РЕШЕНИЕ
№ 1254
гр. Велико Търново, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20214110101048 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК
вр. чл.410 ал.1 от КЗ вр. чл.49 от ЗЗД.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 25.11.2019г. около 19:40 ч. на главен
път******, лек автомобил „*****правляван от СВ. СТ. Д. преминал през несигнализирана и
необезопасена неравност /дупка/ на пътното платно, като било реализирано ПТП с
материални щети, за което е съставен К****. Сочи се, че във връзка с настъпило
застрахователно събитие пред ищцовото дружество е образувана щета ****по имуществена
застраховка „Каско” на МПС, по застрахователна полица №****, със срок на валидност
01.02.2019г.-31.01.2020г. Излагат се твърдения, че по образувана застрахователна преписка,
бил направен оглед за установяване на вида на щетата и размера й бил определен на
1851,69лв., които на 12.12.2019г. били изплатени с платежно нареждане на собственика на
автомобила. Ищецът счита, че следва да се ангажира отговорността на Агенция „*****а”,
като се аргументира с това, че ПТП-то е настъпило по пътен участък, част от
републиканската пътна мрежа, за който *** не е изпълнила задължението си да го поддържа
или обезопаси. Ищецът сочи, че ответната агенция била поканена да възстанови заплатеното
застрахователно обезщетение, но не последвало плащане. Ищецът заявява, че на 11.11.2020г
депозирал заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение, като срещу
издадената заповед за изпълнение постъпило възражение по чл.414 от ГПК и след дадени от
съда указания заявителят предявил настоящия положителен установителен иск. С оглед
гореизложеното ищецът отправя искане съдът да приеме за установено, че ответникът
1
дължи на ищеца сумата 1851,69лв.- главница, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка "Каско", за виновно причинени имуществени вреди на лек
автомобил ****** при ПТП от 25.11.2019г., при движение по главен път ***** сумата
111,10лв.-мораторна лихва за периода 10.04.2020г.-11.11.2020г., ведно със законната лихва,
считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане.
Претендира разноски.
Ответникът Агенция „***** е депозирала отговор на исковата молба, в който заявява,
че оспорва предявения иск като неоснователен по съображения подробно изложени в
отговора. Заявява, че в посоченият участък от републиканската пътна мрежа през месец
октомври 2019г. е извършен ремонт, изразяващ се в изкърпване на дупки и неравности по
пътната настилка и към момента на твърдяното от ищеца събитие неравностите по пътното
платно са били отстранени. Ответникът твърди, че не е налице вина от нейна страна, тъй
като е изпълнила задълженията си по ремонт и поддръжка на пътя. Ответникът счита, че не
се установява и причинно-следствена връзка между констатираните вреди и твърдяното
събитие. На следващо място се сочи, че водачът е длъжен да съобразява скоростта на
движение, съгласно нормата на чл.20 от ЗДвП. Прави възражение, че щетите са настъпили в
условията на съпричиняване от страна на водача на МПС, който следва да се движи със
скорост позволяваща му спиране на безопасно разстояние при възникнала опасност. Моли
съда да отхвърли предявения иск. В условията на евентуалност, ответникът прави искане да
се намали обезщетението с ½ , поради съпричиняване на щетата от страна на водача на
МПС. Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
Видно от представеното заверено копие на застрахователна полица *****процесният
автомобил е имал валидна застраховка „Каско” със срок на действие 01.02.2019г.-
31.01.2020г.
На 25.11.2019г., около 19.30ч, на главен път *****, лек автомобил ****, управляван
от СВ. СТ. Д. преминава през необозначена и необезопасена неравност/дупка/ на пътното
платно, вследствие на което настъпило ПТП, при което са причинени имуществени вреди по
автомобила- щета на предна лява и задна лява гуми, предна лява и задна лява джанти.
ПТП е посетено от органите на сектор „Пътна полиция” към МВР и е съставен
протокол за ПТП №*****г.
По подадено пред застрахователя уведомление за настъпило застрахователно
обезщетение е образувана щета №**** при застрахователя, като стойността на описаните
имуществени вреди по лекия автомобил ***** е определена на 1851,69 лева и ищцовото
застрахователно дружество е заплатило обезщетение на собственика на автомобила СВ. СТ.
Д., по банков път на 12.12.2019 г.
С регресна покана изх.№****, ответникът е уведомен от страна на ищеца, че
последният встъпва в правата на увредения и е отправена покана за заплащане на платеното
2
от ищеца обезщетение.
От заключението на назначената по делото съдебно авто-техническа експертиза се
установява, че при движението водачът на управлявания автомобил попада в нарушена част
от асфалтовото пътно покритие- дупка, като в дупката преминават последователно предна и
задна леви гуми на автомобила, при което се реализират материални щети. Вещото лице е
посочило, че ПТП-то се е реализирало при намалена видимост, дъждовно време. Вещото
лице е изложил в експертизата, че водачът на лекия автомоби се е движел с технически
правилно избрана скорост, според конкретните пътни условия. След преминаване през
дупката е преустановил до спиране движението на разстояние от около 15м. Вещото лице е
достигнало до извод, че ако водачът на лекия автомобил е предприел техническа маневра
заобикаляне на дупката, в посока надясно по неговата траектория на движение, то лекият
автомобил е щял да напусне платното за движение и вероятно е щяло да има други щети и
последствия. Вещото лице е дало заключение, че действителната стойност на щетите по
лекия автомобил, изчислени към датата на настъпването на ПТП възлиза на сумата
1851,69лв. Вещото лице е посочило, че ПТП е реализирано на прав участък и поради това
амортизационния ефект на гумите няма отношение от експлоатационна гледна точка към
настъпването на ПТП.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля СВ. СТ. Д.,
който разпитан каза, че е управлявал процесния лек автомобил на 25.11.2019г., вечерта
около 19.00ч-20.00ч. Инцидентът възникнал на главен път в посока *****. На средата на
пътното платно имало голяма и дълбока дупка. Времето било дъждовно и по това време от
денонощието вече се било стъмнило. Дупката била пълно с вода, около 40-50 см. широка и
поне 15 см. дълбока. При попадане в дупката се окривили джантите от лявата страна на
автомобила и се спукали гумите, също от лявата страна. Свидетелят каза, че се движел със
скорост около 70-80 км.ч. и след инцидента, спрял автомобила след около 15 м. Не очаквал
да има дупка на пътното платно, а тя била пълна с вода и затова не я видял предварително.
Дупката не била обезопасена или обозначена, нямало знак, че пътят е в ремонт. На място
дошли полицаи, които съставили протокол за ПТП, както и от застрахователното дружество,
които съставили протокол за завеждане на щета.
На 11.11.2020г. ищцовото дружество депозирало във СРС заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу „Агенция ***** за сумата 1851,69 лв.,
представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка "Каско", сумата 111,10лв.-мораторна лихва за периода
10.04.2020г.-11.11.2020г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението до
окончателното изплащане, срещу която заповед за изпълнение длъжникът депозирал
възражение по чл.414 от ГПК и заявителят предявил настоящия положителен установителен
иск.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. чл.415 ал.1 от
3
ГПК е допустим - предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване
със сила на присъдено нещо съществуването на вземането си по издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, против която е подадено своевременно възражение от страна
на длъжника.
Разгледан по същество същият е основателен по следните съображения:
Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на
съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумата, за която е била издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца,
твърдящ съществуване на вземането си да установи по безспорен начин неговото
съществуване спрямо ответницата – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже
съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
В случая, предмет на предявения иск е вземане, произтичащо от регресна претенция
на платилия обезщетение застраховател срещу причинителя на вредата.
За да бъде уважен така предявения иск, ищецът следва да докаже на първо място
съществуването на валидно застрахователно правоотношение между него и увреденото лице
към момента на застрахователното събитие и заплащане на застрахователното обезщетение
на увреденото лице.
От представените по делото доказателства, в т.ч. застрахователната полица, се
установява съществуването на валидно застрахователно правоотношение между ищцовото
застрахователно дружество и увреденото лице – собственика на лек автомобил марка
***** към датата на настъпване на застрахователното събитие.
От представеното платежно нареждане се установява, че застрахователят е оценил
настъпилите щети в размер на 1851,69 лв., която е изплатена на собственика на автомобила,
с платежно нареждане от 12.12.2019г.
Съгласно чл.410 ал.1 от КЗ, застрахователят, който е платил обезщетението, встъпва в
правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени при неговото определяне. За да се ангажира тази отговорност, следва да се
докаже и противоправното поведение, вреди и причинна връзка между противоправното
поведение на причинителя и претърпените вреди. В случая се твърди наличие на
гаранционно – обезпечителна отговорност на „Агенция *****”по чл.49 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на
тази работа. Това е отговорност на юридическите лица за противоправни и виновни
действия или бездействия на техни длъжностни лица при или по повод изпълнение на
възложена работа. Отговорността е гаранционно – обезпечителна, възложителят не отговаря
заради своя вина, а заради вината на свои работници или служители, на които е възложил
работа.
В настоящото производство не е спорно, че участъка, където е възникнало ПТП е
част от републиканската пътна мрежа и представлява главен път ПП І-104, посока от
4
гр.В.Търново към гр.Севлиево.
Съгласно разпоредбата на чл.30 ал.1 от ЗП Агенция „*****осъществява дейностите
по изграждането ремонта и поддържането на републиканските пътища. Съгласно
разпоредбата на чл.3 от ЗдвП лицата, които стопанисват пътищата ги поддържат изправни с
необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират движението
по тях, а според чл.167 ал.1 от ЗДв.П лицата, които стопанисват пътя сигнализират
незабавно за препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. В
разпоредбата на параграф 1 т.19 от ППЗДвП е отбелязано, че „препятствие на пътя” е
нарушаване цялостта на пътното покритие, както и предмети, вещества ли други подобни,
които се намират на пътя и създават опасност за движението. В конкретния случай от
събраните по делото доказателства в т.ч. свидетелските показания се установи, че на
пътното платно е имало нарушаване цялостта на пътното покритие /дупка/, която е
представлявала препятствие по смисъла на цитираната разпоредба. Установи се, че
въпросното препятствие не е било обозначено и обезопасено с необходимата маркировка.
От страна на ответника са представени доказателства, че в процесния участък от пътя през
месец октомври 2019г. са възложени за извършване ремонти дейности, но не се установи, че
същите са били приключили към момента на ПТП-от 25.11.2019г., както и дали състоянието
на пътната настилка е било изцяло ремонтирано към посочения момент и дали всички
неравности по пътя са били отстранени.
В настоящото производство следва да бъде установен фактическия състав на
непозволеното увреждане, механизма на процесното ПТП, настъпилите вреди и причинната
връзка между ПТП и вредите. Видно от представените доказателства ПТП е било посетено
от органите на МВР и е съставен протокол за ПТП, в който са отразени констатациите на
органите на „Пътна полиция”, които кореспондират с казаното от свидетеля при разпита.
В конкретния случай, съдът счита, че събраните по делото доказателства- писмени,
гласни и заключението на назначената авто-техническа експертиза установяват настъпилото
ПТП и причинените в резултат на ПТП вреди по автомобила. Съдът кредитира показанията
на разпитания свидетел- водача на МПС-то, който лично е възприел препятствието на пътя.
Изложеното от свидетеля в съдебно заседание кореспондира с декларираните от същия
непосредствено след процесното ПТП обстоятелства пред застрахователя, както и с другите
писмени доказателства и заключението на вещото лице.
Основният елемент на непозволеното увреждане е вредата. Без наличие на вреда не
може да се говори за непозволено увреждане. В случая са налице материални щети –
увредени предна и задна леви джанти и спукани предна и задна леви гуми на автомобила. От
заключението на експертизата се установява, че щетите по увредения автомобил могат да
настъпят при преминаване през посочената неравност на платното за движение. Вещото
лице е дало заключение за пазарната стойност на вредите към момента на ПТП, която според
вещото лице възлиза на сумата 1851,69 лв.Това е размера на щетата под формата на
претърпяна загуба, която е пряка и непосредствена последица от увреждането, подлежаща
на обезщетяване от „Агенция *****” на основание чл.49 от ЗЗД.
5
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване на вредите от страна на
водача на МПС, с твърдения, че същия не се е съобразил с пътните условия и с нормативно
регламентирани задължения по чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП. По делото не се установи, че
водачът е управлявал автомобила със скорост над допустимата за движение извън населени
места. В заключението вещото лице е посочило, че водачът на лекия автомобил се е движел
със скорост около 70 км.ч, която е разрешената за движение, като скоростта е била правилно
избрана от техническа гледна точка и съобразена с конкретните пътни условия.
Действително чл.20, ал.2 от ЗДвП задължава водачите на МПС да съобразяват скоростта на
движение, наред с други фактори, и със състоянието на пътя, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. За да е предвидимо това препятствие обаче,
съответно за да се породи задължение по чл.20, ал.2 от ЗДвП за водача, е необходимо и
ответникът да е изпълнил задължението си по чл.167, ал.1 от ЗДвП да поддържа пътя в
изправно състояние като сигнализира незабавно препятствията по пътя и ги отстранява във
възможно най-кратък срок. В този смисъл липсата на надлежна сигнализация за
неравностите по пътя води до извод, че за водача на автомобила в конкретната ситуация не е
възникнало задължение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, неизпълнението на което да съставлява
съпричиняване на вредите от негова страна. Да се приеме обратното би означавало да се
уважат противопоставените възражения за съпричиняване на вреди, настъпили именно в
резултат на бездействието на ответника при изпълнение на посочените по – горе
задължения по чл.30 ал.1 от ЗП, чл.48, т.1, б.”а” от ППЗП и чл.167, ал.1 от ЗДвП за
поддържане на пътя в състояние, безопасно за движението и отстраняване на
съществуващите неравности по пътното платно.
С плащането на застрахователно обезщетение и встъпването на застрахователя в
правата на застрахованото лице срещу ответника – причинител на вредата, са налице
условията за ангажиране на отговорността ответната Агенция "***** по отношение на
застрахователя, съгласно разпоредбата на чл.410, ал.1 от КЗ. С оглед изложеното, съдът
намира претенцията на застрахователя за основателна и доказана в претендирания размер от
1851,69лв. и искът за установяване дължимостта й следва да бъде уважен.
С оглед основателност на иска за главница, основателна е и претенцията за
мораторна лихва, която се дължи от изпадане в забава и в случая се претендира, считано
10.04.2020г. / един месец след получаване на поканата отправена до ответника/ до подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК, която искова претенция за посочения период, изчислена
по реда на чл.162 от ГПК възлиза на сумата 111,10лв.
С оглед основателността на главния иск за сумата 1851,69 лв., основателна се явява и
акцесорната претенция за присъждане на законната лихва за забава върху главницата,
считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК/11.11.2020г./ до окончателното
изплащане.
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, като съдът в исковото производство
съгласно т.12 на Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГК на ВКС следва да се произнесе и
за разноските в заповедното производство. В конкретния случай разноските в заповедното
6
производство, включени в заповедта за изпълнение са държавна такса в размер на 39,26 лв.
и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв. В исковото производство
направените от ищеца разноски са 84,81 лв. за държавна такса, 50лв. за депозит за
възнаграждение за свидетел и 100лв. за възнаграждение за вещо лице, като е направено и
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По отношение претенцията на
ищеца за юрисконсултско възнаграждение за исковото производство съдът следва при
определяне на размера на юрисконсултското възнаграждение да съобрази действаща към
настоящия момента редакция на разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК/изм. ДВ бр.8 от 2017г./,
като с оглед разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл.25 ал.1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, съдът намира, че предвид на това, че производството не
е с голяма фактическа и правна сложност, следва да бъде определено юрисконсултско
възнаграждение за настоящото исково производство в минимален размер от 100лв. С оглед
изхода на спора и разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК следва в полза на ищеца да бъдат
присъдени направените в заповедното производство и в настоящото исково производство в
размер на общо 424,07 лв.
Ответникът също е претендирал присъждане на направени по делото разноски, но с
оглед изхода на спора не следва да бъдат присъждани разноски в полза на ответника.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „*****”, ЕИК
****, с адрес *****, ДЪЛЖИ на ЗК “*****”АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: ***** сумата от 1851,69 лв. /хиляда осемстотин петдесет и един лева и
шестдесет и девет стотинки/, представляваща регресна претенция за изплатено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” на лек автомобил *****,
по застрахователна полица №***** със срок на действие 01.02.2019г.-31.01.2020г. за
имуществени вреди по лекия автомобил, причинени при ПТП от 25.11.2019г., настъпило на
главен път ******, изразяващо се в попадане на автомобила в необозначена дупка на
пътното платно, сумата 111,10лв ./сто и единадесет лева и десет стотинки/, представляваща
мораторна лихва за периода 10.04.2020г. до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда /11.11.2020
г./ до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК от 01.12.2020г. по ч.гр.д.№****г. по описа на Районен съд-
гр.София.
ОСЪЖДА „******, ЕИК *****с адрес г*******, да заплати на ЗК “****”АД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление: гр*********сумата от общо 424,07 лв.
/четиристотин двадесет и четири лева и седем стотинки/, представляваща направени по
делото разноски за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение в заповедното
7
производство и разноски за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение,
възнаграждения за свидетел и за вещо лице, направени в настоящото исково производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, заверен препис от него да се приложи по ч.гр.д.
№*****. по описа на СРС.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
8