Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер                                                  Година 08.10.2018                      Град Стара Загора  

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорски районен съд                                                     Първи  граждански състав

На осемнадесети септември                                    Година две хиляди и осемнадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                                                Председател: Генчо Атанасов

                                                                                                Членове: 1.

                                                                                                                  2.

 

Секретар Живка Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 340 по описа за 2018 година.

 

            Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК.

Ищецът „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД,  гр.София твърди в исковата си молба, че на 01.04.2015 г. ответната страна сключила договор за потребителски кредит № ********* с „Провидент Файненшъл България" ООД, ЕИК *********. Вследствие на това между страните възникнала облигационна връзка, като кредиторът отпуснал сумата в размер на 800.00 лв., а кредитополучателят се задължил да я върне, ведно с уговорените лихви и такси. Съгласно чл. 27 от условията на договора с подписването му кредитополучателят декларирал получаване и усвояване на сумата, предмет на кредита. От това действие следвало, че кредиторът е изпълнил задълженията си по договора - предоставил паричната сума. От своя страна кредитополучателят се задължил да върне сумата на 60 седмични погасителни вноски, които съставлявали изплащане на главницата, фиксирана договорна възнаградителна лихва в размер на 157.79 лв. (буква „В" от договора), такса за оценка на досие (буква „Б" от договора) в размер на 40.00 лв., и такса за услугата „Домашно посещение" (буква „Д" от договора) в размер на 626.37 лева. Услугата „Домашно посещение", съгласно уговореното в чл. 25 от договора, представлявала домашна доставка на заетата сума в брой и седмично събиране на вноските по местоживеене на кредитополучателя. Размерът на ежеседмичните дължими плащания бил 27.07лева и последна вноска - 27.03 лева (буква „И" от договора), като същите следвало да бъдат извършвани в сряда. Първото седмично плащане следвало да бъде направено на 8.04.2015 г. Длъжникът не изпълнил всички свои задължения по договора в уговорения срок и преустановил плащанията, като падежът на първата непогасена вноска настъпил на 10.04.2015 г. Вследствие на това и считано от следващия ден, длъжникът изпаднал в забава и се начислявало обезщетение в размер на законната лихва. Крайният срок за изпълнение на договора настъпил на 27.05.2016 г., с което станал изискуем целият неизплатен остатък от задължението. На 28.07.2016 г. между „Провидент Файненшъл България" ООД, ЕИК ********* и „Фронтекс Интернешенъл" ЕАД, ЕИК ********* бил сключен договор за прехвърляне на вземания. По силата на договора и на основание чл. 99, ал. 2 ЗЗД титуляр на вземанията по договора за потребителски кредит, вкл. вземанията, претендирани в настоящото производство, станало второто дружество. В изпълнение на задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД „Провидент Файненшъл България" ООД упълномощил ищеца да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземания, за което било изпратено писмено уведомление неколкократно до същия чрез „Български пощи" ЕАД, но пратката се връщала в цялост като непотърсена. С оглед на това, уведомяването предстояло да бъде направено в настоящото производство. Сочи, че поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на договорните му задължения, в качеството си на цесионер по договора за кредит, предявявал претенцията си по съдебен ред и подал заявление по чл. 410 ГПК. По образуваното ч. гр. д. № 4463/2017г. по описа на PC Стара Загора била издадена заповед за изпълнение, връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Моли съда да признае за установено, че длъжникът П.И.Ш. му дължи сумата 1469.89 лева, от които: 800.00 - главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на вземането; 157.79 лева - договорна възнаградителна лихва, дължима за периода от 11.04.2015 г. до 27.05.2016 г.; 173.33 лева - лихва за забава за периода от 11.04.2015 г. до 30.05.2017 г.; 466.37 лева - такси за периода от 11.04.2015 г. до 27.05.2016 г. Претендира направените в настоящото производство разноски. Моли съда да му присъди и направените в заповедното производство разноски, а именно: 31.95 лева - държавна такса и 100.00 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът П.И.Ш. не взема становище по предявения иск.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

            От приложените към делото съобщение и призовка е видно, че на ответника са  указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Освен това исковете се явяват вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

Видно от приложеното ч. гр. д. № 4481/2017 г. по описа на Старозагорския районен съд, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2967/10.08.2017 г. за сумата 800 лева за главница по договор за потребителски кредит с номер *********/01.04.2015г., със 157.79 лв. договорна възнаградителна лихва от 11.04.2015г. до 27.05.2016г.,  със 173.33 лв. лихва за забава от 11.04.2015г. до 30.05.2017г., с 466.37 лв. такси от 11.04.2015г. до 27.05.2016г. и законна лихва от 22.06.2017 г. до изплащане на вземането. С разпореждане от 04.12.2017 г. заповедният съд е приел, че съобщението е връчено на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК и е дал указания за предявяване на установителен иск, като в срока по чл.415, ал.4 от ГПК е подадена настоящата искова молба.

По делото е са представен договор за договор за потребителски кредит с номер *********/01.04.2015г., по силата на който „Провидент Файненшъл България" ООД, гр.София е предоставил на ответника потребителски кредит за лични нужди в размер на 800 лв. Уговорени са и такси за оценка на досие в размер на 40 лв., общ размер на фиксирана лихва в размер на 157,79 лв. и такса за услугата Кредит у дома в размер на 1626,37 лв. Общият размер на дължимата от ответника сума е 1624,16 лв., платима на 60 седмични плащания, при размер на седмичното плащане – 27,07 лв. и 27,03 лв. на последното плащане.

От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че общият размер на остатъчното задължение на ответницата по договор за потребителски кредит № *********/01.04.2015г. е 1614,16 лв.

Ищецът твърди, че е частен правоприемник на „Провидент Файненшъл България" ООД, гр.София по силата на договор за прехвърляне на вземания от 28.07.2016 г. Посоченият договор е представен по делото, като от приложение № 1 към договора е видно, че процесното вземане е прехвърлено на ищеца. Уведомлението до длъжника за прехвърлянето е получено от ответницата с преписа от исковата молба, поради което съдът приема, че тя е надлежно уведомена за цесията /в този смисъл е  Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК по чл.290 ГПК/. С оглед на това съобразно разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането е породило действие за длъжника.  От горепосочените писмени доказателства съдът намира за вероятно наличието на неизпълнено задължение на ответника към ищеца в посочения в исковата молба размер.

По тези съображения съдът намира, че предявеният иск по чл.415, ал.1, т.2 ГПК е вероятно основателен и следва да бъде уважен изцяло.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. с т.11г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените разноски: в заповедното производство в размер на 131,95 лв., представляващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, и в исковото производство в размер на 418,05  лв., представляващи държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение на вещо лице.

Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.И.Ш. *** съществуването на вземането на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД,  гр.София, ул. „Хенрик Ибсен” 15, ет.7, ЕИК 20064029, представлявано от Александер Викторов Грилихес, за сумата 800 лева за главница по договор за потребителски кредит с номер *********/01.04.2015г., със 157.79 лв. договорна възнаградителна лихва от 11.04.2015г. до 27.05.2016г., със 173.33 лв. лихва за забава от 11.04.2015г. до 30.05.2017г., с 466.37 лв. такси от 11.04.2015г. до 27.05.2016г. и законна лихва от 22.06.2017 г. до изплащане на вземането, присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2967/10.08.2017 г. по ч. гр. д.№ 4481/2017 г. по описа на Старозагорския районен съд.

            ОСЪЖДА П.И.Ш. *** да заплати на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД,  гр.София, ул. „Хенрик Ибсен” 15, ет.7, ЕИК 20064029, представлявано от Александер Викторов Грилихес, сумата 131,95 лева, представляваща разноски в заповедното производство, както  и сумата 418,05 лева, представляваща разноски в исковото производство.

            Решението не подлежи на обжалване.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :