РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 77480, 2019 г., гр. Пловдив
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, XIX гр. с.
На 12.08.2019 г. в закрито заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12974 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Делото е образувано по искова молба подадена от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление - бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Д.Б., а също и от пълномощника му .... М.С., с която са предявени искове по чл. 422, ал. ГПК за установяване на дължимостта на вземания на последното срещу М.П.К. е ЕГН **********, за които се е снабдило със Заповед № ...../07.12.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 19435 по описа на Районен съд - Пловдив, VIII гр. с. за 2018 г. и в изпълнение на дадено от заповедния съд указание по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като горната заповед е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК
Съдът като обсъди наличието на предпоставките за допустимост на предявените искове намира следното :
Съобразно разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си по заповедта за изпълнение, когато последната е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, съгласно която норма, а също и чл. 47, ал. 1 - ал. 3 включително ГПК, за да бъде прието, че заповедта е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление следва да са налице следните предпоставки : длъжникът да не бъде намерен на посочения по делото адрес и да не се намери лице, което да се съгласи да получи съобщението, която невъзможност следва да бъде констатирана най-малко с три посещения на адреса с интервал поне от една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден, освен ако се съберат данни с посочване на източника, че длъжникът не живее на адреса; залепване на уведомление и неявяване на длъжника в срока по чл. 47, ал. 2 ГПК в канцеларията на съда, съответно в общината, за да получи книжата; проверка на адресната регистрация на длъжника и ако посоченият по делото адрес на съвпада с постоянния или настоящия му адрес - връчване по настоящ или постоянен адрес по реда на чл. 47, ал. 1 и ал. 2 ГПК; проверка и на местоработата на длъжника и връчване на заповедта по местоработата, съответно по местослуженето или по мястото за осъществяване на стопанска дейност.
В настоящия случай в заявлението заявителят изрично е направил искане на основание чл. 42, ал. 2 ГПК издадената по делото заповед да бъде връчена чрез ЧСИ per. № ..........., което заповедният съд е игнорирал, с оглед на което настоящият състав намира, че не са били налице предпоставките за даване на указание по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и искът - предмет на настоящото дело е предявен преждевременно, поради което като такъв е недопустим. И тъй като за допустимостта на иска съдът следва да следи служебно съгласно чл. 101, ал. 1, изр. 1 ГПК, включително и за допустимостта на иска по чл. 422, ал, 1 ГПК, без да е обвързан от констатациите на заповедния съд, в който смисъл е и даденото задължително по силата на чл. 130, ал. 2 Закон за съдебната власт разрешение в т. 10а от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, според което съдът, разглеждащ иска по чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК извършва самостоятелна преценка на тези специални процесуални предпоставки (подадено в срок възражение по чл. 414 ГПК) и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство, които разяснения са приложими и в настоящия случай, тъй като след последвалото това тълкувателно решение изменение на ГПК в края на 2017 г, редовността на връчването по чл. 47, ал. 5 ГПК обуславя допустимостта на иска за установяване на вземането по същия начин, както и наличието на възражение по чл. 414 ГПК, то предвид така констатираната преждевременност на предявения иск на основание чл. 130 ГПК исковата молба като недопустима следва да бъде върната, в който случай издадената по ч. гр. д. № 19435/18 г. не следва да бъде обезсилена, тъй като не е изчерпана процедурата за връчването й на длъжника.
Ето защо съдът :
ОПРЕДЕЛИ :
ВРЪЩА ИСКОВАТА МОЛБА на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление — бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Д.Б., с която са предявени искове по чл. 422, ал. ГПК за установяване на дължимостта на вземания на последното срещу М.П.К. е ЕГН **********, за които се е снабдило със Заповед № ...../07.12.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 19435 по описа на Районен съд - Пловдив, VIII гр. с. за 2018 г.
Определението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Пловдив с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
След изчерпване на възможностите за обжалване на настоящото разпореждане да се върне на Районен съд Пловдив, VІІІ гр. с. ч. гр. д. № 19435/18 г. ведно със заверен препис на разпореждането.
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала
РС