Номер 21928.10.2020 г.Град Враца
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВрацаIII-ти въззивен граждански състав
На 25.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Евгения Г. С.ова
Членове:Пенка Т. Петрова
Магдалена Б. Младенова
Секретар:Виолета Ц. В.а
като разгледа докладваното от Евгения Г. С.ова Въззивно гражданско дело
№ 20201400500351 по описа за 2020 година
Производство е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на Н. А. А. от гр.Мездра, чрез пълномощника й
адв.С.Г., против Решение № 107/06.07.2020 г. по гр.д.№ 1676/2018 г. на
Районен съд-Мездра, с което е осъдена да заплати на В. Н. К. сумата 12 337
евро и сумата 3160 лева, получени без основание, ведно със законната лихва
върху всяка от тези суми, считано от предявяването на исковете - 28.12.2018
г. до окончателното им изплащане, и деловодни разноски в размер на 1200
лв., както и държавна такса в размер на 1 088,69 лв.
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно и
незаконосъобразно.
Навеждат се доводи, че районният съд е допуснал нарушения при
събирането и преценката на събраните по делото доказателства, както следва:
Посочва се, че в нарушение разпоредбата на чл.185 ГПК е приел документи
на италиански език, без превод на български език, поради което не е ясно
дали при извършването на паричните преводи ищцата е посочила като
основание сключен между страните устен предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот. Сочи се още, че неправилно районният съд е
дал вяра на показанията на ищцовите свидетели, без да отчете близките
родствени отношения между ищцата и свидетеля К.; без да вземе предвид, че
останалите две свидетелки Н. и Д. излагат единствено факти, които са
1
възприели от ищцата; без да съобрази противоречията на показанията на св.Н.
с тези на останалите двама свидетели. Изтъква се, че неправилно районният
съд не е дал вяра на показанията на ответницата, които се базират на
непосредствени възприятия.
В жалбата се поддържа възражение за погасяване по давност на част от
претендираните суми.
Навеждат се доводи, че неправилно е уважен иска за сумата 3 160 лв.,
тъй като от платежния документ е видно, че тази сума е получена от трето за
спора лице - Т. В., а ответницата е осъдена за връщането й.
Излагат се подробни съображения в подкрепа на становището, че
останалите суми са дадени в изпълнение на нравствен дълг, поради което не
подлежат на връщане на основание чл.55, ал.1 ЗЗД.
Въззивницата моли за отмяна на решението и отхвърляне на
предявените искове изцяло, а в условията на евентуалност - за частична
отмяна и отхвърляне на иска за сумата 3 160 лв. изцяло, а на другия иск - до
размер на погасените по давност вземания. Претендира присъждане на
разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на жалбата от
насрещната страна В. Н. К. . В съдебно заседание процесуалният й
представител оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде
потвърдено.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от
надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и
срещу обжалваем съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд взе
предвид следното:
Районен съд-Мездра е сезиран с искова молба на В. Н. К. от с.***,
общ.Мездра, с която против Н. А. А. от гр.Мездра са предявени обективно
съединени осъдителни искове за сумата 12 337 евро и за сумата 3160 лв.,
които ответницата е получила от ищцата без основание. Претендира се
присъждане на законната лихва върху тези суми, считано от датата на
сезиране на съда до окончателното им изплащане.
В исковата молба се посочва, че страните са се запознали през 2012 г. в
Италия, като чрез ищцата ответницата се е запознала с нейния син и през
2013 г. двамата са заживели на съпружески начала. Ищцата твърди, че докато
2
е работила в Италия е търсила да си закупи селска къща в България и когато
ответницата е узнала за това нейно намерение я е убедила да закупи
собствения й имот – къща с двор в с.***, общ.Мездра, *** срещу заплащане
на части, като с получените суми ответницата е имала намерение да изплати
изтеглен банков кредит. Твърди се също, че в средата на м.04.2013 г. между
страните е сключен устен предварителен договор за покупко-продажба, по
силата на който ответницата се е задължила да продаде на ищцата своята
къща в с.***, общ.Мездра за сумата 9 000 евро, които да бъдат изплатени на
вноски, след което да бъде прехвърлена собствеността върху имота с
нотариален акт. Навеждат се доводи, че този договор не е сключен в
изискуемата от закона писмена форма, поради което е нищожен и всички
платени суми в негово изпълнение са дадени при начална липса на основание.
Твърди се, че в изпълнение на устната уговорка на 21.05.2013 г.
ищцата е започнала ежемесечно да плаща на ответницата различни суми, част
от които са превеждани, а друга част са изпращани и предавани на ръка по
шофьор на бус, осъществяващ превози между България и Италия. След
изплащането на договорената цена от 9 000 евро, ответницата е поискала още
2 500 евро, поради което ищцата е продължила да прави вноски и за всеки
паричен превод е заплащала различни такси. Твърди, че последният превод е
направен на 25.06.2016 г., като всичко платено на ответницата е в размер на
11 750 евро, а таксите за превод са в общ размер от 587,50 евро, при което
ищцата е обедняла със сумата 12 337,50 евро.
Ищцата посочва, че през 2014 г. е вложила и пари за подобрения в
имота в размер на 3 160 лева, която сума е получила от рента и продажба на
наследствени земи. Твърди, че е поръчала на своя братовчедка да преведе
тази сума на сина й Т. В. К., който я е получил чрез банков превод на
09.06.2014 г. и я е предал на ответницата, която е извършила ремонт на
къщата в с.*** и преустройство на една маза в лятна кухня и е обзавела това
помещение, което е довело до обогатяване на ответницата за сметка
обедняването на ищцата.
В исковата молба се сочи, че ищцата се е прибрала за постоянно в
България на 10.07.2016 г. и е поискала от ответницата да й бъде прехвърлена
собствеността върху имота с нотариален акт, съобразно уговорката им.
Ответницата е отказала под предлог, че не е подготвила документите. На
отправените впоследствие покани отново не се е отзовала, което поражда
3
правен интерес за ищцата от предявяване на искове за осъждане на
ответницата да върне сумата 12 337 евро, като получени без основание, както
и сумата 3 160 лева, с които е обедняла, а ответницата се е обогатила за нейна
сметка.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответницата Н. А. А. ,
която оспорва основателността на предявените искове. Признава изложените
в исковата молба обстоятелства, че се е запознала с ищцата в Италия, където
двете са работили, както и че ищцата я е запознала със сина си и двамата
живеят на съпружески начала от 2013 г. Оспорва твърденията, че между
страните е бил сключен предварителен договор за продажба на собствения й
имот в с.***. Признава обстоятелството, че е получила от ищцата посочените
в исковата молба суми, но твърди, че същите са дадени не за изплащане на
имота, а за подпомагане издръжката на семейството на ответницата и сина на
ищцата. Посочва, че ищцата и сина й са били във влошени отношения и за да
бъдат изгладени тези отношения ищцата е започнала да помага на сина си и
ответницата като семейство, без да поставя допълнителни условия. Твърди, че
част от парите са вложени в ремонт на къщата и закупуване на обзавеждане,
както и че от 10.07.2016 г. ищцата живее безвъзмездно в този имот.
Ответницата счита, че не е получила сумите без основание, а същите са
дадени в изпълнение на нравствен дълг на ищцата към сина й. Твърди още, че
част от парите са изпратени за ремонт на автомобил, а друга част – за
лечението на бившия съпруг на ищцата В. Т. К., който е гледан две години от
ответницата и сина на ищцата.
Пред първинстанционния съд са събрани писмени и гласни
доказателства, които обсъдени поотделно и в тяхната пълнота, дават
основание на настоящия съдебен състав да приеме за установено от
фактическа страна следното:
Към исковата молба са приложени 22 броя документи на италиански
език, които районният съд е приел като писмени доказателства по делото.
Като взема предвид, че тези документи не са придружени с превод на
български език, настоящият съдебен състав намира, че не са изпълнени
изискванията на чл.185 ГПК и същите не могат да бъдат ценени като годни
писмени доказателства. Както в исковата молба, така и в първото съдебно
заседание, проведено на 25.04.2020 г., ответницата обаче е признала, че е
получила от ищцата посочените в исковата молба суми – 12 337,50 евро,
4
преведени с MoneyGram и на ръка, поради което съдът приема това
обстоятелство за безспорно установено.
Към исковата молба е приложено и платежно нареждане, от което е
видно, че на 09.06.2014 г. Ж. К. П. е превела по сметка на сина на ищцата Т.
В. К. сумата 3 160 лв. В документа е посочено, че сумата е от плащане на
рента и продажба на земя. В първото съдебно заседание ответницата е
признала, че тази сума е вложена в ремонта на собствения й имот в с.***.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се потвърждават
безспорните обстоятелства, че страните са се запознали в Италия, където са
работили, както и че ищцата е запознала ответницата със сина си – св.Т. В. и
през 2013 г. двамата са заживели на съпружески начала в гр.Мездра. От
гласните доказателства се потвърждава и обстоятелството, че от 2013 г.
ищцата е започнала периодично да превежда на ответницата парични суми,
част от които са изпращани чрез MoneyGram, а друга част са предавани на
ръка чрез шофьор. Свидетелите установяват непротиворечиво, че ищцата е
търсела къде да живее след завръщането си от Италия в България, поради
което ответницата й е предложила да живее в нейния имот в с.***. Безспорно
се установява и обстоятелството, че след завръщането си от Италия в
България преди около 3 години и до настоящия момент ищцата живее в
къщата на ответницата, като според свидетеля Ц.А. дори е лишила последната
от достъп до имота.
Противоречие в свидетелските показания е налице в частта, в която
установяват какви са били уговорките между страните по отношение на този
имот. Свидетелите на ищцата – И. Д. /приятелка на ищцата/, Т. Н. /приятелка
на ищцата/ и С. К. /брат на ищцата/ твърдят, че уговорката е била ответницата
да прехвърли на ищцата собствеността върху имота срещу парите, които
последната й превежда. Според свидетелката Т.Н. уговорката е била да бъдат
изплатени около 9 000 евро, какъвто е бил размера на тегления от ответницата
ипотечен кредит. Свидетелят С.К. заявява, че лично пред него ответницата е
заявявала, че ще прехвърли собствеността върху имота на сестра му, но не е
сторила това до настоящия момент. Свидетелите на ответницата – М. Т.
/приятелка и съседка на ответницата/, Т. В. /син на ищцата и съжителстващ на
съпружески начала с ответницата/ и Ц. А. /брат на ответницата/ заявяват, че
не знаят между страните да е имало уговорка за продажба на имота в с.***.
Свидетелите М.Т. и Т.В. посочват, че отношенията между ищцата В. К. и
5
сина й – св.Т. В. са много влошени, ответницата се е опитвала да ги сдобри и
комуникацията между двамата се е осъществявала чрез нея, което е и
причината ищцата да изпраща пари на нея, а не на сина си. Същите свидетели
сочат, че именно поради тези влошени отношения не е било възможно ищцата
да живее със сина си след завръщането си в България, поради което
ответницата я е пуснала в имота си, но без уговорка за прехвърляне на
собствеността.
От показанията на част от свидетелите се установява, че част от
превежданите пари са използвани за ремонт на къщата в с.*** – свидетелката
М. Т. установява, че е била свидетел на разговори по телефона, при които В.
К. е казвала на Н. А.а, че й изпраща пари, за да направи ремонт на къщата в
с.***; свидетелят Т.В. също заявява, че майка му е помагала за ремонти;
свидетелката И. Д. установява, че мъжът й е правил ремонт в имота в с.***, за
който му е плащала ответницата, но според свидетелката парите са били
осигурени от ищцата. Според свидетелите М.Т. и Т.В., друга част от парите,
които ищцата е превеждала на ответницата са били за ремонт на кола, за
изплащане на теглен от ответницата ипотечен кредит, за огрев, за лекарства
на бившия й съпруг, който е бил болен и е гледан две години от св.Т. В. и
ответницата.
От показанията на свидетелите Т.Н. и С.К. се потвърждава и
обстоятелството, че ищцата е предоставила получени пари от продажба на
наследствени имоти. Според свидетелите, тези средства са използвани за
ремонт на имота в с.***.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове, както следва: 1/
Иск за сумата 12 337 евро, дадени без основание от ищцата В. К. на
ответницата Н. А.а, и 2/ Иск за сумата 3 160 лв., представляваща дадени от В.
К. средства за подобрения и ремонти на собствения на Н. А.а имот, с които
ответницата се е обогатила без основание за сметка обедняването на ищцата.
При определяне правната квалификация на предявените искове, настоящият
съдебен състав взема предвид разясненията, дадени в ППВС № 1/1979 г.,
според които неоснователното обогатяване има три фактически състава по чл.
55, ал. 1 от ЗЗД и един субсидиарен по чл. 59 от същия закон. При всички
фактически състави става въпрос за един и същ предмет, защитимо благо и
6
вид на търсената защита, а именно връщане на направеното имуществено
разместване, което обогатява един субект за сметка на друг без да има воля
или основание за това. Разликата между обособените три фактически състава
в разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД се състои в следното: Според първия
фактически състав подлежи на връщане полученото при начална липса на
основание, т.е. когато още към момента на даването изобщо липсва
облигационна или друг вид правно релевантна връзка между субектите
(нищожен договор, който не поражда правни последици или изобщо не се
излагат фактически твърдения служещи за основание). В този случай ищецът
доказва даване на определена престация, а ответникът доказва основанието да
я получи и/или да я задържи. Според втория фактически състав подлежи на
връщане полученото при отпаднало основание, т.е. когато към момента на
даването е имало валидно основание за имущественото разместване, което е
отпаднало в последствие и неговите последици отпадат с обратна сила –
развален договор, отменен акт и др. Доказателствената тежест при тази
хипотеза търпи следната промяна: ищецът и ответникът доказват същите
неща, но при успешно проведено доказване от страна на ответника за
съществуващо основание, искът се уважава ако ищецът докаже и репликата
си, че основанието е отпаднало с обратна сила. Според третия фактически
състав подлежи на връщане полученото при неосъществено основание, т.е.
когато към момента на имуществената размяна е налице валидно правно
основание за нея, но тя е поставена под условие, изрично уговорено или
фактическо, което не се осъществило и на практика се касае за незавършен
фактически състав на правно релевантното условие. В тази хипотеза ищецът
отново доказва даването, ответникът наличието на основание, но искът ще
бъде основателен само ако се докаже, че основанието е имало условие, което
не се е сбъднало. Искът по чл. 59 от ЗЗД пък касае случаи, които не могат да
се подведат под хипотезите на чл. 55, ал. 1 ЗЗД и най-често се касае за
непряка престация между страните.
Рамките на търсената от ищеца защита се определят с посочване на
основанието /изложените в обстоятелствената част на исковата молба
фактически твърдения/ и петитума на иска. Изхождайки от очертаните в
исковата молба предмет на спора и вида на търсената защита, съдът прави
квалификация на спорното материално право като определя приложимата
правна норма. Определянето на правната квалификация е задължение на
7
сезирания съд. Важно е не как страната сама определя, било само с
позоваване на правна норма, било понятийно, спорното и преюдициалните
права и правоотношения, което е квалификация на спорното право, а какви са
фактическите твърдения, въз основа на които извлича наличие на свое
оспорвано материално право.
В конкретния случай, по отношение на първия от предявените искове за
сумата 12 337 евро, в исковата молба се твърди, че ищцата е превела на
ответницата парични суми в общ размер от 11 750 евро и е заплатила такси за
преводи от общо 587,50 евро, въз основа на сключен между тях устен
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот в с.***,
общ.Мездра, както и че този договор е нищожен, поради неспазване на
изискуемата от закона писмена форма. Твърди се, че по силата на
предварителния договор ищцата е трябвало да заплати продажна цена от 9
000 евро, която впоследствие е увеличена с още 2 500 евро, а след
изплащането на тази сума – ответницата да й прехвърли собствеността върху
имота по нотариален ред. Съдът счита, че въз основа на така изложените
твърдения за наличието на облигационна връзка въз основа на предварителен
договор, който обаче не е сключен в необходимата за действителността му
писмена форма, този иск следва да се квалифицира по чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД.
Неговата основателност се обуславя от осъществяването на следните
материални предпоставки: 1) процесната сума да е излязла от патримониума
на ищцата; 2) да е постъпила в имуществения комплекс на ответницата и 3)
това разместване на блага да е без правно основание, т. е. без да е налице
годен юридически факт, без да е съществувало валидно правоотношение
между страните в настоящото съдебно производство. Както бе посочено, в
доказателствена тежест на ищцата е да установи даването на паричната сума,
а ответницата трябва да докаже основанието да я получи и/или да я задържи.
Между страните по делото не се спори, че ищцата е платила посочените в
исковата молба суми, при което съдът приема за безспорно доказано
наличието на първата предпоставка за уважаване на иска, а именно –
излизането на сумата 12 337 евро от патримониума на В. К..
В обстоятелствената част на исковата молба е отразено, че само част от тази
сума в размер на 11 750 евро е постъпила в патримониума на ответницата, а
останалата част в размер на 587,50 евро представлява заплатени такси за
преводи. В отговора на исковата молба, както и в съдебно заседание
8
ответницата обаче заявява, че е получила сума в размер на 12337,50 евро. Във
въззивната жалба също не са наведени доводи относно различен размер на
сумата, която е постъпила в патримониума на ответницата. При липсата на
такива доводи и предвид разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК, според която
въззивният съд дължи произнасяне по посочените в жалбата въпроси,
настоящият съдебен състав приема, че не се спори относно обогатяването на
ответницата с цялата претендирана сума, при което е налице и втората
предпоставка за уважаване на иска.
Както пред първата, така и пред въззивната инстанция, основният спорен
въпрос се свежда до третата предпоставка, а именно – наличието на
основание за имущественото разместване.
Във въззивната жалба се навеждат доводи, че не са доказани изложените в
исковата молба твърдения, че между страните е бил сключен устен
предварителен договор, по силата на който ищцата е извършила
престирането. Настоящият съдебен състав намира, че за уважаване на
исковата претенция не е било необходимо провеждането на такова доказване.
Според съдебната практика, залегнала в Решение № 29 от 28.03.2012 г. на
ВКС по гр.д.№ 1144/2010 г., ІV ГО и др. актове на касационната инстанция, в
обстоятелствената част на исковата молба, с която се предявява иск за
връщане на полученото без основание, ищецът е длъжен да посочи
единствено какво е дал на ответника и да заяви, че даденото е без основание.
Изявлението, че даденото е без основание може да бъде твърдение както на
отрицателен факт, така и правен довод. То е твърдение на отрицателен факт,
когато ищецът посочва, че даденото от него няма връзка с никакви факти от
обективната действителност. Когато ответникът по иска възрази, че
съществува основание да получи даденото и посочи какво е то, ищецът може
да репликира, че претендираното основание е нищожно, като посочи фактите,
които опорочават. В този случай изявлението, че даденото е без основание е
правен довод. Няма пречка ищецът да заяви в исковата молба основание за
даването и да направи репликата, че същото е нищожно, като изложи
фактите, които го опорочават или изложи правните си доводи, както е
сторено в конкретния случай. Тази възможност на ищеца обаче не променя
посочената по-горе в мотивите доказателствена тежест, според която ищецът
дължи доказване на факта на даването на определена престация, но не и
началната липса на основание за това, а при безспорно установено даване на
9
паричните средства, в тежест на ответника е да докаже наличието на
основание за имущественото разместване и/или за задържането на средствата.
Едва при доказано от ответника основание, ищецът дължи доказване на
фактите, довели до опорочаване на същото.
В конкретния случай, единственото основание за получаване на сумите, което
ответницата поддържа пред двете съдебни инстанции е, че ищцата е
изпълнила свой нравствен дълг, поради което даденото не подлежи на
връщане съгласно чл.55, ал.2 ЗЗД. Съобразно разясненията в т.2 на ППВС №
1/1979 г., при приложението на посочената законова разпоредба следва да се
има предвид, че обществото се развива стремително не само в областта на
икономиката. Променят се и се развиват в прогресивна насока и взаимните
отношения между хората. В тези отношения се утвърждават началата на
хуманност и отзивчивост. Затова, когато се поддържа, че е дадено нещо без
основание, необходимо е да се изясни дали не е налице съзнателно
изпълнение на нравствен дълг, и когато се констатира, че извършилият
престацията е съзнавал при изпълнението моралното си задължение, даденото
не следва да се присъжда обратно.
В закона липсва дефиниция на понятието "нравствен дълг", но въз основа на
практиката може да бъде прието, че за да бъде извършена преценка дали е
налице нравствен дълг по смисъла на чл.55, ал.2 ЗЗД от една страна следва да
бъдат взети предвид установените в обществото морални правила,
съществуващи независимо от субективното отношение на лицата към тези
правила и към осъщественото в конкретния случай поведение (обективен
критерий ), а от друга страна следва лицето да съзнава при изпълнението
моралното си задължение (субективен критерий ). Съдебната практика
приема, че определящ белег за разпознаването на обективния критерий е
съществуването на правна връзка на брак, родство или осиновяване между
даващия и получаващия, която да е обусловила настъпилото имущественото
разместване. Така например, в Решение № 332 от 10.11.2008 г. на ВКС по гр.
д. № 219/2008 г., 5-членен състав, ГК, се признава съществуването на синовен
нравствен дълг за даване на издръжка на родителите, а в Решение № 643 от
14.III.1973 г. по гр. д. № 2533/72 г., I г. о. – за съпружеско нравствено
задължение за полагане на грижи за другия съпруг. В конкретния случай
между В. К. и Н. А.а не е налице правна връзка на брак, родство или
осиновяване, въз основа на която да се приеме, че са налице възприети в
10
обществото морални правила, по силата на които ищцата да е извършила
престиране в полза на ответницата. Родствена връзка е налице между ищцата
и сина й Т. В., с когото ответницата живее на съпружески начала, но това
обстоятелство само по себе си не е достатъчно, за да се приеме, че при
предоставянето на парите ищцата е изпълнявала свой нравствен дълг, а
същото следва да бъде обсъдено във връзка с останалите установени по
делото факти. От една страна, в показанията на доведените от ответницата
свидетели М.Т. и Т.В. се посочва, че отношенията между ищцата и нейния
син са били и продължават да бъдат силно влошени, като същевременно се
твърди, че ищцата, като майка, е искала да подпомогне неговото семейство,
но поради тези влошени отношения е давала пари на съжителстващата с него
ответница. Настоящият съдебен състав намира, че при наличието на
дългогодишни силно влошени отношения не би могло да се приеме, че е
налице морално задължение майката да подпомага семейството на сина си,
още повече когато към момента на превеждане на сумите последният е на
възраст над 40 години и няма данни да е неработоспособен, безработен или да
има друга извънредна нужда от средства, обосноваваща нуждата от парична
помощ. От друга страна, същите свидетели сочат, че ищцата не е имала
жилище в България и е търсила къде да живее след завръщането си от
Италия, поради което е искала с част от дадените на ответницата пари да
бъдат извършвани ремонти на имота на последната в с.***, за да може да
живее там. Така установените обстоятелства изключват наличието и на
субективния критерий, т.е. съзнателно изпълнение на родителски нравствен
дълг от страна на ищцата, а по-скоро сочат на друг мотив за даването на
паричните суми, свеждащ се до стремеж от нейна страна да си подсигури
място за живеене след завръщането си от Италия. Що се касае до наведените
доводи, че с част от изпратените пари е осигурявано лечението на бившия
съпруг на ищцата, следва да бъде отбелязано, че при дългогодишен развод не
е налице морално задължение за подпомагане между бившите съпрузи. Ако
пък се приеме, че с тези пари ищцата е искала да подпомогне сина си в
грижите на неговия болен баща, следва да се има предвид т. 2 на ППВС №
1/1979 г., според която разясненията за нравствен дълг не намират място в
случая, когато за едно лице съществува законно задължение да изпълни нещо,
а изпълнението се извършва от друго незадължено или само съзадължено
лице. Така, когато установеното със закон задължение за даване на издръжка
11
бъде изпълнено от лице, което не е задължено да я дава напълно или
частично, то има основание да иска от другите законно да я дава напълно или
частично, то има основание да иска от другите законно задължени лица
заплащането на даденото.
По изложените съображения, въззивният съд приема, че в случая ответницата
не е провела успешно доказване на възражението си за изпълнен нравствен
дълг като основание за задържане на получените суми. При това положение е
налице и третата предпоставка за уважаване на иска с правно основание чл.55,
ал.1, пр.1 ЗЗД, а именно – липса на основание за настъпилото имуществено
разместване.
Във въззивната жалба е направено възражение за погасяване по давност на
част от претенцията за връщане на сумата 12 337 евро. Това възражение не е
направено с отговора на исковата молба, а се заявява за първи път пред
настоящата съдебна инстанция. Съгласно разясненията, дадени в т.4 на
Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г.,
ОСГТК, възраженията на ответника срещу предявения иск поначало се
преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал.
1 ГПК, поради което не могат да се направят за първи път пред въззивния съд.
Това се отнася и за възраженията за погасителна и придобивна давност.
Същите могат да се въведат за първи път пред въззивната инстанция, само ако
страната поради нарушаване на съдопроизводствените правила /например
нарушаване на правото й на участие в първоинстанционното производство/ не
е могла да ги заяви пред първата инстанция. В тази им част постановките на т.
6 и т. 12 от ТР № 1/2000 г. от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на
ВКС не са актуални при действието на ГПК /в сила от 01.03.2008 г./. В
конкретния случай не се твърди да е било нарушено правото на участие на
ответницата в първоинстанционното производство, поради което настоящият
съдебен състав приема, че правото й на възражение за погасителна давност е
преклудирано и не следва да бъде обсъждано по същество.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че
предявеният иск за връщане на сумата 12 337 евро, дадена при начална липса
на основание, е основателен и доказан.
По отношение на втория иск за сумата 3160 лева, в исковата молба се сочи, че
тази сума ищцата е предала на ответницата, чрез своя син, и същата е вложена
за извършване на подобрения в собствения на ответницата имот, като е
12
извършен ремонт и преустройство на една маза в лятна кухня и е направено
обзавеждане на това помещение.
Настоящият съдебен състав намира, че с оглед изложените твърдения за
извършено от ищцата даване на определена парична сума при липса на
основание, този иск също следва да бъде квалифициран като такъв за
престационна кондикция по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. В исковата молба се сочи,
че тези средства са вложени за извършване на подобрения, което до
обогатяване на ответницата за сметка обедняването на ищцата, но тези
твърдения не могат да бъдат подведени под фактическия състав на чл.59 ЗЗД,
тъй като уредената в тази норма непрестационната кондикция е налице,
когато едно лице получава нещо не чрез престиране от другото лице, а по
друг начин – напр. посредством действия на обогатилия се.
Между страните не се спори, а и от събраните писмени и гласни
доказателства се установява, че ищцата е наредила и от нейно име на сина й е
предадена сумата 3 160 лв. В съдебно заседание на 25.04.2019 г. ответницата
признава, че тази сума е вложена в ремонт на собствения й имот. При това
положение и изложените по-горе в мотивите съображения, настоящият
съдебен състав приема исковата претенция за основателна и доказана.
Единственият довод, наведен във въззивната жалба и касаещ този иск, се
свежда до това, че сумата е предадена на сина на ищцата Т. В., а не на
ответницата, поради което тя не дължи връщането й. Настоящият съдебен
състав намира този довод за неоснователен. Фактическото получаване на
сумата действително е извършено от трето за спора лице, но обогатяването е
настъпило в правната сфера на ответницата, тъй като средствата са вложени в
ремонта на собствения й имот, поради което задължението за връщане на
сумата се носи от нея.
Като е достигнал до същите крайни изводи за основателност на исковите
претенции и ги е уважил, районният съд е постановил правилен и
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и съобразно
разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК право на съдебни разноски има въззиваемата-
ищца В. К., поради което въззивницата-ответница следва да бъде осъдена да й
заплати направените такива за адвокатско възнаграждение в размер на 1 200
лв.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
13
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 107/06.07.2020 г. по гр.д.№ 1676/2018 г. на
Районен съд-Мездра.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Н. А. А. , с ЕГН ********** и адрес:
гр.***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на В. Н. К. , с ЕГН ********** и адрес: с.***,
общ.Мездра, сумата 1200 /хиляда и двеста/ лева, представляваща направени
пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14