към Решение по АНД
№ 5571/2019 г. по описа на ПРС, ХI н.с.
Производството е по реда на чл. 4 и следващите от УБДХ.
Образувано е по внесен Акт № 605 от 11.09.2019 г. за констатиране на
проява на дребно хулиганство по чл. 2 от УБДХ срещу И.С.И. заради това, че
същият е проявил на публично място непристойна проява, която се изразява в
употреба действия, думи и изрази спрямо орган на власт – служители на V РУ към ОД на МВР Пловдив, с
което грубо е нарушил обществения ред и спокойствие.
В открито съдебно заседание нарушителят И. се
явява лично, доведен от полицейски служители при V РУ на ОД на МВР Пловдив. Нарушителят
признава вината си и моли за по-ниско наказание. Изразява съжаление за
поведението си.
Съдът от фактическа страна
установи следното:
И.С.И. - роден на *** г., ***,
български гражданин, женен, неосъждан, работещ, с ЕГН ********** на 11.09.2019
г. получил обаждане по телефон от свой служител, Г.В., който в този момент се
намирал в товарен автомобил и го помолил да дойде при него. Около 11:45 часа
нарушителят пристигнал от намиращия се наблизо негов офис на посоченото от В.
място в гр. Пловдив в ************* до блок № **. На място се намирали и двама
служители на V РУ на ИД на МВР Пловдив, а именно полицейските служители К.П.
и Н.П.. Те извършвали служебните си задължения във връзка със спрелия товарен
автомобил. Първоначално разговорът между нарушителя и полицейските служители
бил нормален, но бързо ситуацията ескалирала и тонът на говорене се повишил.
Нарушителят И. разпоредил на служителя си да не дава никакви документи на
органите на реда и затворил вратата на товарния автомобил. Свидетелят П.
разпоредил на нарушителя да се отстрани от извършваната проверка, с което
последният се съобразил и застанал на тротоара. След като *** П. взел
документите на водача на товарния автомобил, нарушителят И. казал на *** П.
„Какъв си ти, защо се заяждаш, знакът не забранява спирането.“ Без да бъде изискано
нарушителят отишъл до полицейския автомобил и казал на двамата униформени, че
се захващат с грешния човек и ще се обади по телефона, за да видят с кого си
имат работа. В този момент *** П. поискал личната карта на нарушителя за
установяване на самоличността му, а той отвърнал, че няма да даде никакви
документи и ще види кой е. Всъщност документите му били оставени в офиса, но
той така и не посочил никакво обстоятелство за липсата им, а категорично
отказал да ги даде. Затова *** повторно поискал документите му, като му
разяснил, че, ако продължи да се държи така, ще бъде откаран в районното
управление. Тогава нарушителят И. решил да си вземе документите, но без да
съобщи това на полицейските служители, тръгнал през *** П. към блок ***. По
тази причина П. застанал на пътя на нарушителя и му разпоредил да влезе в
патрулната кола. И. изпълнил разпореждането на служителя на реда.
Горната фактическа обстановка се
установява от обясненията на нарушителя И.И., дадени пред съда, на свидетелите
полицай К.П. и полицай Н.П., докладна записка, изготвена от полицейски служител
на V РУ на ОД на МВР Пловдив Г.И., справка АИС БДС. При преценката на обясненията
на свидетелите и на нарушителя и данните от докладната записка съдът намира, че
същите са достоверни, добросъвестно дадени, последователни и без липса на
противоречия, поради което следва да им се даде вяра и да се приемат за
установени фактите по акта. Не се събраха доказателства, които да опровергават
записаното в Акта за констатиране на проява на дребно хулиганство относно
времето, мястото, авторството и механизма на деянието. Установява се, че
нарушителят И. е изрекъл думи и изрази по отношение на полицейски служители и
заедно с извършените непристойни действия е демонстрирал явно нежеланието си да
се съобрази с установения ред. Полицейските служители са възприели казаното от
него и са опитали да осъществят правомощията си. Изводите за случилото се, се
подкрепя и от обясненията на самия И., който признава за поведението си и сочи,
че е станало така, както е описано в акта. Изразява дълбокото си съжаление за
случилото се. Спомените му съдържат достатъчна информация за думите и
поведението му и са в съзвучие с останалия събран доказателствен материал.
Актът за констатиране на проява
на дребно хулиганство е редовно съставен, подписан от нарушителя, двама
свидетели и актосъставителя. Детайлно е очертана фактическата обстановка и при
изготвянето не са допуснати процесуални нарушения. Извършените от И. деяния, а
именно изричането на думи и изрази като „Захващаш се с грешния човек!“, „Ей
сега ще се обадя по телефона, за да видиш с кого си имаш работа!“, „Няма да ти
дам никакви документи!“ и „Ей сега ще те видя кой си!“, които съвкупно с
действията му по неизпълнение на разпорежданията на органите, с осуетяване на
тяхната служба и възпрепятстване на дейността им – са с негативен заряд и
насочени към определено лице представляват такава непристойна проява в оскърбително
отношение към орган на власт – униформени полицейски служители, каквато се
изисква от закона.
От правна страна съдът намира, че
е осъществен състава на дребното хулиганство по смисъла на чл. 1, ал. 2 от
УБДХ, което се изразява в проявяването на действия, с които се нарушава
обществения, демонстрира се непристойна проява на превъзходство над органите на
реда и явно и публично неспазване на техните разпореждания. Осъщественото
деяние е противоправно. Извършено е виновно, тъй като деецът е съзнавал обществената
опасност на деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и е могъл
да ги предотврати. Представлява и нарушаване на обществения ред и спокойствие,
но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява
престъпление по чл. 325 от НК.
При определяне вида и размера на
наказанието съдът отчете, че И.И. не е личност в висока степен на обществена
опасност, поради което и наказанието „Задържане до 15 денонощия в структурно
звено на Министерство на вътрешните работи“ се явява неподходящо и
нецелесъобразно. Тежестта на нарушението и обществено опасните последици, които
са настъпили от деянието не предполагат необходимост от задържане на нарушителя
И., тъй като това би било неоснователна репресия спрямо него. С оглед поправяне
и превъзпитание на нарушителя най-подходящо се явява административното
наказание глоба. При определяне размера ѝ съдът отчете като смекчаващо
обстоятелство дълбокото разкайване и съжаление за стореното и признанието на
съставомерните факти от дееца. Това навежда съда за неговата по-ниска
обществена опасност. Ето защо административното наказание глоба, което следва
да се наложи е справедливо да бъде ориентирано към минималния му размер, а
именно за сумата от 100 лева. Настоящата инстанция счита, че този размер на
глобата би допринесла целения ефект на наказанието нарушителят да се поправи и
превъзпита, и същевременно да се въздържа от евентуални бъдещи прояви на непристойни
действия и думи, които да бъдат безпричинно отправяни към някого, още повече към
орган на властта.
По изложените съображения
постанови своя акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
А.Д.