№ 18023
гр. София, 03.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря Л. П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20231110113929 по описа за 2023 година
Производството е исково по молбата на ЗД „Б...с“ АД, ЕИК .... със
седалище гр.С/АДРЕС/, представлявано от изпълнителния директор чрез
адв.Г. против Й. Й. М. ЕГН: ********** ,гр. В/АДРЕС/ с назначен по делото
особен представител.
Излага се, че на датата 09.04.2017г. на територията на с.Ал/АДРЕС/ до
№106 се е случило ПТП с материални щети по къща на дом № 106, които се
изразяват в увреждане на железобетонна ограда. Сочи се, че причина за
случилото се е поведението на водача на МПС „...” с peг. № СА..., собственост
на Н.В.С. и управлявано от Й. Й. М., което се излага, че се установява от
представения ППТП № 1519820/10.04.2017 г., Твърди се, че МПС „Мазда 323
Ф” е бил застрахован по застраховка “Гражданска отговорност” при ищеца
със ЗП с № BG/02/116002699154, и за което при дружеството е заведена щета
под № ********** по заявление на Ч. Г. Т. - собственик на увреденото
имущество.
Излага се още, че след направена оценка на щетата е било изплатено
застрахователно обезщетение на увреденото лице в размер на 871.30 лева за
ремонт, а съгласно отразеното в ППТП Й. М. е бил неправоспособен водач
към датата на ПТП, поради което и на основание чл. 500 от КЗ, ЗД “Б.. АДсе
навежда, че има право да получи от него платеното застрахователно
1
обезщетение.
Излага се, че ответникът е бил уведомен за претендираната сума, но
няма плащане по регреса и към настоящия момент, с оглед на което се сезира
съда с искане за постановяване на решение, с което Й. да бъде осъден да
плати на дружеството сумата в размер 886.30 лв., представляваща
изплатеното от ЗД “Б..АД застрахователно обезщетение и ликвидационни
разноски в размер на 15 лева ведно със законната лихва върху нея от датата на
завеждането на исковата молба – 29.09.2022г. до пълното изплащане на
дължимите суми. Като се ангажират доказателства се желае решение в този
смисъл и се претендират разноски по делото.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника чрез назначения по
делото особен представител – адв. В., с който вземането се оспорва като
погасено с давност; оспорва се протокола за ПТП в частта, в която е отразено,
че водачът е бил неправоспособен поради недоказаност на употребеното
количество алкохол от него и дали е било употребено такова, с оглед на което
се прави искане по чл. 186 от ГПК; оспорва се иска и по размер, както и се
оспорва механизма на възникване на ПТП.
Съдът е сезиран с иск с правна квалификация чл.500, ал.1, т.1, предл.
първо от КЗ.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Страните нямат спор и от доказателствата се установява, че към датата
на възникване на исковото ПТП е съществувал договор за застраховка – ГО с
полица № BG/02/116002699154, с образувана щета по него с № **********/
25.09.,2017г,.
Ответникът чрез своя особен представител не оспорва представените от
ищеца доказателства – Констативен ППТП от 09.04.2017г. в частта извън
констатираното обстоятелство досежно неправоспособността на водача Й. и
констатираното количество алкохол като от протокола се установява, че на
датата 09.04.2017г. на територията на с.А/АДРЕС/ до №106 се е случило ПТП
с материални щети по къща на дом № 106, които се изразяват в увреждане на
железобетонна ограда. Причината за случилото се според ППТП е
поведението на водача на МПС „Мазда 3 23Ф” с peг. № СА..., собственост на
2
Н.В.С. и управлявано от Й. Й. М..
За случилото се няма спор, а и се установява от уведомление за щета
пред ищцовото дружество от 25.09.2017г., доклад към нея протокол за оглед
на щети по шета с № **********, както и НА за собственост, количествена
сметка, и платежно нареждане от 01.08.2017г. на пострадалото лице от
събитието е била изплатена сумата от 871.30 лева като стойност на материали
и ремонт на ограда на сграда – къща дом с № 106 в село Алтемир –
собственост на трето по делото лице – Ч. Г. Т..
Във връзка с оспорването на механизма на възникване на щетата и вида
на материалите и СМР съдът е допуснал и приел заключение на вещо лице по
СТЕ – А. Ж., приета без възражения, според което заключение е налице
причинно - следствена връзка между описания в ППТП механизъм на
възникване на събитието и вида на щетите по оградата. А размерът на
нужните средства за тяхното отремонтиране по пазарни цени към датата на
увреждането е от 875.51 лева.
Не се спори и е видно от регресна покана до ответника Й. от
24.06.2017г., че за платеното на третото по делото лице обезщетение, Й. е бил
поканен като виновен за случилото се водач да възстанови тази сума на
застрахователя ведно с ликвидационните разноски по делото или в общ
размер на 896.30 лева.
Не се спори, че такова плащане не е осъществено.
На основание чл.500, ал.2 от КЗ, е видно че в право на застрахователя е
да търси от деликвента освен платеното от него на увреденото лице
обезщетение и стойността на сторените при определяне на обезщетението
разноски, които е ноторно, че са в размер от 15 до 25 лева.
Наведеното от ответника чрез назначения му особен представител
възражение за недоказаност на употребата на алкохол довела до
неправоспособността му и при стореното оспорване на протокола за ПТП в
тази му част, съдът намира за основателно. Не са събраха доказателства, а от
събраните не се установи наличието на употребен от водача на ЛА Мазда
алкохол и то в количество от 1.2 промила.
Или при така установената фактическа обстановка и от правна страна и
като съобрази разпоредбата на чл.500, ал.1, т.1 предл. първо от КЗ, съгласно
3
която застрахователят, освен в случаите по чл.433, т.1 от КЗ, има право да
получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с
платените лихви и разноски, когато е настъпило ПТП поради допуснато от
водача нарушение по ЗДвП в резултат на управляване на моторното превозно
средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта
над допустимата по закон, което наличие на алкохол не се установи, намира
че искът за главница като недоказан следва да бъде отхвърлен.
При неоснователност на иска за главница следва да бъде отхвърлена и
акцесорната претенция за лихва.
Разноски не са сторени от ответника и не се претендират.
При гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК Софийски районен
съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл.500, ал.1, т.1, предл. първо от КЗ иска на
ЗД „Б...с“ АД, ЕИК .... със седалище гр.С/АДРЕС/, представлявано от
изпълнителния директор чрез адв.Г. против Й. Й. М. ЕГН: ********** ,гр.
В/АДРЕС/ с назначен по делото особен представител за осъждането му да
заплати на ищеца сумата от 886.30 лв., представляваща изплатеното от ЗД
“Б..АД застрахователно обезщетение по щета с № ********** и застраховка
‚Гражданска отговорност“ с полица с № BG/02/116002699154 във връзка със
случило се на 09.04.2017г. на територията на с.А/АДРЕС/ до №106 ПТП с
материални щети по къща на дом № 106 и ликвидационни разноски в размер
на 15 лева ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждането на
исковата молба – 29.09.2022г. до пълното изплащане на дължимите суми.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните за неговото постановяване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4