Решение по дело №401/2019 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 октомври 2019 г. (в сила от 13 януари 2020 г.)
Съдия: Милена Карагьозова
Дело: 20194120200401
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                 Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

Гр.Горна Оряховица – 22.10.2019 год.

 

    

В       И  М  Е  Т  О    Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

      Горнооряховският районен съд в публично заседание на 22.10.2019 год. в състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА КАРАГЬОЗОВА

 

                                                                         

 

при секретаря М.Първанова, като разгледа докладваното от съдията Карагьозова АНД № 401/ 2019 г.,  за да се произнесе съдът взе предвид следното:

                   

Производството е по жалба на В.Д.С. против Наказателно постановление № 19-0268-000502 от 12.04.2019 г.на Началник  Сектор към ОДМВР В.Търново, РУ- гр.Горна Оряховица-К.Колев.

                    С горното наказателно постановление, издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение серия Д бланков № 634094/ 06.04.2019 год., на основание  чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200лв. и лишаване от право за управление на МПС за срок от 6 месеца. Констатирано е, че на 06.04.19г., в 21,00ч. в гр.Г.Оряховица-ул.”В.Грънчаров” посока ГОРС, С. управлявал лек автомобил  „Мерцедес С 550” с рег.номер № *****, като при  подаден сигнал със стоп палка по образец на силно осветен участък- не спрял вдясно по посоката си на движение, с което се сочи виновно да е  нарушил разпоредбата на чл.103 от ЗДвП.

                    В законоустановения срок С. обжалва пред ГОРС горепосоченото наказателно постановление.Моли да се отмени НП и наложените с него наказания.

                    В хода на разглеждане на делото пред настоящата инстанция, жалбоподателят се представлява, поддържа се жалбата.

                    Ответникът  по жалбата не заема становище и не се представлява.

Горнооряховският районен съд, като прецени и обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, както и доказателствата по делото приема за установено следното:

На 06.04.19г., в 21,00ч.  св.П.К. и св.Д.В.- полицейски служители при РУ-Г.Оряховица изпълнявали задълженията си като автопатрул по КАТ в гр.Горна Оряховица на ул.”В.Грънчаров”  в посока ГОРС. Същите забелязали  жалбоподателя да управлява процесния лек автомобил  „Мерцедес С 550” с рег.номер № *****, като в автомобила имало и друго лице-пътник.  Св.К.  подал сигнал за спиране със стоп палка по образец. Водачът не се подчинил на разпореждането за спиране, въпреки че мястото било добре осветено, а св.К. допълнително осветил с фенер и сигналът бил видим. Жалбоподателят намалил, а впоследствие ускорил, като продължил движението с автомобила. В тази насока са безпротиворечивите показания на полицейските служители/СЗ 02.07.2019г.-л.24,26/. Същите поддържат констатациите, вписани в АУАН. Последните не предприели преследване на нарушителя. Била извършена справка за автомобила. Полицейските служители възприели добре както лицата на возещите се в автомобила, така и тяхното облекло-водачът бил в тъмни дрехи/черна тениска/, а пътникът бил облечен в бяло. По-късно същите лица, отново возещи се в процесния автомобил, били установени в кв.*****, но управлявал спътникът на жалбоподателя. В сградата на РУ-Г.Оряховица св.К. съставил АУАН серия Д бланков № 634094/ 06.04.2019 /л.7 от делото/, в който жалбоподателят не е вписал възражения. Като свидетел по отказа да бъде подписан процесния акт за установяване на адм.нарушение, съгласно разпоредбата на чл.43 ал.2 от ЗАНН, се подписал свидетеля Е.С., разпитан в съдебно заседание, проведено на 22.10.2019г.

В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН жалб. С. не е  депозирал писмено възражение. Впоследствие било издадено обжалваното наказателно постановление  № 19-0268-000502 от 12.04.2019 г.на Началник  Сектор към ОДМВР В.Търново, РУ- гр.Горна Оряховица-К.К. /л.6 от делото/.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

          В обжалваното НП е отразено извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП. Съгласно тази норма, сочена като нарушена, при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Последните са от съществено значение относно преценка осъществяване на нарушението и санкционирането му по чл.175 ал.1  т.4 от ЗДвП, по който текст е наказан жалбоподателя. Необходима предпоставка за съставомерността на нарушението  е възприемането от водача на полицейския пост и подадения от контролния орган сигнал и изпълнение на конкретно дадени указания. Следователно, за да е налице нарушение е необходимо подаденият сигнал да е бил възприет от водача на превозното средство и същият да не е спрял, с което на практика е извършен отказ за  изпълнение нареждането за спиране на органите за контрол.

От данните по делото се установява по категоричен начин, че сигнал за спиране е бил подаден достатъчно ясно за възприемане от водача и по начина, описан в разпоредбата на чл.170 ал.3 изр.1 от ЗДвП. В тази насока са свидетелските показания на св.П.К. и св.Д.В.. Водачът е ускорил движението на МПС и продължил по пътя. Индиция за възприемането на полицейския сигнал е последващото поведение на жалбоподателя, изразяващо се в опит да избегне извършването на проверка чрез бързо отдалечаване от полицейския автомобил. Съгласно нормата на чл. 103 от ЗДвП/която се сочи в НП като нарушена/ и която кореспондира с приложената санкционна разпоредба/чл.175 ал.1 т.4/,при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.Доказано е извършване на нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя относно  отказа да се изпълни нареждане на органите за контрол съгл.чл.175 от ЗДвП за спиране. Подаден е достатъчно ясен и недвусмислен сигнал за спиране на водача и неговите действия по продължаване управлението на МПС могат да обосноват отговорност по посочения в НП текст-този по чл.175 ал.1 т.4 ЗДвП. Субект на  нарушението е лице с качеството водач по см. на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП. Съставът е на омисивно нарушение, осъществено чрез бездействие. Изпълнително деяние е отказът да се изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. Органите на административнонаказателното производство са свързали нарушението с неизпълнение на задължението по чл. 103 от ЗДвП. Съдържание на това задължение е обвързаността на водача на МПС да изпълнява указанията на контролните органи. С. има качеството водач, тъй като е управлявал МПС със съдържанието на понятието "управление", прието от съдебната практика (вж. ППВС № 1 от 1983 г.). На същия е подаден сигнал за спиране по реда на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП. Отказвайки да спре, нарушителят не е изпълнил задължението си по чл. 103 от ЗДвП и е осуетил извършването на проверка на полицейските органи, които са органи за контрол по чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Подаването на сигнал за спиране по начините, описани в чл.170 ал.3 от ЗДвП е от категорията на конклудентните административни актове, т. е. представлява "нареждане" по терминологията на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, като съдържанието на разпоредените задължения е по чл. 103 от ЗДвП.

Жалбоподателят е санкциониран от административнонаказващия орган при наличието на безспорност относно неговата вина за констатираното нарушение по чл.103 от ЗДвП. Настоящата инстанция намира, че в случая и АУАН и НП  притежават изискуемите от закона реквизити, спазена е формата за тяхното съставяне и същите са годни да послужат за реализиране на административнонаказателна отговорност по отношение на жалбоподателя, по безспорен начин е доказано извършеното нарушение, нарушителят и неговата вина.

Като защитна теза следва да се приеме изявлението на жалбоподателя, че не е управлявал МПС в посочения в НП ден и на посоченото място. Последното е достатъчно точно и ясно индивидуализирано. Свидетелските показания на двамата свидетели-очевидци, които са идентични, опровергават тази теза. Налична е  непротиворечивост в свидетелските показания относно факта на нарушението, мястото и установеното авторство. Полицейските служители са възприели жалбоподателя по време и място на извършване на нарушението и са категорични, че разпознават водача.Това Съобразени са и разпоредбите на чл.34 ал.1 ЗАНН.

 Текстовото описание на констатираното нарушение по ЗДвП съответства на сочената за нарушена законова разпоредба.От изричното посочване на санкционната разпоредба по ЗДвП, послужила като основание за налагане на съответните наказания, може недвусмислено да се уточни за кое нарушение и каква е наложената санкция.

По отношение наказанието за адм.нарушение по чл.103 ЗДвП, съгл. нормата на чл.175 ал.1 от същия закон е наложено наказание 200лв.глоба и 6 месеца лишаване от право да се управлява, т.е. в максималния размер/съгласно редакцията към момента на нарушението/. Съдът намира  наложеното наказание глоба за съобразено с целите на адм. наказание, посочени в чл.12 от ЗАНН, както и с разпоредбата на чл.27 ал.2 от ЗАНН.Относително определената санкция по чл.175 ал.1 е лишаване от право за управляване на МПС за срок с фиксиран законов минимум- от 1 до 6 месеца, както и кумулативно предвиденото наказание глоба в относителни граници от 50 до 200 лв. Санкцията, наложена на нарушителя с обжалваното наказателно постановление е лишаване от посоченото право да управлява МПС за срок от 6месеца и глоба в размер на 200лв. Тук следва да се посочи, че от доказателствата по делото, в т.ч. приложеното досъдебно производство/БП 210/2019г./, се установява, че С. е без правоспособност към момента на осъществяване на нарушението и към момента на неговото санкциониране. Същият не може да бъде лишен от право каквото не притежава, а именно-правото да управлява МПС. Ето защо в тази му част НП следва да бъде отменено. Така индивидуализираното наказание глоба обаче е съобразено с тежестта на нарушението, която съдът определя като относително висока. Освен това, от приложената справка за наказания, налагани на жалбоподателя по реда на ЗДвП/л.11-14/, е видно, че същият е наказван многократно за различни нарушения по ЗДвП, което оформя профила му на системен нарушител на правилата за движение по пътищата. Настоящата инстанция приема, че поради изложеното не следва да се намали наложеното с обжалваното НП наказание глоба в размер от 200 лева.  По този начин в пълнота биха били постигнати целите на наказанието със същото да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани, т.нар.генерална превенция- чл.12 ЗАНН.Всякога при индивидуализация на наказанието, адм.наказващият орган следва да отчита посочените по-горе обстоятелства по реда на чл.27 ЗАНН.В случая наложената санкция не се явява прекомерно завишена, поради което съдът намира, че в тази му част НП следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1от ЗАНН, съдът

 

Р                 Е                  Ш                  И    :

 

                     ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0268-000502 от 12.04.2019 г.на Началник  Сектор към ОДМВР В.Търново, РУ- гр.Горна Оряховица-К.К., издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение серия Д бланков № 634094/ 06.04.2019 год., само в ЧАСТТА, с която на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП на В.Д.С. за нарушение по чл.103 от ЗДвП е наложено наказание  лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, като незаконосъобразно.

                    ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0268-000502 от 12.04.2019 г.на Началник  Сектор към ОДМВР В.Търново, РУ- гр.Горна Оряховица-К.Колев в останалата му част, с която на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП на В.Д.С. за нарушение по чл.103 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200 лв.

Решението  подлежи на обжалване пред Адм.съд- В.Търново в 14-дн. срок.

                                                                                  

                                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: