Мотиви: Окръжна
прокуратура гр.Перник е повдигнала обвинение против И.Д.С. *** за това, че на 15.03.2009
г. около 15.05 ч. в гр.Р. на ул.Р. Д.- ПП I-6 до
бензиностанция “Л.” при управление на МПС л.а. Опел Корса с ДКН *** нарушил
правилата за движение чл.21, ал.1 от ЗДвП /при избиране скоростта на движение
от 96 км/ч превишил максимално разрешената на движение от 50 км/ч за ППС
категория “В” за населено място/ и по непредпазливост причинил смъртта на Д. Д. Б. ***– престъпление по чл.343, ал.1 б.”в”, вр. чл.342, ал.1 НК.
В
наказателния процес са приети за съвместно разглеждане граждански искове от Г.Е.Б.
и Д.Д.Б. срещу подсъдимия за сумите от по 100,000 лв. за всеки един от тях
представляваща обезщетение от претърпените неимуществени вреди- болки и
страдания следствие на инкриминираното деяние.
Пострадалите
са конституирани като граждански ищци и частни обвинители.
Представителят
на обвинителната власт поддържа обвинението така както е повдигнато и предлага
на подсъдимия да се наложи наказание след задължително приложение разпоредбата
на чл.55 НК “пробация” изразяващо се в мерките
“задължителна регистрация по настоящ адрес, задължителни срещи с пробационен слежител за срок от
по една година при явяване два пъти седмично, както и поправителен труд за срок
от шест месеца при 10 % удръжка от трудовото възнаграждение.
Гражданските
ищци и частни обвинители, чрез своя процесуален представител, предлагат на
подсъдимият да се наложи наказание пробация, така
както е поискано от държавното обвинение, но със значително завишени срокове на
отделните мерки, а гражданските искове да се уважат изцяло.
Подсъдимия се
признава за виновен, като в хипотезата на чл.371 т.2 НПК признава изцяло
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Чрез
процесуалния си представител изразява становище, че следва да се приложи
задължително разпоредбата на чл.55 НК, като му се наложат пробационни
мерки по смисъла на чл.42а, ал.1 т.1 и 2 НК, а гражданските искове да бъдат
уважени по справедливост.
Окръжният съд
след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и 18 НПК намери от фактическа и правна страна
следното:
По делото е
проведено съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371 т.2 НПК при което
подсъдимия е признал изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт без за тях да се събират доказателства. Тези факти са следните:
Обвиняемият И.Д.С., с ЕГН:**********,
е роден на ***г. в гр.К., българин, с българско гражданство.
Същият е неженен, със средно образование, работи като полицай в РД ”Гранична
полиция”-Г. Не е осъждан и притежава свидетелство
за правоуправление на МПС- категория В и М. Като водач на МПС няма наложени
наказания за нарушения на ЗДвП.
На 15.03.2009г.,
около 15,00ч., свидетелите В. Р., Д.Б. и
пострадалия Д. Б., управлявайки кросови
мотори, се движели един зад друг, в посочения ред, по ул.”Р. Д.”-ПП І-6, в гр.Р., в посока към
гр.П. В района на бензиностанция Л., направили завой в ляво.
В.
Р.
тръгнал пръв, преминал през пътното платно и навлязъл в бензиностанцията,
където отишъл да зареди бензин. Пострадалия Д. Б. останал
в крайната дясна част на дясната пътна лента, като предварително бил
предупреден, че не може да пресича сам. Успоредно на него, от лявата му страна,
застанал баща му свидетеля Д.Б.. Последният направил знак с ръка на Д. да тръгват
заедно, предприели ляв завой и се качили на разделителното островче, където
спрели. Бащата се огледал и като се уверил, че няма автомобили на пътя направил
знак с глава да тръгват и тръгнал. Когато стигнал до входа на бензиностанцията
се обърнал и видял, че Д. стои на островчето.
Започнал да маха с ръце, за да предупреди сина си да не тръгва, тъй като видял,
че откъм П. идват коли. Пострадалият Д. Б., движещ
се с кросов мотоциклет “КТМ Рейсинг”,без
рег.табели, с рама №***, потеглил по
посока входа на бензиностанцията. Веднага след потеглянето последвал удар между
него и движещият се в посока П.-Р., лек автомобил
Опел Корса с рег.№ ***, управляван от И.Д.С., който преди това бил предприел
маневра "изпреварване", по отношение на движещия се пред него лек автомобил "Нисан Примера" с рег.№ ***, управляван от Ф.. Удара възникнал между
предната част на мотора и лявата предна част на автомобила. Вследствие на удара
Д. Б. изхвърчал от мотора и паднал на пътното платно, а мотора паднал
върху него. Св.Д.Б. го вдигнал и заедно със свидетеля Ф. Х. го закарали в
болницата.
След дадена първа помощ на пострадалия най-напред в болницата в гр.Р. и последвало
лечение и операция, извършена в МБАЛ "Р.А."
в гр. П.- на 16.03.2009год.
Д.Б. е починал.
ПТП е настъпило в
светлата част на денонощието, времето било слънчево, с отлична видимост.
Обективно, ПТП настъпва, на първокласен път ПП-1-6. Същия представлява
магистрален път, с две пътни платна, всяко с по две еднопосочни пътни ленти, разделени помежду си с бяла прекъсната осева
линия. Вдясно от тях се намира отбив— лента за
престрояване за входа на бензиностанция Л.
в гр.Р. Пътното платно е разделено от затревена площ- остров- същия е с
широчина 5,50м., разделя лявото от дясното
пътно платно, като върху него има разположени храсти. Налични пътни знаци в района на ПТП: пътен знак В-26 "Забранено движение със скорост по — висока от
означената"- 50 км/ч.
и знак за наличие на радар; пътен знак В1-"забранено
е влизането на ППС.
Видно от
заключението на изготвената по делото съдебно-медицинската експертиза е установено, че смъртта на Д. Б.
се дължи на съчетана черепно-мозъчна травма, изразена със счупване на черепа и субарахноидален кръвоизлив и коремна травма, изразена с разкъсване на слезката
и черния дроб, с кръвоизлив в задкоремицата и кръвоизлив в коремната кухина.
От
приложените Химически експертизи №№ *** и *** се
установява, че в кръвта, иззета от подсъдимия
С. и от пострадалия Д.Б. не се установява наличие на етилов алкохол. От заключенията по назначените химико-
биологически експертизи №№ *** и *** - в
предоставените за изследване кръв
и урина от С. и Б.- не се установява наличие на упойващи, наркотични вещества
или техни аналози.
Според
заключението на изготвената тройна автотехническа
експертиза и допълнителна такава, е
установено, че подсъдимия, приближавайки
района на бензиностанция "Л."-гр.Р., се е движел в лявата
лента за движение на около 1.5
м. от левия край на платното, със скорост на движение около 96 км/час. В момента, когато лекият автомобил се е намирал
на около 40-45 метра
от мястото на удара, мотоциклетиста е потеглил
косо под ъгъл около 45 градуса, ускорявайки мотоциклета. Водачът на л.а е реагирал за аварийно спиране, но е последвал удар
с мотоциклета. Удара е настъпил с
предна лява част на автомобила, в предна странична част на мотоциклета. Мотоциклетът се е завъртял по посока,
обратна на часовниковата стрелка,
удряйки се странично в предна лява странична част на л.а.
Мотоциклетистът се удря в челното стъкло и бива отхвърлен напред, като
пада на пътното платно,
плъзгайки се по него и се установява на 46,5 метра след удара, където, при огледа са регистрирани петна от
кръв. Непосредствено
след петната кръв е спрял и мотоциклета, като преди това се е ударил в крайпътно дърво.
Опасната
зона за спиране на лекия автомобил при скорост на движение от 96 км/ч. е била около 110 метра. В момента,в
който мотоциклета е навлязъл в пътната половина за движение към гр.Р., лекият
автомобил се е намирал от мястото на удара на разстояние 40-45 метра. Сравнението м/у опасната зона за спиране и
отстоянието на автомобила от мястото на удара, в
момента на навлизане в лентата, по
която се е движил л.а. показва, че ударът е бил технически непредотвратим.
Опасната зона за спиране на лекия автомобил при
скорост на движение от 50 км/час
е била 39 метра.
Отстоянието на автомобила от мястото на удара в
момента на навлизане на
мотоциклета в пътната половина на лекия автомобил е 40 до 45 метра. Следователно, ударът е бил предотвратим от техническа
гледна точка при скорост на движение от 50 км./ч.
Така приетата
фактическа обстановка на основание чл.373, ал.3, вр. чл.372, ал.4 НПК се
установява от самопризнанието на подсъдимия, показанията на всички разпитани в
досъдебната фаза свидетели, от събраните по делото писмени доказателства,
приобщени към доказателствения материал по реда на чл.283 НПК, както и от заключенията
на назначените съдебни експертиза.
От правна
страна:
При така
приетата за установена фактическа обстановка съдът намира, че с деянието си
подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав по чл.343,
ал.1 б.”в”, вр. чл.342, ал.1 НК.
От обективна
страна деянието е извършено чрез действие.
От субективна
страна подсъдимия е действал при непредпазливост, като форма на вината.
Причина за
извършване на деянията е ниското правно съзнание и незачитане на правилата за
движение по пътищата.
При
индивидуализацията на наказанието съдът отчете разпоредбата на чл.373, ал.2 НПК
която го задължава да приложи разпоредбата на чл.55 НК и без да са налице
предпоставките за това. При така изложеното и като възприе като отегчаващи
отговорността обстоятелства високата скорост над пределно допустимата /почти
двойно/ и като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало и
искреното критично отношение към извършеното на основание чл. 343, ал.1 б.”в”,
вр. чл.342, ал.1, вр. чл.55, ал.1 т.2 б.”б” НК съдът намери, че едно наказание пробация изразяващо се в следните мерки: “задължителна
регистрация по настоящ адрес” с периодичност на явяването пред пробационен служител два пъти седмично, задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от по
една година и пет месеца отговаря най- точно на целите визиране в чл.36 НК.
На основание
чл.343г, вр. чл. 343, ал.1 б.”в”, вр. чл.342, ал.1 съдът лиши подсъдимия от
право да управлява МПС за срок от една година и пет месеца.
По
гражданския иск:
Съдът намери,
че предявените граждански искове за неимуществени вреди са установени в своето
основание. Безспорно е, че подсъдимия е осъществил деяние, което е признато за противоправно, от него са настъпили вреди и между деянието
и вредите е налице пряка причинна връзка.
При
определяне размера на неимуществените вреди съдът отчете младата възраст на
пострадалия- 11 години, обстоятелството, че към момента на смъртта е бил
единствено дете, обстоятелството, че смъртта не е настъпила мигновено, а
пострадалият е търпял болки и страдания в един сравнително продължителен период.
При така изложеното съдът намира, че гражданските искове са доказани до размер
от по 100 000 лв. за всеки от гражданските ищци. Същевременно настоящия
съдебен състав намира, че с оглед разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД така
определеното обезщетение следва да се намали съобразно приноса на бащата на
пострадалото дете към вредоносния резултат. В тази връзка съдът отчете, че по
делото е безспорно установено, че малолетния Д. Б. се е движел по път от републиканската пътна мрежа с пътно превозно
средство. Съгласно чл.150 ЗДвП всяко ППС което участва в движението по пътищата,
отворени за обществено ползване трябва да се управлява от правоспособен водач.
Допускайки като родител малолетният му син да се движи по път отворен за
обществено ползване в нарушение разпоредбата на чл.150 ЗДвП и не контролирайки
го през цялото време гражданския ищец и частен обвинител Д.Б. е допринесъл
съществено за настъпването на вредоносния резултат. Този принос съдът оценява
на 30 000 лв., поради и което определеното обезщетение ще следва да се
намали с така посочената сума. Така съдът присъди по 70 000 лв.
обезщетение за всеки от гражданските ищци ведно със законната лихва от
15.03.2009 г. до окончателното й изплащане и отхвърли исковете до пълният им
размер като неоснователни и недоказани.
Съдът се
произнесе по веществените доказателства в следния смисъл: марлен
тампон напоен с физиологичен разтвор- 2 бр., 3 бр. черни пластмасови парчета, 2
бр. безцветни парчета стъкла с неправилна форма, 6 бр. черни пластмасови
парчета с неправилна форма, 2 бр. черни пластмасови парчета с неправилна форма
от подкалник на лек автомобил и 1 бр. черно
пластмасово шише с оглед на естеството им да се унищожат след влизане на
присъдата в сила; 1 бр. странично ляво огледало- сиво на цвят със счупено
стъкло и лек автомобил “Опел Корса” с ДКН *** да
се върнат на подсъдимия И.Д.С. след влизане на присъдата в сила; мотоциклет
“КТМ Рейсинг” без регистрационна табела с номер на
рама *** да се върне на собственика К. Ч. Т. от
гр.С. с ЕГН***********; един брой диск съдържащ запис от
охранителна камера 2 на бензиностанция “Л.” да се
приложи и архивира ведно с делото.
С оглед
изхода на делото съдът осъжда И.Д.С., със снета самоличност и ЕГН да заплати по
сметка на ВСС чрез Пернишки окръжен съд сумите, както следва: 1918.50 лв.
разноски от досъдебната фаза на производството, 5 600 лв.
държавна такса върху уважената част на гражданските искове, а в полза на
гражданските ищци и частни обвинители Д.Д.Б. и Г.Е.Б. сумата 2 000
лв. за адвокатски хонорар.
В този смисъл
съдът постанови диспозитива на присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: