07.07.2020г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково
в публичното
заседание
на деветнадесети юни две хиляди и двадесета година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Мария Койнова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№1416 по опИ. за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуален кодекс във вр. с чл.172, ал.5 от Закон за движението
по пътищата.
Образувано е по жалба от К.Д.Д. *** против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка
№19-0254-000330/14.12.2019г., издадена на основание чл.22 от ЗАНН от ОД МВР
Хасково, РУ Димитровград, относно временно отнемане на свидетелството за
правоуправление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца. В жалбата се
твърди, че на посочената в заповедта дата бил съставен акт за установяване на
административно нарушение, в който било псочено, че жалбоподателят управлявал
собствения си автомобил с концентрация на алкохол 0,92 на хиляда, установени с
техническо средство, с което виновно нарушил чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП. С
оспорената заповед била наложена и принудителна административна мярка по
чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП – временно отнемане на СУ МПС и контролен талон до
решаване на въпроса с отговорността. Непосредствено обаче преди да се случи
установеното в акта, жалбоподателят поради силни болки от зъб посетил личния си
стоматолог и той извършил кореново лечение на зъб. Извършени били различни
манипулации със спиртни разтвори, като това било подробно опИ.но в съставена от
стоматолога записка. Съдържащият се в промивките и лекарствата алкохол пряко
повлиял на концентрацията на алкохол, установена с техническо средство.
Жалбоподателят направил и писмени възражения до РУ Димитровград по съставения
АУАН и представил записката и амбулаторен лист. Поради това счита, че оспорената
заповед била неправилна и незаконосъобразна и иска да бъде отменена.
Ответникът – Полицейски инспектор към ОД МВР Хасково,
РУ Димитровград, взема становище по делото, като
сочи, че възражението на жалбоподателя било разгледано. Имало възможност
жалбоподателят да даде кръвна проба, но той отказал, поради което и се
приемало, че важали показанията от дрегера. Изрично посочва, че е назначен в
Звено пътен контрол и имал правомощия по т.10 от заповедта от 20.03.2019г. на
Директор ОД МВР Хасково.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 14.12.2019г. в
гр.Димитровград, Р. Ф. И.– мл.автоконтрольор към ОД МВР, РУ Димитровград, в
присъствието на свидетел, е съставил Акт за установяване на административно
нарушение с №130439, на К.Д.Д. за това, че на същата дата, в 17,40ч. в Димитровград,
по бул.Трети март, до №2, в посока към север управлявал собствения си лек
автомобил Субару Легаци рег.№ ***с концетрация на алкохол, която била
установена с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с инвентарен номер 0057,
скалата на който отчита 0,92 на хиляда. Отчените показания били показани на
водача и на свидетеля, издаден талон за мед.изследване №0058131, представен по
делото. Отразено е, че с посоченото Д. е нарушил чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП.
Съставеният
АУАН е връчен на лицето срещу подпис на 14.12.2019г.
Със Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка №19-0254-000330/14.12.2019г.,
издадена на основание чл.22 от ЗАНН от Полицейски инспектор към ОД МВР Хасково,
РУ Димитровград, на
основание чл.171, т.1, б.Б от Закон за движението по пътищата е наложена на Д.
принудителна административна мярка Временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса с отговорността,
но не повече от 18 месеца. Заповедта е връчена на адресата срещу подпис на 17.12.2019г.,
видно от приложената разписка.
Жалбата е
подадена на 27.12.2019г. до Административен съд – Хасково.
По делото е
представена Заповед
№272з-906/20.03.2019г. на Директор на ОД на МВР Хасково, с която са
оправомощени да прилагат принудителни административни мерки по чл.171, т.1,
т.2, т.2а, т.3, т.4, т.5, т.6, т.7 и т.8 от ЗДвП конкретни длъжностни лица, между които са и
държавните служители от звената Пътен контрол в РУ при ОД МВР Хасково –
полицейски органи по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР.
По делото е
представена и ЗППАМ №19-0254-000331/14.12.2019г.,
съгласно която е предприета и принудителна административна мярка по чл.171,
т.2А, б.Б от ЗДвП.
Видно
от Амбулаторен лист №000819 на 14.12.2019г. на К.Д. е извършен преглед и
осъществено лечение от Д-р Д., който съставил и обяснителна записка, че между
17 и 17,45 на посочената дата Д. *** с оплакване болка в 17-ти зъб. При лечението
била напрваена промивка на каналите със 70 процентов етилов алкохол и почистил
венечния джоб със спиртен разтвор на
прополис, както и поставил дренче, напоено със спиртен разтвор.
В
преписката, представена от административния орган е приложен като доказателство
и Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба
на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, по който има
отбелязване, че Д. отказва да се подложи на изследване в 18,46ч. във връзка със
съставения АУАН са депозирани възражения от Д. на 17.12.2019г., в които сочи,
че не бил виновно нарушил нормите на ЗДвП, а съдържащият се в промивките и
лекарствата алкохол пряко повлиял на концентрацията на алкохол, която била
установена с техническо средство. Приложени са и обяснения от 20.12.2019г., в
които Д. сочи, че отказал да даде кръвна проба, понеже му съобщили, че ще
трябва да плати 250-300 лева, а той бил с пенсия от 292 лева. Представени са и
Докладна записка от актосъставителя И. от 27.12.2019г.; сведение от Д-р П.от
същата дата – относно отказа на Д. да дава кръв. Със становище от 20.12.2019г.,
адресирано до Началник РУ Димитровград, инсп.Ангелов заявява, че след
извършената проверка по възражение на водача Д. счита същото за неоснователно.
