Р Е Ш Е Н И Е
№837
гр.Пловдив, 05.05.2023
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, XIV
състав, в публично съдебно заседание на пети април две хиляди двадесет и трета
година, в състав :
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа
докладваното от съдия Георгиева адм.д.№ 490 по описа на съда за 2023 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е повторно във връзка с решение
№ 1785/16.02.2023 г., постановено по адм. д. № 6452/2022 г. по описа на ВАС, VIII О.,
с което е отменено решение № 1433/03.08.2020 г., постановено по адм. д. №
620/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отменен РА №
Р-16002616003565-091-001/21.11.2017 г., в частта за установените на Т.Е.Д.
задължения по чл.48 от ЗДДФЛ за 2011 г., ведно с прилежащите лихви и е
потвърден в останалата част за определените задължения за данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2012 и 2013 г., ведно с прилежащите лихви и за определените задължения
за и ЗО за 2013 г., ведно с прилежащите лихви. Дадени са задължителни указания
да бъдат обсъдени съвкупно доказателствата по делото, включително и
представените пред петчленния състав на ВАС доказателства.
Т.Е.Д.,***, обжалва Ревизионен акт №
Р-16002616003565-091-001 от 21.11.2017 г., потвърден с Решение № 72/07.02.2018 г.
на директора на дирекция „ОДОП“ – Пловдив, в частта за установени задължения по
ЗДДФЛ за периода 2011 г., 2012 г. и 2013 г., ведно с прилежащите лихви, както и
относно установени задължения за ЗО – за 2013 г., ведно с прилежащите лихви.
Ревизионният акт /РА/ е потвърден в
обжалваната част за установени задължения по чл.48 ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на
28 179.87 лв. и лихви 15 940.03 лв.; за 2012 г. в размер на 2 262.60
лв. и лихви 1 048.48лв.; за 2013 г. в размер на 9 026.26 лв. и лихви
3 265.67 лв.; вноски за ЗО за 2013 г. – 883.17лв. и лихви 319.53 лв.
Жалбоподателят Т.Е.Д., редовно призован, се
представлява от адв. Т., който поддържа жалбата по доводи, изложени в
представените по делото писмени бележки. Претендира присъждане на направените
разноски.
Ответната страна, чрез процесуалния си
представител юриск. Б., оспорва жалбата по доводи, подробно изложени в представената
по делото писмена защита.
Началото на ревизионното производство е
сложено с издаването на заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №
Р-16002616003565-020-001/25.05.2016 г., издадена от началник сектор И.К., на
основание чл.112 и чл.113 ДОПК, с обхват на задълженията на жалбоподателя,
както следва: - данък върху доходите на ФЛ – свободни професии, граждански
договори и др. за периода 01.01.2011 г.-31.12.2013 г.; ДОО за самоосигуряващи
се за периода от 01.01.2011 г. – 31.12.2013 г.; ЗО за самоосигуряващи се за
периода от 01.01.2011 г. – 31.12.2013 г. ; УПФ – за самоосигуряващи се за
периода от 01.01.2011 г. – 31.12.2013 г., с определен срок за приключване на
ревизията до три месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е
сторено по електронен път на 03.06.2016 г. Със ЗВР от 30.08.2016 г., издадена
от същия орган по приходите, срокът на ревизията е удължен до 03.10.2016 г.,
без промяна във видове задължения и периоди – връчена на 28.09.2016 г. Със ЗВР
от 26.09.2016 г. срокът е удължен до 03.11.2016 г. Със Заповед от 31.10.2016 г.
ревизията е спряна във връзка с отправено запитване до администрацията на Р Турция,
на основание чл.25 от СИДДО между Р България и Р Турция. Със заповед от
04.07.2016 г. ревизията е възобновена от същия орган по приходите. На
07.07.2016 г. ревизионното производство отново е спряно, като последващо
възобновяване е извършено със заповед от 09.10.2017 г.
Въз основа на събраните доказателства е
извършен обстоен анализ е издаден РД № Р-16002616003565-092-001/23.10.2017г.,
подписан надлежно от оправомощените длъжностни лица с електронни подписи.
За компетентност на органа, издал ЗВР е
представена заповед № РД-09-456/04.04.2016 г., с Приложения № 1 и № 2, в
обхвата на които е И. Кръстев – т.4.
Въз основа на така издадения РД, е изготвен и
РА № Р-16002616003565-091-001 от 21.11.2017г., на основание чл.119 ал.2 ДОПК и
подписан с електронни подписи.
В хода на съдебното производство по делото е
представен оптичен носител - CD за валидност на
електронните подписи на издателя на ЗВР, съставителите на РД и лицата, издали
РА.
Ревизионният акт е обжалван изцяло по
административен ред. Решаващият орган е потвърдил РА, съдържащ аргументация по
всички доводи и писмени доказателства, представени с възражението против РД.
От фактическа страна съдът намира за
установено следното:
I.
По ЗДДФЛ
Ревизията обхваща
периода 2011 – 2013 г., като при същата е преценено, че
Т.Е.Д.
е местно физическо лице по смисъла на чл.4 ал.1 т.1 от ЗДДФЛ и е данъчна
задължено лице по същия закон, на основание чл.3 т.1 и чл.6 от ЗДДФЛ за
доходите, получени от него през отделните данъчни /календарни/ години, попадащи
в обхвата на ревизията от източници в България и от чужбина. От проверка в ИС
на Агенция „Митници“, регистър „Валута“ е установено, че за периода 05.05.2011
г. – 18.04.2013 г. лицето е декларирало многократно внос на валута: - USD –
общо 28 679, BGN – общо 22 046 и EUR
– общо
348 816. Д. е посочил, че през ревизирания период е получил комисионни
възнаграждения по консултантски договор от 12.11.2010 г. по проекти на НАТО с
три дружества от Р Турция: „ASYA Nauu.Tic.
Ltd.Sti“,
„Adana Ekspres Umumi Nak“ и „GB Logistik/Izmir“.
Комисионните възнаграждения за неговите услуги са му били превеждани по банков
път по неговите банкови сметки, разкрити в Р Турция. Не са представени договори
с посочените три турски дружества, както и документи, които да удостоверяват
плащане на данъци за получените от лицето доходи в Р Турция. Освен от
посочените три дружества и от лелята на лицето ,
съгласно негово обяснение, по банковите сметки на РЛ е установено, че са
постъпили и суми от 8 физически лица. За тези преводи РЛ твърди, че са получени
заеми, но не е представило доказателства за основанието на постъпилите суми. За
периода на ревизиите лицето не е подавало декларации по чл.50 от ЗДДФЛ.
В хода на ревизията, във връзка с
определяне на данъчните задължения по ЗДДФЛ са предприети действия за събиране
на доказателства, имащи отношение към определяне на данъчните задължения на Д..
На основание чл.37 ал.3, чл.53 и чл..56 ал.1 от ДОПК, в хода на ревизионното
производство на РЛ са връчени искания за представяне на документи и писмени
обяснения, с които са изискани данни, сведения, документи и обяснения, които
имат отношение към източниците и размера на доходите му за периодите на
ревизията, като са присъединени и доказателства, събрани при извършване на
проверка на лицето.
При ревизията е установено, че Т.К.Н.,
с ЕГН **********, с настоящо име Т.Е.Д. и неговото семейство разполагат с
постоянен адрес ***; съпругата му Ф.Ф.Ш.,
с ЕГН ********** има постоянен адрес ***. На посочения в Кърджали адрес са
регистрирани и двете непълнолетни деца на жалбоподателя – Б.Т.Н. и Д. Т.. Т.Д.
и съпругата му Ф. Т. притежават собственост на недвижими имоти и управляват
собствеността си от територията на Р България: - апартамент № 12 – ***– НА №
36/24.01.2013 г.; недвижими имот от 462 кв. м. в с. Силен, общ. Стамболово;
налице са данни и информация за осъществени сделки с недвижими имоти,
собственост на задълженото лице – апартамент № 4, бл.9 кв. „Възрожденци“ – гр.
Кърджали, НА № 40/04.03.2013 г. за извършена продажба,; притежава собственост
върху земеделска земя ( нива – 22 999 кв. м.) в гр. Хасково, местност
„Балакли“, придобита с НА № 172/20.12.2012 г. Неговите деца учат в училища на
територията на Р България. Цялото му семейство е избрало общо практикуващ личен
лекар към РЗОК – Кърджали. Т.Д. осъществява трудова дейност, професионална и
стопанска дейност на територията на Р България – през проверявания период е
имал участие в четири дружества в България – „Бенсу транс“ ЕООД, „Агротек
2007“, „Дугу транс“ и „Евро транс“ ЕООД. Лицето се е осигурявало в България
през цялата 2011 г., през 2012 г., като самоосигуряващо се лице до м.август и
по трудов договор от 17.10. до 31.12.2012 г.; през 2013 г. по трудов договор на
пълно работно време от 01.01. до 11.01. и от 11.06. до 31.12.2013 г., като от
м.06.2013 г. лицето е осигурено по трудови правоотношения с „Булгнайс“ ООД, с
ЕИК *********. Т.Е.Д. и членовете на неговото семейство пребивават на
територията на Р България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период. От
събраните писмени доказателства и установените факти и обстоятелства, органите
по приходите са приели, че е безспорно доказано, че центърът на жизнените
интереси на Т.Д. се намира в Р България. В РД е посочено, че попадайки в една
от посочените хипотези, ФЛ се счита за местно по смисъла на българското
законодателство, предвид критериите и установеното в хода на ревизията от
събраните доказателства.
Във връзка с представено от Д. с възражение
вх.№ 94-00-10245/07.11.2017 г. удостоверение от данъчната администрация на Р
Турция, в което се посочва, че последният е местно лице на Р Турция, а не на Р
България, което органите по приходите са преценили, че е от съществено значение
за определяне на задълженията на Т.Е.Д., е отправено запитване по електронен
път до Дирекция „СИДДО“ при ЦУ на НАП – София, към което е приложено и
удостоверение в превод на български език. Получен е отговор, че документът е
издаден по молба на Д., и фактът, че лицето е регистрирано за данъчни цели в Р
Турция, не означава, че той се третира като местно лице за целите на облагането
в тази държава, като изрично е посочено, че в тази връзка представеният
документ не може да се приеме, че удостоверява качеството местно лице на Р
Турция. Посочено е също така, че неговият статут на местно за Р Турция
физическо лице, следва да бъде признат само след преценка на критериите,
предвидени за подобни случаи в СИДДО. Документите са присъединени с протокол №
477564/21.11.2017 г.
В този смисъл е и писмо изх. №
24-15-765#1/29.11.2017 г. на ЦУ на НАП относно обмен на информация
с данъчната администрация на Р Турция, в което ясно и категорично е записано,
че след направена преценка, че счита, че Т. Т. не е турско местно лице,
доколкото не покрива съответните критерии и не са установени никакви приходи на
Т., които да бъдат обложени с данък в Турция през периода 2011 – 2013 г.
При това положение, органите на
приходната администрация са процедирали, като са определили данъчна основа и
данък върху дохода на лицето, тъй като, като местно физическо лице, той е
носител на задължението за данък за придобити доходи от източници в Р
България и в чужбина (в случая, получени
в Р Турция). Доходите са обложени съобразно източника на дохода /комисионните възнаграждения
по чл.29 от ЗДДФЛ, а внесените по митническа декларация суми по чл.35 т.6 от
с.з., след приспадане на необходимо присъщите, регламентирани в ЗДДФЛ разходи и
осигурителни вноски, дължими от лицето..
Предвид изложеното, органите по
приходите са формирали извода, че лицето е реализирало доходи, подлежащи на
деклариране и облагане в Р България. Въз основа на представените документи и
писмени обяснения на ЗЛ, в т. ч. събраните в хода на ревизията писмени
доказателства, Т.К.Н., с ЕГН **********, с настоящо име Т.Е.Д., в качеството му
на местно лице на Р България, е реализирал доходи от друга стопанска дейност по
чл.29 от ЗДДФЛ от източник в чужбина (извършени консултантски услуги на фирми в
Р Турция). По отношение на получените от Д. парични средства от ФЛ, тъй като
източникът на дохода не може да бъде отнесен към изрично изброените в закона,
същият, на основание чл.35 т.6 от ЗДДФЛ, е квалифициран като доход, придобит от
всички други източници, които не са изрично посочени в ЗДДФЛ. В резултат на
извършения анализ и изготвена подробна справка за получените доходи,
ревизиращият екип е определил данъчна основа за облагане и дължим данък по
чл.48 от ЗДДФЛ със съответните лихви за просрочие.
II.
По КСО и ЗЗО.
При ревизията
органите по приходите са установили, че ЗЛ има участия като
съдружник
в „Агротек 2007“ ООД и „Д. транс“ ООД. С подадена декларация по чл.1 ал.2 от
Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите ксе лица и
българските граждани в чужбина и морските лица, Т.Е.Д. декларира начало на
трудова дейност като съдружник с вид осигуряване за инвалидност, поради общо
заболяване, за старост и смърт, считано от 01.12.2010 г. чрез „Агротек 2007“
ЕООД, а от 01.06.2011 г. прекратява дейността чрез това дружество и обявява
упражняване на трудова дейност като съдружник в „Д. транс“ ООД и осигуряване за
инвалидност, поради общо заболяване, за старост и смърт. Трудовата му дейност
като съдружник в „Д. транс“ ООД, както и осигуряването му като самоосигуряващо
се лице е прекратено с подадена декларация, считано от 16.08.2012 г.
В хода на ревизионното производство е
установено, че ЗЛ е подало информация с декларация обр. 1 за дните в
осигуряване, осигурителния доход и размера на осигурителните вноски за
самоосигуряващото се лице, а с декларация обр.6 е деклариран ра0змерът на
дължимите вноски за периода 01.01.2011 г. – 16.08.212 г.
ЗЛ е имало сключени трудови договори
с: „Д. транс“ ООД за периода 17.10.2012 – 11.01.2013 г. и 11.06.2013 г. до края
на ревизирания период с „Булгнайс“ ООД, по които същото е осигурено за всички
осигурени социални рискове за посочените периоди.
В хода на ревизията органите по
приходите са установили, че ЗЛ, в качуеството му на самоосигувяращо се лице по
чл.4 ал.3 т.2 от КСО, не е внесло в срок авансово дължимите вноски за ЗОВ за
периода 01.102011 г. – 16.08.2012 г., върху минималния месечен размер на
осигурителния доход, определен със ЗБДОО за 2011 и 2012 г. Изготвени са
таблици, в които са посочени месечният осигурителен доход, дължимите и
внесените суми. За невнесените в законово установения срок авансови вноски за
ДОО, ДЗПО - УПФ и ЗО, органите по приходите са начислили лихви.
При ревизията, въз основа на събраните
доказателства, са установени доходи, недекларирани по съответния ред, върху
които органите на приходната администрация да определили задължения за
здравноосигурителни вноски на основание чл.40 ал.5 от ЗЗО и дължими лихви за
просрочие.
Предвид констатираното в частта по
ЗДДФЛ - реализирани доходи от лице от
друга стопанска дейност по чл.29 от ЗДДФЛ от източник в чужбина и реализирани доходи, чийто източник на
дохода не може да бъде отнесен към изрично изброените в закона, поради което
същият, на основание чл.35 т.6 от ЗДДФЛ, които органите по приходите са
квалифицирали като доход, придобит от всички други източници, които не са
изрично посочени в ЗДДФЛ, е формиран извод, че лицето е реализирало доходи,
подлежащи на деклариране и облагане в Р България.
За да потвърди РА, решаващият орган е
възприел изцяло мотивите на ревизиращия екип, посочил е нормативната уредба,
регулираща този вид финансови отношения и е извършил подробен анализ на
събраните в хода на ревизията доказателства.
В съдебно заседание на 05.04.2023 г. е
разпитано като свидетел лицето С.С.Р., от чийто показания се установява, че
познава Т. Т. от 15 години, който преди бил с фамилно име Д.. Живеели в близки
райони в гр. Кърджали и имали общи познати от гр. Джебел. Запознат бил с
проблемите на Т. и заболяването на неговия баща, който имал рак, преди повече
от 10 години и колко тежко било лечението. Лекували го в Турция в продължение
на години, след това няколко години се възстановявал и било нужно поддържане. Свидетелят
твърди, че по думи на Т. и други хора, над 100 000 евро е струвала първата
част, с поддържането може би общо 150 000 евро. Самото лечение било над 100 000
евро. Т. поел изцяло разноските по баща му. После разбрали, че сестра му му е
дала пари, но той плащал всичко. Сестра му била дала около половината сума, по
нейни думи, които Т. потвърдил. По банков път му е дала тези пари. После е
разбрал, че му е превела пари. На няколко пъти му ги е превеждала. Сестра му живее
в Турция, има туристически бизнес. Според свидетеля, сестра му не му е казала,
защото Т. държал той да си поема разноските. Впоследствие са ги уточнявали, при
смъртен случай и разделяне на наследство. Тогава Т. не знаел, че тя е превела
пари. Не му бил споделил тогава, а му казал по-късно, преди година. Според
свидетеля, семейството на Т. има доста имоти в Турци, сестра му също. С Т. били
в близки приятелски отношения. Динамика на отношенията е имало, но са били
близки. От майка му също знаел, какви са били сумите. Не е видял плащания, не е
участвал. Отбелязва, че жалбоподателят не е искал от него пари и той самият не
му е предлагал. Доколкото знае, не е приемал пари и от други хора. Сочи също
така, че в този период, тук, в България се е срещал със сестрата. Идвала често,
но откакто починал баща им, по-рядко. Баща им починал преди 5-6 години. Преди
смъртта му там живеел. Били изселници от 90-те годни. Потвърждава, че баща му е
живеел в Турция. По банков път е превеждала сумите, така му била казала
сестрата, на части. Криела от Т., защото той не искал пари. И тук, и там има
сметки. Свидетелят твърди, че сумите са превеждани в Турция. По нейни думи знае
това, което казва. Не знае дали съществуват тези банкови сметки.
При така установеното от фактическа страна,
съдът формира следните правни изводи:
От формална гледна точка РА има претенцията
да облага жалбодателя с данък по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ за всички негови доходи за
2011г., 2012 г. и 2013 г. Реално обаче, РА определя задължения по ЗДДФЛ за тези
периоди на база облагането на доходите по чл.29 и по чл.35 т.6 от с. з. на
лицето за тези периоди, както практически квалифицира констатираните
несъответствия между разходите и доходите на лицето на годишна база, след
анализ на паричния му поток. По отношение на така определените данъчни основи
съдът намира следното:
От ревизиращите органи /видно от
съдържанието на РД/ е изготвен анализ на разполагаемите и разходвани парични
средства на лицето за всички ревизирани периоди на годишна база, при което за 2011
г., 2012 г. и 2013 г. е установено
несъответствие между разходите и доходите на физическото лице, като съответно
превишенията са посочени по-горе. В РД и РА е прието, че след като задълженото
лице не е предоставило доказателства относно източника на дохода относно
внесените по митническа декларация суми, до размера на установеното
несъответствие за съответната година, то за целите на ревизионното производство
следва да се приеме, че тези превишения представляват други облагаеми доходи по
чл.35 т.6 ЗДДФЛ. Така, реално данъчните основи за облагането на тези доходи са
определени в размер на установените несъответствия /превишения/, след което
обаче, за същите са определени задължения по общия ред /на материалния данъчен
закон, а не по аналогия – по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК/.
По отношение комисионните възнаграждения по консултантски
услуги, предоставени на трите турски дружества: „ASYA Nauu.Tic. Ltd.Sti“,
„Adana Ekspres Umumi Nak“ и „GB Logistik/Izmir“, за които не са представени
никакви доказателства – както договорите, така и други документи, свързани с
тези доходи, облагането се извършва по реда на чл.29 ал.1 т.1 от ЗДДФЛ
(действаща разпоредба, ДВ, бр. 31 от 15.04.2011 г.), а именно, облагаемият
доход от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла
на Търговския закон, се определя, като
придобитият доход се намалява с разходи за дейността, както следва с 60 на сто
за доходи от дейността на физическите лица, регистрирани като
тютюнопроизводители и земеделски производители, за производство на
непреработени продукти от селско стопанство, с изключение на доходите от
производство на декоративна растителност. Тази хипотеза на закона намира
отражение в Приложение № 3а на Таблица 1 от ГДД, където лицето, следва да
декларира реализирани доходи по извънтрудови правоотношения. В случая безспорно
е установено, че се до предоставяне на консултантски услуги, за които не са
представени доказателства, но от същите е реализиран доход, който подлежи на
облагане.
Аналогичен извод се налага и по отношение на сумите, внесени
от Турция по митнически декларации, които са придобити от неустановена дейност,
и които не са отразени в Приложение № 6, в т. ч. в Приложение 6“а“, за
реализирани доходи от други източници по чл.35 от ЗДДФЛ от чужбина в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ.
Настоящият състав счита, че РА е правилен и законосъобразен,
като изцяло споделя фактическите изводи на органите по приходите и механизмът
на формиране на несъответствията. Облагаем доход с неустановен произход по
смисъла на чл.35 т.6 от ЗДДФЛ регламентира облагаемият доход от други източници
и това е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през данъчната година
от всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са
обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по
реда на ЗКПО. В чл.10 от ЗДДФЛ са уредени видовете доходи, включително и тези
по чл.35 от с. з. Общата годишна данъчната основа съгласно чл.17 ЗДДФЛ следва
да включва годишните данъчни основи за доходите от всички източници. По
аргумент от чл.12 ал.1 ЗДДФЛ, на облагане подлежат доходи, получени през
данъчната година, а не разходи.
В случая, доходите са обложени съобразно
източника на доход /комисионни възнаграждения по чл.29 от ЗДДФЛ, а внесените по
митническа декларация суми по чл.35 от ЗДДФЛ/ след приспадане на необходимо
присъщите разходи и осигурителни вноски, дължими от лицето, в съответствие със
ЗДДФЛ. Императивно изискване на разпоредбата на чл.35 т.6 от закона, е доходът
да е от източник, който не е изрично посочен в този закон, което означава, че в
констатациите на обжалвания РА следва да залегне изрично основанието за получаването
на такъв доход, който освен това, следва да е придобит правомерно /от дейности,
незабранени от закона/. С оглед събраните в хода на ревизията писмени и
представените при съдебното оспорване писмени и гласни доказателства, следва да
бъде прието, че фактическите констатации на органите по приходите за наличието
на парични средства с неустановен /неизяснен/ произход са обосновани. След като
не се установява тези доходи да попадат в хипотезите на чл.13 ЗДДФЛ, те са
облагаеми по презумпция и следва да се включат в данъчната основа за облагане
съгл. чл.35 т.6 от ЗДДФЛ.
Изводите на този състав на съда не се
променят и от представените допълнително писмени доказателства, довели до
отмяна на решение № 3751/23.03.2021 г. на ВАС, постановено по адм. д. № 9946/2020
г., тъй като същите са представени едва с молбата до ВАС за отмяна на влязло в
сила съдебно решение. Не се спори от представените доказателства, че бащата на
жалбоподателя е бил болен и се е лекувал продължително от тежко заболяване в
болници в РТурция. Нищо повече от този факт обаче не се установява с
представените доказателства. Не се представят сметки за заплатено лечение от
името на жалбоподателя, както твърди последващо в св. си показания разпитаният
св.Р., а именно, че жалбоподателят е поел издръжката за лечението на баща си.
Освен това – констатира се в тези документи, че бащата на жалбоподателя е
диагностициран с хронична конструктивна белодробна болест през 2013 г., а е
диагностициран с друбноклетъчен рак на бял дроб едва през 2017 г., което е
много време след процесния период.
Относно двете представени споразумения, видно
от същите, те са сключени още през 2010
г. между сестрата на жалбоподателя А.. Т. и трети лица – фирми, с която
жалбоподателят твърди да е работел. Няма данни по делото тези изплатени суми за
предоставени заеми от трето лице на тези
две фирми по какъв начин са обвързали жалбоподателя и какво отношение имат те
към неговото имущество. Предвид изложеното съдът не кредитира и представените
договори за заем, сключени между сестрата на Д. и А.Н.
ЛТД. ШТИ. И А.Е. за сумата съответно от 30 000 и 40 000 евро, тъй като
касаят период извън ревизирания и по никакъв начин не повлияват на останалите
събрани доказателства и направени изводи.
Изводите на този състав на съда не се
променят и от показанията на свид. Р., които съдът не кредитира, тъй като
същите са общи, не излагат никакви конкретни факти, още повече, че звучат
житейски нелогично, що се отнася до „незнанието“ на Д., че сестра му му е
превеждала пари по сметка. Наред с това следва да се посочи, че свидетелят не е
присъствал пряко, нито при извършване на някое от действията (напр.: - да е
свидетел на превода на средствата, да е видял банковите извлечения и пр.), нито
при водене на разговорите между брат и сестра, а само предава това, което е
споделил жалбоподателя, и „евентуално“ сестра му. Налице е и друго противоречие
в този смисъл, така например в показанията свидетелят сочи, че бащата на Д. е
живеел в Турция, там се е лекувал, а в същото време, за него се е грижил Т., на
който сестра му живее в Турция, и му превежда пари по банковата сметка, без
последният да знае за това. Твърди се също така, че доста продължително време е
продължило лечението и възстановяването на бащата на жалбоподателя, което също
предполага продължителен престой в Турция, където живее сестра му.
На следващо място, от тези показания не се
установява за какви размери парични средства иде реч, при положение, че същите
се посочват в едни общи, твърде големи цифри, като в случая следва да се има
предвид и разпоредбата на чл.164 ал.1 т.3 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК,
според който текст, свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен,
ако се отнася за установяване на обстоятелства, за доказването на които, закон
изисква писмен акт, както и за установяване на договори на стойност, по-голяма
от 5 000 лв., освен ако са сключени между съпрузи или роднини по права линия,
по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен
включително, както и в светлината на чл.172 от ГПК, с оглед факта, че
показанията са дадени от лице, което е в близки приятелски отношения, което е
заинтересовано от изхода на спора, още повече, че не се представят никакви
писмени доказателства за наличието на твърдените преводи от сестрата на
жалбоподателя.
Отделно от това, при цялостния анализ на
събраните в хода и на двете производства доказателства и писмени обяснения, се констатират
редица противоречия. Така, от страна на РЛ първоначално се твърди, че не е
местно лице на Р България, тъй като е получавало суми по консултанските
договори с турските дружества от 2010 г. по банков път в сметки, открити от
него в Р Турция. По-късно, в съдебна фаза се твърди, че получените суми от тези
три дружества не са негов доход, а средства, които е следвало да предаде на
българските дружества: - „Трансглобал“ ООД, ЕТ „М.–М-М.М.-Ни. Ми.-Ро. М.“ и ЕТ
„Д. ХГ Г.Г.“ с основание – погасяване на
задължения на турските дружества към българските. Същевременно, с молбата, по която е образувано адм. д. № 4141/2022 г.
на ВАС, се навежда ново основание – за постъпили суми в резултат на заемни
правоотношения от неговата сестра, а в последното по делото съдебно заседание
пред настоящата инстанция пък, се излагат доводи, че средствата от сестрата на
жалбоподателя са превеждани с цел лечение и възстановяване на бащата на
жалбоподателя от рак, при положение, че същият е лекуван и живял в Турция,
където е сестрата на Д., а той, не е знаел, че тя му превежда тези средства за лечението на баща
им.
Предвид изложеното, съдът намира за
необходимо да посочи следното:
Съгласно разпоредбата на чл.60 от Конституцията
на Република България гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени
със закон, съобразно техните доходи и имущество. Тази конституционна норма
изчерпателно посочва възможните обекти на облагането с данъци – това са
имуществата и доходите на гражданите. Съответно, в доктрината е безспорно, че
данъците са имуществени /обект на облагането е притежаваното от лицето
имущество/ и подоходни /обект на облагането са получените от лицето доходи/.
Предмет на регулиране на ЗДДФЛ не е облагането с данъци на имущество, а на
доходи – чл.1 и чл.2 от ЗДДФЛ. Имуществените данъци са предмет на регулиране на
друг закон – чл.1 ал.1 т.1-5 от ЗМДТ.
В ЗДДФЛ няма легално определение на понятието
доход, както няма легално определение на понятието облагаем доход, като в
разпоредбата на чл.10 от закона са дадени видовете доходи според два различни
класификационни критерия – според източника на дохода - ал.1 от разпоредбата, и
според формата на получаването/плащането му - ал.2 от разпоредбата. По
аналогия, от разпоредбите на Счетоводен стандарт 18, определящ дефиницията за
приход на предприятие в счетоводен аспект и при съобразяване с посочената норма
на чл.10 от ЗДДФЛ, следва да се приеме, че доходът е икономическо понятие,
което обхваща получени от конкретно физическо лице оценими в пари права, които
водят до нарастване на имуществения комплекс на това лице чрез нарастване на
активите или намаляване на пасивите му. Разпоредбата на чл.35 т.6 от ЗДДФЛ,
освен наличието на доход, който да се обложи, изисква той да е получен от
"други източници". Понятието "източник на доходи" също не е
дефинирано изрично в ЗДДФЛ. Това налага извличането му по тълкувателен път при
съобразяване с логиката на закона и преследваната от законодателя цел.
От една страна, понятието представлява
класификационен критерий по чл.10, въз основа на който са изброени такива
доходи, като с препратка е посочено, че по този критерий, доходи са и тези по
чл.35 ЗДДФЛ, а, от друга страна, в чл.8 от закона е посочено за кои източници
на тези доходи се счита, че се намират на територията на Република България.
Най-сетне, императивно изискване на разпоредбата на чл.35 т.6 от закона е
доходът да е от източник, който не е изрично посочен в този закон, което
означава, че при изграждането на мотивите в процесния акт следва да се посочи
изрично какво е нормативното или облигационно основание за получаването на
такъв доход. В ЗДДФЛ са посочени следните източници на доходи – доходи от
трудови правоотношения, доходи от стопанска дейност като едноличен търговец, доходи
от друга стопанска дейност /вкл. и дохода на лица, регистрирани като земеделски
производители/, доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване
на права или имущество, доходи от прехвърляне на права или имущество, доходи от
източниците, посочени в чл.35 т.1-5 от ЗДДФЛ, както и доходи по чл.37–38 от
закона.
Анализът на разпоредбите, уреждащи тези
видове доходи, води до обоснования извод, че те се получават въз основа на
съществували, съществуващи и/или развиващи се правоотношения, по повод на
които, за съответното лице се поражда притезание за оценимо в пари право, като,
от друга страна, по силата на тези правоотношения е породена корелационна
връзка платец на доход – получател на доход, т. е. понятието източник на дохода
предполага наличието на правоотношение, по силата на което за съответното лице
е породено вземане за оценимо имуществено право, и/или прехвърлящо/и такова
имуществено право лице или лица, които от гледна точка на данъчния закон се
квалифицират като платец на дохода. Несъответствието между оценимите в пари
имуществени активи и пасиви/права и задължения/ на определен имуществен
комплекс на конкретно лице не е източник на доходи в посочения по-горе смисъл.
Това несъответствие не представлява правоотношение /правоотношения/, нито може
да се дефинира като платец на доход и то облагаем. Впрочем изискването за
наличие на платец на доход имплицитно се съдържа в посочената правна норма на
чл.35 от закона, като това изискване се извлича и по аргумент от общата
разпоредба на чл.11 от ЗДДФЛ. Горният извод се потвърждава и от историческото и
логическото тълкуване на понастоящем действащата разпоредба на чл.44а ЗДДФЛ, с
която се въвежда задължението за определени платци на дохода по чл.35 от
закона, да заплащат авансово данъка. Всъщност, нормата не въвежда за първи път
изискването за платец на този доход, а просто променя платеца на данъчните
задължения за изплатените доходи от някои платци на дохода по чл.35 от ЗДДФЛ
след влизането си в сила.
От друга страна, според чл.6 ал.1 от ЗДДФЛ -
местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити
доходи от източници в Република България и в чужбина.
В чл.12 ал.1 от ЗДДФЛ са изброени подлежащите
на облагане доходи – “Облагаеми по този закон са доходите от всички източници,
придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на
доходите, които са необлагаеми по силата на закон”, а съответно в чл.35 т.6 е
указано, че облагаем доход са и “... всички други източници, които не са
изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на
този закон или с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното
подоходно облагане..”.
Съгласно чл.17 от ЗДДФЛ общата годишна
данъчна основа е сумата от годишните данъчни основи по чл.25, 30, 32, 34 и 36,
намалена с предвидените в този закон данъчни облекчения. Така възприетият от
органите по приходите подход, е изцяло в синхрон с императивното правило по
чл.17 от ЗДДФЛ.
По делото не съществува спор относно обстоятелството,
а и то се установява от приложените по доказателства към административната
преписка, че жалбоподателят Т.Е.Д. е български гражданин, който има постоянен
адрес в Р България, гр. Хасково; съпругата му – Ф. Т. има постоянен адрес ***;
двете деца на семейството са регистрирани с постоянен адрес ***, притежава
недвижими имоти на територията на Р България, с. Силен, общ. Стамболово и гр.
Кърджали; осъществявал е сделки на територията на страната; децата му учат в
училища в България; има личен лекар в Р България, през ревизирания период е
упражнявал трудова дейност на територията на България, като, от друга страна, липсват данни Д. да е пребивавал
продължителен период от време в Турция , включително и във връзка с лечението и
възстановяването на баща му от тежко заболяване, поради което и, според
критериите в чл.4 ал.1 т.2 и т.2 ЗДДФЛ може да се определи като “местно
лице”.
При това положение и при последователно прилагане на
критериите в чл.4 ал.1 т.1 и ал.2 от ЗДДФЛ, предвид липсата на събрани
доказателства за това, че Д. разполага с постоянно жилище в Р Турция, са
налични такива за жилище в България, спорният между страните по делото
въпрос се концентрира в обстоятелството, къде е "центърът на жизнените
интереси" на жалбоподателя съгласно чл.4 ал.1 т.4 от ЗДДФЛ – дали това е
Република България, или са в Р Турция. В случая следва да се анализират критериите,
с оглед определяне дали е "местно лице” на съответната договаряща се
държава, и оттам, дали е данъчно задължено лице - носител на задължения за
данък върху доходите на физическите лица, и дължи ли определените с
ревизионния акт задължения за данъка върху доходите на физическите лица и
прилежащите им лихви.
Във връзка с разрешаването на спорния въпрос, следва в
случая да се посочи, че в хода на ревизията е безспорно установено, че
адресът по постоянно местоживеене на жалбоподателя по смисъла, вложен в
разпоредбата на чл.4 ал.1 т.1 от ЗДДФЛ, е в Република България, като при
липсата на други данни за промени в адресната регистрация на лицето, се налага
извода, че Т.Д. е местно лице на Р България.
При това положение следва да се съобрази факта, че в
хода на ревизията е установено, че жалбоподателят е български гражданин с
постоянен адрес в Република България, роден е в Република България, всички
икономически интереси на лицето за периода от 2011 до 2013 г. са свързани само
и единствено с България, липсва всякакъв друг критерий, било то икономически,
било то социален, било то житейски в Р Турция. Установено е още, че
жалбоподателят притежава недвижими имоти в Република България, през този
период е извършвал разпоредителни сделки с това имущество, съответно заплаща в
България следващите се за тях местни данъци и такси, както и, че през годината
се е завръщал и пребивавал на територията на РБългария.
Липсват данни и не се установява от доказателствата,
приобщени в хода на административното и съдебното производство, доказателства,
че жалбоподателят е придобивал имущество в Р Турция, както и такива, че същият
е включен в социално-осигурителната система на тази държава.
Тези установени и неопровергани обстоятелства, налагат
несъмнения извод, че личните и икономическите интереси на жалбоподателя са
по-тесни с Република България, и съответно "центърът на жизнените
интереси", като критерии за определяне на местно лице на една от
договарящите се държави по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.4 ал.1 т.4 от ЗДДФЛ, е в Република България.
Съгласно чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ размерът на данъка върху
общата годишна данъчна основа се определя, като общата годишна данъчна основа
по чл.17 се умножи по данъчна ставка 10 на сто. Горното налага извода, че с РА правилно
са за установени данъчни задължения по чл.48 от ЗДДФЛ за 2011 г, 2012 и 2013 г.
Относно определените задължения за
вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО, съдът намира за необходимо да отбележи следното: Фактическите
констатации и направените въз основа на тях правни изводи за наличието на
такива задължения са обосновани с обстоятелството, че на основание чл.4 ал.3
т.2 от КСО ревизираното лице попада в обхвата на лицата, задължително осигурени
за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт, а по смисъла на
чл.5 ал.2 от КСО Т.Д. е самоосигуряващо се лице – физическо лице, което е
длъжно да внася осигурителни вноски изцяло за своя сметка, като доходът, върху
който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения и други
доходи от трудова дейност /чл. 6, ал.2 от КСО/. Според чл.6 ал.7 от КСО
(действащата редакция, ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 1.09.2011 г.) осигурителните
вноски за лицата по чл.4 ал.3 т.1, 2 и 4 са за сметка на осигурените лица и се
дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и
максималния месечен размер на дохода, определен със закона за бюджета на
държавното обществено осигуряване за съответната година, а според ал.8 на същия
текст, окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по
ал.7
се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през
предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната
данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, и
не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от
максималния месечен осигурителен доход.
Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху
годишния осигурителен доход в размерите за фонд "Пенсии" и за допълнително
задължително пенсионно осигуряване в срока за подаване на данъчната декларация.
От своя страна, чл.127 ал.1 от КСО
гласи, че задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален
пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във
фонд "Пенсии", съответно във фонд "Пенсии за лицата по
чл.69", на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата,
осигуряващи се по реда на чл.4б.
Чл.40 ал.1 т.2 от Закона за здравното
осигуряване гласи, че здравноосигурителната вноска на осигуреното лице,
определена по реда на чл.29 ал.3, се определя върху доход и се внася, както
следва: - лицата по чл.4 ал.3 т.1, 2 и 4 от КСО се осигуряват авансово върху
месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на
осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски
стопани и тютюнопроизводители, определени със Закона за бюджета на държавното
обществено осигуряване, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по
т.3, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по
реда на чл.6 ал.9 от КСО; регистрираните земеделски стопани и
тютюнопроизводители, произвеждащи непреработена растителна и/или животинска
продукция, не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази
дейност; вноските се внасят за сметка на самоосигуряващите се лица до 25-о число на месеца, следващ месеца, за
който се отнасят, а окончателната осигурителна вноска най-късно в срока за
подаване на данъчната декларация по чл.50 от ЗДДФЛ. А според чл.40 ал.5 от с.
к., лицата, които не подлежат на осигуряване по ал.1, 2 и 3, са длъжни да: - 1.
(изм. и доп. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) внасят
осигурителни вноски върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния
размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със
Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване - до 25-о число на месеца, следващ месеца, за
който се отнасят, и извършват годишно изравняване на осигурителния доход
съгласно данните от данъчната декларация, като окончателните осигурителни
вноски се внасят в срока за нейното подаване; - 2. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2012
г., в сила от 1.01.2013 г.) подават декларация в срок до 25-о число на месеца, следващ месеца на възникване
на това обстоятелство, по ред, определен с наредба на министъра на финансите, в
която посочват, че ще се осигуряват по реда на т. 1 и избрания осигурителен
доход.
Съгласно чл.33 ал.1 т.1 и т.2 от ЗЗО,
задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса са всички
български граждани, които не са граждани и на друга държава, както и българските
граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията
на Република България.
Предвид констатираното в хода на
ревизията, че ЗЛ, в качеството му на самоосигуряващо се лице, не е внесло в
срок авансово дължими вноски за ЗОВ за периода 01.01.2011 г. – 16.08.2012 г. върху минималния месечен размер на
осигурителния доход, определен със ЗБДОО за 2011 и 2012 г. и изложената правна
уредба, регулираща този вид финансови отношения, съдът намира, че правилно и
законосъобразно с РА са определени задължения за ЗОВ за 2011, 2012 и 2013 г.
С оглед формиране на крайния извод на
настоящата съдебна инстанция, съдът намира за необходимо да посочи следното:
Каза се по-горе, настоящото съдебно производство е повторно, във връзка с
Решение № 1785/16.02.2023 г., постановено по адм. д. № 6452/2022 г. по описа на
ВАС, VIII О., с което е отменено Решение № 1433/03.08.2020 г., постановено по
адм. д. № 620/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е
отменен РА № Р-16002616003565-091-001/21.11.2017 г., в частта за установените
на Т.Е.Д. задължения по чл.48 от ЗДДФЛ за 2011 г. и е потвърден в останалата
част за определените задължения за 2012 и 2013 г. за задължения за данък по
чл.48 от ЗДДФЛ и ЗО за 2013 г., ведно с прилежащите лихви, като са дадени
указания да бъдат обсъдени съвкупно доказателствата по делото, включително и
представените пред петчленния състав на ВАС доказателства, и делото е върнато
за разглеждане от друг състав на съда.
От събраните
по делото доказателства не се установяват данни административният орган да е предприел
действия по спиране на давността на основание чл.172 ал.1 от ДОПК. С издаването
на обжалвания в настоящото съдебно производство РА се прекъсване на давността
на основание чл.172 ал.2 от ДОПК. Каза се по-горе, най-старите установени
задължения с обжалвания РА са за данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2011 г. и вноски за
ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО за същата 2011 г. Съгласно чл.171 ал.1 от ДОПК за
задължението по ЗДДФЛ за 2011 г. давността е започнала да тече на 01.01.2013 г.
и изтича на 31.12.2022 г. Започналият да тече на 01.01.2013 г. давностен срок е
спрян с връчването на първоначалната ЗВР от първата ревизия на 03.06.2016 г.,
до която дата са изтекли 03 години, 05 месеца и 03 дни от давностния срок и до
изтичането на 5-годишния давностен срок – 31.12.2017 г., остават 01 година 06
месеца и 27 дни. Съгласно разпоредбата на чл.171 ал. 2 от ДОПК 10-годишната
погасителна давност за най-старите данъчни задължения изтича на 31.12.2022 г.
В този смисъл, поради изтекла абсолютна давност, на основание
чл.171 ал.2 от ДОПК, по отношение на допълнително определените дължими суми за данък
по чл.48 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 28 179.87 лв. и лихви
15 940.03 лв., както и лихви по вноски за ДОО за 2011 г. в размер на 228.25
лв., лихви по вноски за ЗО за 2011 г. в размер на 8.29 лв. и лихви по вноски за
ДЗПО – УПФ за 2011 г. в размер на 10.27 лв., РА следва да бъде отменен.
На основание чл.172 ал.2 предл.2 от АПК в тази част следва да
бъде постановено друго решение по съществото на спора, с което ревизионният акт
в посочената част бъде отменен, като се констатира, че посочените по-горе
задължения са погасени по давност.
Предвид изложеното, РА в частта за определени задължения за
данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2011 г., ведно с прилежащите лихви и вноски по лихви
за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО за 2011 г. следва да бъде отменен, поради изтекла
погасителна давност, във връзка с което, и съгласно чл.160 ал.4 от ДОПК съдът следва изрично
да укаже, че РА не подлежи на принудително изпълнение в тази част.
По отношение на установените с оспорения РА задължения за
данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2012 г. и 2013 г., в посочените по-горе размери,
както и задължения за вноски за ДОО, ДЗПУ-УПФ и ЗО за 2012 и 2013 г., съдът
намира РА за правилен и законосъобразен и, като такъв следва да бъде потвърден,
а жалбата, като неоснователна – отхвърлена.
При този изход на спора и предвид претенциите на страните за
присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват и на двете
страни, съобразно уважената и отхвърлената част на жалбата. За жалбоподателя се
констатираха разноски за всички инстанции както следва: по адм.д.№ 620/2018 г.
на АС - Пловдив са заявени разходи в размер на 3970 лв. / 10 лв. такса, 960 лв.
депозити за свидетели и вещи лица и 3000 лв. адв. хонорар/; по адм.д.№ 9946/
2020 г. на ВАС са заявени разходи в размер на 132,45 лв. държ. такса и 3000 лв.
адвокатски хонорар; По трите искания за отмяна на влязло в сила решение пред
ВАС, за което са образувани съответно адм.д.№ 5964/ 2021 г., адм.д.№ 2553/ 2022
г. и адм.д.№ 4141/ 2022 г. по описа на ВАС, са направени разноски от по 30 лв.
за държ.такса, а по последното е заявен адв. хонорар от 1000 лв.; по настоящото
производство се представят доказателства за заплатен адвокатски хонорар от 1000
лв., или общо сума на направени разходи
в размер на 9192,45 лв. От тях
следва да се присъдят разноски съответно на уважената част в размер на 6 658,75
лв. / при мат. интерес от 60972,42 лв. и уважена част в размер на 44166,71 лв./
От ответника са направени разходи в размер на заплатена
държ.такса пред касационната инстанция в размер на 352,96 лв., като за
настоящата и за касационната инстанции се дължи юрисконсултско възнаграждение в
размер от по 1912,51 лв. за всяка от двете инстанции, съразмерно с
потвърдителната част на акт, или в размер на 4177,98 лв. Относно предявените
разноски от НАП по първите две молби за отмяна на влязло в сила решение на
ответника има присъдено възнаграждение по едната от тях в размер на 500 лв., за
което е бил издаден изпълнителен лист, а по другото приключило производство не
е поискано изменение на решението в частта за разноските, поради което
настоящата инстанция няма право да присъжда такива. По третото дело пред ВАС
разноски не са присъдени на ответника, тъй като молбата на жалбоподателя е била
уважена.
Воден от горното, Административен съд – Пловдив, XIVсъстав,
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ РА № Р-16002616003565-091-001/21.11.2017
г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив в частта му,
потвърдена с решение № 72/07.02.2018 г. на изпълняващ правомощията на директор
на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - гр. Пловдив при ЦУ на
НАП относно задълженията за данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на
28 179.87 лв. и лихви – 15 940.03 лв., както и лихви по вноски за ДОО,
ДЗПО-УПФ и ЗО за 2011 г. общо в размер на 46.81 лв. поради изтекла 10-годишна
погасителна давност.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Е.Д.,***, срещу Ревизионен акт №
Р-16002616003565-091-001 от 21.11.2017 г., потвърден с Решение № 72/07.02.2018
г. на директора на дирекция „ОДОП“ – Пловдив, в частта за установени задължения
по ЗДДФЛ за периода 2012 г. в размер на 2 262.60 лв. и лихви 1 048.48 лв. и
2013 г. в размер на 9 026.26 лв. и лихви 3
265.67 лв., както и за вноски за ЗО за 2013 г. – 883.17лв. и лихви 319.53 лв.
УКАЗВА на страните, че на основание чл.160 ал.4 изр. второ от ДОПК, определените данъчни задължения и задълженията за ЗОВ за
2011 г., като погасени по давност, не
подлежат на принудително изпълнение.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да
заплати на Т.Е.Д., ЕГН **********,***, сумата от 6 658,75 /шест хиляди шестотин
петдесет и осем лева и седемдесет и пет стотинки/ лв., представляваща разноски
по делото.
ОСЪЖДА Т.Е.Д., ЕГН **********,***, да
заплати на Национална агенция за приходите сумата от 4179.98 (четири хиляди
сто седемдесет и девет лева и деветдесет и осем стотинки) лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение и разноски.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Р
България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: