Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 12.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на деветнадесети юни две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
Мл.с. БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдията Гълъбова гр.д.
№7783 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на етажните собственици на индивидуални
обекти в жилищна сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. София,
жк. „********, представлявана от „В.М.“ ООД,
срещу решение от 25.09.2017 г. по гр.д. №40527/2016 г. по описа на СРС, 142
състав, с което са отменени като незаконосъобразни решения по т.1, т.2, т.3,
т.4, т.4.2 и т.5 на Общото събрание на Етажната собственост, находяща се в
гр.София, жк.
„********, представлявана от „В.М.“ ООД, проведено на 05.07.2016 г., като ответникът е осъден да
заплати на ищеца и разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че първоинстанционният съдът не е
анализирал всички събрани по делото доказателства.
Поддържа се, че процесното общо събрание е свикано и проведено при стриктно
спазване на реда, предвиден в чл.10 - чл.24 ЗУЕС, а взетите на него решения са
законосъобразни. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да
отмени решението и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Н.С.О.
в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема
становище по жалбата. В о.с.з. оспорва същата и моли обжалваното решение да бъде
потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените
оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и
правилно.
Уважаването на конститутивния иск по чл.40 ЗУЕС е обусловено
от установяването на едно от следните обстоятелства: решението на общото
събрание на ЕС противоречи на императивни правни норми или на разпоредби,
установени с приетия Правилник за вътрешния ред на ЕС; решението е взето в
нарушение на предвидените в закона или правилника процедури и правила за
вземане на решение; решението е взето при нарушен ред за свикването на общото
събрание; решението е взето по въпрос, който е извън компетентността на общото
събрание на етажната собственост, предвидена в чл.11 ЗУЕС. С оглед исковия
характер на производството и при спазване на основния принцип в него - диспозитивното
начало, предметът на делото е очертан от изложените в исковата молба
обстоятелства, т.е. съдът е обвързан само от основанията за отмяна, посочени в
исковата молба, и не следи служебно за законосъобразността на решенията, взети
на проведеното общо събрание.
В конкретния случай в исковата молба ищецът е навел следните
доводи за незаконосъобразност на решенията, свързани със свикването и
провеждането на ОС на етажните собственици: 1/ нарушено е изискването на чл.13
ал.1 ЗУЕС за насрочване и провеждане на ОС най-рано на осмия ден след датата на
поставяне поканата, респ. не са посочени неотложните и спешни причини за
свикване на събранието по реда на чл.12 ал.5 ЗУЕС, поканата за свикване на
общото събрание не е поставена на видимо място поне 7 дни преди датата на
събранието; 2/ нарушена е разпоредбата на чл.17 ал.2 т.7 ЗУЕС за минималното
мнозинство от 67% ид.ч. от общите части са взимане на решението за възлагане на дейности по поддържането на
общите части на сградата; 3/ към
изготвения протокол за проведеното общо събрание не са приложени писмени
пълномощни според правилата на чл.14 ЗУЕС; 4/ в общото събрание са участвали и
лица, които са наематели, но нямат право на глас.
За да уважи предявения иск, СРС е приел, че наведените от
ищеца основания за незаконосъобразност на решенията, взети на ОС на ЕС, са
налице, с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства, доколкото
са нарушени разпоредбите на чл.13 ЗУЕС относно свикването на събранието, не са
ангажирани доказателства, че на събранието са присъствали собственици на 67% ид.ч. от общите части на сградата, т.е. не се
установява спазване на процедурата по чл.15 ЗУЕС, нарушена е разпоредбата и на
чл.14 ал.1 ЗУЕС за представяне на пълномощни към датата на съставяне на
протокола и на чл.17 ал.2 т.7 ЗУЕС за вземане на решение за възлагане на дейности по поддържането на
общите части на сградата с мнозинство от 67% ид.ч.
от общите части на ЕС.
По делото няма спор, че ОС е проведено на 05.07.2016 г. Спорен
е въпросът дали за него е поставена покана и на коя дата е поставена същата.
Съгласно чл.13 ал.1 ЗУЕС, общото събрание се свиква чрез покана, подписана от
лицата, които свикват общото събрание, която се поставя на видно и общодостъпно
място на входа на сградата не по-късно от 7 дни преди датата на събранието, а в
неотложни случаи - не по-късно от 24 часа. Датата и часът на поставянето
задължително се отбелязват върху поканата от лицата, които свикват общото
събрание, за което се съставя протокол. Общото събрание може да бъде насрочено
и да се проведе най-рано на осмия ден след датата на поставяне на поканата, а в
неотложни случаи - не по-рано от 24 часа след поставянето и. Съгласно
разпоредбата на чл.12 ал.5 ЗУЕС, общо
събрание може да бъде свикано от всеки собственик или ползвател в неотложни
случаи или когато е изминала повече от една година от последното проведено общо
събрание. В конкретния случай се сочи, че
процесното ОС е проведено на основание чл.12 ал.5 ЗУЕС, но по делото не са
ангажирани никакви доказателства в подкрепа на твърденията на ответника, че са
налице предпоставките за свикване на общо събрание по реда на чл.12 ал.5 ЗУЕС –
за наличието на неотложен случай по смисъла на пар.1 т.16 ДРЗУЕС, т.е. не е
спазен срокът за свикване на процесното общо събрание по чл.13 ал.1 ЗУЕС. Освен
това не са ангажирани и никакви доказателства за поставяне на покана, респ. за
датата на поставянето и дали съдържа необходимите реквизити.
При това положение, процедурата по провеждане на събранието
се явява опорочена, тъй като не е спазена императивната разпоредба на чл.13
ал.1 ЗУЕС, гарантираща възможността на етажните собственици да вземат участие
при провеждане на общото събрание, което води като резултат до
незаконосъобразност на проведеното на 05.07.2016 г. общо събрание, респ.
взетите на него решения не пораждат правни последици. Само по себе си, това е
достатъчно основание за отмяна на взетите решения на общото събрание на ЕС и е
ненужно обсъждането на останалите твърдени от ищеца нарушения при провеждането
му и при вземане на решенията. Редовното уведомяване на собствениците по реда
на чл.13 ЗУЕС не се предполага, а следва на общо основание да бъде доказано от
ответника, щом исковата молба се основава на нередовност на процедурата по
свикване на общото събрание. В конкретния случай от страна на ответника не са
ангажирани доказателства, установяващи по безспорен начин спазването на
предвидения в закона ред за свикване на общото събрание.
С оглед гореизложеното и поради съвпадение на крайните изводи на
настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд поради
неспазване на императивната разпоредба на закона, гарантираща възможността на
етажните собственици да вземат участие при провеждане на общото събрание, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на
основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното
производство в размер на сумата от 300,00 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №220771/25.09.2017
г., постановено по гр.д. №40527/2016 г. по описа на СРС, ГО, 142 състав.
ОСЪЖДА етажните собственици на индивидуални
обекти в жилищна сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр.София, жк.
„********, да заплатят
на Н.С.О., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл.78 ал.3 ГПК
сумата от 300,00 лв., представляваща
разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.