Решение по дело №751/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), във връзка с чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано по искова молба /ИМ/ от Ц. В. Б. от с. Черковица, общ. Никопол, [улица]чрез адв. И. В. от АК- Плевен със съдебен адрес гр. Червен бряг, [улица]срещу Областна дирекция на МВР- Плевен, гр. Плевен, [улица], с правно основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, с която се претендира сумата от 2 489,84 лева обезщетение за имуществени вреди /пресметната от работните дни в периода 07.01.2023г. до 28.06.2023г./, ведно със законна лихва от 07.01.2023г. до 28.06.2023г. в размер на 136,63 лева, както и лихва от 29.06.2023г. до окончателното изплащане на сумата, сумата 2 000 лева, неимуществени вреди за претърпяното унижение, срам, чувство за безполезност към семейството, ведно със законна лихва, считано от 07.01.2023г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 600 лева, направени разходи за един адвокат по АНД №72/2023г. по описа на РС- Никопол, в резултат на отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 23-0305-000027/23.01.2023 година на ВПД Началник РУ в ОД на МВР Плевен, РУ-Никопол.

След уточнение на иска, с определение №3076/11.09.2024г., съдът е върнал исковата молба на Ц. В. Б. от с. Черковица, общ. Никопол, [улица]чрез адв. И. В. от АК- Плевен със съдебен адрес гр. Червен бряг, [улица]срещу Областна дирекция на МВР- Плевен, гр. Плевен, [улица], с правно основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, в частта, с която се претендират неимуществени вреди за периода след 22.08.2024г. вкл., явяващ се бъдещ период, както и претенцията за заплащане на сумата от 600 лева, представляваща направени разходи за един адвокат по АНД №72/2023г. по описа на РС- Никопол и е прекратил и. адм. дело № 751 по описа за 2024 година на Административен съд – Плевен, в тази част. Определението е влязло в законна сила.

След уточнение на иска, предявената ИМ и разглеждана в настоящото производство е срещу Областна дирекция на МВР- Плевен, гр. Плевен, [улица], с правно основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, с която се претендира сумата от 2 489,84 лева обезщетение за имуществени вреди за периода 07.01.2023г. до 28.06.2023г., ведно със законна лихва от 07.01.2023г. до 28.06.2023г. в размер на 136,63 лева, както и лихва от 29.06.2023г. до окончателното изплащане на сумата, сумата 2 000 лева, неимуществени вреди за периода 07.01.2023г. до 21.08.2024г. /датата на исковата молба, съгласно пощенското клеймо, с което е подадена в съда/ за претърпяното унижение, срам, чувство за безполезност към семейството, ведно със законна лихва, считано от 07.01.2023г. до окончателното изплащане на сумата, в резултат на отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 23-0305-000027/23.01.2023 година на ВПД Началник РУ в ОД на МВР Плевен, РУ-Никопол.

В исковата молба се твърди, че с Наказателно постановление № 23-0305-000027/23.01.2023 година на ВПД Началник РУ в ОД на МВР Плевен, РУ-Никопол, на ищеца е наложено административно наказание в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, като свидетелството за управление на МПС на Б. е отнето при съставянето на акта, а именно 7.01.2023г. Ц. Б. е обжалвал НП по повод, на което PC-Никопол е образувано АНД № 72/2023 г. по описа на същия съд, като с решение № 27/05.06.2023 година НП е отменено изцяло като незаконосъобразно, а решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Посочва се, че на 11.12.2019 година Б. е сключил трудов договор с „Т. - М- 2014” ЕООД, с адрес град Черковица, [улица], ЕИК *********, представлявано от Т. В. Б., като ищецът е назначен на длъжност „шофьор товарен автомобил” /международни превози/ с възнаграждение 560 лв. месечно, а свидетелството за управление на МПС му е отнето поради, което същият е бил в невъзможност да изпълнява трудовите си задължения. Посочва се, че на 09.01.2023 година, Ц. Б. е подал молба за ползване на неплатен годишен отпуск и същият му е бил разрешен от същата дата, като неплатеният годишен отпуск е бил продължен със заповед № 002/17.02.2023 година в размер на 29 работни дни, считано от 18.02.2023 г.

Посочва се в ИМ, че със заповед № 001/31.03.2023 година трудовото правоотношение е било прекратено, считано от 01.04.2023 година, поради обективна невъзможност на изпълнение на трудовия договор, на осн. чл.328, ал.1, т.12 от КТ, като от 07.01.2023 г. до влизане на решението на PC-Никопол, в сила от 28.06.2023 г., Б. е останал без работа. В посочения период не е работил, като основна причина за това е отнетото свидетелство, като Б. е претърпял загуби от трудови доходи в размер на 2489,84 лв., освен това в периода след отнемане на СУМПС - 07.01.2023 г. Б. изпитвал чувство на срам, на унижение, на безполезност към семейството, което представлява неимуществени вреди по смисъла на закона. Същите продължават до 28.06.2023 г. когато решението на PC-Никопол влиза в сила.

Ответникът по иска – Областна дирекция на МВР- Плевен, е подал писмен отговор /становище/ на исковата молба, чрез гл. юрисконсулт П. Б.- Ф.. В същия /л.л. 37-38/ се сочи, че не може да се претендират така посочените имуществени и неимуществени вреди в следствие на издадено и отменено от съда НП №23-0305- 000027/23.01.2023г., тъй като действително в АУАН бл. №017982/07.01.2023г. е посочено, че е иззето като доказателство СУ МПС №*********, но реално лишаването от право да управлява МПС не произхожда от съставения на 07.01.2023г. АУАН, нито от издаденото във връзка с него НП №23-0305-000027/23.01.2023г., докато същото не влезе в сила. Посочва, че от представените по делото доказателства е видно, че НП не е влизало в сила, тъй като то е връчено на 17.03.2023г., а в последствие е отменено от съда като незаконосъобразно с решение №27/05.06.2023г., постановено от РС- Никопол по АНД №72/2023г., което влязло в законна сила на 28.06.2023г. Посочва се още, че изземането на СУ МПС и временното лишаване от право да управлява МПС са въз основа на заповед за налагане на принудителна административна мярка №23-0305-000001/07.01.2023г., която е индивидуален административен акт, издаден на основание чл. 171. т.1, б.“б“ от ЗДвП, като тази заповед не е обжалвана от ищеца. Посочва се, че същата е издадена за това, че на 07.01.2023г. ищецът с управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта 0.66 промила, установено с дрегер Алкотест, а от съставения протокол за медицинско изследване от 08.01.2023г. от д-р П. С., ФСМП – гр. Никопол с видно, че Ц. В. Б. е отказал да даде кръвна проба за установяване на наличието на алкохол в кръвта, като е заявил, че е изпил една бира. Посочва, че действително издаденото НП е отменено, но въз основа на допусната от административно- наказващия орган процедурна грешка при издаване на НП, а не въз основа на доказване на невинността на водача и факта, че не е управлявал МПС с наличието на алкохол в кръвта, като след отмяната на НП СУМПС с върнато на ищеца на 18.07.2023г.

В отговора се посочва, че предвид изложеното счита, че липсва основен елемент от ФС на чл.1. ал.1 от ЗОДОВ, а именно издаден незаконосъобразен административен акт, който да е отменен от съда е влязло в сила решение.

Посочва се, по отношение на претендираните имуществени вреди в размер на 2489.84 лв. е представен трудов договор, но не става ясно как е формирана главницата от 2489.84лв. и следователно претендираният размер е недоказан.

Посочено е, в случай, че не се приеме възражението, че претендираните вреди, евентуално биха произтекли от отменен ЗППАМ, то следва да се вземе предвид, че обезщетението се претендира за период от 07.01.2023г. до 28.06.2023г., а реално НП с било издадено на 23.01.2023г. и е връчено на лицето на 17.03.2023г., отменено на 28.06.2023г. и следователно за периода от 07.01.2023г. - 17.03.2023г. ищецът не е имал знанието за издаденото НП, за да може от него да произтекат имуществени вреди.

Сочи се, че за периода 09.01.2023г. - 31.03.2023г. ищецът ползвал неплатен отпуск, за който лично с подал молба до работодателя, без да е имал връчено НП към датата на подаване на молбите и следователно за този период въобще не може да се претендира обезщетение и оставане без доходи в следствие на НП, като липсва и причинно следствена връзка, тъй като през този период нито е имало връчено НП, нито то е било отменено като незаконосъобразно преди 28.06.2023г., за да може да се претендира обезщетение за посочения от ищеца период. Поради изложеното не може да се претендира и начална дата на определяне на размера лихва върху главницата в размер на 136.63 лв. от 07.01.2023г., като най- ранната дата за тази лихва може да бъде датата на отмяна на НП, ако се признае за основателен главния иск.

По отношение на претендираното обезщетение в размер [рег. номер]. за причинени неимуществени вреди, в отговора е направено възражение, че искът е неоснователен и недоказан, като не са представени никакви доказателства, относно които да може да се направи извод, че ищецът е изпитвал срам, унижение и безполезност към семейството и че тези отрицателни за него чувства са изпитани именно в следствие на незаконосъобразен административен акт, издаден от ОД на МВР – Плевен, като и този иск отново не може да бъде предявен с начална дата 07.01.2023г., тъй като към тази дата не е издадено НП, и ищецът не е имал знанието за издадено такова, тъй като му с връчено на 17.03.2023г. и следователно от тази дата не може да се претендира и лихва върху главницата. Освен това не може да се твърди, че ищецът с изпитал какъвто и да с срам и унижение поради случилото се на 07.01.2023г., тъй като от поведението му е видно, че съшият не само че не го е било срам, но дори е изпаднал в агресивно състояние, като е заплашил полицейски орган, полицейски инспектор З. А., че ще го убие /докладна записка рег. №305p-497/09.01.2023г. и докладна записка рег. №305р- 836/13.01.2023г./, за което на ищеца е съставен протокол за предупреждение на основание чл.65 от ЗМВР от 18.01.2023г. /рег. №305р-1632/31.01.2023г./. Направено е възражение за прекомерност по отношение на претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева, претендира се присъждане на ответника на юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лева.

В съдебно заседание ищецът – Ц. В. Б. не се явява, не се представлява.

В съдебното заседание ответникът - Областна дирекция на МВР- Плевен, се представлява от гл. юрисконсулт П. Б.-Ф., като заявява, че оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. По отношение на претендираните неимуществени вреди заявява, че поддържа изложеното в писмения отговор, че тези вреди не са доказани по никакъв начин, нито със свидетелски показания, нито с доказателства, с които да се докаже, че ищецът е изпитвал срам, унижение и т.н., за да се докажат претендираните неимуществени вреди. По отношение на имуществените вреди, заявява, че не е ясно, как е формирана главницата в размер на 2489,84 лв., като липсват експертизи и не става ясно, какво е било пропуснатото трудово възнаграждение. Заявява, че реално няма как да бъдат претърпени имуществени вреди от НП, тъй като ищецът е ползвал близо два месеца неплатен годишен отпуск, който е поискал сам от работодателя. Сам е подал молбата и му е разрешен неплатен годишен отпуск и няма как да се твърди, че НП е допринесло за това направено искане. Няма и свидетелски показания в тази насока, както и доказателства, които да установяват това, като липсва основен елемент от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да има издаден незаконосъобразен акт, отменен от съда. Има отменено НП, но отнемането на СУМПС не се дължи на НП, а се дължи на издадена заповед за налагане на ПАМ, която са посочили в писмения отговор и тя сама по себе си е индивидуален административен акт, като не е обжалвана в законоустановения срок. От друга страна заявява, че НП е издадено в един по-късен момент – 23.01.2023 г. и е връчено на лицето на 17.03.2023 г. и до този момент, няма как, без да му е връчено и да му известно това НП, ищецът да претендира вреди. Претендирам юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лева, за което представя списък с разноски, правим възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

В съдебно заседание Окръжна прокуратура-Плевен, редовно призована, се представлява от прокурор А. Б., която заявява, че така депозираните искове са неоснователни и недоказани. Съгласно действащата редакция на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за да бъде доказана исковата претенция, следва да са налице няколко кумулативно свързани елементи – незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, отменени по съответния ред, вреда в правната сфера на ищеца и на трето място пряка и непосредствена причинна връзка между акта и действието или бездействието на административния орган. Прокурорът счита, че в производството не бяха доказани по несъмнен начин причинените вреди. Налице е издадено НП, обжалвано пред РС Никопол, който е приел същото за незаконосъобразно и го е отменил, но въпреки дадената възможност на ищеца и неговия адвокат, не се ангажираха каквито и да било доказателства, още по-малко гласни такива, които да доведат до извод за причинени вреди в следствие на отмененото НП. Що се касае до претендираната сума за имуществени вреди, прокурорът счита, че е недоказана, като изхождайки само от приложено копие на трудов договор, не могат да се преценят реалните трудови възнаграждения, а още повече, че стана ясно, че същият е прекратен, като за определен период от време, повече от 3 месеца ищецът не получавал трудово възнаграждение, тъй като е ползвал неплатен отпуск. Посочената дата 07.01.2023 г. счита за неоснователна доколкото НП е връчено на ищеца на 17.03.2023 г., заявява че не са доказани както имуществените, така и неимуществените вреди и моли съдът да отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказана.

Административен съд-Плевен, осми състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

С Наказателно постановление №23-0305-000027/23.01.2023г. (л.л. 9-10 от делото), издадено от ВПД Началник на РУ- Никопол при ОД на МВР- Плевен, на Ц. В. Б. от с. Черковица, общ. Никопол, [улица] наложено административно наказание на основание чл. 174, ал.1, т.1 от ЗДвП глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, тъй като на 07.01.2023г., в 23:45 часа, в с. Черковица. [улица], в посока на управление към ул. И. В. управлява т.а. „Дайхатсу – Фероза“ с peг. № [рег. номер], собственост на Т. В. Б., като управлява посоченото МПС след употреба на алкохол в кръвта, установено по надлежния ред с техническо средство Дрегер алкотест 7510 с фабричен номер ARPM 0768, който при дадена качествена проба от Б. в 23:45ч. на 07.01.2023г., отчита 0.66 промила алкохол в кръвта от издишания от водача въздух. Издаден е талон за медицинско изследване с № 097284, както и 8 бр.

По подадена от Ц. В. Б. жалба срещу издаденото НП пред Районен съд – Никопол е образувано АНД № 72/2023 година, като по делото е постановено Решение № 27 от 05.06.2023 г. /л.л.11-14/, с което НП е отменено.

Като доказателства по делото са представени още: Трудов договор № 001/11.12.2019 г. между „Т.-М-2014“ ЕООД и Ц. В. Б. /л.л.4-5/, Молба за ползване на неплатен годишен отпуск от 09.01.2023г., ведно със заповед №001/09.01.2023 г. /л.8/, Молба за ползване на неплатен годишен отпуск от 17.02.2023г, ведно със заповед №002/17.02.2023 г. /л.6/, Заповед №001/31.03.2023г. за прекратяване на трудов договор от 11.12.2019г. /л.7/, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0305-00001/07.01.2023г. на началник група към ОД на МВР Плевен, РУ Никопол /л.39/; Протокол за медицинско изследване от 08.01.2023г. /л.л.-39 гръб-40/, Протокол за предупреждение от 18.01.2023г. /л.40 гръб/, Докладна записка рег. №305р- 836/13.01.2023г. /л.41/ и Докладна записка рег. №305p-497/09.01.2023г. /л.41 гръб/.

Въпреки, че по искане на ищеца по делото са допуснати до разпит двама свидетели при режим довеждане за доказване на неимуществените вреди, такива не се явиха и не бяха разпитани.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Искът за имуществени и неимуществени вреди е процесуално допустим. Твърдят се претърпени имуществени за периода 07.01.2023г. до 28.06.2023г. и неимуществени вреди за периода от 07.01.2023г. до 21.08.2024г., в резултат на незаконосъобразно Наказателно постановление № 23-0305-000027/23.01.2023 година на ВПД Началник РУ в ОД на МВР Плевен, РУ-Никопол.

Независимо, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определяща за квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Актът – наказателното постановление, се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки, че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност, като издаването му е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, т.е. представлява изпълнение на административна дейност.

За да бъде допустим за разглеждане искът по чл. 203 и следващите от АПК, съгласно чл. 204, ал. 1 АПК, е необходимо същият да е предявен след отмяна на акта като незаконосъобразен по съответния ред.

Представено е Решение № 27 от 05.06.2023 г. по АНД № 72/2023 година на Районен съд – Никопол /л.л.11-14/, с което НП е отменено, като решението е влязло в законна сила на 28.06.2023г. и следователно исковете са допустими за разглеждане.

Съдът обаче намира, че исковете са неоснователни и недоказани по следните съображения:

Безвиновната отговорност на държавата и общините за дейността на администрацията по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в своя фактически състав включва следните кумулативно изискуеми елементи, посочени в чл. 4 от ЗОДОВ: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; 2. настъпила вреда в правната сфера на ищеца, която включва реално претърпените щети и пропуснати ползи; 3. пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и вредата. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. При липса на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по този ред.

„Вредата“ представлява отрицателната последица от увреждането, която засяга неблагоприятно защитените от правото имуществени и неимуществени интереси на увредения, а „пряка и непосредствена“ е тази вреда, която следва закономерно от акта, действието и/или бездействието на компетентния административен орган по силата на безусловно необходимата връзка между тях. При липса на който и да е от елементите на фактическия състав, не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Издаването на НП по своята същност представлява изпълнение на административна дейност, свързана със защитата на реда в областта на държавното управление. В разглеждания казус по категоричен и безспорен начин се установява, че е налице първата необходима предпоставка за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

С влязло в сила Решение № 27 от 05.06.2023 г. по АНД № 72/2023 година на Районен съд – Никопол, издаденото на Ц. В. Б. НП № 23-0305-000027/23.01.2023 година на ВПД Началник РУ в ОД на МВР Плевен, РУ-Никопол е било отменено, с НП обаче се налага наказание лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, а не се отнема СУМПС, като освен това след като НП е било обжалвано то не е породило правни последици.

Съдът, намира за недоказани твърденият на ищеца за настъпили имуществени и неимуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното НП.

По отношение на претенцията за сумата от 2 489,84 лева обезщетение за имуществени вреди /пресметната от работните дни в периода 07.01.2023г. до 28.06.2023г./, ведно със законна лихва от 07.01.2023г. до 28.06.2023г. в размер на 136,63 лева, както и лихва от 29.06.2023г. до окончателното изплащане на сумата, в резултат на незаконосъобразно Наказателно постановление № 23-0305-000027/23.01.2023 година на ВПД Началник РУ в ОД на МВР Плевен, РУ-Никопол, съдът намира същата за неоснователна и недоказана.

По делото не бяха ангажирани каквито и да било конкретни доказателства, че ищецът е претърпял имуществени вреди, под формата на пропуснати ползи от отмененото НП.

Както в ИМ се твърди, че Б. е сключил трудов договор с „Т. - М- 2014” ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от Т. В. Б. на 11.12.2019 година, като ищецът е назначен на длъжност „шофьор товарен автомобил” /международни превози/ с възнаграждение 560 лв. месечно, а свидетелството за управление на МПС му е отнето поради, което същият е бил в невъзможност да изпълнява трудовите си задължения. Посочва се, че на 09.01.2023 година, Ц. Б. е подал молба за ползване на неплатен годишен отпуск и същият му е бил разрешен от същата дата, като неплатеният годишен отпуск е бил продължен със заповед № 002/17.02.2023 година в размер на 29 работни дни, считано от 18.02.2023 г.

Посочва се в ИМ, че със заповед № 001/31.03.2023 година трудовото правоотношение е било прекратено, считано от 01.04.2023 година, поради обективна невъзможност на изпълнение на трудовия договор, на осн. чл.328, ал.1, т.12 от КТ, като от 07.01.2023 г. до влизане на решението на PC-Никопол, в сила от 28.06.2023 г., Б. е останал без работа. В посочения период не е работил, като основна причина за това е отнетото свидетелство, като Б. е претърпял загуби от трудови доходи в размер на 2489,84 лв. Следва да се има предвид, че така претендирания размер на претърпените вреди не е доказан от ищеца, а тежестта на доказване е негова, защото от представените по делото доказателства е ясен единствено размерът на трудовото възнаграждение по сключения трудов договор - с възнаграждение 560 лв. месечно, но не и чистата сума която следва да получи за процесния период, като се има предвид законовите начисления и отчисления от трудовото възнаграждение /прослужено време, осигуровки, данък общ доход и др./, нито как се е формирала, като ищецът не е ангажирал доказателства в тази насока, в това число съдебно- икономическа експертиза.

В исковата молба ищецът сочи, че е претърпял имуществени вреди, от 07.01.2023г. до 28.06.2023г., като видно от приложения по делото препис на наказателното постановление, същото е връчено на ищеца на 17.03.2023г., т.е. логически е невъзможно същото да породи твърдените имуществени вреди от 07.01.2023г. /фактическото отнемане на СУМПС/, тъй като за съществуването му ищецът е разбрал на 17.03.2023г., а самото НП е издадено на 23.01.2023г. Това е така, защото съставянето на акта за установяване на административно нарушение, при което вероятно е отнето СУМПС на ищеца, само поставя началото на административно-наказателното производство, без към момента върху лицето да е наложена административна санкция. Практически е невъзможно ищецът да търпи неимуществени вреди до узнаването за издаденото НП, т.е. претенцията на ищеца за периода от 07.01.2023г. до 17.03.2023г. се явява неоснователна и на това самостоятелно основание, каквото е и възражението на ответника.

От друга страна, е видно, че на ищеца е била издадена Заповед за налагане на ПАМ №23-00305-000001/07.01.2023г., /л. 39/ като е постановено на основание чл. 171, т.1, бук. „б“ временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, а именно 180 дни, като е посочено, че са отнети документи: 1. СУМПС [номер], 2. Контролен талон **********, като съгласно чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка, т.е. заповедта с която се налага ПАМ подлежи на предварително изпълнение и именно с ПАМ се задържа СУМПС, а тук вредите се претендират от отменено НП, като от доказателствата по делото става ясно, че Наказателно постановление № 23-0305-000027/23.01.2023 година на ВПД Началник РУ в ОД на МВР Плевен, РУ-Никопол е било обжалвано по съдебен ред, не е влязло в законна сила, и следователно от него няма как да произтекат вреди, доколкото същото не е влязло в сила. По делото няма данни ЗППАМ да е обжалвана, но както е посочено дори да бъде обжалвана, тя подлежи на предварително изпълнение и следователно ищеца е бил лишен от управление на МПС не в резултат на Наказателно постановление № 23-0305-000027/23.01.2023 година, а по силата на Заповед за прилагане на ПАМ №23-00305-000001/07.01.2023г.

По отношение на претенцията за сумата 2 000 лева, неимуществени вреди за периода 07.01.2023г. до 21.08.2024г. /датата на исковата молба, съгласно пощенското клеймо, с което е подадена в съда/ за претърпяното унижение, срам, чувство за безполезност към семейството, ведно със законна лихва, считано от 07.01.2023г. до окончателното изплащане на сумата, в резултат на незаконосъобразно Наказателно постановление № 23-0305-000027/23.01.2023 година на ВПД Началник РУ в ОД на МВР Плевен, РУ-Никопол, съдът намира същата за недоказана и неоснователна.

Понятието „неимуществени вреди“ няма легално определение, но такова се извежда от правната доктрина и практика. Неимуществените вреди представляват негативно въздействие върху честта, достойнството, доброто име в обществото, като същото се изразява в болки и страдания, които лицето е преживяло, вследствие на незаконосъобразната административнонаказателна дейност на орган или длъжностните лица, при или по повод изпълнение на служебните им задължения. Тези болки и страдания подлежат на пълно и главно доказване от страна на ищеца, тъй като те не се презюмират. В конкретния случай остават недоказани твърдените от ищеца неимуществени вреди. За установяване на същите, с оглед носената от него доказателствена тежест, ищецът следваше да ангажира доказателства, но такива не бяха представени, като по делото бяха допуснати до разпит двама свидетели при режим довеждане за доказване на неимуществените вреди, но такива не се явиха и не бяха разпитани.

Наред с това, не е обосновано да се ангажира отговорността на държавата за всяка промяна в емоционалния статус на лицата, а само при надвишаване неизбежния праг на подобни отрицателни емоции, свързани със санкционирането за административно нарушение.

В съдебната си практика Европейският съд по правата на човека излага, че страданията и унижението, претърпени вследствие на издаден незаконосъобразен акт на администрацията, трябва да превишават неизбежния елемент на страдание или унижение, присъщ на определена форма на законосъобразно наказание. Лицето трябва да е подложено на стрес или затруднения, чиято интензивност превишава неизбежната степен на страдание, присъщо на дадено действие на държавен орган, за да е налице неимуществена вреда. Преценката на този минимум е относително понятие и зависи от общите факти по делото, като при анализа им, съдът намира, че същият не е преминат в настоящия случай.

В исковата молба ищецът сочи, че е преживял унижение, срам, чувство за безполезност към семейството, ведно със законна лихва, считано от 07.01.2023г. до окончателното изплащане на сумата, в резултат на незаконосъобразно Наказателно постановление № 23-0305-000027/23.01.2023 година на ВПД Началник РУ в ОД на МВР Плевен, РУ-Никопол, като видно от приложения по делото препис на наказателното постановление, същото е връчено на ищеца на 17.03.2023г., т.е. логически е невъзможно същото да породи твърдените неимуществени вреди от 07.01.2023г. /фактическото отнемане на СУМПС/, тъй като за съществуването му е разбрал на 17.03.2023г. Това е така, защото съставянето на акта за установяване на административно нарушение, само поставя началото на административно-наказателното производство, без към момента върху лицето да е наложена административна санкция /в случая СУМПС на ищеца е отнето по силата за Заповед за прилагане на ПАМ на л. 39 от делото/. Практически е невъзможно ищецът да търпи неимуществени вреди до узнаването за издаденото НП, т.е. претенцията на ищеца за периода от 07.01.2023г. до 17.03.2023г. се явява неоснователна и на това самостоятелно основание.

Дори ищецът да е изпитал някакви неимуществени вреди, то те според съда не могат да произтичат от НП, доколкото същото не е влязло в законна сила, тъй като от доказателствата по делото става ясно, че на ищеца е издадена и ЗППАМ - Заповед за прилагане на ПАМ №23-00305-000001/07.01.2023г., /л. 39/ като е постановено на основание чл. 171, т.1, бук. „б“ временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, а именно 180 дни, като е посочено, че са отнети документи: 1. СУМПС [номер], 2. Контролен талон **********, като съгласно чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка, т.е. заповедта с която се налага ПАМ подлежи на предварително изпълнение и именно с ПАМ се задържа СУМПС, а не с НП.

При липса на дори и една от предвидените в закона предпоставки, които следва да са налице кумулативно в очертания фактически състав, отговорността на държавата и общините по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ не може да бъде реализирана. В настоящия случай е налице единствено първата –незаконосъобразния акт. Липсват безспорно доказани претърпени от ищеца имуществени и неимуществени вреди, а предвид на това не може да се установи и наличието на трета предпоставка за отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – причинно-следствената връзка между отменения акт и настъпилите вредоносни последици.

Предвид изложеното, претенцията на Б. за присъждане на сумата от 2 489,84 лева обезщетение за имуществени вреди за периода 07.01.2023г. до 28.06.2023г., ведно със законна лихва от 07.01.2023г. до 28.06.2023г. в размер на 136,63 лева, както и лихва от 29.06.2023г. до окончателното изплащане на сумата, и сумата 2 000 лева, неимуществени вреди за периода 07.01.2023г. до 21.08.2024г. /датата на исковата молба, съгласно пощенското клеймо, с което е подадена в съда/ за претърпяното унижение, срам, чувство за безполезност към семейството, ведно със законна лихва, считано от 07.01.2023г. до окончателното изплащане на сумата, следва да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна и недоказана.

По изложените съображения, предявените искове за обезщетение са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени. С оглед извода за неоснователност на исковете за обезщетение, неоснователни са и исковете за заплащане на законна лихва, които имат акцесорен характер.

С оглед изхода на спора и при прилагането на правилото, регламентирано в разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, своевременно претендираното присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на ответника се явява основателно и на същия следва да бъде присъдено такова в размер на 360 лева, така както е претендирано пред съда.

Мотивиран от горното и на основание чл. 203 и сл. АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ Административен съд – Плевен, осми състав,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковата молба от Ц. В. Б. от с. Черковица, общ. Никопол, [улица]чрез адв. И. В. от АК- Плевен със съдебен адрес гр. Червен бряг, [улица]срещу Областна дирекция на МВР- Плевен, гр. Плевен, [улица], с правно основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, с която се претендира сумата от 2 489,84 лева обезщетение за имуществени вреди за периода 07.01.2023г. до 28.06.2023г., ведно със законна лихва от 07.01.2023г. до 28.06.2023г. в размер на 136,63 лева, както и лихва от 29.06.2023г. до окончателното изплащане на сумата, сумата 2 000 лева, неимуществени вреди за периода 07.01.2023г. до 21.08.2024г. /датата на исковата молба, съгласно пощенското клеймо, с което е подадена в съда/ за претърпяното унижение, срам, чувство за безполезност към семейството, ведно със законна лихва, считано от 07.01.2023г. до окончателното изплащане на сумата, в резултат на отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 23-0305-000027/23.01.2023 година на ВПД Началник РУ в ОД на МВР Плевен, РУ-Никопол.

ОСЪЖДА Ц. В. Б. с [ЕГН] от с. Черковица, общ. Никопол, [улица]да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Плевен сума в размер на 360 (триста и шестдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаване му на страните, чрез Административен съд- Плевен.

РЕШЕНИЕТО да се съобщи на страните.