Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 26.09.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение, първи въззивен състав, в публично
заседание на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател:
Евгения Генева
Членове:1.
Дора Михайлова
2.
Росина Дончева
при участието на секретаря Теодора
Вутева
разгледа докладваното от Генева гр.д.
№ 573/2019г. и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на В.А.М. с ЕГН ********** с адрес ***, против решение №
30677/08.02.2017г. на СРС по гр.д. № 30653/2015г.,с което са отхвърлени
предявените пасивно субективно съединени искове против СГС, САС и ВКС с правно
основание чл.2б,ал.1 ЗОДОВ за осъждане да му заплатят солидарно сумата 5000
лв.,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие
нарушаване правото му на разглеждане и решаване на гр.д. № 7013/2010 на СГС 8
с-в в разумен срок съгласно чл.6 ,параграф1 от Конвенция за защита правата на
човека и основните свободи.Релевират се оплаквания за
нарушение на материалния закон,необоснованост и нарушение на процесуалните
правила.Съдът неправилно приел,че решаващият съд е страна в процеса,неправилно
приел за релевантни „съдебна ваканция „ и „съдебна инвентаризация“ и
необосновано игнорирал констатациите на Инспектората на ВСС.От образуването на
делото пред СРС на 15.06.2010г. до постановяване на съдебния акт изминали 3
години,7 месеца и 2 дни, което не удовлетворявало изискването за „разумен
срок“.Пред САС производството било висящо 2 месеца и 28 дни, а с
администрирането-3 месеца и 2 дни;пред ВКС делото било висящо 5 месеца и 24
дни, а с администрирането – още 2 месеца и 20 дни,при което реалната
продължителност възлизала на 3 години 10 месеца и 8 дни.Съгласно установените в
Европейския съд по правата на човека критерии-сложността на делото,поведението
на съответната страна в производството,както и поведението на компетентните
власти, в конкретния случай производството не приключило в „разумен срок“.Първоинстнационният съд правилно отбелязал ,че делото не е
било с голяма фактическа и правна сложност;ищецът –наследодател на въззивника, и впоследствие конституираният негов наследник
не са допринесли с поведението си за забавяне на производството.На второ
място-районният съд неправилно приел,че ищецът не е доказал реално понесени
неимуществени вреди.Обратното било установено от разпитания свидетел.Акцентира
се върху практиката на ЕСПЧ,според която реалното претърпените вреди са ирелевантни при условие,че делото е било от особена важност
за него.Акцентира се върху положението,че при продължителност на делото повече
от три години настъпването на морални щети се предполага и не е нужно да бъдат
доказани.Претендират се разноски в размер на 5 лв. за държавна такса.
Депозиран е отговор на въззивната жалба от ВКС,с който същата се оспорва като
неоснователна.Районният съд правилно приел,че не са налице предпоставките на
чл.2б, ал.1 ЗОДОВ вр. чл.6, параграф 1 от Конвенцията
за национален компенсаторен механизъм за бавно правосъдие.Нито конвенцията,нито
приложимият национален закон не съдържали легално определение за „разумен
срок“.Дали срокът,през който се е разглеждало делото е „разумен“,подлежи на
конкретна преценка съобразно критериите на чл.2б, ал.2 от ЗОДОВ.За ангажиране
на отговорността по чл.2б ЗОДОВ е необходимо да се докажат вреди и причинна
връзка между деянието и вредите, без вината,защото се касае за безвиновна деликтна отговорност
като „деяние“е корелативно на противоправно поведение
на съда-бавно правосъдие.Не били налице предпоставките за солидарна отговорност.
Депозиран е отговор на СГС, с който
се оспорва иска по отношение на неговата основателност.Изтъква се,че констатациите
на Инспектората няматобвързваща материална доказателствена
сила спрямо съда.На второ място,ищецът не е доказал реално претърпени
вреди.Същите са елемент от фактическия състав на специалния деликт
по чл.2бЗОДОВ и подлежат на пълно и главно доказване в процеса.На трето
място,съгласно параграф 96 от решение на ЕСПЧ по делото Фингер
срещу България № 37346/05 10.05.2011г.,с което жалбоподателят се домогвал да
обоснове тезата си, не съществувала презумпция за неимуществени вреди.Съгласно
параграф 204 от решението на делото Скордино срещу
Италия № 36813/97 29.03.2006г.,дори и при неразумна продължителност на делото е
възможно да не са причинени реално вреди и не следва да се присъжда
обезщетение.Никъде в практиката на ЕСПЧ не била установена конкретна продължителност
на делото като стандарт за разумност на срока.Претендират се съдебни разноски
за правна защита на основание чл.32,т.3 от ГПК.
Депозирани са писмени бележки от САС,
с които се оспорва иска.Излага се доводът,че липсва легална дефиниция за
„разумен срок“ и всеки конкретен случай се преценява с оглед критериите на
чл.2бЗОДОВ.Разумността се оценява като се търси баланс между интересите на
лицето да получи своевременно решение по правния спор и необходимостта от
внимателно проучване и правилно провеждане на производството съобразно
процесуалните правила.В случая се е наложило първоинстанционният
съд да остави исковата молба без движение за отстраняване на нередовности.Наложило се е забавяне поради смъртта на ищеца
и конституиране на неговите наследници,за което делото законосъобразно е било
спряно.Впоследствие е било констатирано несъответствие между данните в
представеното удостоверение за наследници и тези от служебната проверка в
НБД“Население“.В първоинстанционното производство са
изслушани две експертизи-съдебно-счетоводна и съдебно-медицинска и се е
наложила смяна на вещото лице.Ето защо делото било решено в разумен срок
предвид обстоятелствата.Поддържа се също,че не
били доказани реално съществуващи
морални вреди.
Представителят на СОП изразява
становище за отхвърляне на иска като неоснователен.Делото продължило в разумен
срок.Съдът законосъобразно игнорирал констатацията на Инспектората,защото не
бил обвързан с нея.Ищецът не доказал,че наистина е понесъл морални вреди.
След преценка на данните по делото
поотделно и в тяхната съвкупност,съдът намира въззивната
жалба процесуално допустима,но неоснователна.съображенията за това са следните:
За да отхвърли исковете,първонистанционният съд е приел,че делото е разгледано в
разумен срок.Този извод е обоснован с подробен и прецизен анализ на всички
процесуални действия на участниците в процеса като е отчел настъпилите
усложнения вследствие конституиране на наследниците и изготвяне на
експертизи.Отбелязал е,че първото заседание е било насрочено след дълъг
период,но това се обяснява с натовареността на съда,съдебната ваканция, неприсъствените
празнични дни, инвентаризацията .Констативен протокол изх.№ РС-14-183 от
10.07.2014г. Специализираното звено при Инспектората към ВСС е приет по
делото,но не е обсъден.Прието е,че гласните доказателства не сочат причинна
връзка между душевните страдания на ищеца и провежданото производство по ЗОДОВ,
а страданията на сина му от загубата на родител и обичайните битови проблеми
във връзка с това.От правна страна съдът е приел,че не са налице предпоставките
на чл.2б , ал.1 от ЗОДОВ и чл.6,параграф 1 от Конвенцията -претърпяване на
неимуществени вреди и причинна връзка между вредите и
„бавно правосъдие“.
Съдът намира,че решението е
обосновано и законосъобразно от гледна точка на материалния и процесуалния
закон.Правилно е изчислено хронологическото времетраене на процеса в трите
инстанции.Не е процесуално нарушение,водещо до необоснованост на
решението,игнорирането на Констативния акт на Инспектората.Той следва да бъде
приобщен към доказателствата,доколкото може да допринесе за изясняване на
фактическата обстановка,но не обвързва съда.Обратното би означавало,че в исковото производство изобщо не следва да се
събират доказателства, обуславящи предпоставката“разумен срок“.Съдът правилно е
отчел като „обективни обстоятелства“ ноторно
известния факт за натовареността на съда,както и неприсъствените дни.Това са
фактически положения,които пряко касаят „разумността“ на срока.Не е реалистично
да се очаква,че през съдебната ваканция
и през неприсъствените дни могат да се провеждат заседания,да се
администрират дела и пр.Отчетени са и други обстоятелства,довели до отлагане на делата по независещи от
участниците в процеса причини-конституиране на наследници,замяна на вещи
лица.Настоящата инстанция смята,че при такива обстоятелства, особено изготвяне
на медицинска експертиза, производството пред три инстанции е продължило по-кратко,отколкото
може да се очаква.При липсата на една от кумулативно дадените предпоставки за
ангажиране на деликтната отговорност по чл.2б, ал.1
от ЗОДОВ, излишно е да се обсъждат останалите- наличие на реално претърпени
вреди вследствие продължителността на процеса.Следва да ес отбележи,че не съществува презумпция за
настъпване на морални вреди,още по -малко необорима такава, в какъвто смисъл е
доводът пред въззивния съд.
По изложените съображения решението
следва да бъде потвърдено и предвид изхода на делото да се присъдят разноски в
полза на ответника СГС за въззивната инстанция в
размер на 100 лв.на осн.чл.32,т.3 от ГПК предвид
депозирания писмен отговор,изготвен от служител
с юридическо образование,към който са приложени пълномощно и трудов
договор.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
30677/08.02.2017г. на Софийски районен съд,Първо ГО,38 с-в, по гр.д. №
30653/2015г.
ОСЪЖДА В.А.М. с ЕГН **********, с
адрес ***, да заплати на С.г.с. с адрес ***, на осн.чл.78,
ал.8 ГПК вр.чл.32,т.3 ГПК съдебни разноски за
процесуално представителство пред въззивната
инстанция в размер на 100/сто/ лева.
Решението може да бъде обжалвано пред
ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му.
Председател:
Членове:1.
2.