Решение по КНАХД №624/2025 на Административен съд - Плевен

С Решение № 38/11.06.2025 г., постановено по АНД №65/2025 г. на Районен съд /РС/ Левски е потвърдено наказателно постановление /НП/ № 24-0938-000303 от 12.02.2024 г. на Началник група в ОД МВР Плевен, сектор „Пътна полиция“ Плевен, с което на Д. Д. Г., [ЕГН] от гр.Левски, обл.Плевен, [улица], на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП /Закон за движение по пътищата/ са наложени административни наказания глоба в размер на 700.00 /седемстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за три месеца, за нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП.

Така постановеното решение е обжалвано в законовия срок с касационна жалба от Д. Д. Г.. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон.

Сочи, че съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП - "При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган".

От горното е видна волята на законодателя да предвиди един облекчен ред за установяване на нарушенията, заснети с автоматизирано техническо средство или система, а именно - без необходимост водачът да бъде спрян и установен от компетентните органи, като въвежда законова презумпция, че нарушителя е собственика или съответно - посочено от него лице. Нарушението по процесното НП е установено с автоматизирано техническо средство - мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение. Същевременно не е издаден електронен фиш по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а е съставен АУАН и издадено наказателно постановление за нарушение, с което е наложено наказание „лишаване от право да се управлява моторно превозно средство“. Поради изложеното се твърди неправилно приложение на материалния закон, което съставлява основание за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.

С оглед изложеното, моли да се отмени решението и да се отмени НП.

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, допустима е и следва да бъде разгледана.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Ответникът по касационната жалба - Началник група в ОД на МВР Плевен, сектор „Пътна полиция“ – редовно призован, не се явява, не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Плевен дава заключение да се остави без уважение депозираната жалба против постановения от Районен съд – Левски съдебен акт. Счита, че не са допуснати сочените нарушения. Издаденото наказателно постановление е съобразено с всички законови изисквания както относно годността на техническото средство, така и измерването със същото, издадено е от компетентен орган и в този смисъл моли да се остави в сила.

Пороците, които касаторът сочи в жалбата си, съдът определя като нарушение на закона - касационно отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Плевенски административен съд, първи касационен състав, след като извърши преценка на събраните по делото доказателства, с оглед посочените в жалбата касационни основания, констатира следното:

Жалбата е неоснователна.

Пред първо-инстанционния съд са събрани писмени доказателства и са разпитани свидетели. В решението си първо-инстанционният съд е изложил анализ на събраните доказателства и направените от него фактически и правни изводи.

От фактическа страна РС е установил, че съгласно представения по делото АУАН, същия е съставен против Д. Д. Г. за това, че на 03.12.2023 г. в 10,44 часа в Община Левски, на първокласен път № 3 /Бяла-Ботевград/, при километър 50+157, обл. Плевен, община Левски, с.Българене, [улица], с посока на движение към с.Обнова, като водач управлява собствения си лек автомобил [Марка] С320 ЦДИ с регистрационен номер [рег. номер] със скорост 105 км/ч, при ограничение за населено място от 50 км/ч. В акта е посочено, че наказуемата скорост след приспаднат толеранс от минус 3% е 102 км/ч и е измерена, фиксирана и заснета с техническо средство АТСС СПУКС АRН САM S1 с номер 122ccb4. Посочено е, че водачът виновно е нарушил чл. 21, ал.2 във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е изписан и словом законовият текст. Актът е подписан от лицето, посочено като нарушител, и е изписано, че няма възражения. В обжалваното НП е описана фактическа обстановка идентична с тази, посочена в акта, посочено е конкретно извършеното нарушение /идентично с това, посочено в акта/ и за същото нарушение е наложено съответно наказание, а именно глоба в размер на 700 лв. на основание чл. 182 ал.1 т.6 от ЗДвП и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца.

Към преписката е приложена снимка към АУАН серия К, както и разпечатка от данните на АТСС, от които се установява, че на 03.12.2023 г. в 10:44 часа е заснето движение на автомобил с измерена скорост 102 км/ч, при ограничение 50 км/ч, превишение на скоростта 52 км/ч на автомобил с рег. номер [рег. номер], като е посочено точното място на нарушението.

Към материалите по делото е представено и заверено копие от протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система, от който се установява, че на посочената дата 03.12.2023 г. посоченото в акта техническо средство е използвано за контрол на Първокласен път I-3 /Бяла-Ботевград/, в населено място – с.Българене км. 50+157, [улица]Бензиностанция Петрол“, че ограничението на скоростта на посоченото място е 50 км/ч и че контролираните МПС са с посока на движение от с.Българене към с.Обнова. АТСС е преминало метрологична проверка с протокол № 136-СГ- ИСИС от 25.10.2023 г. и е годно за експлоатация до 25.10.2024 г. По делото са представени доказателства, че техническото средство е одобрен тип средство за измерване и протокол от метрологичната проверка на техническото средство.

По делото е представено доказателство, че автомобилът е собственост на Г.. Представена е и попълнена от Г. декларация по чл. 188 от ЗДвП от 03.01.2024 г., от която се установява, че същият, в качеството си на собственик на МПС с рег. № [рег. номер], е декларирал, че на 03.12.2023 г. в 10:44 е управлявал лично автомобила.

РС е приел, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка се установя от събраните писмени доказателства и от показанията на разпитаните свидетели – актосъставител, свидетел по АУАН и поставилият техническото средство. Приел е, че правилно НП е издадено срещу Г., тъй като към датата на констатираното нарушение е собственик на автомобила и е декларирал, че лично е управлявал автомобила на датата, на която е констатирано превишение на скоростта с техническо средство. Нарушението се явява безспорно доказано както относно нарушителя, така и относно останалите елементи от обективната страна на нарушението – време, място, моторно превозно средство, скорост на движение. Собственикът на автомобила не се е възползвал от правото си да посочи друго лице, на което да е било предоставено управлението на същото МПС към момента на нарушението и е декларирал, че лично е управлявал автомобила.

Както акта, така и НП са издадени от компетентни органи. Съдържат необходимите реквизити, посочени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и са предявени по надлежния ред на нарушителя. Съгласно чл. 189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В настоящия случай няма доказателства, които да оборват съставения акт. Г. е извършил от обективна и субективна страна нарушението, за което е издадено НП и му е наложено наказание по чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП.

С оглед на гореизложеното, РС е потвърдил наказателно постановление.

Решението е правилно, като касационният състав споделя изцяло изложените от РС Левски мотиви.

По отношение посоченото в касационната жалба, че е приложима разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, същото твърдение е неоснователно. Видно от същата разпоредба, тя е приложима, когато не е предвидено лишаване от право да се управлява МПС. Настоящият случай не е такъв, освен административното наказание глоба, за превишената скорост е предвидено нарушителят да се лиши и от право да управлява МПС за три месеца. Не може да се проведе облекчената процедура, при която се издава електронен фиш. Не е било възможно при заснемането да се спре МПС и да се състави АУАН, доколкото видно от показанията на св.В., поставил техническото средство, същото установява автоматично превишенията на скоростта, запаметява автомобила, и данните директно отиват като нарушения в Единния център за обработка на нарушенията в София, който ги обработва. След това биват изпращани за дообработване – когато са за големи скорости, системност и т.н. Видно от тези показания, техническото средство автоматично установява скоростта, като едва след обработката в центъра в гр.София данните се връщат и може да се състави АУАН. Липсва каквото и да е заобикаляне на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, която в случая е неприложима. Самоличността на водача е установена с подадената от самия него декларация.

По отношение на твърденията, че за служителя, работил с техническото средство, заснело автомобила му, липсват доказателства, че успешно е преминал съответния курс на обучение, същото е неоснователно. По делото по искане на процесуалния представител на Г. е представен протокол /л.29 от делото пред РС/, от който е видно, че служителят В. е преминал обучение на два етапа – теоретичен и практичен, за работа с техническите средства АТСС СПУКС АRН САM S1.

Настоящият състав намира, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, както при издаване на АУАН, така и при издаването на НП, нарушението е доказано и санкциите съответстват на предвиденото в закона, поради което обжалваното решение следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, Плевенски административен съд, първи касационен състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 38/11.06.2025 г., постановено по АНД №65/2025 г. на Районен съд Левски, с което е потвърдено наказателно постановление № 24-0938-000303 от 12.02.2024 г. на Началник група в ОД МВР Плевен, сектор „Пътна полиция“, с което на Д. Д. Г., [ЕГН] от гр. Левски, обл. Плевен, [улица], на основание чл.182, ал.1, т.6 от Закон за движение по пътищата е наложено административно наказание глоба, в размер на 700.00 /седемстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за три месеца, за нарушение на чл.21, ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП.

Решението е окончателно.