Представена
е справка за нарушител К.Д..
По
искане на жалбоподателя е назначена съдебномедицинска експертиза, по която
вещото лице дава заключение, възприето от съда изцяло като компетентно и
безпристрастно изготвено. Като обсъжда събраните по делото доказателства вещото
лице сочи, че при опИ.ните медицински процедури било възможно да има поява на
етилов алкохол в кръвта, което и можело да бъде отчетено качествено и
количествено от алкотест Дрегер. Но пък за да се определи количеството алкохол,
то следвало да е известно количеството приет алкохол, изразен в грамове
абсолютен алкохол, който несъмнено бил всмукан през лигавицата и попаднал в
кръвта. Именно поради това не можело да се посочи количествен критерий за това
повлияване.
При така
установените факти, съдът, като извърши по реда на чл.168, ал.1 от АПК цялостна
проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт
на всички основания по чл.146 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в
рамките на установения от закона 14-дневен срок от съобщаването, и от лице,
имащо правен интерес от оспорването.
Обжалваният акт е издаден от
компетентен орган по чл.172, ал.1 от ЗДвП, с оглед представената по делото Заповед
№№272з-906/20.03.2019г. на Директора на ОД на МВР Хасково, като длъжността на издателя
на акт попада в посочените по т.10 оправомощени лица като полицейски органи.
В конкретния случай наложената с оспорената заповед
ПАМ е основана на текста на чл.171, т.1, б.Б от Закона за движението по
пътищата и на съставения срещу жалбоподателя акт за установяване на
административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП. С чл.171, т.1,
б.Б от ЗДвП е предвидено, че за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага
принудителна административна мярка Временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с
доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско
и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца. В обстоятелствената част на
оспорения акт е посочено, че в нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП
жалбоподателят е управлявал лек автомобил и при извършената проверка с
техническо средство е отчетен резултат 0,92 на хиляда. Именно във връзка с това
нарушение и на основание чл.22 от ЗАНН на жалбоподателят е наложена
принудителната административна мярка със срок до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца. Няма спор относно фактическите
констатации в съставения на 14.12.2019г. акт за установяване на административни
нарушения, но е спорно дали водачът е употребил алкохол или отчетения алкохол е
попаднал в кръвта на водача при извършени медицински процедури. В настоящия
случай следва да се има предвид целта на приложената ПАМ - осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административното
нарушение, а при така установената употребата на алкохол, то се налага
незабавно предприемане на тази мярка. Налице са материалноправните предпоставки
за налагане на ПАМ, доколкото е установено по делото нарушение по ЗДвП, за
което същата е предвидена. В настоящото производство не се изследва виновното
поведение на водача, т.е. дали съзнателно е употребил алкохол или това е било
като резултат от медицински процедури. Виновното поведение на водача се
обсъждане в административнонаказателното производство, за което понастоящем
няма данни да е приключило в влязъл съдебен акт. Именно при реализиране на административнонаказателна
дейност следва да бъдат установени всички съотносими факти, включително и
виновното поведение на водача. Доколкото обаче в настоящото производство не е
спорен факта на установеното наличие на алкохол в кръвта, както и установената
стойност, то приложената спрямо лицето ПАМ се явява обоснована и съответна на
материалния закон. Предвид значимостта на засегнатите обществени отношения –
безопасността на участниците в пътното движение, то наложената ПАМ се явява
съобразена с целта на приложимия закон – осигуряване безопасността на движението
по пътищата, както и с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК.
При издаване
на процесната заповед не са допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила. Безспорно оспорената в настоящото
производство заповед е издадена на същото основание и за същото нарушение,
както и посочено в АУАН № 130439. Принудителните административни мерки, каквато
е настоящата, наложена с оспорената заповед, са инструмент на държавата за
обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения.
Те са форма на държавна принуда - репресивни мерки, водещи до ограничаване на
права или вменяване на задължения. Тяхната цел е да предотвратят извършването
на административно правонарушение или да предотвратят настъпването на вредните
последици от вече извършено правонарушение; да преустановят вече започнало и
продължаващо административно нарушение или да отстранят настъпилите вече вредни
последици от него - чл. 22 от ЗАНН.
Следователно принудителната административна мярка налага неблагоприятни
последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. В този
смисъл принудителната административна мярка не може да бъде разглеждана като
наказание. Същата е породила действие от издаването на оспорената заповед, а
като срок на прилагането на ПАМ в заповедта изрично се сочи, че същата
продължава до решаване на отговорността, но не повече от 18 месеца.
Поради
изложеното се налага извод за неоснователност на жалбата.
Мотивиран
така и на основание чл.172, ал.2 от АПК
съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на К.Д.Д. ***
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№19-0254-000330/14.12.2019г., издадена на основание чл.22 от ЗАНН от ОД МВР
Хасково, РУ Димитровград, относно временно отнемане на свидетелството за
правоуправление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Съдия: