Определение по дело №18964/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 29217
Дата: 22 август 2023 г. (в сила от 22 август 2023 г.)
Съдия: Константин Александров Кунчев
Дело: 20231110118964
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 април 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 29217
гр. София, 22.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20231110118964 по описа за 2023 година
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона,
предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед
направените от страните доказателствени искания и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3,
изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,






ОПРЕДЕЛИ:



1 Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения: Ищецът
извежда съдебно предявените си права при твърдения, че е сключил следните договори за цесия:
Договор за Цесия от 07.01.2022 г. с Тодор Георгиев Стоянов, ЕГН **********, по силата на който
последният му е прехвърлил вземания, които има спрямо ответното дружество в общ размер на
828,40 лв., като платено без основание по договор за кредит с ответника от 05.02.2020 г.. Искът е
предявен като частичен за сумата от 500 лв.
Сочи, че е уведомил ответника за извършеното прехвърляне на вземания, в качеството си
на пълномощник на цедентите. Излага, че между ответника и посочените по-горе цеденти са били
сключени договори за кредит по реда на ЗПК и ЗПФУР, по силата на които за
1
кредитополучателите е възникнало задължение да заплатят главницата, възнаградителната лихва,
както и такса за бързо разглеждане и такса за удължаване. Твърди, че цедентите са изпълнили
всички свои задължения към ответното дружество. Излага, че договорите за кредит, евентуално
техни клаузи са нищожни, поради което счита, че част от сумите (т.е. погасителните вноски по
договорите за кредит) са платени без основание. Подробно аргументира, че основанията за
нищожност са противоречие със закона, заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави или
липса на съгласие. Сочи, че в договорите не е посочен действително прилаганият ГПР, т.к. в него
не били включени таксите за бързо разглеждане и удължаване, поради което счита, че на
основание чл. 22 ЗПК целите договори следва да бъдат обявени за недействителни. Твърди, че е
налице заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК, т.к. ако посочените по-горе такси бъдат включени в
размера на 2 ГПР, е налице надвишаване на максимално допустимия размер по ЗПК. Сочи, че е
нарушено изискването договорите да са написани по ясен и разбираем начин, да бъдат в шрифт не
по-малък от 12, както и че липсвала клауза за правото на отказ на потребителя от договора.
Поддържа, че е налице и накърняване на добрите нрави като счита, че таксите за бързо
разглеждане и удължаване водят до неоснователно обогатяване за сметка на другата страна, както
и че нарушават изискванията за еквивалентност на престациите. Аргументира подробно, че
размерът на ГЛП също противоречи на добрите нрави, че води до несправедливо високо
възнаграждение за кредитора. Освен всичко изложено, твърди, че цедентите не са изразили
съгласие за сключване на договори за кредит с такива параметри, най-вече относно предоставянето
на допълнителни услуги (таксите за бързо разглеждане и удължаване), както и че при сключването
на договорите, не са им предоставени всички приложения към Договорите за кредит. С оглед
всичко изложено твърди, че договорите за кредит са нищожни, евентуално навежда твърдения за
нищожност на клаузите, уреждащи таксите за бързо разглеждане и удължаване, поради което
счита, че цедентите са заплатили процесните суми без основание. При тези твърдения моли съда да
уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът оспорва
договорите за цесия като нищожни, поради липса на основание. Оспорва и уведомяването за
извършено прехвърляне на вземания, като излага, че липсват доказателства, от които да е видно,
че цедентите са упълномощили цесионера да уведомява длъжниците за извършените цесии. Прави
възражение за нередовност на исковата молба и сочи, че ищецът не е изложил ясно
обстоятелствата, на които основава иска си. Аргументира, че в случая се касае за бъдещи вземания,
които към момента на сключване на договорите за цесия не са били възникнали, като счита, че
описаното прави договорите нищожни поради липса на предмет. В подкрепа на последното излага
и че конкретните вземания не са индивидуализирани в достатъчна степен. С оглед изложеното
счита и че ищецът не установява материалноправната си легитимация. Оспорва представителната
власт на ищеца при сключването на договорите за цесия и излага подробни съображения в тази
насока. Навежда доводи, че уведомлението за цесия е нередовно, т.к. липсвала индивидуализация
на всяко конкретно вземане. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
2 Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца – предявени са обективно
кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл.99
ЗЗД.
3 Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.
4 Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – няма такива.
2
5 Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти.
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже по делото пълно и главно, че Тодор
Георгиев Стоянов имал договор е заплатил на ответното дружество сочените в исковата молба
суми, че Тодор Георгиев Стоянов има вземания към ответното дружество в посочения в исковата
молба размер, което е прехвърлено на ищцовото дружество с договори за цесия, за което
прехвърляне ответното дружество е надлежно уведомено по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
УКАЗВА на ответното дружество, че в негова тежест е да установи по делото пълно и
главно основанието за получаването и за задържане на полученото.
ПРИЕМА представените от ищеца документи като писмени доказателства по делото.
УКАЗВА НА ищеца, че не сочи доказателства, че между него и Тодор Георгиев Стоянов,
ЕГН ********** е сключен договор за цесия, за която е уведомен ответника.
ОТХВЪРЛЯ искането на ответника за откриване на производство за оспорване
истинността на договора за цесия. Няма основание да се приеме, че правен субект, който не е
страна по сделката, може да се позовава на нищожност, тъй като всички уговорки между цедента и
цесионера са въпроси, свързани с правоотношението между тях, вкл.основанието за сключване на
договора, предмета му, съгласието за пораждане на правните му последици и плащането на цената,
ако такава е уговорена. В този смисъл решение гр. дело № 2499 / 2020 г. на IV г.о. ВКС.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 25.10.2023 г. от 14.20 часа, за които
дата и час да се призоват страните.
ДОПУСКА СЪДЕБНО СЧЕТОВОДНА ЕКПРЕТИЗА .
НАЗНАЧАВА за вещо лице М. М., която да отговори на поставените въпроси в молбата от
28.04.2023 г. по отношение на Тодор Георгиев Стоянов, ЕГН **********, по договор за кредит с
ответника от 05.02.2020 г.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение в размер на 350 лв. вносим в едоседмичен срок от
съобщаването от ищеца.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им указва, че
доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-благоприятният за тях ред за
разрешаване на спора. УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за
доклад по делото на страните, а на ищеца – и препис от отговора на ответника, като същите могат
да изразят становище и да ангажират доказателства най[1]късно в първото по делото съдебно
заседание.

Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3