Р Е Ш Е Н И Е
№ 240
гр. Пловдив, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Пловдив, XXVIIІ
състав, в публично съдебно заседание на шести декември две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря РУМЯНА
АГАЛАРЕВА, като докладваното от съдия Вълчев адм. д. № 2490 / 2021 година по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.145 от АПК, вр. чл.118 от КСО.
Постъпила е жалба от Е.П.В., ЕГН **********,*** против
Решение № 2153-15-290 от 19.08.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, в
частта, с която е оставена без уважение жалба вх. № 1012-15-410/03.08.2021 г.
за събиране на задължения за периода от 01.01.2016 г. до 29.02.2020 г. в размер
на 13 086.77 лв., от които главница – 9 724.74 лв. и лихви към 07.07.2021
г. в размер на 3 362.03 лв.
В жалбата се излагат съображения, че така оспореното решение е
незаконосъобразно и немотивирано. Конкретно се излагат фактически
обстоятелства, свързани с липсата на недобросъвестност за получаване на
процесните суми. Редовно призован, в съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от адв. Б., който поддържа жалбата и дава становище по
доказателствата. По същество на спора излага доводи, че В. не е подавала
заявление за преизчисляване на пенсията, нито пък цитираните в решението
удостоверения обр. УП 2 и УП 30, поради което счита, че липсват основания за
твърдяната недобросъвестност от нейна страна. Иска се от съда отмяна на
оспорения административен акт. Претендира разноски.
Ответният административен орган- Директор ТП на НОИ –
Пловдив, редовно призован, се представлява от процесуалния си представител юрк.
В., която оспорва жалбата и ангажира доказателства. По същество счита, че
обжалваното решение е законосъобразно. Иска съда да отхвърли жалбата. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като изслуша становищата на страните и прецени
доказателствата по делото, поотделно и в
съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
На жалбоподателят В. с Разпореждане № **********, взето по
Протокол № 020205/04.07.1994 г., на основание чл.2 ал.1 от Закона за пенсиите
/ЗП/ (отм.), считано от 27.04.1994 г., е отпусната лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст /ЛПОСВ/ по заявление вх. № 3644/17.06.1994г.. За определяне
правото и размера на ЛПОСВ е зачетен осигурителен стаж от 01.01.1994 г. до
26.04.1994 г. от трета категория – 30 г. 01 м. 28 д.. По заявление вх. №
37863/14.07.2000г. от името на В. са представени документи за изменение на отпусната
пенсия за ОСВ, което е касаело допълнителен стаж, положен преди и след
пенсиониране при осигурителя РЗИ /ХЕИ/ - Пловдив: 5г. от трета категория труд
за периода от 01.01.1959 г. до 31.12.1963 г. и 5г.6 м. от втора категория труд
по т.61 от ПКТП /отм./ за периода от 01.07.1994 г. до 31.12.1999г.. В тази
връзка с Разпореждане №**********/08.12.2000г. размерът на пенсията й е
преизчислен при общ стаж, превърнат в трета категория труд – 42 г 00 м. 13 д,
считано от 14.07.2000 г.. Същевременно на 03.02.2020г. в ТП на НОИ – Пловдив е
постъпила информация за образувано наказателно производство по ДП №260/2019г. /пр.пр.
№ 2818/2019г. по описа на Районна прокуратура – Пловдив/, свързано с изясняване
на обстоятелства относно пенсионни досиета, за които съществуват съмнения за
правомерността на отпуснатите пенсии, като е установено, че едно от тях е на
името на Е.П.В.. В тази връзка на основание чл.108 ал.1 т.1 от КСО е предприета
проверка по установяване на данните, въз основа на които е отпусната и изменена
личната пенсия на В., като в хода на административното производство, от ръководител
на „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив са осъществени административно - производствени
действия, свързани с установяване точния размер на осигурителния стаж на В.. От
изяснените обстоятелства е издадено разпореждане, че се потвърждава
осигурителният стаж на жалбоподателя, послужил за първоначално отпускане на
пенсията от 27.04.1994г. в размер на 30г01м23д. Същевременно поради дублиране
на периода на редовно обучение за висше медицинско образование и допълнително
представен стаж от 01.01.1959г. до
31.12.1963г., същият не е зачетен. Също така е посочено, че за осигурителен стаж
за времето от 01.07.1994 г. до 31.12.1999г. от втора категория труд, липсват
данни в Регистъра на осигурените лица след 01.01.1997 г. и лицето не фигурира в
разплащателните ведомости. С
Разпореждане № **********,/Протокол №01056/10.02.2021г. на ръководител ПО при
ТП на НОИ-Пловдив е променен размерът на получаваната от жалбоподателят пенсия
за ОСВ, считано от 14.07.2000г.. Предвид така установените обстоятелства е
формиран извод, че Е.П.В. е била недобросъвестна към момента на подаване на
заявление за преизчисление на отпусната и пенсия, така и при получаването на
същата в по-висок размер. Затова на основание чл.114 ал.1 от КСО е прието, че
се касае за недобросъвестно получени суми за осигурителни плащания, които
подлежат на възстановяване. За част от тях Ръководител на „ПО“ при ТП на НОИ –
Пловдив е приел наличие на погасителна давност /за задълженията за периода
14.07.2000г.–31.12.2010г./ и за останалия период от 01.01.2011г. е разпоредил
лицето да възстанови недобросъвестно получена сума за пенсия за ОСВ в размер на
31871.28 лв., в т. ч. главница и лихви за периода 01.01.2011 г. 31.12.2020г.. Това
разпореждане е обжалвано по административен ред, при което е издадено
оспореното пред настоящата инстанция решение, с което, е
заличено поради изтекла давност задължение за периода от 01.01.2011г. –
31.12.2015г. в размер на 18784.51 лв. главница, в едно с дължима лихви, като в
останалата част разпореждането е оставено в сила. За да постанови този резултат
решаващият орган е приел, че с подаденото от В. заявление за преизчисляване на
пенсията вх. № 37863/14.07.2000 г., при което е приет нов 3-годишен базисен период,
претеглен индивидуален коефициент и допълнителен стаж, жалбоподателят е
представил документи за осигурителен доход, който не е получил и за
осигурителен стаж, който не е положил. Това обстоятелства е формирало и извод
за недобросъвестност от нейна страна при получаване на пенсия в по-висок
размер, тъй като същата няма осигурителен стаж по категории и осигурителен,
зачетени при изменение на ЛПОСВ с Разпореждане № **********/08.12.2000г..
Посочено е, че ако В. да не е представила лично гореописаните документи за стаж
и доход със заявление вх. № 37863/14.07.2000г. за изменение на пенсията, то въпреки
това е съзнавала, че няма право на въпросното изменение на пенсията и е
продължила неправомерно да получава осигурителното плащане. Направените с жалбата
възражения били отхвърлени. Недоволен от това произнасяне, В. е инициирала и
настоящото съдебно производство, по което са приобщени писмо рег. № 117730-25847/15.10.2021
г. на отдел "Икономическа полиция" при ОД на МВР – Пловдив, касаещо
доказателства по наказателното производство.
При така установеното от фактическа страна, като съобрази
събраните доказателства поотделно и в съвкупност, съдът обоснова следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от страна, която има активна легитимация и
интерес от оспорването, в преклузивния 14 дневен срок, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна поради следните
за това съображения:
Спорът между страните касае произнасянето на ответния
ръководител с Решение № 2153-15-290 от 19.08.2021г. в частта, с която е
отхвърлил жалбата на лицето по вменени му за възстановяване суми по главници и
прилежащи лихви с разпореждане № РНП-1-4-15-00959337/07.07.2021г., изд. от ръководител "Пенсионно осигуряване".
С последното е разпоредено на основание чл.98
ал.2 т.2, чл.113 и чл.
114 ал.1 от КСО, да бъдат възстановени от
жалбоподателят недобросъвестно получена сума за пенсия за осигурителен стаж и
възраст, изплатена за лична пенсия. Не се установяват нарушения, касаещи
издаването на акта при липса на компетентност на органа, като решението от 19.08.2021
г. е издадено от материално и персонално компетентен за това орган по чл.98
ал.2 от КСО. Същото е мотивирано в достатъчна
степен и е акт, удовлетворяващ изискването за форма, поради което не са налице
основания за неговата нищожност.
По отношение съответствието на административният акт с
административно производствените правила и материално правните предпоставки,
съдът съобрази нормата на чл.98
ал.2 от КСО,
която дава възможност на длъжностните лица по чл.98,
ал.1 КСО да издават разпореждания и за
възстановяване на неправилно изплатените суми за пенсии, както и тази на чл.114
ал.1 КСО определяща, че недобросъвестно
получените суми за осигурителни плащания следва да се възстановяват от лицата,
които са ги получили, заедно с лихвата по чл.
113 от КСО. От прочита на двата текста се
установява, че правилото на чл.114
ал.1 от КСО е общо такова за кодекса,
приложимо при всички случаи, при които се установява хипотеза на
недобросъвестно получаване на суми за всякакви видове осигурителни плащания,
като в тези производства компетентен орган е длъжностното лице, на което е
възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено
осигуряване в съответното териториално поделение на НОИ или друго длъжностно
лице, определено от ръководителя на поделението /така чл.114
ал.3 от КСО/, докато нормата на чл.98
ал.2 от КСО дава специална компетентност и на
други длъжностни лица, вкл. и на това, на което е възложено ръководството на
пенсионното осигуряване в съответното ТП на НОИ – да издава подобни
разпореждания, но само за неправилно изплатени суми за пенсии. Така
обстоятелствата, свързани с извършеното преизчисляване на пенсията на В. от
2000г., не съответстват на действително установения при проверката неин осигурителен
стаж, съобразно който е следвало да се прецени и правото на преизчисляване към 2000г..
С Разпореждане № **********/08.12.2000 г. размерът на пенсията на В. е
преизчислен, считано от 14.07.2000 г. при общ стаж, превърнат в трета категория
42г.00м.13 д., на основание чл.21
ал.3 от НП. При тези обстоятелства законосъобразно
е било приведено същото в съответствие с правно дължимото, макар и по-късно. При
прочита на двата текста, послужили за основание за издаване на това
разпореждане, се установява, че нормата на чл.98
ал.2 от КСО говори за "... неправилно
изплатени суми... ", докато тази на чл.114
ал.1 от КСО говори за "...
недобросъвестно получени суми... ". В тази връзка очевидно е, че всяка
недобросъвестно получена сума задължително се явява и като неправилно извършен
разход от фондовете на ДОО, но не всяка неправилно изплатена сума за такъв
разход се явява винаги и недобросъвестно получена от съответното лице. В този
смисъл уредбата в КСО сочи, че неправилно изплатените суми /не само за пенсии/
подлежат на връщане от субекта, който ги и получил, само ако са получени
недобросъвестно, което обстоятелства е свързано с това, лицето да е знаело
според обстоятелствата, че този разход не му се полага или е извършило
определени действия или пък е бездействало в нарушение на конкретно правило за
поведение. Ето защо на такова възстановяване от съответните лица подлежат суми,
които те са получили, като на основание чл.114
ал.1 от КСО ще подлежат само получените недобросъвестно
от тях неправилно изплатени суми за пенсии.
В конкретният случай е направена констатация относно липсата
на предпоставката за наличен осигурителен стаж. Такъв е зачетен само в размер
на 30г01м28д от трета категория, превърнат по чл.104
от КСО стаж от трета категория в размер 42г00м13д, като безспорно е
установено, че Е.В. не е полагала труд за периода от 01.01.1959г. – 31.12.1963г.,
когато е била студент по медицина, както и за периода от 01.07.1994г. до
31.12.1999 ., за който период липсват данни в Регистъра на осигурените лица. Именно
това обстоятелство е посочено и от ответния ръководител, като основание да се
приеме, че лицето е недобросъвестно, тъй като то се потвърждавало от изпращани му
писма (изх.№2175-15-234#3/06.03.2020г.; изх.№2175-15-234#6/06.07.2020г., върнати с обратна
разписка с отметка „непотърсена“), с които са изискани документи,
удостоверяващи стаж и доход за посочените по-горе периоди.
В случая, от страна на ответника не е обоснована по
категоричен и несъмнен начин изложената от него недобросъвестност. Така не може
да бъде споделен произволния му извод, че представянето на документи за стаж и
доход за период, в който лицето не е полагало труд, обосновава недобросъвестност от негова страна при
получаване на пенсия, определена въз основа на тези документи, тъй като същият
е осъзнавал, че няма право да му бъде зачетен стаж и доход за този период, през
който не е работил. Той е произволен, хипотетичен и неподкрепен със съответните
за това доказателства. Така същият не е изграден на база обективно съществуващи
факти, а на редица негови предположения за тях. В. си е послужила с документи с
недоказано съдържание по отношение на положения стаж от втора категория и
допълнително представени документи за положен стаж от трета категория,
вследствие на което е получила, считано от 14.07.2000г., по-висок размер на
пенсията. Обективно осъществилите се факти сочат, че пенсионното досие на
лицето, което следва да се намира в ТП на НОИ – Пловдив липсва, като няма данни
тази липса да е в резултат на поведение на самата Е.В.. Поради тази причина
няма никакви данни, какви документи е представила тя за установяване на
осигурителния си стаж и доход, за да се приеме, че те са имали различно
съдържание от представените понастоящем. Още от 2000г. е ясно задължението на
пенсионния орган – да съхранява заявлението и приложените към него документи,
послужили за отпускане на персонална пенсия, с изключение на документите за
осигурителен стаж. В случая от предоставените материали от сектор „Икономическа
полиция“ на ОД на МВР – Пловдив, се установява, че твърдяното като подадено от Е.В.
заявление за преизчисляване на осигурителния стаж вх.№ 37863/14.07.2000г.
изобщо липсва в това досие. Действително, по преписката е наличен доклад за
увеличение на ЛПИВС с описани в него документи, удостоверяващи осигурителен
стаж, но самото заявление не е налично. Установяването на осигурителния стаж и
доход е изцяло в компетентността на пенсионния орган, независимо от твърденията
на заявителя или предложенията, направени от съответните негови осигурители.
Факт е, че именно пенсионният орган е преценил през 2000г. положения от В. стаж
като такъв от втора категория (за периода от 01.07.1994г. до 31.12.1999г. и то
при положение, че Регистъра на осигурените лица е въведен от 1997 г.). Дали
тогава са представени други документи – може само да се предполага. В тази връзка
е необходимо да се отбележи, че по приложената по настоящото дело
административна преписка са налични само три молби на В. след 2000г. до ТП на
НОИ: тази от 17.07.2000г., с която е поискано преизчисляване на пенсията, към
която е представено удостоверение УП2 №918/2000г.; втората с вх. №
60938/30.11.2000г., с която е поискано отпускане на социална пенсия и третата
от 26.05.2004г., с която е поискано отпускане на наследствена пенсия от съпруга
й. Тук е мястото да се отбележи, че в молбата от 17.07.2000 г. изобщо не се
споменава представяне на други документи за удостоверяване на допълнителен
стаж, освен удостоверението от ХЕИ – Пловдив за дохода. Липсват основания за направения извод за недобросъвестност, при положение, че не е
установено по надлежния ред от компетентните за това органи дали се касае за
неистински документ, или с невярно съдържание, както и кое е лицето, отговорно
за съставянето му и неговото последващо представяне. От приобщените към делото
писмо рег. № 117730-18763/27.07.2021 г. на отдел "Икономическа
полиция"се установява, че във връзка с ДП № 282/20020 по описа на отдела,
няма данни за внесен обвинителен акт по отношение на жалбоподателя, като липсва
процесното заявление вх. №37 863/14.07.2000г., както и удостоверителнит
документи за стаж УП 30 с № 31/31.08.2000 г. и УП 30 от 17.04.2000г., с които
административният орган мотивира изводите си за недобросъвестност. По
пенсионното досие се установява само УП-2 № 918/2000 г., издадено от ХЕИ –
Пловдив, като прослужено време на В. в това учреждение отговаря напълно в
издаденото УП 2 № 08 -83/27.03.2020 г., като разминаването е само и единствено
в посочения доход, но при всички случаи, тази разлика не се дължи на действия
на В., а на длъжностното лице, издало удостоверението през 2000 г.. Това от
своя страна изключва твърдяното от органа противоправно, тенденциозно намерение
у В. да получи неправомерно по-висок размер на отпусната пенсия за ОСВ. В
подкрепа на горното е подадената от Е.В.
молба вх.№Ц1012-11-375/19.11.2020г. до директора на ТП на НОИ – Пловдив, в
която описва трудовия си стаж, като никъде на твърди, че е имала положен стаж
от 01.01.1959г. до 31.12.1963г., както и, че е започнала работа от 1964 г.,
като е описала подробно по години трудовия си стаж, който съответства на този
отразен в трудовата й книжка. Сочи че в периода 1997г. е претърпяла инфаркт и
не е работила. Съдът счита, че не е имало пречка, след като от 2000г. ТП на НОИ-Пловдив
съхранява пенсионните досиета, при подаването на молба вх. № 60938/30.11.2000г.
за отпускане на социална пенсия, длъжностното лице по чл.98 от КСО да прегледа
пенсионното досие на В. и да извърши дължимата извършвайки преценка за
основателността на искането. Видно от издаденото Разпореждане № 198/23.04.2002г.
за отпускане на социалната пенсия, последното не е самостоятелно и в него фигурират
и данните за ЛПОСВ, като данните за нея
съответстват на тези от Разпореждане № 128/08.12.2000г.. Очевидно е, че
две години след вменяване на задължението на осигурителния институт да
съхранява пенсионните досиета, това не се е случило, и това обстоятелство по
никакъв начин не би следвало да рефлектира върху получателя на социалното
плащане. След като вече пенсията на оспорващия е приведена в съответствие с
действителното правно положение /което не зависи от определени субективни
представи у пенсионера/, то последното, само по себе си, не може да обоснове
автоматично формиране на извод за недобросъвестност.
Като е основал извода си за "недобросъвестност"
на Е.В. само на вероятностното съждение, без да са налице обективни факти,
които да го подкрепят, ответният ръководител е постановил едно
незаконосъобразно решение.
Необходимо е да се отбележи също така, че според чл.40 ал.1
от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, осигурителният стаж се
установява с данните по чл.5 ал.4 т.1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни
книжки и с документ по утвърден образец. Съответно, според чл.40 ал.3 от
Наредбата, документите по ал.1 и ал.2 се издават въз основа на изплащателните
ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд,
а според чл.40 ал.5 от същата, в случаите, когато документите по ал.3 липсват,
осигурителите или техните правоприемници по изключение могат да издават
удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за осигурителен
доход и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно
данни за осигурителния стаж и за осигурителния доход. Така че, в случая, при
липсата на пълна информация от архива на НОИ за определени периоди от
прослуженото време на В., меродавна е информацията от трудовата книжка и представените
по установените удостоверения обр. УП-2, получени при извършената проверка по
чл.108 ал.1 от КСО, като в случая безспорно се установи, че липсва: заявление
вх. № 37863/14.07.2000 г., УП 30 № 31/31.08.2000 г. за осигурителен стаж от
01.01.1959 – 31.121963 г. и УП 30 №…./17.04.2000 г. за осигурителен стаж за
периода 1994г. – 31.12.1999г.. За Е.В., при установения действителен стаж и
местата на полагането му, предложенията на самите осигурители за
категоризирането на труда и липсата на запазени входирани документи през 2000г.,
обосновават извод за недоказаност на тезата за недобросъвестност,
тъй като, според ответника, именно през периодите 01.01.1959 г. до 31.12.1963г.
и от 01.07.1994 – 31.12.1999г. Е.В. не е полагала труд и не е получавал доход.
В този смисъл, неправилни са и изводите на ответника, че лицето следвало да
доказва при условията на пълно и главно доказване добросъвестността си. В
случаят нормите на чл.98
ал.2 и чл.114
ал.1 от КСО изискват установяване на недобросъвестност от компетентния
административен орган, т. е. законът е вменил в негова тежест доказването на
това обстоятелство, като при това положение лицето може с проведено насрещно
доказване да разколебава, при това съществено, убедителността на главното
доказване на претендиращия недобросъвестността
пенсионен орган.
По изложените съображения оспореното решение на ответника от 19.80.2022г.,
с което частично е било потвърдено разпореждането на ръководителя на „ПО“ при
ТП на НОИ – Пловдив от 07.07.2021г. се явява незаконосъобразно. Предвид
изложеното съдът намира, жалбата за основателна и следва да бъде уважена, а
оспореният акт отменен.
При този изход на спора и предвид претенциите на страните за
присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на
жалбоподателя Е.П.В. и същите се констатираха в размер на 500.00 (петстотин)
лева, съобразно приложения по делото договор за правна защита и съдействия №
07165 от 03.09.2021 г. (л.233)
Мотивиран от горното, на осн. чл.172 ал.2 АПК Съдът
Р
Е ШИ :
ОТМЕНЯ по жалба на Е.П.В. *** РЕШЕНИЕ № 2153-15-290 от 19.08.2021г.
на директора на ТП на НОИ – Пловдив, в частта, с която е оставена без уважение
жалба вх. № 1012-15-410/03.08.2021 г. за събиране на задължения за периода от
01.01.2016г. до 29.02.2020г. в размер на 13 086.77 лв., от които главница в
размер 9724.74 лв. и прилежащи лихви към 07.07.2021г. в размер на 3 362.03 лв..
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Пловдив да заплати на Е.П.В., ЕГН **********,***
сумата от 500.00 (петстотин) лв., разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен
съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: