РЕШЕНИЕ
№ 140
гр. Пазарджик, 07.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на десети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Десислава Анг. Ралинова
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
като разгледа докладваното от Десислава Анг. Ралинова Търговско дело №
20235200900026 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.432 от КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.52
от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД.
Производството по настоящето дело е образувано по искова молба предявена от
М. Г. В., с ЕГН **********, с адрес гр.П. ул.“П. Б.“ №*** ет.* ап.*, с посочен съдебен
адрес гр. С., бул. „Е. Х.Г.” №**, ет.*, ап.*, адв. Г. Й., срещу „Л.И.“ АД, с ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление гр.С. бул.“С.ш.“ №***, представлявано от С.А. и
В.И. –и.д., за причинени имуществени и неимуществени вреди, по реда на чл.432 от КЗ,
за сумите от 515,98 лв.- имуществени вреди и съответно неимуществени вреди в
размер на 50 000 лв., като в исковата молба са изложени обстоятелства, че на *****г.,
около *** часа, в гр.П., на ул. „П. Б.”, пред входа на училище “Г. Б.” е настъпил пътен
инцидент при който лек автомобил марка “А.”, модел "**”, с peг. №******, управляван
от Л.К., поради недостатъчна предпазливост към уязвимите участници, каквито са
пешеходците, е блъснала пресичащата по пешеходна пътека тип зебра, пешеходка М.
В.. Към момента на удара лекият автомобил бил извършвал маневра “завой наляво”,
като пешеходката идвала от дясната страна на лекия автомобил и почти била
преминала цялата пешеходна пътека.
За пътния инцидент бил съставен Констативен протокол с пострадали лица с
peг. № ************, издаден от ОД на МВР П., като е образувано и ДП №*******г.,
по описа на РУ на МВР – П..След пътния инцидент пострадалата била откарана по
спешност в МБАЛ “П.” – АД, след като била прегледана, било установено, че
1
вследствие на инцидента е получила **** на **** (****) **** на ***
Сочи се, че на *****г. ищцата била подложена на **** *********, където под
*** анестезия ****та била фиксирана с 2 ****арни ****, като и била направена ****
(****) и са поставени два ****арни ****. Последвал нов *** с размер 5 см. в областта
на **** ****, след което са поставени два *** ****. След операцията на същата била
поставена *******.
Във връзка с проведеното лечение, пострадалата била заплатила сумата от
515,98 лв., което било видно от представените с настоящата искова молба фактури,
придружени с фискални бонове.
След изписване на ищцата от болничното заведение, същата продължила
лечението си в домашни условия. Назначен й бил домашен постелен режим на лечение
с ****. В резултат на причинената ***, същата била ****** месеца. Това налагало
**********. Вследствие на **********, тя страдала от **** като й се налагало
ежедневно да *************, а също така се оплаквала от
*********************************.
Вследствие на получената *** се твърди, че към настоящия момент ищцата
изпитвала ************************, които са особено ***** с оглед на факта, че
к***************************************. Поддържа се, че поради изключително
***********, които е получила пострадалата, към настоящия момент за битовите и
ежедневните й нужди се грижат
******************************************************.
Лечебният и възстановителен период продължавал и към настоящия момент
като се очаквало да приключи окончателно след ****. Очаквало се поставените **** да
бъдат извадени с нова **** *********, което се твърди, че ще причини на ищцата
отново ***************.
Излагат се твърдения, че в резултат на преживяното ПТП, здравословното
състояние на ищцата се ****, което дало отражение и на **********. Вследствие на
изживения ***, се оплаквала от *********************************.Ищцата В.
изпитвала чувството, че може отново да се **************, като непрекъснато
********************************.
Сочи се, че виновният за настъпилото ПТП водач попада в кръга на лицата,
чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди, се покрива от застраховката
„ГО”, сключена със ЗК „Л.И.” АД, с ЕИК **************, със застрахователна полица
№ **************, валидна от ***** г., до *************** година.
Твърди се, че на *******г., с молба с вх. №****, ищцата е завела писмена
претенция, по реда на чл.380 от КЗ, с която е поискала изплащането на застрахователно
обезщетение от ответното дружество.
2
Въпреки, че предвиденият в КЗ, тримесечен срок за окончателното произнасяне
по претенцията, бил изтекъл на **** г., към настоящия момент се твърди, че ответното
дружество не било заплатило дължимото се на пострадалата обезщетение за
претърпени неимуществени и имуществени вреди.
Във връзка с изложеното се моли съда, да постанови съдебно решение, с което
да осъди ЗК „Л.И.“ АД с ЕИК **************, да заплати на М. Г. В., застрахователно
обезщетение в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва от ******* г. – датата,
на която е отправена доброволната покана до застрахователя, по реда на чл.380 КЗ, до
окончателното плащане на дължимата сума за претърпените от нея неимуществени
вреди, представляващи ***, страдания и психически стрес, вследствие на процесното
ПТП. 2. Обезщетение в размер на 515,98 лв., ведно със законната лихва от на
завеждането на исковата молба – ******** година, до окончателното плащане на
дължимата сума за претърпените от нея имуществени вреди.
Претендират се и съдебно-деловодни разноски, включително адвокатски хонорар
по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
В законния срок е постъпил отговор на исковата молба от ЗД „Л.И.“ АД, с
ЕИК **************, представлявано от С.А. и В.И. – изп. директори, чрез
процесуалния представител на дружеството ю. К. А., в който се заявява, че по повод
настъпило на ***** г. пътнотранспортно произшествие, в ЗК „Л.И.“ АД била
предявена претенция от М. Г. В., чрез адвокат Г. Й., за изплащане на обезщетения за
неимуществени и имуществени вреди, като въз основа на тази претенция в
дружеството била образувана преписка по щета № ***************. и в изпълнение
на договорните си задължения ЗК „Л.И.” АД е определила застрахователни
обезщетения, както следва: За неимуществени вреди в размер на 12 000 лева и за
имуществени вреди в размер на 515.98 лева, които не са изплатени до момента. С оглед
на изложеното не се оспорват по основание предявените искове за неимуществени и
имуществени вреди.
Не се оспорват по основание и предявените акцесорни искове за присъждане на
законна лихва.
Ответникът оспорва предявения иск за неимуществени вреди за сумата над
12000 лева, като недължим.
Оспорва се и твърдението, изложено в исковата молба, че в резултат на
пътнотранспортното произшествие от ****г., за ищцата са възникнали всички
претендирани в исковата молба вреди.
Считат размера на предявения иск за неимуществени вреди за неоснователно
завишен и прекомерен, както и за предявен в противоречие с принципа за
справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД.
Също така се оспорват по размер предявените акцесорни искове за присъждане
на лихва за забава на основание изложените от ответника по-горе съображения, както и
началната дата, от която същите се претендират.
Не се оспорва факта, че извънсъдебната претенция е предявена пред „ЗК Л.И.“
3
АД с вх. № ****/*******г., видно от приложения към исковата молба заверен препис
от претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Сочи се, че от
страна на застрахователя не са изисквани допълнително документи по преписката.
Твърди се също така, че на ****г. с писмо по електронна поща адвокат Й. е уведомен,
че дружеството е определило застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 12000 лева и обезщетение за имуществени вреди в размер на 515.98 лева.
Прилага се към отговора на исковата молба заверен препис от посоченото
електронното писмо с твърдение, че до настоящия момент определеното обезщетение
не е изплатено.
Цитира се разпоредбата на чл.497, ал.1, т.1 от КЗ, съгласно която
застрахователят дължи законна лихва за забава от изтичането на срок от 15 работни
дни от представянето на всички доказателства но чл. 106, ал.3 от КЗ като във връзка с
това се сочи, че предвид факта, че по преписката не били изискани допълнително
документи, 15-дневният срок за произнасяне на застрахователя е започнал да тече от
датата на предявяване на претенцията - ******* г. и бил изтекъл на 19.07.2022 г., като
законна лихва следвало да се дължи от дата **** г.
В срок е постъпила допълнителна искова молба, в която се сочи, че се поддържа
така подадената искова молба по аргументите, изложени в нея като същите се
основавали на трайната съдебна практика на ВКС, като се излагат съображения, че
съобр. представена епикриза с ИЗ № ***г., било видно, че ищцата е постъпила отново
за лечение на ****** г., с цел изваждането на **************.
В срока по чл. 373 от ГПК е депозиран и допълнителен отговор, в който се
поддържат всички оспорвания, възражения и доказателствени искания.
Окръжният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата
молба,писменият отговор и доразвити в хода на производството,като обсъди и
анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при
съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявеният иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.432 от КЗ и по
чл.86 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.429 ал.1 от КЗ със сключването на договор за
застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят поема задължението да покрие
отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени и
неимуществени вреди. Същевременно съгласно чл.477, ал.1 и ал.2 от КЗ, обект на
застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и
юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства.В
тази връзка за успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя по чл.432,
ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на валидно сключен договор за застраховка "ГО" между увредилото го лице
и ответника по делото, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно
деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния
4
резултат, както и вида и размера на претърпените вреди. С оглед обхвата на
застрахователното покритие, регламентиран в цитираните разпоредби, застрахователят
обезщетява всички вреди, за които отговаря застрахованото лице на основание чл.45 от
ЗЗД.
Между страните е безспорно, че процесният автомобил с който е реализирано
ПТП “А.”, модел "**”, с peг. №******, управляван от Л.К. е с валидна застрахователна
полица в ответното дружество №**************, валидна от ***** година до
*************** година, както е и безспорно, че е била образувана при ответника
преписка по щета № ********* и писмо от електронна поща от **** г. за установяване
на датата, на която от страна на ЗК „Л.И.“ АД са определени застрахователни
обезщетения за неимуществени вреди -12 000 лева и имуществени вреди-515.98 лева
на М. Г. В..
Спорни по делото са въпросите дължи ли застрахователят обезщетение на ищцата
и налице ли е виновно противоправно деяние, в какъв размер да е обезщетението за
неимуществени вреди и причинени ли са имуществени вреди в какъв размер, съответно
дължи ли се законна лихва върху обезщетението.
От представеното и прието писмо от РУ В., се установява, че по процесният
случай е образувано ДП ***г. по описа на РУ МВР П., за извършено престъпление по
чл.343 ал.3 б.“а“ във вр. с чл.343 ал.3 б.“б“ от НК, все още не приключило.
По делото е представен констативен протокол за ПТП с рeг. №***********
година. Съгласно съдебната практика със задължителен характер, съдържаща се в
решение № 15/25.07.2014г. на ВКС по т.д. № 1506/2013г. на І т.о., в хипотезата, в която
констативният протокол е издаден от органите на полицията при посещение на мястото
на ПТП, съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа,
относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС,
участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката
на мястото на произшествието и други. Доказателствената сила на протокола за ПТП
не обхваща направените от длъжностното лице, въз основа на констатираните факти,
изводи за наличие или липса на вина на водач на МПС, участващ в
пътнотранспортното произшествие, тъй като това излиза извън обхвата на
удостоверителното изявление относно възприет от съставителя на протокола факт.
Отстоянието във времево отношение на огледа и съставянето въз основа на него на
протокола спрямо момента на настъпване на произшествието, рефлектира и върху
обема на релевантните за механизма на ПТП факти, които ще намерят отражение в
протокола за ПТП.
От констативния протокол, в настоящият случай, ведно с приетата САвТЕ, се
установява механизма на настъпване на ПТП, а именно: на ***** г., около *** часа,
лек автомобил марка „А.**“ с рег. №**** управляван от Л.К. навлязъл (от изхода на
5
ж.к. „У. “ при /блок/ №***, ул. „П. Б.“) в ул. „П. Б.“, предприемайки маневра завиване
на ляво (на север към бул. „Г. Б. “).
Поради липса на данни вещото лице приема м заключението си, че К. е спряла на
„стоп-линията“ преди пешеходната пътека. Междувременно пешеходката М. В. се
движела по източния тротоар на ул.„П. Б.“ (покрай у-ще „Г. Б. “), към кръговото
кръстовище (на юг), като предвиждала да пресече ул. „П. Б.“ по пешеходната пътека
при задния вход на ул.„Г. Б.“. Наближила пешеходната пътека (тип зебра) и както
твърди, спряла и се огледала. /Според изявленията на пострадалата „Едно момче с
лек автомобил, което идвало от лявата й страна, спряло и й дало път“/ Погледнала
отдясно и след като се уверила, че няма приближаващи автомобили тръгнала да
пресича по пешеходната пътека.В този момент автомобилът „А.**“ бил изминал около
6.1 м. от потеглянето и навлязъл на около 2 м. (перпендикулярно) в ул. „П. Б.“.
(Вероятно, поради допълнително (контролно) поглеждане в страни К. не забелязала
своевременно, навлизащата пешеходка.)
Шофьорът К., не забелязала навлизането на пешеходката и продължила. Според
пресмятания по възприетия алгоритъм от вещото лице, около 3-4 метра тя забелязала
навлязлата вече в пешеходната пътека В. и предприела незабавно спиране,
разстоянието било недостатъчно и не успяла да избегне удара.
Ударът бил настъпил в предна лява част на автомобила в областта на облицовката
на бронята и долен ляв крак на пешеходеца, при скорост около 20-21 км./ч. След удара
пешеходката ****** на пътното платно, а лекия автомобил бил преместен от
положението в което е спрял след удара. В резултат на произшествието ищецът М. В.
получила **** на **** (****) **** (в ****) на ***
Според заключението на в.л.М. причина за настъпване на процесното ПТП е
несвоевременно предприемане на аварийно спиране при възникването на опасна пътна
ситуация за шофьора: навлизане на пострадалата в пешеходната пътека.
От анализите на вещото лице в заключението се установява, че автомобилът е можел да
бъде спрян на разстояние около 6 метра след позицията му към момента на навлизане
на пешеходката М. В. в пешеходната пътека.Разстоянието от мястото на потегляне на
автомобила до мястото на удара е 16.4 метра, а към момента на навлизане на В. в
пътното платно е изминала около 6,1 метра. Ударът е настъпил непосредствено
преди последвалото ефективно спиране.Следователно, до мястото на удара са
оставали: 16.4 - 6.1 = 10.3 метра.
Това разстояние е по-голямо от разстоянието, на което автомобилът може да бъде
спрян: 10.3 - 5.9 ~ 4.4 метра, което означава, че при описаната ситуация ударът е
можело да бъде предотвратен.
Представена е мащабна скица от вещото лице.
Съдът приема, че констативният протокол за ПТП и заключението на вещото лице
6
по допусната САвТЕ, обсъдени в съвкупност, установяват механизма на процесното
произшествие и причинната връзка между деликта и уврежданията получени от
ищцата. Протоколът за ПТП отразява съгласието на водача, със съдържащите се в
документа неизгодни факти /механизъм на настъпилото ПТП в резултат на
противоправното му поведение/, същото обяснения се съдържат и в ДП.
По силата на предвидената в чл.45, ал.2 ЗЗД оборима презумпция, вината при
непозволено увреждане се предполага до доказване на противното, като ответникът -
застрахователно дружество, не е оборил законовата презумпция и не се установяват
обстоятелства, които да изключват изцяло отговорността за нарушението на вочката
К..Предприетите действия на водача, застрахован при ответника не отговорят на
изискванията за безопасност.
По време на започване на изпълнение на маневрата „ляв завой“, водачът К. е
можела да предприеме аварийно спиране и да предотврати инцидента.
По отношение на търпените **** и претенцията на ищцата за неимуществени вреди
е разпитана св.Г.П., *** на ищцата която установява, че и се обадили съседи за
станалият инцидент.Установява, че я видяла в болницата за първи път, като
***********************.Установява, че ***а да се **** и затова останала в
болницата, това било и причина да вземат ********, тъй като със ******* ***а да се
*****************.******* установява, че тъй като работела помолила съседка която
да полага грижи за ищцата, да и помага през деня, а когато се върнела от работа
******* поемала грижите за нея –*****.Установява, че около ******* била с *** и
след свалянето му, се придвижвала с *****, в резултат на което получила
************.След този период започнала да използва ** и през тази година при
***********************************, отново ползвала **.******* установява, че
едва през м.***********, *** преустановила ползването на **а.
След инцидента се **************************, преди това била дейна посещавала
двора им на къщата на село и работела, движела, докато сега ***а.Установява също, че
я *******************.Инцидентът дал отражение и на **********, тъй като
полагала грижи за децата на *******, споделяла, че при излизане се *** да пресича
пешеходна пътека.Установява, че била проведена ***********, в продължение на 10
дни, заради рамото.
От приетата и неоспорена от страните СМЕ и мед.документи се установява, че след
като била блъсната като пешеходец при ПТП на ***** г. в гр. П., В. била
транспортирана и приета по спешност за лечение в О.-т. отделение на МБАЛ-П..
От направените консултации и изследвания се установило, че тя е получила не
дислоцирано *** на **** *** /**** ****/ на ***В деня на постъпването пострадалата
била *** със *** анестезия, като била извършена предварителна ************,
последвана от ******************** **** на **** ***. Била наложена **** с ***ова
7
*** за две седмици/до свалянето на ***/, заменена с ***ов *** за още 45 дни.
Пострадалата провела 10 дневен курс ***********. ************** били премахнати
през месец ************ г. при повторна хоспитализация.
От заключението на вещото лице се установява, че описаните травматични
увреждания са резултат от действието на твърд тъп предмет като общ механизъм и
отговорят да са получени при станалото ПТП по механизма „Удар на движещ се
автомобил в тялото на пешеходец”. В острия период на травмата, при медицинските
диагностични и *********** процедури и след тях пострадалата изпитвала ***** ***,
налагащи прием на ***********. При провеждането на *********** също са били
налице ******** с постепенно намаляваща интензивност. Към настоящия момент
пострадалата съобщава за преходни *** при метеорологични промени и натоварния на
крайник.
Възстановителният период при конкретното *** е продължил около *** месеца.
Към момента според приетата СМЕ ищцата е функционално възстановена от травмата.
Извършените разходи в размер на 515,98 лв. са направени във връзка с процесния
инцидент и проведеното след него лечение.Установява се също, че при ищцата били
налице пост*********** ръбци в областта на **** *** на *** описани в прегледа за
целите на експертизатата.
От приетата СМЕ, се установява, че ударът на движещия се автомобил е настъпил в
*****************************************************************.
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде
определен по справедливост съобразно чл.52 ЗЗД, при съобразяване на конкретните,
обективно съществуващи обстоятелства като характер на увреждането, начинът на
извършването му, степента на влошаване на здравословното състояние, причинените
морални страдания и др. съгласно дадените задължителни указания с ППВС №4/1968г.
То трябва да удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с
други случаи по аналогични казуси.
От събраните по делото писмени доказателства чрез представената медицинска
документация, а също така и от неоспореното и изцяло кредитирано от съда като
обективно и компетентно изготвено заключение на вещото лице д-р П. М. по
безспорен начин се установява, че вследствие на процесното ПТП ищцата е претърпяла
физическа ***,две о********, като в рамките на *** месеца след инцидента ***те са
отшумели.
Предявеният иск за неимуществени вреди е частично основателен.
Налице са предпоставките за ангажиране на гаранционно - обезпечителната
отговорност на застрахователя ответник: противоправно и виновно поведение на
водача на л.а. марка „А.**“ с рег. №**** управляван от Л.К. за настъпване на
процесното ПТП, претърпени от ищцата неимуществени вреди в резултат на
8
произшествието /подробно описани в СМЕ и св.П. –нейна ***/ както и наличие на
застрахователно правоотношение произтичащо от договор за застраховка "Гражданска
отговорност".Налице и е абсолютната проц.предпоставка покана от страна на ищцата
до ответника по реда на чл.380 от КЗ.
Дислоцираното *** на **** *** /**** ****/ на *** и последвалите две
о********, втората за изваждане на ****, следва да бъдат обезщетени,тъй като е
безспорно,че ищцата е търпяла **** и дискомфорт до пълното си възстановяване,
което е продължило между три месеца, до три месеца и половина.При определяне на
справедливия размер на обзещетение, следва да се отчетат причиненото ****,
интензитета му, влиянието му върху личността на пострадалата, времето за
възстановяване, изпитаните *** при възникване на ПТП, на лечението и към
настоящия момент, жизнеспособността на пострадалия, нормативно определените
лимити на застрахователните компании, социално икономическите условия в страната,
както и да се обсъдят всички обстоятелства, имащи значение в конкретния случай. При
отчитане на всички тези критерии, справедлив размер в съответствие с чл.52 от ЗЗД се
явява сумата от 25 000 лв., като се имат предвид причинените увреждания и съдебната
практика при сходни случаи. /В т.см. решение по в.т.д.№668/21 година по описа на
Апелативен съд гр.П./.
Не се установи от събраният док.материал, същата да е все още в невъзможност да
се **** и да продължава да търпи ****, както и да има ограничения при*****, респ.
възстановителният период да продължава и до момента.
Не се установи в резултата на инцидента ищцата да се намира, в
****************, да има постоянни мисли за случилото се.
След съвкупен анализ на събраните доказателства, съдът счита за справедливото
обезщетение за неимуществени вреди от посочените *****, които ищцата е търпяла за
основателен и доказан в размер на сумата от 25 000 лева, а в останалата част
претенцията до пълния претендиран размер на сумата от 50 000 лева, като
неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.
По отношение на имуществените вреди.
Съдът счита, че след анализ на представените мед.документи и приетата СМЕ,
следва да бъде уважена предявената претенция за целият размер от 515.98 лева
представляващ сбора от заплатените от ищцата суми са за заплатените услуги и
медикаменти за лечението във връзка с констатираните травматични
увреждания/издадени фактури и фискални бонове/.
Така дължимата главница от 515.98 лева,следва да бъде присъдена,ведно със
законната лихва,считано от ******** година/депозиране на исковата молба, както е
поискано от ищцата/.
По отношение на претендираната лихва за забава върху главницата от 50 000
9
лева, не е спорен момента от кога следва да дължи застрахователя лихва за забава.
Съгласно чл.429 ал.1 ал.2 т.2 от КЗ в застрахователното обезщетение по ал.1 се
включват лихви за забава,когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице при условията на ал.3.Съгласно ал.3 от текста лихвите за забава на
застрахования по ал.2 т.2 се дължат от застрахователя, считано от датата на
уведомяването. Респ. в настоящият случай, законна лихва се дължи от датата на
отправяне на поканата по чл.380 от КЗ – ******* година/както е поискана от ищеца/.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на Пазарджишки окръжен съд държавна такса върху присъдените обезщетения в
размер на 1020.64 лева и 600 лева за възнагражденията на вещите лица или общо -
1620.64 лева, както и на основание чл. 11 от Тарифа ГПК д.т. в размер на 5 лева в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
При този изход на делото на всяка от страните се полагат разноски.
Претендират се от ищцата разноски за адвокатско възнаграждение.
Доколкото по делото адвокатът на М. Г. В. е осъществил безплатна адвокатска
помощ, което е обективирано в договора за правна защита и съдействие, процесуалният
представител има право на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата, в размер не по нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал. 2 ЗАдв.
Съобразно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения, и
уважената част от материалния интерес, ответникът следва да заплати на процесуалния
представител на ищцата – адвокат Г. Й. сумата от 2691.27 лева.
Ответникът ЗК „Л.И.“ АД е направил разноски,съобразно представен списък по
чл.80 от ГПК в размер на общо 740 лева, за възнаграждение за проц.представителство-
540 лева и 200 лева за възнаграждение за вещо лице.
От този размер с оглед размера на отхвърлената част от претенцията/сбора от
обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди/ на ответника се полагат
разноски на в размер на 366.22 лева.
Воден от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК Пазарджишкият
Окръжен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Л.И.“ АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление
гр.С. бул.“С.ш.“ №***, представлявано от С.А. и В.И. –и.д., да заплати на
ищцата М. Г. В., с ЕГН **********, с адрес гр.П. ул.“П. Б.“ №*** ет.* ап.*, с
посочен съдебен адрес гр.С., бул.„Е. Х.Г.” №**, ет.*, ап.*, адв. Г. Й., сумата
10
от 25 000 лева - обезщетение за причинените й неимуществени вреди - ****,
ведно със законната лихва, считано от ******* година/датата на отправяне на
писмена покана до застрахователя/, до окончателното изплащане, като за
разликата над уважения размер от 25000лв. до пълния предявен размер от
50 000 лева,ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН, както и
имуществени вреди в размер на 515.98 лева, ведно със законната лихва от
депозиране на исковата молба- ********г., настъпили в резултат на ПТП от
*****г., около *** часа, при който ищцата е била ударена от лек автомобил
марка „А.**“ с рег. №**** управляван от Л.К. на пешеходна пътека на ул.“П.
Б.“.
ОСЪЖДА „Л.И.“ АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление
гр.С. бул.“С.ш.“ №***, представлявано от С.А. и В.И. -и.д., да заплати по
сметка на Окръжен съд Пазарджик на основание чл.78 ал.6 от ГПК, държавна
такса и заплатени възнагр. на вещи лица общо - 1620.64 лева, както и на
основание чл.11 от Тарифата ГПК д.т. в размер на 5 лева в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА „Л.И.“ АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление
гр.С. бул.“С.ш.“ №***, представлявано от С.А. и В.И. –и.д., да заплати на
адв.Г. Й. Й. с ЕГН **********, с адрес гр.С. бул.“Е. Х.Г.“ №** ет.* ап.*, като
пълномощник на ищцата М. Г. В. , с ЕГН **********, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК,във вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв, възнаграждение/хонорар/ в размер
на лева 2691.27 лева./съобразно уважените искове/.
ОСЪЖДА М. Г. В. , с ЕГН **********, с адрес гр.П. ул.“П. Б.“ №***
ет.* ап.*, с посочен съдебен адрес гр. С., бул. „Е. Х.Г.” №**, ет.*, ап.*, адв. Г.
Й., да заплати на „Л.И.“ АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр.С. бул.“С.ш.“ №***, представлявано от С.А. и В.И. –и.д.,
разноски в размер на 366.22 лева,/съобразно отхвърлената част от иска/.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок
от връчването му на страните, пред Апелативен съд гр.Пловдив.
Препис от решението да се връчи на страните.
11
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
12