№ 416
гр. Сливен, 12.12.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на дванадесети
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ваня Анг. Маркова
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
Сложи за разглеждане докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело
№ 20232200100170 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Ищцата Д. Б. П., редовно призована, не се явява.
Ищецът П. Х. П., редовно призован, не се явява.
Ищците се представляват от адв. С. Т. от АК – С.З., надлежно
упълномощен по делото с исковата молба.
Ответното дружество ЗД „БУЛ ИНС“ АД, редовно призовано, се
представлява от адв. Г. Д., надлежно преупълномощен от адв. Мариян Г..
Вещото лице доц. д-р инж. Х. В. У., редовно призован, се явява лично.
Вещото лице д-р Й. И. С., редовно призован, се явява лично.
СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.
Поради липса на процесуални пречки за даване ход на делото, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Пристъпва към изясняване на спора от фактическата страна.
АДВ. Т.: Поддържаме предявените искове. Оспорвам изцяло отговора
на ответното застрахователно дружество и изложените в него фактически и
правни твърдения. С оглед на влязлата осъдителна присъда не считам, че
следва да вземам становище за липса на деликт и липса на виновно
поведение от страна на водача. Оспорвам изцяло твърдението за
съпричиняване, като съм взел становище в писмената молба по делото. Във
връзка с дадената възможност за ангажиране на гласни доказателства водим
свидетелите. Моля на основание чл.214 от ГПК да допуснете увеличение на
предявените претенция на 170 000 лв. за всеки от ищците, като представям
писмена молба с препис за ответната страна.
1
АДВ. Д.: Поддържам депозирания писмен отговор с уточнение касаещи
възражението ни за вина и механизъм за настъпване на ПТП, тъй като с оглед
влязлата в сила присъда за водача управлявал застраховането с „гражданска
отговорност“ МПС, същият е признат за виновен. Това е факт, който не
подлежи на доказване в настоящия процес, както е установена причината
връзка между виновното поведение и смъртта. В тази част, възраженията,
които сме изложили в отговора на исковата молба не ги поддържаме.
Оспорваме иска на двамата ищци включително и след изменението, което е
допустимо и направено своевременно, като считаме, че и двата иска са
частично основателни, но не и в размера, в който се претендират сумите.
Съдът намира, че направеното от ищците чрез техния процесуалния
представител изменение на размера на иска е допустимо, направено
своевременно и следва да бъде уважено, поради което на основание чл.214,
ал.1 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА изменение на размера на предявените два частични иска с
правно основание чл. 432 ал.1 КЗ, от 26 000 лв. на 170 000 лв. от общо 200
000 лв. за всеки ищец.
Съдът ПРИКАНИ страните към спогодба, но след като такава не се
постигна пристъпва към устен доклад на делото.
На основание чл.146, ал.1 ГПК, съдът ДОКЛАДВА делото.
В исковата молба ищците твърдят, че са родители и законни
наследници на Д. П. Х., който загинал при ПТП на 01.06.2022 г.
Твърдят се, че на същата дата, около 19,15 часа, на път II - 66 километър
28 + 300, непосредствено до изхода от гр. Н.З. в посока с. С., възникнало
ПТП, причинено от З.С.К. като водач на автомобил „Мицубиши Паджеро“ с
рег. № ***.
Същият автомобилът се е движил в посока изток - запад и със скорост
надвишаваща максимално разрешената от 90 км/ч. Без да е налице техническа
неизправност на автомобила, водачът е загубил контрол върху управлението
му, навлязъл в насрещната лента за движение и ударил насрещно движещия
се автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ***, управляван от техния син Д.
П. Х., който получил несъвместими с живота увреждания и починал.
Твърдят, че водачът З.С.К. нарушил правилата за движение,
управлявайки автомобила си със скорост над максимално разрешената и
навлизайки неправомерно и безпричинно в насрещната лента за движение и
след като не е контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което е
управлявал, виновно е причинил смъртта на техния син Д. П. Х., само на 29
години.
2
По случая образувано досъдебно производство № 306 ЗМ 297/2022 г. по
описа на РУ на МВР- Н.З., което вече е приключило и към настоящия момент
е налице влязла в сила присъда по НОХД № 417/2023г по описа на СлОС, с
която деликвентът З.С.К. е признат за виновен и осъден.
Твърдят, че в резултат на неговите действия, са понесли
неимуществени вреди, изразяващи се в силни душевни болки и страдания от
преждевременната и шокираща смърт на сина им. Загубили са най-близкия си
човек, своя първороден син. Изгубили смисъла и любовта на живота си.
Отношенията им били изключително близки, хармонични, отличаващи се с
особена силна привързаност един към друг. Той е бил тяхната голяма радост
и опора в живота, поради което скръбта им е неизмерима, а липсата на сина
им продължава да им причинява неимоверни страдания, които не отшумяват с
времето.
Ищците твърдят, че живели заедно със сина си Д. в едно домакинство
в с. С. от раждането на Д. до 2021 г. Пред 2014 г. той създал свое семейство,
но въпреки това е продължил да живее при родителите си. Двете семейства са
живеели задружно. Д. помагал изключително много на родителите си в
поддръжката на къщата и в обработката на дворното място. За тях бил налице
възможно най - тежкият житейски резултат - загуба на техния син, който на
29 г. е бил в разцвета на силите си, създал прекрасно семейство от съпруга и
три деца.
Твърдят, че са съкрушени от загубата на сина си, а претърпени от тях
болки и страдания са с изключително висок интензитет.
Твърдят, че на 29.06.2022 г. изпратили уведомление до ответното
дружество за настъпилото застрахователно събитие и са предявили писмена
застрахователна претенция, получена от ответника на 30.06.2022 г., но до
датата на подаване на исковата молба не са получили обезщетение.
Допълват, че към датата на настъпване на по отношение на автомобил
„Мицубиши Паджеро“, с рег. № ***, е била налице валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно
дружество, за периода от 07.05.2022 г. до 06.05.2023 г.
Молят за постановяване на съдебно решение, с което ответника бъде
осъден да заплати на всеки от тях сумата 170 000 лв. - частичен иск от общо
200 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени вследствие смъртта на сина им Д. П. Х., починал при ПТП,
настъпило на 01.06.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 29.06.2022
г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и направените по
делото разноски.
Възражения на ответника:
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК.
Счита исковете за допустими, но частично основателни.
Не оспорва наличие на валидно сключена застраховка“ гражданска
отговорност“ на автомобилистите по отношение на Мицубиши Паджеро“, с
рег. № ***.
3
Не оспорва наличие на влязлата в сила осъдителна присъда по НОХД №
417/2023 г. по описа на СлОС за деликвента, противоправността и вената на
дееца.
Не оспорва, че двамата ищци са заявили писмена застрахователна
претенция пред застрахователя-ответник за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди.
Оспорва исковете като прекомерно завишени по размер с оглед
съдебната практика, принципа за справедливост и действително претърпените
вреди.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на постр. Д. Х., който пътувал в автомобила без поставен предпазен колан, с
което не само че нарушил разпоредбата на чл.137а ЗдвП, но способствал за
собственото си увреждане. Ответникът счита, че ако пострадалият е бил с
поставен обезопасителен колан, не биха настъпили травмите, предизвикали
смъртта му.
Правна квалификация на предявените права и възражения:
Предявени са два преки частични иска на увредени лица срещу
застрахователя на прекия причинител на вредите за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане по
застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, с правна
квалификация чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД и цена: 170 000 лв. от общо 200
000 лв.
Обстоятелства, които не се оспорват от ответника:
че към датата на процесното ПТП, по отношение на лек автомобил
„Мицубиши Паджеро“ с рег. № ***, е бил сключена с ответника застраховка
„ гражданска отговорност“ на автомобилистите;
че на 01.06.2022 г. е настъпило ПТП с участието на застрахования при
ответника автомобил „Мицубиши Паджеро“ с рег. № ***,
че е налице влязла в сила присъда по НОХД № 417/2023 г. по описа на
СлОС, с която водачът на същия автомобил е признат за виновен и осъден.
че двамата ищци са изпълнили процедурата за доброволно уреждане на
спора с ответника, като са отправили своите писмени застрахователни
претенции, но към настоящия момент обезщетение не им е определено и
изплатено;
Факти и обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:
- наличие на сключена с ответника застраховка „гражданска
отговорност“ на автомобилистите, валидна към датата на ПТП.
- предвид влязлата в сила присъда за деликвента, и на основание чл.300
ГПК, гражданският съд е обвързан относно Д.ието, авторството,
противоправността и вината, които, както елементи от фактическия състав на
деликта, не подлежат на доказване в настоящото производство.
Разпределение на доказателствена тежест:
Указва на ищците, че поради наличие на влязла в сила присъда по
НОХД № 417/2023 г. на СлОС, следва да докажат единствено вида и размера
4
на вредите и че са настъпили в причинна връзка с процесното ПТП.
В тежест на ответника е да докаже възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на загиналия в ПТП Д. Х..
Указва на страните, че няма факти и обстоятелства, за които да не сочат
и представят доказателства.
Дава възможност на страните да вземат становище по изготвения
доклад и предприемат съответните процесуални действия.
АДВ. Т.: Нямам възражения по доклада.
АДВ. Д.: Нямам възражения по доклада.
Съдът ПРИСТЪПВА към изслушване на заключението на назначената
комплексна авто-техническа и съдебно-медицински експертиза, изготвена в
срока по чл.199 ГПК.
САМОЛИЧНОСТ НА ВЕЩИТЕ ЛИЦА:
Вещото лице д-р Й. И. С. – 63 г., българин, български гражданин, с
висше образование, неосъждан, без родство и други отношения със страните
по делото и техните пълномощници.
Вещото лице доц. д-р инж. Х. В. У. – 55 г., българин, български
гражданин, женен, с висше образование, неосъждан, без родство и други
отношения със страните по делото и техните пълномощници.
Вещите лица ПРЕДУПРЕДЕНИ за наказателната отговорност по чл.291
НК, ОБЕЩАВАТ да дадат заключение по знание и съвест.
Вещото лице д-р С., РАЗПИТАН КАЗА: Поддържам заключението,
което сме изготвили в писмен вид. Нямам какво да допълня към него.
Вещото лице доц. д-р инж. У., РАЗПИТАН КАЗА: Поддържам
заключението, което сме изготвили в писмен вид. Нямам какво да допълня
към него. Можем да отговорим на трите въпроса, поставени в отговора на
исковата молба.
Автомобилът „Фолксваген Голф“ е бил снабден с триточкови предпазни
колани за всяко едно от местата, включително и за водача.
Ние сме ползвали материалите от ДП, където има данни, че
пострадалият е бил без поставен предпазен колан към момента, когато е
извършен огледа на място. В протокола за оглед няма подобно твърдение за
това дали е бил с поставен предпазен колан. Няма от къде да вземем други
данни, освен от ДП.
Третият въпрос на ответника, поставен в отговора на исковата молба е
свързан с травматичните увреждания на пострадалия. Ще започна с анализ на
това, което е записано в протокола за оглед и това, че от анализа може да се
направят изводи, че увреждането на автомобила в областта на разположение
на водача е доста тежко с големи вдлъбнатини на деформираните елементи в
посока и към разположение на водача на мястото на водача на седалката.
Увредени са в значителна степен предната лява врата, предната колонка и
така наречената торпедна стена, стената между двигателното отделение и
5
купето. При деформиране на торпедната стена се огъва арматурното стъкло
заедно с волана, което навлиза към положението на тялото на водача на
мястото към седалката. При наличие на предпазен колан, коланът би
предпазил при този механизъм движението на тялото напред. Тук от
съществено значение са така описаните доста сериозни деформации в
областта на разположението на тялото. След консултиране с Д-р С., сме
стигнали до извода, че при наличие на предпазен колан травматичните
увреждания биха се получили. Ударът е челно страничен, но повече от лявата
страна, където е бил водача.
Вещото лице д-р С., РАЗПИТАН КАЗА: Точно от към страната на
водача на „Фолксваген“, модел „Голф“ са значителните деформации на
купето, за които говори колегата У. и които се виждат на приложените в
експертизата снимки на процесния автомобил. Тези деформации достигат до
мястото на водача. Всички телесни увреждания, които е получил пострадалия
и в резултат на които е починал, а те са били несъвместими с живота, техните
характеристики и местоположението кореспондират с механизма на
настъпване на ПТП и с формата, вида и посоката на деформация на
автомобила. Те се дължат на травмиращата сила, която е била разположена по
цялата лява повърхност на тялото, от главата, гърдите и долните крайници,
като най-силно изразено е в гърдите. Травмата е била несъвместима с живота.
Същото увреждане е възможно да се получи, дори и по-тежко, с разкъсване,
при наличие на поставен колан. Основната функция на обезопасителния
колан е да задържи придвижването на тялото в посока напред. В конкретния
случай от материалите по делото се установява, че позицията, където е
намерен пострадалия след ПТП, травмиращата сила е изтласкала него, заедно
със седалката назад и надясно. Това кореспондира с механизма и посоката на
първоначалния удар. Дори и да е бил с поставен колан, а в наказателното дело
има данни, че е бил без предпазен колан, резултатът пак щеше да е същия,
имайки предвид мястото, където е изткласкан той заедно със седалката.
Вещото лице доц. д-р инж. У., РАЗПИТАН КАЗА: Аз съм участвал в
наказателния процес, където е изготвена двойна експертиза по искане на
разследването и колегата по наказателния процес е извършил подробен оглед
и аз съм коментирал и анализирал целия механизъм на ПТП с него. Ползвал
съм и материалите на дигитален носител.
АДВ. Т.: Нямам въпроси към вещите лица. Да се приеме заключението.
АДВ. Д.: Нямам въпроси към вещите лица. Да се приеме заключението.
На основание чл.148 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства,
ведно с НОХД № 417/2023 г. и приложеното към него ДП 306 ЗМ-297/2022 г.
по описа на РУ - Н.З., пор. № 117/2022 г. по описа на Окръжна прокуратура –
6
Сливен.
ПРИЕМА заключението комплексната съдебна авто-техническата и
съдебно-медицинска експертиза.
На вещото лице д-р Й. И. С. да се издаде РКО за сумата от 400 лв.,
платими от бюджета на съда. /изд. РКО/.
На вещото лице доц. д-р инж. Х. В. У. да се издаде РКО за сумата от
400 лв., платими от внесения депозит. /изд. РКО/.
ПРИСТЪПВА към разпит на водените двама свидетели.
САМОЛИЧНОСТ НА явилите се СВИДЕТЕЛИ:
Р. П. Г. - 37 г., българка, българска гражданка, неосъждана, без родство
и други отношения със страните и техните пълномощници.
Р. И.А К. - 56 г., българка, българска гражданка, неосъждана, без
родство и други отношения със страните и техните пълномощници.
Свидетелите, ПРЕДУПРЕДЕНИ за наказателната отговорност по чл.290
НК, ОБЕЩАВАТ да говорят истината.
Съдът ОТСТРАНИ от залата свид. Р. К..
Свид. Р. П. Г., ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност по
чл.290 НК, ОБЕЩАВА да говори истината.
Свид. Р. П. Г., РАЗПИТАНА КАЗА: Познавам ищците от 25 г. Тяхна
съседка съм. Нямаме ограда в дворовете и всеки ден сме заедно. Много добри
приятели сме. Сега Д. и П. също живеят на с. С.. Имат две деца - Д. и Д.. Д.,
когато започна да живее в с. С., беше на 5-6 години, израснахме като брат и
сестра. Ищците бяха със своя син Д. не само родители, а и много добри
приятели. Д. е по-голямото им дете. Нямали са конфликти, обстановката беше
много весела. Постоянно си бяха заедно. Ние всеки ден сме заедно и това съм
го видяла лично. Д. беше много кадърно дете. Той беше слабостта за мама и
тати. Чуваха се постоянно по телефона с баща си, тъй като баща му работи
като международен шофьор. Д. сутрин и вечер се чуващи с баща си по
телефона. Д. началното образование завърши в с. С., средното образование
завърши в гр. Н.З.. Докато учеше в гр. Н.З., живееше в с. С. и пътуваше до
Н.З.. През 2014 г. Д. се запозна с Р. и оттогава живеят на семейни начала.
След една година се роди детето. Останаха да живеят при родители на Д. в с.
С.. Те приеха Р. като своя дъщеря, разбираха се много, живееха заедно.
Подържаха едно домакинство. Заедно се храниха младите и възрастните,
нямаше никакво разделение при тях, включително имаха общо домакинство.
Д. и семейството му живя в с. С.. Д. има три деца- П., М. и Ж.. Д. до 2021 г.
живя в с. С. в семейната къща. Къщата обаче беше негодна за ползване. Д. и
Р. с децата се преместиха се в гр. Р. в семейното жилище на Р.. С много труд
от страна на Д. и финансова помощ от родителите му направиха апартамента
в гр. Р. за живеене. След като се преместиха да живеят в гр. Р., контактите с
родителите на Д. продължиха. Р. работеше в гр. Н.З. и всяка вечер минавах
през с. С. и се виждаха с родителите и брат му. Аз съм била почти всяка вечер
у тях и съм го виждала лично. Събота и неделя си идваха постоянно в с. С..
Винаги децата бяха с тях. Д. помагаше с труд, всяко свободно време правеше
7
ремонт по къщата. Той направи цялата ел. инсталация. Помагаше за покрива
за възстановяването на къщата. На 01.06.2022 г. стана инцидента. Получих
обаждане от една жена от село, понеже не могли да се свържат с майка му,
брат му, и се обадиха на мен, че леля Д. искала някой да отиде при нея.
Отидох до тяхната къща. Видях Р. да пиши и реве и беше боса. Имаше
линейка и полицаи. Стигнахме до мястото на инцидента, то е на 6-7 км. На
мястото на инцидента видяхме как Д. лежи между двете седалки. Майка му,
леля Д. беше в къщата с трите деца. Обади ми се по телефона и попита какво
се случва. Не можех да й съобщя, това което е станало, защото ние се имаме
много. Тя ме попита жив ли е, аз и казах не мога да ти кажа. Тя попита
„изгубих ли си детето“, аз казах: „да“. Моят мъж я доведе на мястото, след
което и станало лошо и се наложи да я заведем на лекар в Спешно отделение.
По същото време чичо П. беше в чужбина, защото работи като международен
шофьор. На него за инцидента му съобщи другият му син. Много тежко
изживяха смъртта на Д.. Колкото повече време минава, толкова по-тежко
става положението. Те вече не са същите хора. Не искат да се събират с
никой, не искат да празнуват празници. Не искат да се срещат с никой.
Живеят монотонно. Преди това бяха весели, купонджии, винаги искаха да
имат гости, да празнуват. Сега казват, че за тях живота е свършил. На мястото
на ПТП направиха паметна плоча. Д. ходи всеки ден на тази паметна плоча,
защото тя работи в гр. Н.З. и минава всеки ден оттам и е много тежко да го
вижда. Аз също почти постоянно виждам плочата, защото и аз пътувам до
града и много пъти сме били двете заедно и спираме на тази плоча. След
инцидента Д. и П. пият хапчета за кръвно и нерви. Преди това не се говореше
за доктори в тяхната къща. Д. беше против това да се пият лекарства. Сега
постоянно се говори за доктори, че нещо я боли, че не иска да живее, че не
иска да пие хапчета. Психически не са добре.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетелката.
Съдът ОСВОБОДИ свидетелката от залата.
Свид. Р. И.А К., ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност по
чл.290 НК, ОБЕЩАВА да говори истината.
Свид. Р. И.А К., РАЗПИТАНА КАЗА: От 1985 г. живея в с. С. и повече
от 30 години познавам ищците. Техен съсед съм. Много сме близки. Всеки
ден редовно се виждаме. П. е от с. С., а Д. е от с. Б.. П. го познавам по-
напред, след това се запознах с Д.. Те имат две момчета - Д. и Б., които са с
около 3-4 години разлика. Д. е по-големия. Знам за трагедията на 01.06. -
денят на детето. Познавам Д. и Б.. На Д. казвахме Д.. Те израснаха в с. С..
Бяха много голямо семейство, бабата и дядото бяха живи, децата пораснаха.
На Д. много му се отдаваше техниката, беше му хоби. Началното образование
завърши на село. Средното обучение завърши в гр. Н.З.. Д. постоянно е живял
при майка си и баща си, дори когато беше ученик, пътуваше. После заживя с
Р. през 2013 – 2014 г. при родителите му в с. С.. Родителите много добре
приеха Р.. Те бяха семейство, много сплотени, като приятели си живееха.
Нямаше отделяне на млади и стари. Живееха в едно домакинство. Къщата им
8
изгоря през 2021 г., в началото на месец януари. Децата на Д. и Р. бяха
родени. Те имат три деца. При пожара къщата изгоря изцяло. Р. има
наследствен апартамент в гр. Р. и отидоха да живеят там. Родителите на Д.
останаха в пристройката до къщата. Март месец покриха къщата и Д. имаше
желанието да работи по ел. инсталацията. Живееха в гр. Р.. Р. почна работа в
гр. Н.З. и през това време Д. обгрижваше децата. Помня децата в колата
наредени, той участваше в ремонта на къщата. Той изцяло направи ел.
инсталацията на къщата. На 01.06.2022 г., някъде към 15 ч. - 16 ч. се чуха
писъци, викове от съседите, нас едно шосе ни дели с тяхната къща и отидох
да видя какво става. Д. я взеха. Разбрахме, че е станало катастрофата. Д. се
прибрал, оставил децата и Р. в къщата и се върнал до Билла да вземе вода и
тогава е станал инцидента. В първия момент болката не можеш да я осъзнаеш,
с течение на времето болката става по задълбочена и по-тежка. Д. и П. бяха
много силни, весели, но след инцидента изцяло се сринаха. Къщата се покри,
направи се, но от вътре нямат желание да я ремонтират. Д. получи проблеми
със сърцето, кръвното. Лично аз съм я водила в гр. Сливен на лекар.
Психически и със сърцето не е добре. П. по същия начин и той не е добре.
Преди инцидента не са имали здравословни проблеми. Бяха весели, приятни
хора. Мястото на инцидента е много близо до село. Намира се по пътя Н.З. –
с. С., След като се излезе от гр. Н.З. за с. С., мястото на инцидента се намира
по посока на пътя, в дясно. Ние сме много близо до мястото на инцидента. На
мястото на инцидента има поставена плоча. За успокоение на Д. се сложи
паметната плоча на мястото на инцидента. Д. работи в магазин Билла в гр.
Н.З.. И на отиване и на връщане от гр. Н.З. винаги спира колата на мястото на
инцидента. Тя работи в магазин Билла в гр. Н.З. и пътува всеки ден до работа
и се отбива на плочата. Присъствала съм с нея, когато сме пътували. Винаги
колата е спряна на отиване и на връщане. Аз живея от другата страна на
шосето, разстоянието от нашата къща до къщата на ищците е може би 10
метра. След смъртта на Д. П. продължава да работи като международен
шофьор и да пътува, но скоро направиха катастрофа в някаква държава и сега
в момента е в болнични. Д. няма сключен граждански брак с Р., но живееха на
семейни начала. Живееха много добре. Имат три деца.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетелката.
Съдът ОСВОБОДИ свидетелката от залата.
АДВ. Т.: Нямам други искания. Представям договор за правна защита и
съдействие и списък на разноските.
АДВ. Д.: Нямам искания.
Тъй като страните нямат други доказателствени искания, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
9
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. Т.: Уважаема госпожо съдия, моля да уважите изцяло предявените
искове в техния предявен частичен размер на 170 000 лв. и да присъдите в
полза на ищците направените от тях разноските по делото, както и да
възложите в тежест на ответното дружество заплащане на дължимото
адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА за осъществена безплатна
правна защита на ищците. Моля за подходящ срок за представяне на писмени
бележки по делото.
АДВ. Д.: Госпожо председател, с оглед събраните по делото
доказателства, исковете са частично основателни, но не до частта, която е
предявена, съобразно приетото в днешно съдебно заседание изменение, като
Ви моля при определяне размера на обезщетението да се ръководите от чл.52
от ЗЗД, като това обезщетение бъде определено по справедливост и
съразмерност с претърпените от ищците неимуществени вреди. Моля
съобразно изхода от делото да присъдите на представляваното от мен
дружество разноските, за които има представени писмени доказателства с
депозирани молби, които представляват списък на разноски.
Съдът ДАВА на страните двуседмичен срок за представяне на писмени
бележки и ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение на 12.01.2024 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 11,15 часа.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
10