№ 274
гр. Русе, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Надежда М. Александр*
при участието на секретаря Борянка Г. Тончева
като разгледа докладваното от Надежда М. Александр* Гражданско дело №
20224520103929 по описа за 2022 година
а да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно осн*ние чл. 127, ал. 2 от СК от Е. С. М. против М. А. М..
Ищецът твърди, че с ответника живели на семейни начала в периода от 2013 до 2018
година, като от т* тяхно съвместно съжителство се родило детето А* М.* А.а. През целия
им съвместен живот още след раждането на детето през 2014 г. е имало много скандали,
които били инициирани от ответника по абсолютно безпочвени причини, някои от тях на
ревностна осн*. Ответникът се изнервял много бързо, започвал да крещи, да обижда, да удря
по масата, да блъска столове и да тръшка врати. Случвало се да й нанася и побой, като
всичко т* е ставало в присъствието на детето. За първи път се разделили през 2016 г. като
след т* ответникът често заминавал за чужбина. После се връщал, пак заминавал и те ту се
събирали, ту се разделяли. От 2018 г. са окончателно разделени.
Ищецът твърди, че през целия им съвместен живот с ответника, а и извън него, за
детето се грижела изцяло само тя. Помагали са й бабите и от двете страни, но за най- много
час- два и то много рядко. Ответникът физически не е помагал никога. През целия този
период почти не е оставал насаме с дъщеря им. Тя била силно привързана единствено към
майка си, като не искала да остава при никого, още по- малко при баща си, с когото е
прекъснала всякаква емоционална и физическа връзка.
През последната календарна година ответникът е живял в чужбина, не е
осъществявал срещи с детето като единственият му контакт с него са разговори по Вайбър
най- много два пъти в месеца. Той полагал труд в Х* в строителна фирма като получавал
добро възнаграждение. Така успявал да задели за детето издръжка почти всеки месец по
1
двеста или триста евро, които майката получавала в левове.
Преди да предяви иска, ищецът се опитала да говори за споразумение с бащата
относно въпросите в разпоредбата на чл. 127 от СК, но той отново направил скандал,
заплашил я, че ще пострада сериозно и отказал категорично да се разберат доброволно.
Ищецът моли да се постанови съдебно решение, с което:
1. Родителските права, относно роденото от съвместното съжителство дете А* М.*
А.а ЕГН: **********, да се предоставят за упражняване на майката Е. С. М.;
2. Да се определи местоживеенето на детето А* М.* А.а при майката на адрес: гр.
Русе, кв. Д* 3, бл. 41, вх. А, ет. б, ап. 23
3. Да бъде определен следния режим на лични отношения на детето с бащата М. А.
М.: всяка първа и трета седмица от месеца от 10.00 часа до 18.00 часа в съ6ота и по същото
време в неделя без преспиване За посочения режим на лични отношения бащата да взема
детето от дома на майката.
4. Бащата М. А. М. да заплаща чрез майката Е. С. М. издръжка за детето А* М.* А.а,
в размер на 300 /триста/ лева месечно от завеждане на иск*та молба до навършване на
пълнолетие на детето или до настъпване на о6стоятелства, погасяващи т* задължение,
дължима до пето число на месеца, за който се отнася.
В законоустановения срок ответникът е подал отговор, не оспорва иска, предвид
обстоятелството, че се представлява от особен представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори между страните, че са живели заедно в условията на фактическо
съпружеско съжителство и че на 18.09.2014 год. в гр. Русе се родило детето им А* М.* А.а,
ЕГН **********. Горното се установява от удостоверение за раждане № **********
издадено от Община Русе на 19.09.2014 год. въз осн* на акт за раждане № 1470 от
19.09.2014 год.
Страните не спорят и че са разделени от 2018 год., както и че ответникът живее и
работи в Нидерландия. Ищецът признава, че ответникът е изпращал пари за издръжка на
детето А* почти всеки месец по 200 или 300 евро, които тя получавала в лева. Свидетелят
Т*И** заяви, че ответникът изпраща по 200- 300 евро за издръжка на детето, но не всеки, а
през няколко месеца. Свидетелят също така заяви, че бащата се чува с детето 1- 2 пъти
месечно по Вайбър. Ответникът се прибрал в България в края на 2022 год. и тогава дал на
ищеца 300 евро за уроците по математика на детето. Също така посочи, че А* е ходила да се
вижда с баща си няколко пъти за по 1- 2 часа, но не желае да преспива в дома, в който
живеят баща му и баба му. То се прибирало стресирано и уплашено, тъй като баща му и
баба му говорели много лоши неща за майка му, като заплашвали, че ще се саморазправят с
нея и ще й оскубят косите. Според свидетеля детето никога не е делено от майката, не е
2
преспивало у баща си или у бабите си, то е много привързано към майката. През целия си
живот детето е отглеждано изключително от своята майка, като бащата никога не е полагал
грижи за него.
Липсват писмени доказателства за доходите на ответника за последната година. По
данни на ищеца и свидетеля Т*И**, той работи в Нидерландия като строителен работник.
Ищецът признава, че ответникът е изпращал пари за издръжка на детето А* почти всеки
месец по 200 или 300 евро, които тя е получавала в левове. Свидетелят потвърди т*
обстоятелство.
Въз осн* на горните факти, съдът намира за установено от правна страна
следното:
I. Относно упражняването на родителките права.
Предмет на разглеждане в настоящото производство е иск правно осн*ние чл. 127, ал.
2 СК. Съвместното живеене на детето с родителя е съществен елемент от съдържанието на
родителските права и задължения, без който ежедневното им и текущо упражняване е
практически невъзможно. Зат* положението, когато родителите са трайно разделени или не
са в брак и не живеят заедно, налага да бъде определено кой от двамата родители ще
упражнява еднолично родителските права за в бъдеще, което пък е необходима
предпоставка, за да бъде установен режим на лични отношения на другия родител с детето.
Настоящият случай е именно такъв. От данните по делото се установява, че страните
са родители на детето и са във фактическа раздяла от няколко години. До завеждане на
настоящото дело по съдебен ред не е било постановявано кой от двамата родители ще
упражнява родителските права, т. е. касае се за първоначално определяне на подобен режим,
а не за изменение на вече определен такъв.
Съдът следва да уреди и личните отношения между детето и родителя, на когото не е
предоставено упражнението на родителските права. Той трябва да разрешава въпроса за
детето само с оглед на неговите интереси, като взема предвид досегашните грижи и
отношения на родителите към детето, желанията на родителите, техния морал, условията на
живот при всекиго от тях, възрастта на детето и личната им привързаност към единия или
другия родител, социалното обкръжение и материалните възможности.
Въз осн* на гореизложените съображения съдът счита, че искането на ищеца за
предоставяне на родителските права по отношение на малолетната А* на нея е осн*телно.
Бащата не претендира упражняването на родителските права.
Упражняването на родителските права върху малолетното дете на страните следва да
бъде предоставено на майката, тъй като т* по-добре би отговорило на нуждите от
ежедневни грижи за него. В интерес на детето е да живее при родителя, който в най- пълна
степен би осигурил здрава семейна среда и адекватно полагане на грижи за него.
На бащата следва да бъде определен режим на лични отношения с детето, съответстващ
на обстоятелството, че той не живее в България понастоящем, а трайно се е установила в
чужбина. Изцяло и в най- добър интерес на детето е то да има възможност да поддържа
3
контакти с баща си, но предвид неговото обичайно местопребиваване и липсата на близост
между двамата, както и такава с бабата на детето по бащина линия, в чийто дом ответникът
отсяда, когато е в гр. Русе, съдът намира, че предложеният от ищеца режим е адекватен на
обстоятелствата към този момент. Тъй като производството е по спорна съдебна
администрация, то не решава спора между родителите със сила на пресъдено нещо и при
промяна на обстоятелствата, би могло да се иска изменение. В случай, че обстоятелствата се
променят, преходът към по- дълготрайни контакти трябва да е плавен, но на този етап
такава хипотеза не е налице.
ІІ. Издръжката на детето.
Съдът намира, че предвид нормативно установените граници за минималния размер
на месечната издръжка, който понастоящем е 195.00 лева, нуждите на малолетното дете от
храна, облекло и други потребности, както и като взе предвид възможностите на дължащия
я родител, факта, че той работи понастоящем и размерът на заявената претенция от ищца,
определи същата в размер на 300.00 лева месечно, платима от ответника. При определяне
размера на издръжката според чл. 59, ал. 5 от СК съдът съобрази, че с тази сума трябва да се
осигурят условия на живот на детето, които е имало преди раздялата на родителите и счита,
че този размер не би създал особени затруднения на дължащия я родител. Без да прави опит
да фиксира точната сума, необходима за месечната издръжка на дете на 9- годишна възраст
и да се опитва да разпредели тежестта в поемането й между двамата родители, което е
въпрос на статистически данни и индивидуални потребности, съдът счита, че ответникът
следва да бъде осъден да заплаща издръжка в горния размер, считано от предявяване на иска
до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Разликата до пълния размер на
необходимата месечна издръжка следва да се понася от ищеца, заедно с грижите по
отглеждането и възпитанието на детето. Бащата е млад човек, няма данни да страда от
заболяване, което да му пречи да работи, поради което съдът намира, че е в състояние да
реализира средни за Нидерландия доходи. Издръжка в размер на около 150 евро средно
месечно бащата е заплащал и до този момент. Ищецът признава, че такава сума е заплащал
ответникът и преди предявяване на иска. Не претендира издръжка за минало време.
На осн*ние чл. 242, ал. 1 от ГПК решението в частта му относно присъдената
издръжка подлежи на предварително изпълнение.
ІІІ. По разноските за делото.
Ищецът е заявил претенция за разноски. Представен е списък съобразно чл. 80 от
ГПК. Съдът установи, че направените от ищеца разноски по делото са в размер 25.00 лева-
за държавна такса, 300.00 лева за възнаграждение на особения представител на ответника и
550.00 лева- адвокатски хонорар на упълномощения от нея адвокат или общо 875.00 лева.
Ищецът твърди, че направила опит да уреди въпроса извънсъдебно, но срещнала
съпротивата на ответника. Той от своя страна не опровергава т* твърдение, поради което
съдът намира, че с поведението си е станал причина за предявяване на иска и не признава
4
същия. В случая законът- чл. 127, ал. 2 от ГПК определя въпросите, по които съдът следва
да се произнесе при уреждане на упражняването на родителските права по отношение на
дете, чиито родители не са били в брак. Касае се за един иск, а не за обективно съединени
искове, тъй като съдът е длъжен да се произнесе по всички въпроси. Възнаграждението на
особения представител на ответника е определено в минималния размер, посочен в
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, без да е редуцирана
наполовина, каквато възможност предоставя чл. 47, ал. 6 от ГПК.
Ответникът дължи държавна такса и за присъдената издръжка за бъдеще време, която
съгласно чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК и чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК в размер на 432.00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето А*
М.* А.а, родено на 18.09.2014 год. в гр. Русе, ЕГН ********** на майката Е. С. М., ЕГН
********** като определя местоживеенето му да е при нея в гр. Русе, ж.к. Д* 3, бл. 41, вх.
А, ет. 6, ап. 23.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата М. А. М., ЕГН ********** с детето
А* М.* А.а, ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от
10.00 часа до 18.00 часа на съответния ден без преспиване, като бащата следва да взема
детето от и го връща в дома на майката.
ОСЪЖДА М. А. М., ЕГН ********** да заплаща на детето А* М.* А.а, ЕГН
********** чрез нег*та майка и законен представител Е. С. М., ЕГН ********** ежемесечна
издръжка в размер на 300.00 лева, считано от предявяване на иска- 26.07.2022 год. до
настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска до изплащането й.
ОСЪЖДА М. А. М., ЕГН ********** да заплати на Е. С. М., ЕГН ********** сумата
875.00 лева, представляваща разноски в производството.
ОСЪЖДА М. А. М., ЕГН ********** да заплати по сметка на Русенски районен съд
държавна такса в размер на 432.00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5