Решение по дело №6/2019 на Районен съд - Гълъбово

Р Е Ш Е Н И Е

 

№...                                                         07.05.2019г.                                    Гр. Гълъбово

 

               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГЪЛЪБОВСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                                             Граждански състав

На 15.04.2019г.

В публично заседание  в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Белослава К., като разгледа докладваното от съдия Минчева Гр.дело №6 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД.

Искът е предявен от К.И.К. *** срещу “ЕВН Б.Е.” ЕАД гр.П.. С исковата молба се твърди, че ищецът е потребител на електроенергия към ответника. С писмо от 03.12.2018г. ответникът е уведомил ищеца, че на 27.09.2018г. при извършена проверка на меренето на електрическа енергия на обект в ***е установено, че електромерът е с изгаснал дисплей и не измерва потребеното количество ел.енергия. Бил издаден констативен протокол. Сметката на ищеца за периода 16.07.2018г. – 27.09.2018г. била коригирана, като допълнително е начислена ел. енергия на стойност 276,06лв. Била издадена фактура №**********/03.12.2018г. за същата сума.

Ищецът счита, че допълнителната електрическа енергия е начислена неправомерно в нарушение на Закона за енергетиката, Общите условия на ЕВН ЕР и ЕВН ЕС и на Правилата за измерване на количествата електрическа енергия. Ищецът счита, че констатациите за неизправност в отчитането на електромера са недоказани и претенцията за заплащане на допълнително начислената ел. енергия е неоснователна тъй като такава не е потребена. Извършеното допълнително начисляване на сума за потребена ел.енергия било без правно основание, тъй като ПИКЕЕ били отменени с решение на ВАС. Освен това правилата на Общите условия, издадени от ответника и на ПИКЕЕ, съгласно които е извършената корекция на сметката на ищеца, поставяли потребителите в неравноправно положение и като такива следвало да се считат за нищожни. Имало утвърдена съдебна практика в този смисъл.Предвид изложеното не били налице предпоставките за заплащане на сумата по посочената фактура и платеното било недължимо. За ищеца е възникнал правен интерес да предяви осъдителен иск за връщане на недължимото платено.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му върне недължимо получената сума от 276,06лв. по фактура №**********/03.12.2018г., представляваща сума за допълнително начислена ел.енергия за отчетен период 16.07.2018г. – 27.09.2018г. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът в срока за писмен отговор изразява становище, че предявените искове са неоснователни. Процесната сума била начислена правомерно, съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката и Правилата за измерване на количествата електрическа енергия. На 27.09.2018г. служители на ответника са посетили имота на ищеца и са извършили проверка на електромера, при която било установено, че същият е с изгаснал дисплей. Електромерът е бил демонтиран, поставен в безшевен чувал и запечатан с пломба и уникален номер. Всички действия на ответника били описани в констативен протокол от 27.09.2018г. Служителите на ответника не успели да открият ищеца, който да присъства при проверката. Поради тази причина на проверката присъствали двама свидетели, които не са служители на ответника. Едностранната корекция на сметката на ищеца била извършена по реда на чл.48, ал.1, т.1, б.“б“ от Правилата за измерване на количествата електрическа енергия. Така била изчислена сумата, с която следвало да се коригира сметката на ищеца. Периодът от врече за извършване на корекцията бил 73 дни, като началото на периода – 16.07.2018г. е датата след регулярен отчет на показанията на електромера. За съставените документи ищецът бил надлежно уведомен. На основание чл.83, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката съществувало законово основание за преизчисление на сметка на клиент при прилагане на методологията заложена в Правилата за измерване на количествата електрическа енергия. Ответникът счита, че е спазил изцяло процедурата за преизчисление сметката на ищеца – съставил е констативен протокол в присъствието на двама свидетели, предал е електромера на държавния орган, който извършва метрологични експертизи, констативният протокол отговаря на всички законови изисквания. Извършената корекция на сметката на ищеца не е имала за цел санкционирането му, а изравняване на получения дисбаланс в предоставянето на блага и овъзмездяване на ответното дружество. Ответникът нямал задължение да доказва виновно поведение на ищеца. Уведомяването на клиентите за извършвани корекции по сметките им ставало по реда на действащите Общи условия. В този смисъл била и установената от ВКС съдебна практика. Предвид изложеното ответникът счита, че претендираната сума в размер на 276,06лв. по фактура №**********/03.12.2018г. е основателно начислена и дължима.

Моли предявените искове да бъдат отхвърлени и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

 

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, прецени поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:

Страните не спорят, че са в договорни отношения по продажба на ел. енергия, като ответникът снабдява с такава обект на ищеца.

От приетите като писмени доказателства копия на: Писмо с изх.№7943792/03.12.2018г., Констативен протокол №417005/27.09.2018г., Справка за коригиране на сметката за електроенергия от 21.11.2018г., фактура №**********/03.12.2018г., се установява, че на 27.09.2018г. служители на ответника са извършили проверка на електромера, който отчита доставената ел.енергия до дома на ищеца в гр.Г., ул. „Х.Б.” №**. При проверката било установено, че електромерът е с изгаснал дисплей и не отчита реално изразходваната електроенергия, поради което ответникът е извършил корекция на сметката на ищеца като е начислил допълнителна сума по фактура, която представлява разликата между платената и реално потребената електроенергия. Сумата по фактурата в размер на 276,06лв. била платена от ищеца, видно от представения от него касов бон.

По делото бе назначена съдебно-техническа експертиза, чието заключение, неоспорено от страните, съдът възприема като добросъвестно и компетентно. Съгласно заключението на вещото лице, при извършената проверка на електромера е констатирано, че същият е с изгаснал дисплей и измервателното устройство не функционира. Не се визуализират, отчитат и остойностяват никакви показания за измерена ел.енергия. Налице е случай на пълно неизмерване на консумираната ел.енергия. Определянето на прогнозната неизмерена ел.енергия и остойностяването й са в съответствие с чл.49 и 51, ал.1 от Правилата за измерване на количествата електрическа енергия /ПИКЕЕ/.

Спорът се свежда до това дали правилно са приложени съответните правни норми касаещи измерването и остойностяването на потребената ел.енергия в случаите на неотчитане или неточно отчитане от СТИ. Становището на ответника е, че остойностяването е извършено на основание чл.48 и чл.50 от ПИКЕЕ, а не въз основа на Общите правила, че се касае за обективна, безвиновна отговорност, а не за договорна отговорност по реда на чл.82 от ЗЗД. Твърди, че ПИКЕЕ е подзаконов нормативен акт, част от действащото право, издаден въз основа на законова делегация.

Съдът констатира, че именно ответникът е оспорил пред ВАС Правилата за измерване на количествата електрическа енергия /ПИКЕЕ/. С Решение №12897 от 1.12.2015г. на ВАС по адм. д. №9462/2014 г., IV о. са отменени чл.48, чл.49, чл.50 и 51 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети с т.3 от Протоколно решение №147 от 14.10.2013г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в "Държавен вестник" бр. 98 от 12.11.2013г. С Решение №1500 от 6.02.2017г. на ВАС по адм. д. №2385/2016г., 5-членен с-в, е обезсилено Решение №12897 от 1.12.2015г. на ВАС по адм. д. №9462/2014 г., IV о. в частта, с която са отменени чл.48, чл.49, чл.50 и 51 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и производството по делото е прекратено в тази му част. Със същото решение ВАС отменя Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети по т.3 от Протоколно решение №147 от 14.10.2013г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в Д. вестник, брой 98 от 12.11.2013г., с изключение на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 от този акт. На практика към настоящия момент действат само чл.48, чл.49, чл.50 и 51 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия. Съдът намира, че не е възможно прилагането единствено на посочените текстове на Правилата, тъй като липсва цялостна уредба на измерването на количеството електрическа енергия. На практика пороците в административната процедура, поради което са отменени Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, са налице и за посочените текстове, но формално поради липса на жалба, в тази част правилата са оставени в сила. Действащи обаче в такъв малък свой отрязък, Правилата са неприложими.

Освен това, съгласно съдебната практика съществуването на законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия, не дерогира установения в чл.82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност, доколкото се касае за договорни отношения между потребител на ел. енергия и търговец, с лиценз да извършва услугата снабдяване с ел.енергия, т.е. за продажба на ел. енергия, които се регулират, освен от специалните нормативни актове в областта на енергетиката, така и от Закона за задълженията и договорите. Дори да е налице законово основание за корекция на сметките на абоната за минал период, той не може да носи отговорност за неправомерно въздействие, което не е осъществено от него, тъй като това би противоречало на установения в чл.82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност. Така, доколкото в специален закон не е установено изключение, разпоредбата на чл.82 ЗЗД е приложима, а подзаконови нормативни актове, които й противоречат, не следва да се прилагат.

Предвидената възможност за корекция на сметка за ел.енергия за изминал период не означава автоматично начисляване на суми за неточно измерена ел.енергия, а само и единствено след надлежно доказване на всички предпоставки за ангажиране отговорността на клиента-потребител, вкл. след установяване по несъмнен начин, че грешката в отчитането на ел.енергията, неправилно/неточното    й   измерване   или   неизмерване   се   дължат   на виновното   поведение   на   клиента   съгласно   чл.82   от   ЗЗД,   уреждащ отговорност за вреди вследствие на неизпълнение на договорни задължения.

Обективната отговорност, на която се позовава ответникът, по принцип е изключение, доколкото ангажира отговорността на едно лице, без да се държи сметка за субективното му отношение, поради което нейното залагане в правна норма е правомощие единствено на законодателя. Такава клауза, предвиждаща обективна безвиновна отговорност на потребителя на ел. енергия, не се съдържа в ЗЕ, поради което остава приложима общата разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД, регламентираща пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която винаги е виновна и е в границите, очертани в тази норма. Вземането на ответника произтича от сключен между страните договор. Не се касае до деликтна отговорност, за да се изследва дали е налице противоправно поведение на клиента, изразяващо се в нарушаване на императивна правна норма или друго правило за поведение. А щом се касае до договорна отговорност, приложими към нея са общите правила на ЗЗД, регламентиращи пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която винаги е виновна.

В настоящия случай се установи, че електромерът не работи и не отчита потребената ел.енергия, но не се установява ищецът да е повредил електромера.

Поради всичко изложено, съдът намира, че не е налице валидно правно основание за ответника да получи начислената в резултат на корекцията процесна сума от 276,06лв., доколкото не се установява констатираната повреда на измервателния уред да е резултат от виновно неизпълнение на договорните задължения на ищеца.

От събраните по делото доказателства е видно, че е налице хипотезата на неоснователното обогатяване, предвидена в разпоредбата на чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД. Съгласно чл.55, ал.1 от ЗЗД който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.

В случая съдът намира, че се касае за получаване на нещо без основание, тъй като нищожността на основанието означава изначална липса на основание. Първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение / Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС/.

Ищецът е платил сумата от 276,06лв., видно от приетия като писмено доказателство касов бон, с които ответникът се е обогатил неоснователно и дължи връщането им. Ето защо съдът намира, че искът е основателен и доказан до претендирания размер, ведно със законната лихва от момента на завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.

По отношение на претенцията на ищеца за присъждане на направените разноски съдът намира, че следва да уважи същата на основание чл.78, ал.1 ГПК и да осъди ответника да му заплати разноски в размер на 50,00лв., представляващи платената за производството държавна такса и 300,00лв. платено адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие.

Воден от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА “ЕВН Б.Е.” АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.”Х.Г.Д.” **, представлявано от Р.Д., М.М.М.Д. и Ж.П.С., да заплати на К.И.К., ЕГН **********,***, сумата от 276,06лв. /двеста седемдесет и шест лева и 06 стотинки/, по фактура №**********/03.12.2018г., представляваща сума за допълнително начислена ел.енергия за отчетен период 16.07.2018г. – 27.09.2018г., както и законната лихва върху главницата за периода от подаване на исковата молба в съда – 08.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените от ищеца разноски по делото в размер на 350,00лв. /триста и петдесет лева/, представляващи платената за производството държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Присъдената сума може да бъде внесена по сметка на ищеца: IBAN: ***, BIC: ***.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: