О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Бургас, 21.07.2020 г.
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, граждански състав, в закрито
съдебно заседание на двадесет и първи юли, през две хиляди и двадесета година,
в състав:
Председател: Диляна Йорданова
като
разгледа гр.дело № 1783 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от М.А.С., П.С.Г.,
М.С.С. и А.С.Г.,***, чрез адв. М.Х. ***, съдебен адрес ***, офис№6, с която са
предявили против Н.Д.И., Д.Н.И., Т.Н.И.,
М.С.Д., Н.Н.Д., Т.Н.С., Т.Н.С., представлявани от адв. Л.А. ***, съдебен адрес ***,
С.С.Т., К.Т.Я., М.Т.Г., представлявани от адв. М.Г. ***, съдебен адрес *** и
Анемония Транс ООД, ЕИК102925065, със седалище гр. Бургас, ж.к. Меден рудник,
бл.73, вх.2, ет.1, ап.16, искове за приемане за установено, че ищците са
собственици по наследяване от Т. С.
Трендафилов, бивш жител ***, починал на 06.06.1976г., на 1/12 ид.част за
първата ищца и на 1/36 ид.ч. за всеки от останалите ищци от поземлени имоти с
идентификатори №№ 07079.658.38, 07079.658.27 и 07079.8.381 по КККР на гр. Бургас, както и за обявяване за
нищожен на договор за доброволна делба на наследствен имот от 20.10.1997г.,
сключен между Никола Трендафилов С., Темелко Трендафилов Трендафилов, Н.
Тодоров Д. и Еленка Тодорова Иванова с нотариална заверка на подписите на
страните.
Ищците твърдят, че са наследници по
закон на Т. С. Трендафилов, бивш жител ***,
починал на 06.06.1976г. Поддържат, че с решения № 10871 от 09.05.1994г. и МР17
от 09.10.1996г. на ПК-Бургас на тях и на праводателите на ответниците в
качеството им на наследници на Трендафилов са възстановени в стари реални
граници свободен терен от 9,190 дка, находящ се в строителните граници на ж.к.
Меден рудник, в местността Кале Бурун, представляващ имот №100 по кадастралния
план на бежанските ниви, изработен през 1931г., идентичен към момента на
възстановяването на собствеността с имот с планоснимачен номер 12, урегулиран в
парцели №№ I-12, в кв.39, с площ от 585 кв.м., II-12, в кв.39, с площ от 740 кв.м., III-12, в кв.39, с площ от 740 кв. м., IV-12, в кв.39, с площ от 530
кв.м., II-12, в кв. 116, с площ 720 кв.м., III -12 в кв. 116, с площ от 635 кв.м. и IV-12 в кв.116
с площ от 3420 кв.м., както и нива от 8,5 дка, девета категория, находяща се в
местността Кара Баир, в землището на с. Меден рудник, представляваща имот
№075023 по плана за земеразделяне Посочват, че без знанието на ищците е било
използвано удостоверение за наследници с невярно съдържание, в производството
по земеделска реституция, в което не е включена преживялата съпруга К.Т. и
нейните наследници. Впоследствие след снабдяване с решение от ПК-Бургас останалите
наследници са сключили договор за доброволна делба на 20.10.1997г., с
нотариална заверка на подписите, с който в дял на Никола Трендафилов С. са
поставени парцели III-12
и IV-12, в кв. 39, в дял на Темелко Трендафилов Трендафилов - парцели I -12 и II-12 в кв. 39, в дял на Еленка Тодорова Иванова – парцел III-12, в кв.116, в дял на Н. Тодоров И.- парцел II-12, в кв.116
и в общ дял на всички съделители парцел IV-12, в кв.116.
Ищците излагат, че поставените в дял на Никола С. с договора за делба недвижими
имоти са дарени от него на ответниците Т.С. и Т.С. с нотариални актове №№ 47 и
48 по нот. дела №№13162 и 13169 на нотариус при РС-Бургас, придобитите от Темелко
Трендафилов имоти са дарени от него на ответниците М.Г. и К.Я. с нотариални актове №№49 и 50 по нот. дела
№№13171 и 13172 на нотариус при РС-Бургас. Изнасят данни, че М.Г. и К.Я. са се
разпоредили с общо 1025/1325 ид.части от дарените им имоти в полза на ответното
дружество чрез договор за покупко-продажба, сключен с нот. акт №376 по нот. дело
№340/2008г. на нотариус Надежда Маркова, а за останалите идеални части
продавачите са учредили на купувача право на строеж срещу задължението за
строителство с нот. акт №377 по нот. дело №341/2008г. на нотариус Надежда
Маркова. Посочват, че за поставения й в дял недвижим имот Еленка Иванова се е снабдила с констативен
нот. акт №139 по нот. дело №10734/1997г. на нотариус Кремена Консулова. Според
ищците след смъртта на Иванова, починала на 02.03.1998г., нейният дял е бил
придобит от децата й – ответниците Д.И. и Т.И., придобили 1/3 ид.ч. от имота по
силата на сключен договор за дарение с нейния съпруг, обективиран в нот. акт №
103 по нот. дело №464/2008г. на нотариус Огнян Желев. Заявяват, че Н.И. е
починал на 11.01.2013г., след като се снабдил за поставения му в дял имот с
констативен нот. акт № 140 по нот.дело № 10735/1997г. на нотариус Кремена
Консулова, като негови наследници са ответниците М.Д. и Н.Д.. По отношение на
възложения в общ дял недвижим имот с договора за доброволна делба се позовават
на издаден констативен нотариален акт № 141 по нот. дело № 10737 /1997г. на нотариус
Кремена Консулова, с който са се снабдили съделителите, като всеки от
ответниците Т.С., Т.С., М.Г. и К.Я. са придобили по 1/6 ид.ч. по силата на
сключени договори за дарение, останалите идеални части са придобити по
наследяване от ответниците Н.И., Д.И., Т.И., М.Д. и Н.Д.. Посочват, че за
възстановената нива в местността Кара Баир ответниците чрез техните
наследодатели са се снабдили с констативен нот. акт № 148 по нот. дело
№221/1999г. на нотариус Диана Ранова, с който са признати за собственици по
наследство на Т. Трендафилов. Ищците считат, че извършената доброволна делба,
извършена без тяхно участие, е нищожна на основание чл. 75, ал.2 от ЗН.
Съставените констативни нотариални актове, отразяващи неверни обстоятелства,
според ищците подлежат на отмяна на осн. чл. 537, ал. от ГПК, като в тази
връзка предявяват искане да бъдат отменени констативните нотариални актове.
Намират за недействителни до размера на наследствената им квота извършените
разпореждания от другите сънаследници с договори за дарения, продажба и
учредяване право на строеж в полза на трети лица и молят да бъдат отменени и
диспозитивните нотариални актове, обективиращи правните сделки. Ангажират
доказателства. Претендират разноски.
По делото в законоустановения срок е постъпил писмен
отговор от ответниците Н.И., Д.И., Т.И., М.Д., Н.Д., Т.С. и Т.С., чрез адв. Л.А.,
с който оспорват предявените искове като неоснователни. Възразяват, че са
придобили правото на собственост върху процесните имоти на основание давностно
владение от момента на възстановяване правото на собственост с решението на
ПК-Бургас през 1997г. до предявяване на исковата молба. Не оспорват, че след
смъртта си общият наследодател Т. Трендафилов е оставил за своя законна
наследница съпругата си Калина Т., починала на 24.04.1985г., чийто наследници
са ищците като нейни деца. Твърдят, че ищците са узнали, че е депозирано
заявление от 04.09.1991г. в ПК-Бургас за възстановяване на процесните
земеделски земи, като наследство на наследодателя Трендафилов. Не оспорват, че
на 20.10.1997г. са извършили доброволна делба и, че впоследствие са извършили
описаните в исковата молба разпоредителни сделки. Твърдят, че са упражнявали
постоянно, непрекъснато, явно, несъмнено и необезпокоявано владение, което не е
извършено по скрит начин. Считат, че владението им е демонстративно и няма
случаен характер, като всеки от тях е владял имотите първоначално в
съответствие с идеалните си части, а след получаване в дял на съответните имоти
с договора за доброволна делба, е оградил имотите, обработвал ги е, декларирал
ги е в данъчната служба и заплащал данъци до настоящия момент. Излагат, че към
момента на предявяване на заявлението за възстановяване пред ПК-Бургас майката
на ищците е нямала качеството на последваща съпруга, определена в закона,
представеното удостоверение за наследници пред ПК е издадено преди последното
изменение на чл.9а от ЗН, обнародвано в Държавен вестник бр.60 от 24.07.1992г.
Ангажират доказателства.
В преклузивния срок ответниците К.Я., М.Г. и С.Т.,
представлявани от адв. М.Г., са се възползвали от правото си на писмен отговор,
с който оспорват предявените искове като неоснователни. Посочват, че
наследството на Т. Трендафилов е открито през 1974г., а фикцията новооткрито
наследство не променя времето на откриване на наследството, а за призования
наследник се открива възможността да приеме наследството или да се откаже от
него. Според ответниците възстановяването е извършено през 1994г. и 1996 г. и
от този момент наследството е можело да бъде прието от ищците с конклудентни
действия или да направят отказ от него. Възразяват, че ищците не са извършвали
каквито и да е действия, нито изрично, нито мълчаливо по приемане на
наследството на общия наследодател, като са знаели за съществуването на
възстановените имоти и самите те живеят в непосредствена близост до тях.
Твърдят, че ищците са знаели, че имотите са били оградени от ответниците и
обработвани през определен период от време, дори ищците заявили желание да им
бъдат предоставени под наем от ответниците парцели I -12 и II-12, идентични
с имот с идентификатор 07079.658.38 по КККР на гр. Бургас, което означава, че
не са се считали за съсобственици. Посочват, че са заплащали данъци и такса
битови отпадъци и продължават да ги заплащат повече от 25 г. правят възражение
за придобивна давност чрез упражнявано пет годишно добросъвестно владение, а
при условията на евентуалност 10 годишна давност, текла от 24.11.1997г. до
предявяване на исковата молба, като е налице присъединяване навладението на
техния праводател. Позовават се на извършен въвод във владение по сила на
решенията на ПК на праводателя им Темелко Трендафилов, както и на Никола С., Н.Д.
и Еленка Иванова. Считат, че е налице добросъвестно владение, тъй като не са
знаели, че ищците са призовани към наследяване. Твърдят, че е упражнявано
необезпокоявано, явно и непрекъснато владение и не са имали субективна
представа, че други лица, извън низходящите на общия наследодател биха имали
качеството на наследници. Намират, че безспорно към 04.08.2008г. К.Я. и М.Г. се
легитимират като единствени собственици на поземлен имот с идентификатор
07079.658.38 по КККР на гр. Бургас. Предвид това според ответниците Анемония
транс ООД е придобило на годно правно основание прехвърлените му идеални части,
като твърдят, че това дружество също е упражнявало фактическа власт върху имота
след придобиването му и като добросъвестен владелец е придобило претендираните
от ищците идеални части с изтичане на кратката рет-годишна давност. Позовават
се на изтекла придобивна давност и по отношение на поземлен имот с
идентификатор 07079.658.27., който са владяли, като ищците не са извършвали
действия, с които да прекъснат или спрат давността. При условията на
евентуалност, в случай, че съдът приеме, че ответниците не доказват правото си
на собственост, считат предявеният иск по чл.76 от ЗС за преждевременно
предявен, тъй като съгласно разпоредбата на чл.76 от ЗН актовете на
разпореждане са недействителни само ако имотите не попаднат в дял при делбата
на ищците. Считат, че правото по чл.76 от ЗН може да се упражни само в първата
фаза на делбения процес. Ангажират доказателства.
Не е постъпил писмен отговор в преклузивния срок от
ответното дружество Анемония транс ООД.
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 108 от
ЗС и чл.75, ал.2 от ЗН, които са кумулативно
обективно и субективно съединени.
Неоснователно е възражението на
ответниците К.Я., М.Г. и С.Т., че съдът е сезиран с иск по чл.76 от ЗН, който е
преждевременно предявен и недопустим. В случая, не се иска обявяване на
относителната недействителност на последващите актове на разпореждане след
извършената доброволна делба, като иск по чл.76 от ЗН не е предявен от ищците. Разпоредбата на чл.75 ал.2 ЗН постановява, че когато делбата е извършена без участието на някой от
сънаследниците, тя е изцяло нищожна. Правилото е от материално-правно естество
и се отнася както за съдебната, така и за доброволната делба. Съгласно
ТР №3 от 19.12.2013г. на ОСГК на ВКС е допустимо искът за установяване на
нищожност на договор за доброволна делба
по чл.75, ал.2 от ЗН да бъде предявен самостоятелно в отделно от иска за
делба производство. Освен това съгласно възприетото
в ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС активно процесуално легитимирани да се позоват
на относителната недействителност по чл.76 от ЗН са сънаследниците,
неразпоредили се с дела си, но не само в делбеното производство, но и по положителен
установителен иск за собственост, както и по ревандикационен иск. Така, че дори
и ищците да черпят права от разпоредбата на чл.76 от ЗН относно последващите
актове на разпореждане, няма пречка тези права да бъдат упражнени в настоящото
производство по пътя на възражението, без да е предявен изричен иск в тази
връзка
Съдът указва на страните, че на
основание чл. 154 от ГПК всяка от тях е длъжна да установи положителните и
благоприятни за нея в процеса факти, на които основава своите искания или
възражения, както и връзките между фактите.
Ищците при пълно и главно и доказване следва да
установят правото си на собственост на твърдяното от тях придобивно основание-наследствено
правоприемство, както и, че ответниците упражняват фактическа власт върху
процесните имоти. Ищците следва да докажат твърдението си, че тяхната майка има
качеството на „последващ съпруг" по смисъла на чл.9а от ЗН на общия
наследодател, т.е е сключила брак с него след одържавяването на имотите или
включването им в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански
организации, от брака да няма родени или осиновени деца, както и,
че е починала преди възстановяването на
собствеността.
Върху ответниците
е възложена доказателствената тежест да докажат възражението си за придобивна
давност, включващо сложен фактически
състав по завладяването частите на останалите сънаследници от ответниците,
манифестиране пред тях на промяната на намерението им като владелци чрез
осъществяване на действия, отблъскващи владението на ищците и установяващи
своенето на техните идеални части, освен ако това е обективно невъзможно. Ответниците следва да докажат в
процеса и качеството си на добросъвестни владелци по смисъла на чл.70, ал.1 от
ЗС, че са владели идеалните части на ищците на основание, годно да ги направи
собственици, без да знаят, че ищците имат качеството на сънаследници, като
релевантен за преценката на субективната добросъвестност на ответниците е
моментът на възникване на правното основание – влизане в сила на
конститутивните решения на ПК-Бургас. По иска
с правно основание чл. 75, ал.2 от ЗН ищците следва да докажат правото си на
наследници на общия наследодател и извършената делба от останалите сънаследници
без тяхно участие. Релевантният момент, към
който следва да се преценява нищожността на делбата е моментът на нейното
извършване.
По делото липсват обстоятелства, ненуждаещи
се от доказване с изключение на обстоятелството, че след смъртта си общият
наследодател Т. Трендафилов е оставил за своя законна наследница съпругата си
Калина Т., починала на 24.04.1985г., чийто наследници са ищците като нейни деца.
Приложените при
предварителната размяна на книжа писмени доказателства са допустими, относими и
необходими, поради което следва да бъдат допуснати по делото. По делото следва
да бъде предоставена възможност на ответниците за ангажиране на гласни
доказателства след конкретизиране на обстоятелствата, които ще се установяват с
всеки един от свидетелите. По делото следва да бъде допусната исканите от
ищците съдебно-техническа експертиза.
Предвид гореизложеното и на основание
чл.140 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА приложените писмени доказателства от ищците с исковата
молба и ответниците с отговорите.
НАЗНАЧАВА съдебно-техническа експертиза, която да отговори на
поставените задачи от ищците в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 300 лева, вносим от ищците в
едноседмичен срок от съобщението по сметка на БОС.
УКАЗВА на ответниците да се конкретизират обстоятелствата,
които ще установява всеки един от исканите свидетели в едноседмичен срок от
съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице М. Гълъбова.
СЪОБЩАВА на
страните проекта си за доклад на
делото.
НАПЪТВА страните към постигане на
спогодба, към медиация или към друг способ за доброволно уреждане на спора.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 25.09.2020г.
от 9,00 часа, за която дата и час да
се призоват страните.
Препис от определението да се
връчи на страните, на ищците с препис от отговора.
Определението е окончателно.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: