№ 8
гр. Пловдив, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Ангелина Бл. Фиркова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20215330205264 по описа за 2021 година
Обжалвано е Наказателно постановление № 585402-F584824 от
05.07.2021г. на *** в ТД на НАП П.в, с което на „ЧЕРНОМОРЕЦ“ ООД,
ЕИК/БУЛСТАТ *** е наложена имуществена санкция в размер на 1000
/хиляда/ лева за нарушение по чл.183, ал.1 от ЗДДС.
С жалба от представляващия дружеството, чрез процесуален
представител адв. Ш. се моли съда да отмени издаденото НП поради неговата
неправилност и незаконосъобразност. С жалбата се представят и основания
по същество на искането за отмяна на НП. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна, изразява становище за неоснователност на
жалбата, поради което иска потвърждаване на обжалваното наказателно
постановление. Претендира разноски.
Съдът, предвид становищата на страните и събраните доказателства,
намери следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в
установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП (връчено на
13.07.21г., а съгласно клеймото на плика, с който е подадена жалбата, същата
е подадена на 20.07.21г.), срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това
жалбата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
По инициатива на орган по приходите, с акт за дерегистрация №
160991901140967/30.04.2019г., на основание чл.176, ал.3 от ЗДДС е било
дерегистрирано по ДДС дружеството жалбоподател. Съобщението по чл.32 от
1
ДОПК е било поставено на табло, находящо се в сградата на ТД на НАП П.в и
свалено на 05.07.2019г., която дата е приета от АНО за дата, на която е връчен
актът за дерегистрация.
В хода на ревизия, назначена със Заповед за възлагане на ревизия № Р-
16001620002597-020-001/07.05.2020г., от служители на ТД на НАП П.в било
установено, че дружеството, след като е било дерегистрирано по ЗДДС, е
издало данъчен документ – фактура № *** Било прието че е извършено
административно нарушение по чл.183, ал.1 от ЗДДС и изпратена покана до
представляващия дружеството за явяване лично или на упълномощено лице
за съставяне на актове за установяване на административни нарушения в ТД
на НАП П.в, ул.***.
Поради неявяване на представляващ дружеството, на 07.01.2021г. от
свидетел Г.С.Г. – ***** *** в ***, бил съставен против дружеството акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № F 584824 за това, че
„Черноморец“ ООД с ЕИК *** след като е било дерегистрирано по ЗДДС, е
издало данъчен документ – фактура № ***
Съгласно акта, „Черноморец“ ООД е дерегистрирано по ЗДДС на
05.07.2019г. на основание чл.176, т.3 от ЗДДС по инициатива на орган по
приходите с акт за дерегистрация № 160991901140967/30.04.2019г.
Нарушението е извършено в грП., където е издадена фактурата. Нарушението
е установено в хода на извършване на ревизия по ЗДДС, възложена със
Заповед за възлагане на ревизия Р-16001620002597-020- 001/07.05.2020г.
Актът е съставен по реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН, тъй като след връчена му
лично покана, *** А.Е.К. не се е явил В ТД на НАП П.в за съставяне на
АУАН, с което е нарушил чл.183, ал.1 от ЗДДС. Актът е бил предявен за
запознаване на 08.01.2021г. на упълномощено от представляващия
дружеството лице. На датата 08.01.2021г. е бил връчен препис от акта на
упълномощеното лице. В законоустановения срок пред АНО не са били
представени писмени възражения относно съставения АУАН и посоченото
нарушение по ЗДДС.
На основание констатациите в акта е издадено и атакуваното НП, с
което е ангажирана административната отговорност на дружеството. В
издаденото НП по идентичен с акта начин е дадено описание на нарушение и
посочена нарушената правна норма.
Разпитан като свидетел в съдебно заседание, **т Г.С.Г. потвърждава
авторството на съставения акт против дружеството. Свидетелят сочи, че
нарушението е установено в хода на ревизия, след представяне от
дружеството на поискани от проверяващите документи, като по отношение на
процесната фактура, същата е била представена на 07.10.2020г., което се
потвърждава и от Протокол № 1560709/07.10.2020г.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства -
показанията на **т Г.С.Г., разпитан в качеството на свидетел, чиито
показания съдът кредитира като обективни и достоверни и подкрепящи се от
2
писмените доказателства, приложени към административнонаказателната
преписка и надлежно приобщени към доказателствения материал по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното
от правна страна:
Съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи, притежаващи
нужните правомощия за тези действия. Атакуваното НП е издадено в срок.
При съставянето на АУАН и издаването на обжалваното НП н е са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
опорочаване на административнонаказателното производство и до
ограничаване правото на защита на санкционираното лице.
Твърдението, че АУАН не е бил връчен на представител на
дружеството, напълно се опровергава от приобщената по делото Справка-
удостоверение от общия регистър на нотариус С.П., видно от което А.Е.К. в
качеството си на представител на Черноморец ООД, е упълномощил О.Х. да
го представлява пред органите на НАП-П.в, включително да подава, получава
и подписва всякакви документи и удостоверения.
Неоснователно се явява и възражението, че не е бил спазен срокът по
чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Следва да се посочи, че бездействието да се състави
АУАН по смисъла на чл.34, ал.1 от ЗАНН е винаги бездействие на
компетентния да състави АУАН орган. Именно предвид това и действието по
„откриване на нарушителя“ по смисъла чл.34, ал.1 от ЗАНН е винаги действие
на същия този компетентен да състави АУАН орган, а не на която и да е
държавна институция. В случая **т ясно сочи, че нарушението е установено
от него вследствие на представени на 07.10.2020г. фактури, включително
процесната. Затова и именно това се явява и датата, на която е открит
нарушителят, тъй като изпълнителното деЯ.е на нарушението се състои
именно в издаването на съответния данъчен документ – фактура, без
запознаването с която като счетоводен документ няма как да се извърши
преценка каква е съответната доставка, която е отразена в документа, както и
дали в него е посочен данък – които се явяват и съставомерните факти на
процесното административно нарушение.
От приетите по делото доказателства съдът намира че безспорно е
установено извършеното административно нарушение от страна на
дружеството жалбоподател по чл.183, ал.1 от ЗДДС. Съгласно разпоредбата
на чл.183, ал.1 от ЗДДС „Лице, което не е регистрирано по този закон и
издаде данъчен документ, в който посочи данък, се наказва с глоба - за
физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер на посочения в
документа данък, но не по-малко от 1000 лв.“ Само регистрираните по ЗДДС
лица издават фактури с ДДС. Нерегистрираните не издават фактури с
начислен данък. Ако регистрираният получател по ЗДДС получи фактура с
ДДС от нерегистриран по ЗДДС доставчик, то това ще е неправомерно
начислен данък и за получателя няма да възникне право на приспадане на
данъчен кредит по аргумент от чл.70, ал.5 от ЗДДС.
3
Поради неизпълнение на задължения като регистрирано по ЗДДС лице,
дружеството – жалбоподател е било дерегистрирано по ЗДДС с акт за
дерегистрация по ЗДДС № 160991901140967 от 30.04.2019г. Изпратените
съобщения чрез лицензиран пощенски оператор били върнати поради тяхното
непотърсване. При изпълнение на процедурата за връчване на Акта за
дерегистрация е било установено, че на обявения като адрес на
кореспонденция и адрес по чл.8 от ДОПК в грП. на дружеството не е бил
открит адрес ***. Съобщението по чл.32 от ДОПК било връчено чрез
поставяне на табло, находящо се в сградата на ТД на НАП П.в на ул.Скопие
на 20.06.2019г. и дата на сваляне 05.07.2019г. В законоустановения срок, след
свалянето на съобщението, Актът за дерегистрация не е бил обжалван пред **
на Дирекция „Обслужване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на
НАП.
При така приетото за установено от фактическа страна, съдът счита че
законосъобразно и обосновано административно-наказващият орган е приел,
че с действията си дружеството жалбоподател е извършило нарушение по
чл.183, ал.1 от ЗДДС и правилно и законосъобразно му е наложил
имуществена санкция за извършеното нарушение. Както бе посочено по-горе,
по безспорен и несъмнен начин е установено, че дружеството е издало
фактура, в която е посочен ДДС в нарушение на чл.113, ал.9 от ЗДДС,
съобразно който данъчно задължените лица, които не са регистрирани по този
закон, нямат право да посочват данъка в издадените от тях фактури.
Безспорно по делото е установено, че жалбоподателят е издал процесната
фактура, без да е имал регистрация по чл.96, ал.1 от ЗДДС.
В случая, нарушението не може да се характеризира като маловажно,
доколкото не разкрива по-ниска, а типичната степен на обществена опасност
на нарушения от този тип. Данъчната основа в размер на 1940,58 лв. и
посоченият данък в размер на 388,12 лв. не се явяват незначителни.
Същевременно съгласно справката за задълженията на задълженото лице, е
видно, че същото има общи задължения към държавния бюджет на
значителна стойност, което изключва прилагането на чл.28 от ЗАНН.
В конкретния случай е налице издаване на документ, в който е посочена
стойност на данък добавена стойност, без да е налице регистрация по ЗДДС.
Фактическият състав на посоченото нарушение обхваща два кумулативно
дадени елемента, а именно – липса на регистрация по ЗДДС и издаване на
документ – фактура по този закон. Имуществената санкция е определена
правилно и в съответствие с предвиденото в чл. 183, ал. 1 от ЗДДС.
По отношение на доводът в жалбата, че НАП не е следвало да открива
процедура по увЕ.мление по чл.32 от ЗДДС, съдът следва да отбележи, че в
случая данъчната администрация е издала акт за дерегистрация, който акт не
е отменен по реда на административното производство. Към датата на
депозиране на жалбата, а и към момента на приключване на съдебното
следствие, няма данни от страна на жалбоподателя да са предприети действия
по атакуване на издадения акт за дерегистрация, поради което и не е налице
друг акт, освен издадения акт за дерегистрация, с който съдът, сезиран с
4
жалбата против наказателното постановление, да е длъжен да се съобрази.
Отделно от това, видно от представените и приети в хода на съдебното
следствие доказателства, приходната администрация е извършила всички
предвидени в чл. 32 от ДОПК действия – жалбоподателят е бил търсен на
известния му адрес за кореспонденция *** при две посещения през 7 дни –
07.06.2019г. и 19.06.2019г., удостоверени с протоколи, съобщението за
връчването е било поставено на определено за целта място в териториалната
дирекция, както и е било публиквано в Интернет на сайта на НАП – nap.bg на
20.06.2019г. (л. 40), а лицето е било увЕ.мено и на известните му електронни
адреси – sars.bg@gmail.com, sadat.ltd@gmail.com и sars.plovdiv@gmail.com на
30.04.2019г. за актът за дерегистрация № 160991901140967 и на 20.06.2019г.
за съобщението по чл. 32 от ДОПК № 70-00-7782/20.06.2019г. (л. 41). Било е
изпратено и писмо с обратна разписка чрез М и БМ експрес, номер на пратка
8100015274013, съдържащо съобщение № 160991901140967/30.04.2019г. с
указания за явяване в сградата на ТД на НАП-П.в за връчване на акт за
дерегистрация №160991901140967/30.04.2019г., което е останало
непотърсено. Поради това и в съответствие с чл. 32, ал. 6 от ДОПК, след
изтичането на 14-дневен срок от поставянето на съобщението, актът за
дерегистрация се е счел за рЕ.вно връчен съгласно фикцията по чл. 32 от
ДОПК, поради което и считано от 05.07.2019г. е била прекратена
регистрацията на дружеството – аргумент от чл. 110, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС.
С оглед на изложеното, съдът счита, че следва да бъде потвърдено
обжалваното наказателно постановление относно наложената имуществена
санкция по чл.183, ал.1 от ЗДДС, като законосъобразно и обосновано.
По разноските:
С оглед на крайния изход на спора, разноски се дължат от
жалбоподателя на въззиваемата страна. На основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН вр.
чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
съдът определи да бъде присъдено възнаграждение в размер на 80 лв. за
осъществената защита от юрисконсулт, като съобрази фактическата и правна
сложност на делото и вида и количеството на извършената дейност.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 585402-F584824 от
05.07.2021г. на *** в ТД на НАП П.в, с което на „ЧЕРНОМОРЕЦ“ ООД,
ЕИК/БУЛСТАТ *** е наложена имуществена санкция в размер на 1000
/хиляда/ лева за нарушение по чл.183, ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „ЧЕРНОМОРЕЦ“ ООД, ЕИК/БУЛСТАТ *** да заплати на
ТД на НАП-П.в на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл.
27е от Наредбата за заплащане на правната помощ разноските в настоящото
производство в размер на 80 лв. за защита от юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване пред П.вски Административен съд в
5
14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6