№ 1059
гр. София, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20221000500642 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 266396/4.11.2021г, постановено по гр.д.№ 8866/2016г по описа на
СГС, ГО, I-11 с-в, е отхвърлен предявеният от „П.” ЕООД с ЕИК ********* срещу „П.
Имобилиен” ООД с ЕИК ********* иск по чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване на окончателен на
предварителен договор за учредяване на право на ползване от 14.04.2010г с предмет
недвижими имоти, изградени в многофункционален комплекс „Сан Стефано Плаза”-
гр.София, построен в недвижим имот, находящ се в гр.София, ул.”Сан Стефано” №22, с
площ от 6518.09кв.м. и площ по скица 6547кв.м., съставляващ УПИ III-12 за ЖС,
административни сгради и магазини, в кв.547, по плана на гр.София, м.”Центъра”, при
съседи, съгласно документ за собственост: ул.”Сан Стефано”, жилищна сграда на ул.„Сан
Стефано” №22-а, ул. „Шейново” и жилищна сграда на ул.”Шейново” №4 и при съседи по
скица УПИ II-11, УПИ Х-5, УПИ VII-3, УПИIV-13, ул.”Сан Стефано”, ул.”Шейново”:
гаражна клетка №32, гаражна клетка № 33, гаражна клетка №44, снек бар, находящ се на
първи етаж със застроена площ от 300.97кв.м., кафе-аперитив, находящ се на първи етаж на
сграда със застроена площ от 139.17кв.м., апартамент №43. Отхвърлени са предявените от К.
Б. П., Б. Б. П., конституирани в хода на процеса на мястото на починалия ищец Б. Б. П.-П.,
срещу „П. Имобилиен” ООД искове по чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване на окончателен на
предварителен договор за учредяване на право на ползване от 14.04.2010г за по ½ ид.ч., от
всеки един от тези двама ищци, с предмет посочените по-горе недвижими имоти.
Осъдени са „П.” ЕООД, К. Б. П. и Б. Б. П. да заплатят на „П. Имобилиен” ООД на
основание чл.78, ал.3 ГПК разноски по делото в размер на 15 448лв., от която К. Б. П. и Б. Б.
П. е дължима по ½ ид.ч., т.е. по 7724.00лв.
Решението е обжалвано от Б.П., роден на ********г в Германия и „П.” ЕООД с ЕИК
*********, чрез адв.И. М. от САК, с доводи, че е неправилно, необосновано и
1
незаконосъобразно. Възразяват, че решението е постановено при кредитиране на две
съдебно-графологични експертизи, които са неправилни, необосновано и противоречиви. Не
е ясно кои образци са сравнявани, не е посочен метод на изследване, технически средства
които са използвани. Сочат, че съдът е допуснал процесуално нарушение като не е допуснал
до изслушване тройна съдебно-графологична експертиза. Не е отчетена вариабилността на
подписа на В. П.. Възразяват, че съдът е приел, че не е представен оригинал на
предварителния договор, но не е обсъдил, че по делото са представени две нотариално
заверени копия от него, както и, че първоначалният ищец Б. П. П. е починал и
конституираните като ищци негови наследници не разполагат с всички документи на
наследодателя си и са в невъзможност да представят оригинал на предварителния договор.
Позовават се на ангажирани по делото свидетелски показания, от които се установява, че
страните са сключили предварителен договор. Свидетелят Кефсизов е дал показания, че му е
казано какъв договор е сключен, свидетелят Минков е потвърдил, че в нотариалната кантора
е заверен препис от оригиналния предварителен договор. Цитират съдебна практика, че
съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице и следва да прецени
доказателствената му сила съобразно обосноваността му. Претендират да се отмени
решението и да се уважат исковите претенции.
Ответникът по жалбата-„П. Имобилиен” ООД, представлявано от адв.М.Д. от АК-
Бургас, е оспорил същата. Поддържа, че правилно съдът е приел, че предварителният
договор и квитанцията № 1/14.04.2010г са неистински документи въз основа на основна и
повторна графологични експертизи. По възражението, че първоначалният ищец е починал и
неговите наследници са в невъзможност да представят оригинал на предварителния договор
се възразява, че съдът с разпореждане от 13.10.2017г е разпоредил на първоначалния ищец и
наследодател-Б. Б. П.-П. да представи оригинала на предварителния договор. Сочи доводи,
че решението е обосновано и мотивирано.
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна и
против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Ишците по делото са посочили, че с предварителен договор от 14.04.2010 г.,
сключен между Б. П. –П. и ответника „П. Имобилиен” ООД, страните са се уговорили да
бъде сключен окончателен договор за учредяване право на ползване върху посочените в
исковата молба общо 6 самостоятелни обекта в сграда, находяща се в Многофункционален
комплекс „Сан Стефано Плаза”. Сочат, че в предварителния договор страните са се
съгласили приемателят да има право да посочи друго физическо или юридическо лице,
което да встъпи в правата и задълженията по предварителния договор и в полза на което да
бъде учредено ограниченото вещно право на ползване. Твърдят, че с договор за цесия от
25.04.2016 г. Б. П.-П. е прехвърлил на „П.” ЕООД правата по предварителен договор от
14.04.2010 г. за сключване на окончателен договор. Сочат, че в деня на подписване на
предварителния договор е изпълнено задължението за плащане на дължимата цена на
правото на ползване, както и че е настъпил падежът на притезателното право за обявяване
на договора в окончателен – изтичане на 2 месеца от снабдяване на сградата с разрешение за
ползване. Твърдят, че са уведомили ответника за прехвърлянето на правата по договора,
както и са му отправили покана за сключване на окончателен договор, но това не е сторено
по негова вина.
Ищецът „П.” ЕООД е поискал от съда да бъде обявен за окончателен по отношение на
него, а при отхвърляне на този иск ищците К. Б. П. и Б.Б.а П. са претендирали договорът да
бъде обявен за окончателен с тях, в качеството им на приематели на правото на ползване, за
по ½ идеална част с оглед наследствените им квоти в наследството на Б. Б. П..
Ответникът „П. Имобилиен” ООД е оспорил исковите претенции. Възразил е, че
предварителният договор не е подписван от законния представител на ответника, тъй като
2
подписът му в договора не е автентичен и е резултат от поправка и/или преправка.
Евентуално излага доводи за недействителност на договора за цесия и на клаузата в
предварителния договор, предвиждаща прехвърлянето на правата на приобретателя на
правото, поради противоречието им с чл. 56, ал. 2 ЗС. Евентуално е направил възражение за
противоречие на договора, за чието сключване е сключен предварителния договор, с
добрите нрави, поради наличие на явна нееквивалентност на престациите. При евентуалност
е направил изявление за разваляне на договора, с доводи, че посочената в предварителния
договор цена не е получена, като няма интерес от забавеното сключване на окончателния
договор.
С постановеното решение са отхвърлени исковите претенции по чл.19, ал.3 ЗЗД като
съдът е приел, че не е налице валидно сключен предварителен договор. Решението е влязло
в сила като необжалвано по отношение на отхвърлената исковата претенция по чл.19, ал.3
ЗЗД, предявена от К. Б. П..
По делото е приет като писмено доказателство предварителен договор за учредяване
на право на ползване върху недвижим имот от 14.04.2010 г., по отношение на който, с
определение от 13.10.2017 г., е открито производство по оспорване авторството на подписа
на В. К. Г.-П., подписала договора в качеството й на управляващ и представляващ „ П.
Имобилиен” ЕООД. Производство по чл. 193 ГПК е открито и за оспорване подписа на В. К.
Г.-П., положени за касиер в квитанция № 1/14.04.2010 г. за 20 000 евро, представена като
доказателство за плащане на дължимата цена по договора.
В молба от 02.11.2017 г. по повод задължаването им на основание чл. 183 ГПК да
представят оригинал на предварителния договор, ищците са заявили, че не разполагат с
оригинал на договора, като са представили нотариално заверено копие на същия.
Във връзка с откритото производство по оспорване авторството на подписите на В.
К. Г.-П. в процесния предварителен договор са приети първоначална и повторна съдебно-
графически експертизи, според които подписите положени на всяка страница от този
договор за В. К. Г.-П. не са положени от нея, като заключенията са категорични. Вещите
лица са дали категорични изводи и, че подписите, положени за касиер в квитанция №
1/14.04.2010 г. за 20 000 евро, представляващи плащане на дължимата цена по договора, не
са положени от В. К. Г.-П..
Съгласно експертните заключения по двете графически експертизи, без представяне
на оригинала на документа не може да бъде даден отговор на въпроса дали подписите,
положени за В. К. Г.-П. върху документа, са положени собственоръчно от нея, както и не
може да се установи поредността на полагане на печатния текст и подписите с цел
установяване на евентуално пренасяне на подписите върху документа. При обясненията на
вещото лице М. в о.с.з., проведено на 26.01.2021 г., използваният от него сравнителен
материал е достатъчен за категоричен отговор на въпроса дали подписът е положен от
посоченото лице, както и че са налице признаци за наблюдение и имитиране на подписа на
лицето. Според заключението на повторната графическа експертиза също се налице
признаци, характерни за полагане на подписи или изписване на текстове чрез изрисуване
посредством наблюдение или възпроизвеждане по памет на действително съществуващи
подписи или текстове, както и чрез копиране, т.н. просвет.
Заключенията по съдебно-графологичните експертизи следва да се кредитират, тъй
като са обосновани и нямат противоречия с представения доказателствен материал. Въз
основа на тях следва да се приеме, че оспорването по чл.193 ГПК е доказано и
предварителеният договор за учредяване на право на ползване от 14.04.2010 г. и квитанция
№ 1/14.04.2010 г. за 20 000 евро са неистински и следва да бъдат изключени от
доказателствата по делото. Възраженията във въззивната жалба, че заключенията са
необосновани и неоснователни, тъй като същите са изготвени при непосочване на кои
образци са сравнявани и какви са използваните технически методи, специфични са този вид
3
експертизи са неоснователни, тъй като вещите лица са изложили подробни съображения и са
онагледили с приложен снимков материал извършените изследвания.
Липсата на оригинал на предварителния договор и невъзможността му да се
представи от наследниците на първоначалния ищец не следва да се отчита, тъй като оше
преди конституирането им е било постановено определението за задължаване за представяне
на оригинал на предварителния договор.
Действително при представен официално заверен препис на документ не следва да се
изисква оригинала, поради приравняването им по значение /макар че в практиката се среща
и противното становище/, но при оспорване на истинността, оригиналът следва да бъде
представен от страната. В теорията се приема, че само когато при поискване не се представи
оригинал на документ, заверен от самата страна, тогава би била приложима разпоредбата,
че същият ще се изключи от доказателствата по делото, а не и когато е представен
официално заверен препис, но в случая следва да се отчете наличието на производство по
оспорване на подписа на една от страните по договора, за да се докаже истинността на
документа.
Съдебната практика в Решение от 18.11.2004 г. на ВКС по гр. д. № 17/2004 г., II гр.
приема, че в случай на оспорване на истинността на документ, страната, която се позовава
на него, трябва да представи оригинал за изследване. След като оригиналният документ не е
представен, оспорването е проведено успешно. Като мотиви са изложени, че в съответствие
с изискванията на закона е, че като доказателство по делото може да бъдат представени
нотариално заверени преписи от писмените доказателства, които имат същата
доказателствена сила, както оригиналите /чл.101 ГПК отм./, но в случай на оспорване на
истинността на документа, страната, която се позовава на него, трябва да представи
оригинал за изследване. След като оригиналният документ не е представен от ищеца, съдът
преценява поведението му с оглед изискванията на чл. 128, ал. 2 ГПК, от което следва, че
оспорването е проведено успешно и че представеният договор е неистински документ.
Предпоставка за уважаване на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е наличието на валидно
сключен предварителният договор, в който са уговорени съществените условия на
окончателния договор, който не е развален или прекратен. При приемане, че липсва валидно
сключен предварителен договор, то исковата претенция за обявяването му за окончателен
следва да се отхвърли като неоснователна.
Като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционният съд е постановил
правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено на основание
чл.271, ал.1 ГПК.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъде осъдени Б.П.,
роден на ********г в Германия и „П.” ЕООД с ЕИК ********* да заплатят на „П.
Имобилиен” ООД с ЕИК ********* сумата от 14 400лв. за разноски пред въззивната
инстанция.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 266396/4.11.2021г, постановено по гр.д.№ 8866/2016г по
описа на СГС, ГО, I-11 с-в, с което е отхвърлен предявеният от „П.” ЕООД с ЕИК
********* срещу „П. Имобилиен” ООД с ЕИК ********* иск по чл.19, ал.3 ЗЗД за
обявяване на окончателен на предварителен договор за учредяване на право на ползване от
14.04.2010г с предмет недвижими имоти, изградени в многофункционален комплекс „Сан
Стефано Плаза”-гр.София, построен в недвижим имот, находящ се в гр.София, ул.”Сан
Стефано” №22, с площ от 6518.09кв.м. и площ по скица 6547кв.м., съставляващ УПИ III-12
4
за ЖС, административни сгради и магазини, в кв.547, по плана на гр.София, м.”Центъра”,
при съседи, съгласно документ за собственост: ул.”Сан Стефано”, жилищна сграда на ул.
„Сан Стефано” №22-а, ул. „Шейново” и жилищна сграда на ул.”Шейново” №4 и при съседи
при скица УПИ II-11, УПИ Х-5, УПИ VII-3, УПИIV-13, ул.”Сан Стефано”, ул.”Шейново”:
гаражна клетка №32, гаражна клетка № 33, гаражна клетка №44, снек бар, находящ се на
първи етаж със застроена площ от 300.97кв.м., кафе-аперитив, находящ се на първи етаж на
сграда със застроена площ от 139.17кв.м., апартамент №43, с което е отхвърлен предявеният
от Б. Б. П., конституиран в хода на процеса на мястото на починалия ищец Б. Б. П.-П.,
срещу „П. Имобилиен” ООД иск по чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване на окончателен на
предварителен договор за учредяване на право на ползване от 14.04.2010г за ½ ид.ч., с
предмет посочените по-горе недвижими имоти.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Б.П., роден на ********г в Германия и „П.”
ЕООД с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТЯТ на „П. Имобилиен” ООД с ЕИК ********* сумата
от 14 400лв. за разноски пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5