О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
26.11.2020 г. град Бургас
Бургаският
районен съд XXXVIII – ми граждански
състав
на
двадесет и шести ноември
две
хиляди и двадесета година
в
закрито заседание в следния състав:
Председател: Невена Ковачева
Като
разгледа докладваното от съдията Ковачева
гражданско
дело № 7498 по описа за 2020 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по реда на чл. 422 ГПК по искова молба, подадена от
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД срещу М.М.Д. за
установяване на вземанията по заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.
№ 4935/2020 г. на БРС.
Съдът намира, че предявените искови
претенции са недопустими поради липса на правен интерес у ищеца поради следните
съображения:
Установителният иск по чл. 422 ГПК е иск на
кредитора за установяване на вземането му срещу длъжника, за което вземане е
издадена съответната заповед за изпълнение. Правният интерес от установяването
на вземането срещу длъжника е абсолютна процесуална предпоставка, за която
съдът следи служебно, и, ако същата не е налице, предявеният установителен иск е недопустим. С предявяване на този иск
при подадено възражение от длъжника се цели да се установи наличието на
вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение, със сила на присъдено
нещо, тъй като подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение представлява
пречка за влизането й в сила. Установителният иск по
чл. 422 ГПК е допустим при наличие на следните положителни предпоставки:
издадена заповед за изпълнение; подадено в двуседмичен срок от връчването на
заповедта от длъжника възражение по чл. 414 ГПК и спазване на срока за
предявяване на установителен иск за съществуване на
вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК, както и при предпоставките, предвидени в чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК.
Съдът, пред който е висящо
исковото производство, на основание чл. 130 ГПК е длъжен да извърши проверка по
допустимостта на предявения установителен иск по чл. 422 ГПК.
В случая, видно от приложеното по
ч. гр. д. № 4935/2020 г. на БРС съобщение до длъжника и уведомление издадената
заповед за изпълнение на парично задължение е връчена редовно на длъжника на
основание чл. 47, ал. 5 ГПК на 21.10.2020 г. – връчителят
е събрал данни, че лицето живее на регистрирания в Национална база данни
„Население“ адрес, но не се отзовава на оставените съобщения. Съгласно разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК съдът дава указания на заявителя да предяви иск по чл. 422 ГПК само ако връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса.
В случая длъжностното лице е посочило, че Д. живее на адреса и е отразил
източника на тези данни, поради което са налице предпоставките за издаване на
изпълнителен лист след изтичане на преклузивния срок
по чл. 414, ал. 2 ГПК за депозиране на възражение срещу заповедта (изтекъл на 23.11.2020
г., в който такова по делото не е постъпило).
Предвид изложеното, издадената
заповед за изпълнение е влязла в сила на 24.11.2020 г. и въз основа на същата
на основание чл. 416 ГПК следва да се издаде изпълнителен лист по отношение на
длъжника, като ищецът няма правен интерес от водене на настоящото дело.
Ето защо съдът намира, че производството
следва да бъде прекратено. Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 7498/2020
г. по описа на Бургаския районен съд.
След влизане в сила
на определението същото да
се докладва по ч. гр. д. № 4935/2020 г. на БРС за издаване на
изпълнителен лист.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца пред
БОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :