закон с налагането на ПАМ като процесната, са
упражняване на предвидена в ЗДДС принуда върху субекта, извършващ дейност в
обекта, която да го насочи към спазване на регламентирания в чл.118 от ЗДДС и
Наредба № Н-18/13.12.2006г. ред за отчитане на продажбите, да се въздейства по
максимално ефективен начин върху обществените отношения, свързани с
регистрирането и отчитането на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, да се предизвика по-добра организация в обекта, която да води до
регистриране на всяка извършена продажба на регистрираното и функциониращо в
него фискално устройство, да предотврати извършването на продажби, които не се
регистрират и не се отчитат по законоустановения за това ред и начин.
Следователно оспорената ПАМ е съответства на
целта на закона.
В конкретния случай срокът, за който е наложена ПАМ запечатване и забрана достъпа до обекта е 14 - дни, като органът е мотивирал налагането и в този размер с оглед на тежестта на нарушението, последиците от същото, характера на извършваната търговска дейност, както и предвид констатираната положителна касова разлика в обекта в размер на165.00 лева, и създадената организация на работа, която позволява част от оборота да не се отчита през фискално устройство, липсата на организация за създаване на условия търговският обект да се ръководи и дейността да се организира в съответствие с изискванията на наредба Н-18/13.12.2006г. и невъзможността за проследяване на реализираните обороти.
Така индивидуализирания от
органа срок е в рамките на законоустановения такъв. Настоящият съдебен състав
счита, че при индивидуализирането на този срок в конкретния случай, не е
допуснато нарушение на принципа на чл. 6, ал.2 и ал.5 от АПК. Този срок е
съразмерен на извършеното и е съобразен с целената превенция за преустановяване
на лошите практики в обекта и с необходимостта от извършването на промяна в
организацията на търговеца в конкретния обект за отчитане на дейността му. В
този смисъл не се споделя възражението на жалбоподателя, че извода на органа за
въведени незаконосъобразни практики от търговеца е необоснован. Напротив - тази
констатация на органа изцяло се подкрепя
от установената при проверката и отразена в протокола разлика между отчетената
касовата наличност от ФУ и действително установената фактическа наличност в
обекта, в размер на неотчетени по ФУ 165.00 лева, която от обясненията на
продавач – консултанта М. . и друг служител на дружеството- Е. М. се дължи именно
на неиздаване на касови бележки. Т.е. действително
се установява, че дружеството при осъществяване на търговската си дейност в
процесния обект използва практики, които накърняват данъчната дисциплина и реда
и начина за отчитане на продажбите, като е и извършвало и други нарушения на
чл. 3, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. При констатирания асортимент на
предлаганите стоки в магазина, в ценови диапазон от 10 лева до 30 лева, то
неиздаването на касови бележки на обща стойност от 165.00 лева сочи, че в деня
на проверката установеното нарушение не е извършено за първи път. Обстоятелството,
че от страна на управителя на дружеството е издадена Заповед № 2/15.05.2022г.,
с която е наредено изрично на служителите на последното да маркират всички
продажби на наличното ФУ и да спазват изискванията за касова наличност, и че
продавач консултантът който в случая е приел процесното заплащане е признал, че
поради собственото си виновно поведение не е маркирал продажбите на ФУ не води на извода че е
създадена организация на работа адекватна на изискванията на Наредба № Н-18 от 2006г.
Самият факт, че служителите не еднократно са нарушили тази заповед в деня на
проверката сочи точно обратното – че създадената организация е неадекватна на
изискванията на нормативната уредба. Това е така тъй като организацията на
работа е система, комплекс от дейности, които се извършват за постигане на
съответната цел - надлежна отчетност на
осъществените продажби и оттук на реализираните приходи по начин минимизиращ
възможността за отклонение от данъчно облагане. При така
установеното не неиздаване на касова бележка, както и положителна касова разлика
от 165.00 лева дължаща се на неиздаване на касови бележки и за други продажби,
която сума е равна на половината средно-дневен оборот в обекта, то според съда безспорно в обекта са възприети неправилни практики,
водещи до липса на адекватна организация на работа и позволяващи възможност от
отклонение в данъчното облагане. Предвид това, определения от органа срок на
ПАМ от 14 дни, би постигнал целения от закона пряк резултат
от налагане на ПАМ свързан с правилното отразяване на оборота, спазване на
отчетността, предаване на изискуемите данни към НАП, от което ще последва и
недопускането на вреда за фиска на държавата. След като търговецът не спазва
въведените правила на отчитане на продажби, същият следва да понесе негативните
последици от временното запечатване на обекта. В случая, с налагането на ПАМ
органът е осъществил правомощията си по разумен начин, добросъвестно и
справедливо, отчитайки всички конкретни обстоятелства. Административният акт и
неговото изпълнение не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, а безспорно в случая
по – икономична за държавата и
обществото възможност за органа не съществува.
В този смисъл е и практиката на ВАС по
идентични случаи изразена в Решение № 4
от 04.01.2022г. постановено по адм. дело № 4257/2021г. на ВАС, Решение № 11937
от 23.11.2021г., постановено по адм.
дело № 4318/2021г. по описа на ВАС, Решение № 2516 от 17.03.2022г. постановено
по адм. дело № 6866/2021г. на ВАС Решение № 13308/06.11.2017г. по адм. дело №
10423/2016г.; Решение № 7107 от 10.06.2020г. постановено по адм. дело №
1846/2020г. на ВАС, и мн. други.
За пълнота следва да се посочи, че
представения и приет по делото като писмено доказателство протокол за извършена
на 27.07.2022г. проверка е неотносим към
предмета на доказване по делото, доколкото в същия са обективирани установени от органите по приходите
обстоятелства при друга извършена на обекта проверка. Т.е. в него са удостоверени факти, които не са релевантни
за настоящото производство, поради което по принцип не е необходимо да се
обсъждат, но все пак за прецизност следва да се отбележи, че със същия не се
опровергава нито извода на органа за наличие на извършено нарушение, нито
извода за касова разлика в обекта дължаща се на неиздаване на касови бележки,
т.е. на други нарушения по чл. 3, ал.1 от Наредба Н-18/2006г.
Предвид гореизложеното съдът
счита, че оспорваната заповед за налагане на принудителна
административна мярка издадена от и.д.Началник отдел“Оперативни дейности“, гр. Бургас,
в ЦУ на НАП е законосъобразна, издадена в съответствие с
материалния закон, при спазване на административно - процесуалните правила и е
съобразена с целта на закона.
С оглед изхода на спора, искането от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, е основателно. В полза на ответника и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на минималния установен в закона размер от 100 лв.
на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Хасково
ОТХВЪРЛЯ оспорването на „Джани-08“ЕООД, гр. Хасково срещу Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-127-0093722/18.08.2022г. на Началник
отдел“Оперативни дейности“, гр. Бургас в ЦУ на НАП
ОСЪЖДА „Джани-08“ЕООД,
гр. Хасково с ЕИК *********, да заплати по сметката на НАП юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100(сто) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд по реда на АПК в 14 - дневен срок от деня на
съобщението, че същото е изготвено.
Съдия :