Р
Е Ш Е
Н И Е № 894
гр. Пловдив,08.07.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,въззивно гражданско отделение,V състав, в закрито
заседание на осми юли две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
като разгледа докладваното от председателя гр.д. № 1084 по описа за 2019 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
реда на чл.435,ал.2 и сл. от ГПК.
Постъпила е жалба от Т.С.М.,ЕГН-**********
против Постановление изх.№
21691/05.03.19г.на ЧСИ Константин Павлов, с рег. № 824 и район на действие
ПдОС,постановено по изп.д.№ 818/12г.,с което
е оставено без уважение поради липса на основание искането му за прекратяване на изпълнителното
производство на осн.чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.
Жалбоподателят счита атакуваното
постановление за незаконосъобразно,неправилно и необосновано по подробни съображения,изложени в
жалбата.Претендира разноски.
Взискателят „ЕВН България
Топлофикация“ЕАД,ЕИК-*********,гр.Пловдив не е изразил становище по жалбата.
Частният съдебен изпълнител е
изложил мотиви за недопустимост,респективно-за неоснователност на жалбата.
Пловдивският окръжен съд,след
преценка на доводите в жалбата и данните
по изпълнителното дело,намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по
чл.436 от ГПК от легитимирано лице против действие на ЧСИ, поради което е
допустима.Неоснователни са доводите на ЧСИ за недопустимост на жалбата,тъй като обжалваното действие не
попадало в обхвата на хипотезите на чл.435 от ГПК.Напротив,атакува се
постановление,с което е отказано прекратяване на изп.дело,което е обжалваемо
действие на съдебния изпълнител по см.на чл.435,ал.2,т.6 от ГПК.
Разгледана по същество, жалбата
е неоснователна.
Изпълнителното дело е образувано
по молба на взискателя „ЕВН България Топлофикация“ЕАД въз основа на изп.лист от 24.02.12г.на ПдРС по ч.гр.д№
288/12г. против длъжника С. Т. М..С молбата за образуване на изп.дело
взискателят е възложил на ЧСИ Павлов всички действия по чл.18 от ЗЧСИ.
Жалбоподателят твърди,че взискателят
не е поискал извършването на каквито и де било изпълнителни действия в периода
от 14.11.12г.до 13.11.14г.,поради
което били налице условията на
чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.Насроченият на
20.11.13г.опис на дв.вещи на длъжника нямало данни да е извършван,поради
което не можел да предотврати настъпването на перемцията.
По изп.дело са провеждани изпълнителни действия,като
на 13.11.12г.ЧСИ е вписал възбрана върху
собствения на длъжника С. М. недвижим имот.
Следващото действие
на ЧСИ е от 20.11.13г.,когато е насрочил опис на движими вещи на
длъжника.Няма данни така насроченият опис да е бил проведен.
На 22.07.15г.е постъпила молба от взискателя за
предприемане на изп.действия с всички предвидени в ГПК способи за принудително
изпълнение.Всички последващи изп.действия са за период,по-кратък от 1
година,като междувременно на осн.чл.429,ал.2 от ГПК са конституирани като
длъжници по изп.дело наследниците на починалия длъжник С. М.,сред които е
и настоящият жалбоподател Т.С.М..
Съгласно т.10 от ТР №
2/26.05.15г.на ОСГТК на ВКС по т.д.№ 2/13г., от 13.11.12г.-когато е вписана
възбрана върху недв.имот на длъжника,давността
се прекъсва и започва да тече нова давност,доколкото давността се прекъсва от
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ,независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и/или е предприето по инициатива на
ЧСИ по възлагане от взискателя съгл.чл.18,ал.1 от ЗЧСИ(какъвто е
настоящият случай).В случая новата давност би изтичала на 12.11.14г.,ако междувременно не е прекъсната
от предприемането на друго изпълнително действие на ЧСИ.
Преди това обаче ЧСИ е насрочил опис
на движими вещи на длъжника на 20.11.13г,за който се твърди,а и ЧСИ признава,че
не е бил извършван.Въпросът е дали насрочването на този опис,без да е
извършван,представлява изпълнително действие,което прекъсва давността.Настоящата
инстанция намира,че насрочването на описа е част от предприемането на
изпълнителното действие опис и като такова следва да се приеме за действие на съдебния изпълнител,което
прекъсва давността.Още повече,че насроченият опис може
да не бъде извършен по причина,стояща извън длъжника или взискателя.Ето
защо с насрочването на опис на дв.вещи на длъжника на 20.11.13г.се прекъсва давността,започнала да
тече от предходното изп.действие-вписването на възбрана на недв.имот и е започнала да тече нова давност,която също
е прекъсната с последващотно изп.действие от 22.07.15г.,когато е постъпила
молба от взискателя за предпришемане на изп.действия с всички предвидени в ГПК
способи.Съгласно т.10 от цитираното търкувателно решение искането да бъде
приложен определен изп.способ също прекъсва давността,защото съдебния
изпълнител е длъжен да го приложи.
Предвид изложеното дотук съдът
приема,че атакуваното постановление,с което е отказано прекратяване на производството посилата на закона е правилно.
Не са налице основанията на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, за да се приложи
разпоредбата на чл.435, ал.1, т.6 от ГПК.
Поради горното жалбата се явява
неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
С оглед изхода на спора разноски на жалбоподателя не следва да се
присъждат.
Водим от изложеното
Пловдивският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Т.С.М.,ЕГН-********** против Постановление изх.№ 21691/05.03.19г.на
ЧСИ Константин Павлов, с рег. № 824 и район на действие ПдОС,постановено по
изп.д.№ 818/12г.,с което е оставено без
уважение поради липса на основание искането му за прекратяване на изпълнителното
производство на осн.чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: