Р Е Ш Е Н И Е №
260184
гр. ПЛОВДИВ 18.06. 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският апелативен
съд, търговско отделение в закрито заседание от 21.05.2021 г.
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР
СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ
БРУСЕВА
РАДКА
ЧОЛАКОВА
с участието на секретаря
СТЕФКА ТОШЕВА като разгледа докладваното от съдията СПАСОВ т. дело
№ 733 по описа на ПАС за 2020 г., установи
следното:
Производство по чл.258 и
сл. от ГПК.
Повод за започването му
е въззивна жалба от ЗК „Л.“ АД, ЕИК **, гр. С., бул.
„С.“ № ***против постановеното по т. дело № 253/2018 г. по описа на Пазарджишкия
окръжен съд решение, с което е отхвърлен предявеният от ЗК „Л.“ АД, ЕИК **, гр. С., бул. „С.“ № ***против П.Д.П., ЕГН **********,*** иск за осъждането й да заплати сумата от 71 933, 92 лв. явяваща се равностойност на 36 779, 23 евро, изплатени от ищеца като обезщетение на пострадали лица от ПТП, настъпило на
18.08.2012 г. в И., причинено от ответницата, управлявала моторното превозно средство след употреба на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба на 20.08.2018 г. до окончателното плащане.
В жалбата са изложени
подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението,
поискано е отмяната му и постановяване на друго уважаващо иска.
Въззиваемата страна чрез
назначения й особен представител изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Съдът след като се
запозна с акта предмет на обжалване и сбраните доказателства намери за
установено следното:
На 20.08.2018 г. в
Пазарджишкия окръжен съд е постъпила изходяща от ЗК „Л.“ АД, ЕИК **, гр. С. искова молба против П.Д.П., ЕГН **********, гр. П.
В
обстоятелсвената част на същата се говори, че на 18.08.2012 г. около 18, 10 ч. в И., на изхода на */*** А.Д.Ф. – отсечка 2, Г. – В., км.
******* на пътно платно север-пътен възел в участъка на И.О. се движел лек
автомобил марка „А.“, модел ТТ, рег. № ** **** **. Той бил управляван от
ответницата. Поради високата скорост на движение тя изгубила контрол над
автомобила, навлязла в насрещното движение и се ударила челно в лек автомобил
„О.“, модел „И.“, рег. № *******, управляван от М. М.
Д.. В ПТП бил въвлечен и трети автомобил марка „Л.“, модел „И.“, рег. № *******, управляван от Д. К.. По повод на това произшествие ищецът твърди, че
полицейски екип на мястото на инцидента съставил протокол. В него било
посочено, че ответницата управлявала автомобила си след употреба на алкохол и с
превишена скорост.
Съответно
се излагат твърдения, че към момента на произшествието за лекия автомобил „А.“
е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в
ищцовото дружество. Пострадалите от ПТП М. Д. и Д. К. са се обърнали към „И.Е.
И.“ – посредник /кореспондент/, представляващ ищцовото дружество по застраховка
„Зелена карта“ за вреди, причинени на трети лица на територията на Република
И.. Той оценил настъпилите вреди в размер общо на 33 779, 23 евро. След
заплащането на тази обща сума, същата му била възстановена от ищеца. Уточнява
се, че изплатените в полза на М. Д. суми обхващали - 5 733, 21 евро
обезщетение за претърпените неимуществени вреди от процесното ПТП, 750 евро за
платен адвокатски хонорар, 383 евро за платени хонорар на вещо лице и
медицинска експертиза, както и 18 500 евро обезщетение за причинената
тотал щета на лекия автомобил, марка „О.“, модел „И.“. Изплатените на Д. К.
суми обхващали – 163, 02 евро обезщетение за претърпените неимуществени вреди
от процесното ПТП, 700 евро за платен адвокатски хонорар, 5 250 евро имуществена вреда наавтомобил марка „Л.“, модел „И.“ и втори адвокатски хонорар
от 2 300 евро. Споменава сеи за платена посредническа такса от ищеца на
кореспондента в размер на 3 000 евро.
С оглед
на изложената фактическа обстановка дружеството твърди, че патримониума
възникнало регресното право да търси платените на увредените лица суми от
застрахования водач - ответницата с оглед нарушеното й психофизическо
състояние, дължащо се на поето голямо количество алкохол.
Отправено
е искане за осъждането на същата да заплати на застарохавелонот дружество 71 933, 92 лева (равностойност на 36 779, 23 евро равнаващи се на сбора на платеното обезщетение от 33 779, 23
евро и 3000 лв. посредническа такса). Претендира се и присждане на
законната лихва от датата на подаване на исковата молба.
Препис от
исконвата молба е бил изпаретн на ответницата. Същата не е била намерена на
адреса си и с оглед разпоредбите на чл. 47, ал.6 ГПК й е бил назначен особен
представиел.
Препеис от
ИМ му е бил изпратен и той е подал отговор.
С него
оспорва иска, като неоснователен и недоказан. Сочи, че не са представени
документи, удостоверяващи извършено плащане на трети увредени лица. Излага и
доводи за липса на доказателства за виновно и противоправно поведение на
ответницата. Направено е и възражение за погасяване на иска по давност.
ДИМ не е
бил подаден, което изключва и наличието на отговор по същата.
Така
съдът след събиране на исканите от страните и относими към спора докзазателства и
изискване по реда на чл. 614 ГПК и Регламент /ЕО/ № 1206/2001
г. на Съвета от 28.05.2011 г. документи от И. е постановил решението предмет на
обжалване.
В него е приел, че е
сезиран с иск по на чл. 274, ал. 1, т. 1 от
КЗ (отм.). Посочил
е, че ищецът следва да докаже налачието на валиден договор между делинквент и ищец по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, деликтна отговорност на застрахования ответник
спрямо трети увредени лица по чл. 45 от ЗЗД, управлението на моторното
превозно средство от деликвента с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма и
това, че застрахователят в резултат на настъпило застрахователно събитие е изплатил обезщетение на увредените лица. Споменато е съответно, че
всяка една от тези предпоставки са комулативно свързани и липсата и на една,
води до неоснователност на иска.
Така след обсъждане на
събрания по делото доказателствен материал е направен извод, че не
е доказано извършено плащане на обезщетение от
страна на ищеца в полза на увредените от
ответницата лица ,
което с оглед комулативността на всички елементи от описания по- горе ФС правело
безпредметно обсъждането дали останалите такива са налацие или не.
Така искът е бил
отхвърлен.
Недоволен от решението е
останал ищецът и е подал жалбата станала причина за започване на настоящето
производство.
В жалбата се излагат
подробни съображения за неправилна интерпретация на доказателствата по делото,
както и за допуснати процесуални нарушения, свързани с несъбиране на
доказателствата в пълнен размер. В тази върза е поискано поставяне на
допълнителна задача на вещото лице, което да провери записванията в
счетоводството на дружеството относно отразените плащания към представителя на
дружеството в И. за щети на застраховано при него лице, възникнали в тази
страна. Изразени са доводи за процесуално нарушение, затова, че съдът не е
изчакал пристигане на справка от наказателния съд от Г. на основание чл. 614 от ГПК. В тази връзка е отправено искане за допускане на допълнителна задача на
вещото лице и е и ново такова по чл. 614 от ГПК.
ПАС е отказал тези
доказателсвени искания. Относно експертизата е споменал, че отговор на
въпроса, който се иска да се постави допълнително е даден в заключението на
вещото лице пред Пз ОС.
По искането за
справка до съда в Г. по реда на чл.614 от ГПК е посочено, че повторно искане
наред с това на Пз ОС не следва да се изпраща по причина, че лисват
доказателства в кой от съдилищата на територията на Република И. е образувано
наказателното производство.
В хода на разглеждането
на въззивната жалба обаче е постъпила справката изискана още от Пз ОС и съдът е
приел същата по делото.
По
повод на самата жалба с оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи
произнасяне за валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а
досежно правилността му с оглед посоченото в жалбата.
Едно решение е невалидно
(нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от
ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от
едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не подписано,
не е постановено в предвидената от закона писмена форма, когато е
постановено от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу
лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.
В случая нито една от
тези предпоставки не са налице и за нищожност на не може да се
говори.
По отношение на
недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено произнасяне въпреки
липсата на право на иск или има произнасяне по един непредявен иск. Налице
е недопустимост и когато спорът е разгледан от некомпетентен съд т.е. във
всички случаи, когато е постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки
за разрешаване на спора по същество.
В случая и тези
предпоставки не са налице.
Казаното налага да се
извърши преценка за правилността на обжалваното решение на база изложеното в
жалбата.
С исковата
молба „З.К.Л.И.“ АД претендира от застрахованото лице, което е извършител на
деликт възстановяване на платено на пострадали от ПТП лица при действието на
КЗ/отм./, застрахователно обезщетение за неимуществени вреди
Материалното
право да се претендира плащане на така платеното обезщетение е предвидено в
разпоредбата на чл. 274, ал.1 от КЗ /отм./.
В нея е казано, че освен
в случаите по чл. 227 КЗ/отм./,
застрахователят има право да получи от застрахования платеното от
застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпването на
пътнотранспортното произшествие е:
- управлявал моторното
превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта
над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотично вещество или
негов аналог, или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от
проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог,
- не е спрял
и не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда
или неизправност в моторното превозно средство, която застрашава безопасността
на движението, и пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на
това.
Описаното
по-горе съдържание на този текст води до извод, че основателността на исковата
претенция на първо место е обусловена от наличието на доказателства за
извършено плащане на застрахователно обезщетение в изпълнние на задължение по
възникнало между застрахователя и застрахования застраховоталено правоотношение
по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Наред с това при преценка
на същата в случаите, при които застрахавният не е бил страна по спора за това
е или не е налице основание застрахователят да заплати на пострадалото лице
дължимото обезщетение по застраховка „ГО“ той може да прави и всички защитни
възражения обуславящи налачието на предпостваки за отговрност на
застрахователя, вкл. и такива за налачието на вреда, причинно следствена
връзка и размера на дължимото обезщетение.
В случая налачието по
делото са представена Застрахователна полица № 22112001477689 удостоверяваща
сключването на договор за застраховка по риска „ГО на автомобилистите“ за
периода 09.06.2012 г.-08.06.2013 г. между ищеца и ответницата.
Безспорно е и видно от
изпратените в изпъленние на процедурата по чл 614 ГПК документи, че на 19.08.2012
г. ответницата при управление на застрахованото при ищеца МПС в Република И. ,
гр. И. в пияно състояние е предизвикала ПТП. По тази причина съдът в И. е
постановил присъда, с която й е наложил наказание от 8 месеца условно лишаване
от сводоба и глоба от 2000 евро.
От представените пред Пз
ОС протоколи изготвени от италианските власти удостоверяващи произшествието е
безспорно, че следстиве на същото П. е повредила два автомобила и е причинила
имуществени и неимуществени вреди на две лица, италиански граждани. От така
представената пред Пз ОС и прета писмена документация става ясно, че
претенциите за обезщетяване на вредите са отправени към италианския
представител на ищеца избран с оглед изискванията на Директива 2009 /103/ ЕО на ЕП и
на съвета от 16.09. 2009 г. относно застраховката „ГО“ при
използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за
сключване на такава застраховка и чл. 269 от КЗ /отм./. Той от своя страна
е предприел действия по определяне на дължимите обезщетения, уведомил е за това
ищеца и е издал фактури, в които като платец е посочен ищецът по
настоящето дело. Те за ПАС удостоверят размера на определените обезщетения на
пострадалите лица, но не и това, че на същите е извършено плащане
било то пряко от застрахователя, било то от действащия от негово име негов
представител в И..
В хода на производството
пред Пз ОС за установяване на факта, че обезщетението е платено от страна на
ищеца е поискано назначаването на счетоводна експертиза.
В основната и
допълнителна такава се установява, че от страна на ЗК „Л.“ АД на 20. 08.2013 г. е наредено на Банка Д. да изплати на И. общата сума от
95 267, 58 евро, т.е. не се установява плащане в полза на пострадалите
лица. От друга страна в самото платежно нареждане като основание на превода
е направено изброяване на числови стойности. Това при липса на друго пояснение
би следвало да доведе до извод, че тези числови стойности са номерата на щетите
заведени от италианския посредник на ищеца или на фактурите дали повод за
извършване на плащането.
В случая от направеното
сравенние между описаните от експерта числови записвания в нареждането и номера
на щетата водена от италианския посредник, респ. номера на издадените от него
по отношение на ищеца няколко фактури за процесните обезещетния е видно, че
няма съвпадение на номера. Това води до логичен ивод, че и плащане от ищеца на
застрахователно обезщетение в полза на неговия представител в И. във връзка с
процесните щети не е извършено.
В случая за яснота е
нужно да се спомене, че е без значени начина на отразяване на плащанията в
счетоводството на ищеца по причина, че то има вторичен по отношение на
счетоводната документация характер , т.е. в него следва да намират
отражение данните изведени от първичните счетоводни документи. В тях видно от
изложеното по- горе за плащане не може и да става реч.
Така за ПАС всичко
изложено до тук е достатъчно да за извод, че липсва една
от предвидените в чл. 274, ал.1 от КЗ /отм./ предпоставки, т.е. за
неоснователност на исковата претенция.
До извод за неоснователонст
се достига и ако се приеме, че И. е издал представените с ИМ фактури в
изпълнение на чл. 5 от наимарщото се на стр. 368 и сл. От делото на Пз ОС
споразумение между него и ищеца. В тази разпоредба от споразумението е казано,
че И. предявява фактури след ликвидиране на щетата от него в полза на
пострадалите лица. В тази връзка следва да се има предвид, че най-късната
фактура е от 09.08.2013 г. Това съответно сочи, че това и всички преходни
плащания извършени от този представител от името на застрахователя са направени
в период повече от 5 години преди предявяване на процесния иск пред Пз ОС на
20.08.2018 г. и исковете на ищеца са погасени по давност в какъвто смисъл е и
възражението на особения представител на ответницата.
Изводите за
неоснователност налагат исковата претенция да се отхвърли. Такова е и решението
на Пз ОС и то следва да се потвърди.
Водим от това
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело
№ 253/2018 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд решение, с което е отхвърлен
предявеният от ЗК „Л.“ АД, ЕИК **, гр. С., бул.
„С.“ № ***против П.Д.П., ЕГН **********,*** иск за осъждането
й да заплати сумата от 71 933, 92 лв.
явяваща се равностойност на 36 779, 23 евро, изплатени от ищеца като обезщетение
на пострадали лица от ПТП, настъпило на 18.08.2012 г. в И., причинено от ответницата, управлявала моторното
превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта
над допустимата по закон норма, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба на 20.08.2018
г. до окончателното плащане.
Решението може да се
обжалва от страните в 1 месечен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред ВКС.
Председател:
Членове:
1.
2.