№ 13187
гр. София, 27.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20221110121331 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на *** срещу ***.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.92, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че по силата на договор № 22/22.01.2020 г. ответникът му е
възложил извозване на земна маса и строителни отпадъци от обект: курортна сграда за
сезонно обитаване, находяща се в *** ***, кв.1 по плана на ***, гр. Варна до
съответното лицензирано сметище, срещу възнаграждение. Твърди, че е изпълнил
възложената работа, за което е бил съставен протокол от 09.04.2020 г. за приемането й
от възложителя. На 25.04.2020 г. изпълнителят е издал фактура № 7298 за сумата от
11 519, 57 лв., получена от възложителя на 07.05.2020 г. и платима в срок до 3 дни от
приемане на работата и издаване на фактурата. Твърди, че възложителят е заплатил
2 000 лв. на 09.06.2020 г. и 2 000 лв. на 12.06.2020 г. или общо сумата от 4 000 лв., като
е останал неизплатен остатък от 7 519, 57 лв. С оглед забавата в плащането счита, че
има и вземане за неустойка за забава в размер на сумата от 3 759, 78 лв., равняваща се
на 50% от стойността на забавеното плащане съгласно чл.6.2 от договора.
Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 7 519, 57 лв.,
представляваща неизплатен остатък от възнаграждение по договора, ведно със
законната лихва от предявяване на иска – 20.04.2022 г. до изплащане на сумата, и
сумата от 3 759, 78 лв., представляваща неустойка за забава по чл.6.2 от договора.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ***,
с който оспорва исковете.
Навежда възражение, че договорът е сключен от негово име чрез управителя
Г.П.Г., но към момента дружеството се е представлявало от двамата управители: Г.П.Г.
1
и Б.Б.А. – само заедно.
Счита, че с изплащане на сумата от 4 000 лв. е погасил задълженията за реално
извършеното.
На следващо място, твърди, че съгласно договора строителните отпадъци е
следвало да бъдат извозени до съответното лицензирано сметище, каквото се явява
регионалното депо за неопасни отпадъци в землището на с. Въглен, общ. Аксаково,
обл. Варна, намиращо се на 12 км от гр. Варна, съответно – на толкова от строителния
обект, намиращ се в гр. Варна, СО „Долна трака“, м. Старите лозя. Цената по договора
е уговорена, както следва: за извозването на 1 куб.м. земна маса 15 лв. без ДДС; за
извозването на строителни отпадъци на Регионално дело за неопасни отпадъци в
землището на с.Въглен включва: такса за предаване на строителни отпадъци с код 17
01 07 - смеси от бетон, тухли, керемиди, плочки, фаянсови и керамични изделия,
различни от упоменатите в 17 01 06 – 5, 96 лв./тон без ДДС; такса за предаване на
строителни отпадъци, е кол 17 09 04 - смесени отпадъци от строителство и събаряне,
различни от упоменатите н 17 07 01, 17 09 02 и 17 09 03 – 119, 63 лв./тон без ДДС;
транспорт според товаримостта на камиона: транспорт с камион до 6 тона – 90
лв./курс; транспорт с камион с контейнер 7,5 куб.м. – 150 лв./курс; транспорт с камион
до 13 тона – 130 лв./курс; транспорт с камион до 20 тона – 160 лв./курс. Твърди, че в
случая възложената работа касае изкоп и извозване на земни маси /без строителен
отпадък/, във връзка с което са били издадени удостоверение № 100/28.01.2020 г. за
насочване на строителни отпадъци и изкопни земни маси от кмета на Община Варна и
маршрут за транспортиране на отпадъци рег. № *** от 31.01.2020 г. на Община Варна.
Твърди, че вместо до лицензираното сметище, изпълнителят е извозвал на разстояние 1
км от обекта – в парцел, находящ се от горната страна на пътя Варна – Златни пясъци, в
СО „Горна трака“, ул. „14-та“ – на разстояние 12 пъти по-малко от заложеното в
договора. Твърди, че след разговор с представляващия дружество-изпълнител,
последният не е отрекъл, че земните маси се извозват именно там. Твърди, че ищецът
не е изпълнил задълженията си по чл.3.1 от договора – да извози земна маса и
строителни отпадъци от обекта на възложителя до съответното лицензирано сметище,
като се придържа стриктно към указанията на РИОСВ – гр. Варна, и чл.3.2 от договора
– да информира и да представи на възложителя всички необходими документи във
връзка с хода на изпълнението - лицензи, списъци на транспортни средства и др./, като
според възложителя тук попадат надлежните документи, удостоверяващи транспорта
на конкретната земна маса и депонирането й на лицензирано сметище, т.е. поне
кантарни бележки.
В условията на евентуалност прави възражение за прихващане със сумата от
5 639, 68 лв., представляваща вземане на възложителя към изпълнителя за неустойка
по чл.6.1 от договора, равняваща се на 50% от стойността на договора предвид
неизпълнението на задълженията си по чл.3.1 и чл.3.2 от договора.
По отношение на претенцията за неустойка изразява становище, че клаузата не
го обвързва, доколкото договорът, в който се съдържа, е сключен при наличието на
вече посочения порок във връзка представителството на дружеството, като заявява, че
по смисъла на чл.301 ТЗ се противопоставя на поетото неустоечно задължение. Счита,
че клаузата чл.6.2 е нищожна поради противоречие с добрите нрави, доколкото
предвижда неустойка, надвишаваща 5 пъти законната лихва и представляваща 50% от
стойността на договора. Прави възражение, че не дължи неустойка, тъй като
последиците на евентуалната му забава се изключват от забавата на изпълнителя да
предаде изискуемите по договора документи, удостоверяващи изпълнението. Моли
2
съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
В първото по делото открито съдебно заседание ищецът уточнява, че се
претендира неизплатено възнаграждение по процесния договор за извършено
извозване единствено на земни маси, но не и на строителни отпадъци.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Представен е договор № 22/22.01.2020 г., по силата на който *** е възложило на
*** извозването на земна маса и строителни отпадъци от обект на възложителя:
курортна сграда за сезонно обитаване, находяща се в *** ***, кв.1 по плана на ***, гр.
Варна, до съответното лицензирано сметище /р.I, т.1.1/. Уговорена е цена, платима от
възложителя, както следва: за извозване на 1м3 земна маса – 15 лв. без ДДС /р.II,
т.2.1.1/; за извозване на строителни отпадъци на Регионално депо за неопасни отпадъци
в землището на с. Въглен: такса за предаване на строителни отпадъци с код 170107 –
смеси от бетон, тухли, керемиди, плочки, фаянсови и керамични изделия, различни от
упоменатите в 170106 – 5, 96 лв./тон без ДДС; такса за предаване на строителни
отпадъци с код 170904 – смесени отпадъци от строителство и събаряне, различни от
упоменатите в 170901, 170902 и 170903 – 119, 63 лв./тон без ДДС; транспорт според
товароносимостта на камиона: транспорт с камион до 6 тона – 90 лв./курс; транспорт
с камион с контейнер 7,5 м3 – 150 лв./курс; транспорт е камион до 13 тона – 130
лв./курс; транспорт с камион до 20 тона – 160 лв./курс.
Заплащането се извършва от възложителя в 3-дневен срок след фактуриране, на
базата на подписани първични документи, които съдържат реално количество
натоварени и извозени строителни отпадъци или земни маси /т.2.4/
Изпълнителят се задължава да извозва земна маса и строителни отпадъци от
обект на възложителя до съответното лицензирано сметище, като се придържа
стриктно към указанията на РИОСВ-гр. Варна /р.III, т.3.1/.
Представен е протокол № 1 от 09.04.2020 г., подписан от страните, в който е
посочено, че са извършени и подлежат на заплащане следните услуги:
услуга с колесен багер – разстилане на чакъл;
транспорт колесен багер;
услуга с комбиниран багер;
транспорт комбиниран багер;
услуга с валяк 10 т;
транспорт валяк 10 т;
доставка тр.камък;
транспортни услуги;
изкоп и извозване на земна маса на сметище – 380 м3;
изкоп и извозване на земна маса на депо – 90 м3;
транспорт пясък обр. насип;
пясък обр. насип;
транспорт пръст обр. насип,
на обща стойност 9 599, 64 лв. без ДДС
Представена е фактура № **********/24.04.2020 г., издадена от ***, за сумата
от 11 519, 57 лв. (9 599, 64 лв. без ДДС), за услуги, идентични с включените в
Протокол № 1.
Представено е удостоверение № 100/28.01.2020 г., изд. от Община Варна,
3
Дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустрояване“, за насочване на
строителни отпадъци и изкопни земни маси за обект: курортна сграда за сезонно
обитаване в *** *** по плана на ***, гр. Варна, от което е видно, че отпадъците с код
17 05 04 следва да бъдат транспортирани на терен за рекултивация, стопанисван от ***
находящ се в ***. ***, землище на район „Аспарухово“, гр. Варна, утвърден със
заповед № 0781/17.03.2014 г. на кмета на Община Варна, а строителните отпадъци – до
Регионално депо за неопасни отпадъци за Община Варна, Аксаково и Белослав,
намиращо се в землището на с. Въглен, Община Аксаково, на основание договор
между възложителя и *** № 22/22.01.2020 г., договор на последния с Община
Аксаково № 495, 496/31.12.2019 г. за отпадъци код 170107, 170904 с посочен период на
транспортиране: 01.02.2020 г. – 31.12.2020 г. и прогнозно количество почва и камъни –
200 т., прогнозно количество строителни отпадъци – 50 т.
Съгласно Приложение № 1 към чл.5, ал.1 и чл.6, ал.1, т.1 и ал.2, т.3, б. „б“ от
Наредба № 2 от 23.07.2014 г. за класификация на отпадъците, отпадъците с код 17 05
04 са почва и камъни, различни от упоменатите в 17 05 03 (почва и камъни, съдържащи
опасни вещества).
Видно от маршрутен лист за транспортиране на отпадъци, изд. от Община
Варна, Дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустрояване“, разрешеният
маршрут за движение от процесния обект до депо за рекултивация в м. *** и в с.
Въглен и обратно е, както следва: 1) от *** XI-202 0 ул. „1-ва“ – ул. „30-та“ – бул. „Св.
Св. Константин и Елена“ – ул. „Цар Борис III“ – бул. „8-ми Приморски полк“ – бул.
„Хр. Смирненски“ – ул. „Прилеп“ – път VAR 2028 до депо за инертни отпадъци в
землището на с. Въглен, общ. Аксаково и обратно; 2) от *** XI-202 0 ул. „1-ва“ – ул.
„30-та“ – бул. „Св. Св. Константин и Елена“ – ул. „Цар Борис III“ – бул. „8-ми
Приморски полк“ – бул. „Хр. Смирненски“ – ул. „Георги Пеячевич“ – ул. „Девня“ –
Аспарухов мост – м. *** и обратно, с посочен период на транспортиране: 01.02.2020 г.
– 31.12.2020 г.
Представен е приемо-предавателен протокол от 24.04.2020 г. за предаване на
почва и камъни – код 17 05 04, образувани от дейността на *** за периода 01.02.2020 г.
– 31.03.2020 г. от ***, курортна сграда за сезонно обитаване, находяща се в *** ***,
кв.1 по плана на ***, гр. Варна, подписан от представители на предаваща страна - ***
и приемаща страна – ***.
Представени са месечни протоколи на *** за предадени от *** в периода
01.02.2020 г. – 29.02.2020 г. отпадъци с място на приемане: нарушен терен за
рекултивация, м. ***, кв. „Аспарухово“, гр. Варна, в т.ч. – 1 125 м3 земна маса с код 17
05 04 и 32 м3 растителни отпадъци с код 20 02 01, както и за периода 01.03.2020 г. –
31.03.2020 г., в т.ч. – 429 м3 земна маса с код 17 05 04, 20 м3 растителни отпадъци с
код 20 02 01, 14 м3 строителни отпадъци с код 17 01 01, 12 м3 строителни отпадъци с
код 17 01 03, заедно с издадени от *** фактури.
От заключението на ССЕ по делото, изготвено от вещото лице И., се установява,
че фактура № **********/24.04.2020 г. е осчетоводено при ответника, включена е в
дневниците за покупки за м.08.2020 г. Вещото лице е посочило, че с 2 бр. платежни
нареждания от 09.06.2020 г. за сумата от 2000 лв. и 12.06.2020 г. за сумата от 2000 лв.
ответникът е платил сумата от 4000 лв. по процесната фактура, като е останал
непогасен остатък от 7 519, 57 лв.
Пред СРС е разпитан свидетелят Е.Е, който депозира показания, че е технически
ръководител на процесния обект с инвеститор *** и изпълнител *** а подизпълнител
4
във връзка с извозването на земни маси от обекта се явява ***; че обектът е малък и
изкопните работи са продължили не повече от 3-4 дни, а извозването е ставало с два
по-малки камиона марка *** че са били извозени между 300-400 кубика земни маси,
като в случая земните маси са били извозвани в съседен парцел на около 2 км от
обекта, което свидетелят знае, тъй като в края на м.03-началото на м.04.2020 г., след
като бригадирът го информирал, че вижда камиона, извозващ земни маси да влиза по
ул. „14-та“ пълен и да се връща празен, заедно с бригадира са проследили с автомобила
на свидетеля камиона, който извозва земни маси, и са видели как камионът влиза по ул.
„14-та“, влиза в парцел и се връща празен. Заявява, че докато е ставало извозването,
камионите са се връщали в обекта на 15-20 мин; че е питал единия от шофьорите защо
правят курсове толкова на често и е получил отговор, че така им е наредено.
Пред СРС в разпитан и свидетелят И.А., който депозира показания, че е
бригадир на фирма *** че на процесния обект е имало извозване на земни маси през
м.03-м.04.2020 г., което е ставало с два камиона *** че докато е пиел кафе на
бензиностанция „Еко“, е видял как единият от тези камиони се спуска надолу по ул.
„14-та“ празен, уведомил е технически ръководител за това, след което с него са се
качили в колата на техническия ръководител и са проследили камиона, при което са
видели как тръгва натоварен, качва се нагоре по ул. „14-та“ и някъде по средата влиза в
един двор.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
По иска по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.266, ал.1 ЗЗД:
Установи се по делото, че по силата на договор № 22/22.01.2020 г. *** е
възложило на *** извозването на земна маса и строителни отпадъци от обект на
възложителя: курортна сграда за сезонно обитаване, находяща се в ***, кв.1 по плана
на ***, гр. Варна.
Договорът е сключен за възложителя чрез Г.П.Г.. Видно от справка в публичния
Търговски регистър, считано от 04.08.2011 г. дружеството се представлява от
управителите Б.Б.А. и Г.П.Г., като с вписване от 28.03.2016 г. е вписан начин на
представителство – заедно.
Разпоредбата на чл. 301 ТЗ е приложима и в хипотеза на извършено правно
действие от името на търговец от едно или част от лицата, осъществяващи
колективното /съвместното/ му представителство, както в случая, като в този случай за
противопоставянето по смисъла на чл. 301 ТЗ е достатъчно наличието на
волеизявление за това на едно от останалите лица, формиращи съвместното
представителство на търговеца /в посочения смисъл – решение № 103 от 25.07.2014 г.
на ВКС по т. д. № 2994/2013 г., I ТО/.
С решение № 30/08.04.11 г по т. д. № 416/10 на ВКС, I ТО, решение № 46 от
27.03.2009 г. по т. д. № 546/08 г. на ВКС, II ТО, решение 44 от 31.03.2009 г. по т. д.
447/08 г. на ВКС, II ТО, решение № 202 от 06.02.2012 г. по т. д. № 87/2011 г. на ВКС, II
ТО и др. е прието, че чл 301 ТЗ установява презумпция за мълчаливо съгласие на
търговеца със сключената без представителна власт сделка, ако не се е
противопоставил веднага след узнаването й. Мотивирано е още, че извод за липсата на
противопоставяне от страна на търговеца за извършените без представителна власт
действия би могъл да бъде направен при наличие на данни за отразяване на издадената
фактура по договора в счетоводството на дружеството, включването й в дневника за
покупко-продажби по ДДС, ползването на данъчен кредит и др. /в посочения смисъл –
решение № 18 от 04.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 24/2013 г., I ТО/, какъвто именно е
5
процесният случай, в който за вземанията, предмет на настоящото производство е
издадена фактура, осчетоводена от ответното дружество, по която е налице и частично
плащане, с оглед на което съдът намира за неоснователно възражението на ответника,
че договорът не го обвързва.
Предмет на настоящото производство е неизплатено възнаграждение за
извозване на земни маси по процесния договор.
Установи се от ангажираните по делото доказателства, че в изпълнение на
договора *** по възлагане на *** е извършило извозване на земни маси от обект:
курортна сграда за сезонно обитаване, находяща се в *** ***, кв.1 по плана на ***, гр.
Варна. Горното се потвърждава от съставения между възложителя и изпълнителя
протокол № 1/09.04.2020 г. за установяване извършването на процесните дейности,
съвпадащи с тези, за които е издадена фактура № **********/24.04.2020 г.,
осчетоводена от ответника според заключението на ССЕ, както и приемо-предавателен
протокол от 24.04.2020 г., съставен от *** и ***.
Видно от удостоверение № 100/28.01.2020 г., изд. от Община Варна, Дирекция
„Инженерна инфраструктура и благоустрояване“, за насочване на строителни отпадъци
и изкопни земни маси за обект: курортна сграда за сезонно обитаване в *** *** по
плана на ***, гр. Варна, от което е видно, че отпадъците с код 17 05 04 следва да бъдат
транспортирани на терен за рекултивация, стопанисван от *** находящ се в ***. ***,
землище на район „Аспарухово“, гр. Варна, утвърден със заповед № 0781/17.03.2014 г.
на кмета на Община Варна, като въз основа на ангажираните по делото доказателства
съдът намира, че се установява изпълнение на това задължение.
Що се отнася до показанията на свидетелите Е.и А. на първо място, те депозират
показания, че са проследили един от камионите, извозващи земни маси от процесния
обект, при извършване на един от курсовете, при което са забелязали, че същият влиза
по ул. „14-та“ пълен, влиза в парцел и се връща празен, като свидетелят Е. депозира
показания, че изкопните работи са били не повече от 3-4 дни и че му е направила
впечатление честотата на курсовете на камионите, извозващи отпадъците. Въз основа
на изложеното не би могло да се приеме неизпълнение на задължението на
изпълнителя за извозване на земните маси до сметището в м. ***, доколкото
непосредствените впечатления на свидетелите касаят един курс на един от камионите,
извозващи земни маси. Наред с посоченото и за пълнота следва да се има предвид, че
безспорно се установява, а и ответникът не оспорва, че земните маси са били извозени
от обекта. Спори се дали са били извозени до сметището в м. *** или на друго място.
Това обстоятелство има значение за евентуална отговорност на ответника за
неизпълнение, но доколкото работата е извършена, а както се установи – и приета от
възложителя, на изпълнителя се дължи възнаграждение за извършването й.
Видно от Протокол № 1/09.04.2020 г., извършени са изкоп и извозване на земни
маси от общо 470 м3, възнаграждението за които се определя съгласно т.2.1.1 от
договора в съответствие с обема извозена земна маса (15 лв./м3 без ДДС) в размер на
8 460 лв. с ДДС.
Не се спори между страните, а се потвърждава и от заключението на ССЕ, че от
страна на ответника е извършено частично плащане по процесната фактура в размер на
общо 4 000 лв., с оглед на което е налице неизплатен остатък от 7 519, 97 лв. При това
положение предявеният иск се явява неоснователен в пълния му предявен размер.
По възражението на ответника за прихващане:
От страна на ответника е заявено възражение за прихващане със сумата от 5 639,
6
68 лв., представляваща вземане на възложителя към изпълнителя за неустойка по
чл.6.1 от договора, равняваща се на 50% от стойността на договора предвид
неизпълнение на задълженията по чл.3.1 и чл.3.2 от договора.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 1/2020 г. по тълк. дело №
1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението
по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение
за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата
страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по
делото доказателства.
При нарушение на добрите нрави е възможно да е налице поведение на
страните, което не може да се установи от съдържанието на сделката. В този случай
съдът не може да се произнесе служебно по нищожността, без страничните факти да
бъдат въведени от страните и доказани по делото. В други случаи нарушението на
добрите нрави е обективирано в самия договор, напр. клауза за неустойка, уговорена
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и съдът е
длъжен да установи нищожността. /срв. ТР № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, т.3/. Такъв
именно е процесният случай, в който възражението на ответника за прихващане е с
вземане за неустойка, която съдът намира, че произтича от клауза, противоречаща на
добрите нрави.
Съгласно чл.6.1 от договора за виновно забавяне на изпълнението по договора
от страна на изпълнителя същият дължи на възложителя неустойка в размер на 2% за
всеки календарен ден закъснение, но не повече от 50% от общата договорена стойност.
Твърди се неизпълнение на задължението на ищеца по чл.3.1 и чл.3.2 от
договора.
Съгласно чл.3.1 от договора изпълнителят се задължава да извозва земна маса и
строителни отпадъци от обект на възложителя до съответното лицензирано сметище,
като се придържа стриктно към указанията на РИОСВ-гр. Варна.
Съгласно чл.3.2 от договора изпълнителят се задължава да информира и
предостави на възложителя всички необходими документи във връзка с хода на
изпълнението (лицензи, списъци на транспортни средства и др.), като му осигурява
непрекъснат достъп до обекта.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т.3 на ТР № 1/2009 г. от
15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, нищожна поради накърняване на
добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, и преценката за нищожност поради
накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора. Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за
неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в
гражданските и търговските правоотношения.
Правилата на добрите нрави са морална категория, относима и към поведението
на добрия търговец (по аргумент от чл. 289 от ТЗ). Добрите нрави се определят като
морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната
последица от тяхното нарушение е приравнена с тази на противоречието на договора
със закона. Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а
съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като същите са приложими и
в отношенията между търговците. Накърняване на добрите нрави в обществото като
основание за нищожност на договора е налице, когато начинът на извършване и целите
7
на сделката я правят несъвместима с обществената представа за равнопоставеност на
страните в гражданския оборот.
В разглеждания случай е налице такова несъответствие, доколкото при
определяне размера на неустойката не е отдадено значение на вида и размера на
неизпълнението. Не съответства на обезщетителната, обезпечителна и санкционни
функции на неустойката клауза, която определя обезщетението не съобразно
неизпълнената част на договор, а съобразно пълната му стойност, независимо, че в
голямата си част договорът може да е надлежно изпълнен.
С оглед изложеното и приетото от съда, че клаузата на чл.6.1 от договора
противоречи на добрите нрави, неоснователно се явява възражението на ответника за
прихващане с вземане, произтичащо от същата.
По иска по чл.92, ал.1 ЗЗД:
Съгласно чл.92, ал.1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението
и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват. Отговорността за плащане на договорна неустойка възниква при наличието
на три предпоставки, които са елементи от сложния фактически състав: валидно
договорно задължение, неизпълнение на задължението от страна на длъжника,
уговорка за плащане на неустойка поради неизпълнение на договорното задължение.
Съгласно чл.6.2 от договора ако възложителят виновно забави плащането на
дължимата сума за извършени и приети видове работа, той дължи на изпълнителя
неустойка в размер на 2% за всеки календарен ден закъснение, но не повече от 50% от
стойността на забавеното плащане.
Ответникът е направил възражение за нищожност на посочената клауза поради
противоречие с добрите нрави, на основание чл.26, ал.1, предл. 3 ЗЗД.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т.3 на ТР № 1/2009 г. от
15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, нищожна поради накърняване на
добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, и преценката за нищожност поради
накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора. Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за
неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в
гражданските и търговските правоотношения.
В разглеждания случай уговорената неустойка се характеризира с начисляване
на база само върху стойността на забавеното плащане, както и с изначално определен
максимален размер – не повече от 50 % от стойността на дължимото плащане.
Максималният размер се достига в кратък период – от 25 дни (50% : 2% = 25 дни).
Мораторната неустойка надвишава и размера на законната лихва за забава, определена
в размер на основния лихвен процент на БНБ с надбавка от 10 пункта, съгласно чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 1, ал. 1 от Постановление № 426/18.12.2014 г. за определяне
размера на законната лихва по просрочени парични задължения. С оглед на
изложеното и като взе предвид принципа за справедливост в гражданските и
търговските правоотношения, съдът намира, че предвидената в договора неустойка не
отговаря на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и е
нищожна поради противоречие на добрите нрави, на основание чл.26, ал.1, предл.3
8
ЗЗД.
По изложените съображения искът следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъди, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 1 234, 67 лв. разноски по делото, съобразно уважената част
от исковете.
В полза на ответника следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата
от 400 лв. разноски по делото, съобразно отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ***, ЕИК *** да заплати на ***, ЕИК ***, на основание чл.79, ал.1
ЗЗД, вр. чл.266, ал.1 ЗЗД, сумата 7 519, 57 лв., представляваща неизплатен остатък от
възнаграждение по договор № 22/22.01.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба – 20.04.2022 г. до изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска на ***, ЕИК *** срещу ***, ЕИК *** с правно основание
чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата 3 759, 78 лв., представляваща неустойка за забава по чл.6.2 от
договор № 22/22.01.2020 г. – като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ***, ЕИК *** да заплати на ***, ЕИК ***, на основание чл.78, ал.1
ГПК, сумата от 1 234, 67 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА ***, ЕИК *** да заплати на ***, ЕИК ***, на основание чл.78, ал.3
ГПК, сумата от 400 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9