Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 13.02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно
заседание на двадесети януари две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от
съдия Анастасова гр. дело № 14023 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 163153 от
11.07.2019 г. по гр.д. № 1565/2019 г. по описа на СРС, 79 с-в, е уважен в една
част предявеният от С.П.Ц., ЕГН ********** срещу Софийски университет „Св.
Климент Охридски“ гр.София,
осъдителен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на
сумата от 4 686.00 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа
в резултат от незаконното уволнение за периода от 26.01.2017 г. до 26.07.2017
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
10.01.2019 г. до окончателното плащане, като за
разликата над присъдения размер 4 686.00
лв. до пълния предявен размер от 5 430.00 лв., или за
размера от 744.00 лв., както и за периода от 01.01.2017 г. до 25.01.2017 г. и
от 27.07.2017 г. до 30.09.2018 г. искът е отхвърлен като неоснователен.
С постановеното
решение, на основание чл.78, ал.1 ГПК е осъден ответника Софийски
университет „Св. Климент Охридски“ гр.София да заплати на ищеца С.П.Ц., ЕГН **********,
сумата 690.39 лв.-сторени разноски пред първата инстанция.
В срока по чл.259,
ал.1 ГПК срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника Софийски университет „Св. Климент Охридски“, в която са
изложени доводи за неправилност на постановеното решение, в частта, с която е
уважен предявения иск поради нарушение
на материалния закон. Заявява, че при
незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от
работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през
което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от шест
месеца. Поддържа, че ищецът е регистриран в бюрото по труда като безработен,
като за исковия период е получил от НОИ парично обезщетение за безработица в
размер на 2 105,71 лв. Неправилно районният съд не е взел предвид
заплащането за обезщетение за безработица за процесния период, като по този
начин е нарушил разпоредбата на чл. 225 КТ. Отправя искане за отмяна на постановеното
решение в обжалваната част и отхвърляне на предявения иск.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК ищецът подава отговор на въззивната жалба, в който изразява становище за
нейната неоснователност. Заявява, че атакуваното решение на СРС е правилно и
законосъобразно. Посочва, че ищецът бил незаконосъобразно уволнен и отстранен
от работа, като с влязло в сила съдебно решение е бил възстановен на заеманата
преди незаконното уволнение длъжност при ответника. Следователно, не било
налице прекъсване на трудовия стаж и имал право да получи обезщетение за
безработица и обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за
шест месеца. Заявява, че плащанията на обезщетение за безработица и на
обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение са на различно
основание. Отправя искане за потвърждаване на постановеното от СРС решение,
като правилно и законосъобразно.
Постановеното от СРС, 79
с-в решение в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявения иск
по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, като необжалвано е влязло в законна сила.
Съдът, след като прецени
представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна, във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на оспорения
съдебен акт:
Съгласно нормата на чл.
269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е
ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен
състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в
обжалваната му част. Постановеното от СРС решение е и правилно, като на
основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС.
Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да
се добави и следното:
За да постанови
обжалваното решение районният съд е приел, че с влязло в сила решение № 195704
от 17.08.2017 г., постановено по гр. дело № 15411/2017 г. по описа на СРС е
признато за незаконно уволнението на ищеца и като такова е отменено; ищецът е
възстановен на длъжността „технически сътрудник“ към Физически факултет,
Университетски център за космически изследвания и технологии при Софийски
университет „Свети Климент Охридски“. Въз основа на приетата в производството
пред първата инстанция съдебно-счетоводна експертиза, съдът е приел, че за
периода от м.януари.2017 г. до м.юни.2017 г. дължимото обезщетение по чл. 225,
ал.1 КТ е в размер на 4 686.00 лв., като е уважил иска за посочената сума.
При постановяване на решението СРС е приел за ирелевантно полученото от ищеца
през периода обезщетение за безработица от НОИ, като формирал изводи, че
основанията на претендираното и получено от НОИ обезщетение са различни.
Предявен е иск с правно
основание по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ. За да
бъде уважена претенцията, в тежест на ищеца е да докаже, че е налице
противоправно поведение на работодателя, изразяващо се в незаконно упражняване
на потестативното право да прекрати с едностранно волеизявление съществуващото
с ищеца трудово правоотношение; 2. ищеца да е претърпял вреди под формата на
пропуснати ползи, изразяващи се в невъзможността да полага труд по трудово
правоотношение в продължение на шест месеца след уволнението и 3.
причинно-следствена връзка между незаконното уволнение и оставането без работа.
Отговорността на работодателя по чл. 225, ал. 1 КТ е договорна. Тя се
поражда в рамките на едно конкретно трудово правоотношение и произтича от
незаконното му прекратяване с едностранно волеизявление на работодателя.
Според чл. 225, ал.
1 КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в
размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал
без работа поради
незаконното уволнение, но не за повече от шест месеца. Присъждането и
изплащането на това обезщетение заличава
в имуществената сфера на незаконно уволненото лице последиците от
неполучаването на трудово възнаграждение за посочения период. То се счита
обезщетено, тъй като ако беше работило през
този период, би получило трудово възнаграждение в същия размер. Обезщетението
по чл. 225, ал. 3 КТ е в размер на последното месечно брутно трудово
възнаграждение, получено от работника или служителя преди уволнението, но не
по-малко от минималната работна заплата за страната за периода на
недопускането.
В резултат на
незаконното уволнение ищецът би претърпял вреди, защото не е получавал трудово
възнаграждение след прекратяване на трудовото правоотношение с ответника, което
е в причинна връзка с него. Достатъчно доказателство за оставането без работа
на незаконно уволнен работник или служител е липсата на вписване на последващо
трудово правоотношение в трудовата книжка на ищеца, липса на регистрирано
трудово правоотношение в НАП през исковия период, регистриране на ищеца в
бюрото по труда като безработен, или чрез установяването на други
обстоятелства, от които може да се направи извод за оставането без работа –
арг. т. 2 от ТР № 6/2013 г. на ОСГК на ВКС.
Чрез събраните пред
първата инстанция доказателства се установява, че с влязло в сила на 07.07.2018
г. решение № 195704 от 17.08.2017 г., постановено по гр. дело № 15411/2017 г.
по описа на СРС, 158 състав, е признато за незаконно и отменено извършеното
уволнение на ищеца със заповед № РД-22-2936/16.12.2016 г. на Ректора на
Софийски университет „Свети Климент Охридски“, същият е възстановен на
заеманата преди незаконното уволнение длъжност „технически сътрудник“ към
Физически факултет, Университетски център за космически изследвания и
технологии при Софийски университет „Свети Климент Охридски“.
Установено е, чрез
констатациите на приетата пред първата инстанция ССчЕ, които настоящия състав
кредитира, че за периода от 01.01.2017 г. до 30.06.2017 г. дължимото
обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ е в размер на 4 686.00 лв. при съобразяване, че брутното трудово възнаграждение на ищеца за последния
пълен отработен месец преди уволнението (м. ноември 2016 г.) е в размер на 781.00
лв., включващо основно трудово възнаграждение в размер на 550.00 лв. и
допълнително такова за трудов стаж и професионален опит в размер на 231.00 лв. Експертът
е посочил, че след приспадане на полученото от ищеца в периода м. януари 2017
г. – м. юни 2017 г. обезщетение за безработица, обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 01.01.2017 г. до 30.06.2017 г. възлиза на сумата 2 580,29 лв.
От фиш за работна
заплата за м. декември 2018 г. се установява, че с дължимото за този месец
трудово възнаграждение на ищеца е било изплатено възнаграждение в общ размер на
4 347,06 лв., от което: 519,44 лв. – основна заплата, 115,32 лв. – допълнително
трудово възнаграждение; 1 696 лв. – обезщетение по чл. 224 КТ, 672,10 лв. –
обезщетение по чл. 220 КТ и 1 344,20 лв. – обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ.
Чрез представената
пред СРС справка от НАП за актуално състояние на действащи трудови договори за
периода от 26.01.2017 г. до 14.09.2018 г. се установява, че ищецът не е
постъпвал на работа при друг работодател.
При така установеното, съдът
намира за безспорно установено, че с оспорената и призната за незаконна заповед
№ РД-22-2936 от 16.12.2016 г. на Ректора на Софийски университет „Свети Климент
Охридски“, считано от 26.01.2017 г. трудовото правоотношение на ищеца е било
прекратено, поради което на основание чл. 225, ал. 1 КТ за времето, през което
е останал без работа поради незаконно уволнение, той има право на
претендираното от него обезщетение. За установяване на факта на оставането си
без работа, последният е представил справка за актуално състояние на действащи
трудови договори за периода от 26.01.2017 г. до 14.09.2018 г., според която за
посочения период липсва регистрация в НАП за наличието на трудово
правоотношение на ищеца с други работодатели, различни от ответника. Следователно,
съдът приема, че от негова страна е доказано оставането му без работа
вследствие на незаконното уволнение за период от шест месеца считано от
26.01.2017 г., т. е. до 26.07.2017 г.
Чрез констатациите на
експерта по ССчЕ е установен размерът на дължимото от страна на работодателя
обезщетение по чл.225, ал.1 КТ - 4 686.00 лв.
С оглед това, правилно и
законосъобразно СРС е уважил предявения иск за посочения размер.
В срока за отговор на
исковата молба по чл.131 ГПК не е упражнено надлежно от страна на работодателя
възражение за прихващане, поради което съдът не дължи произнасяне по него.
Доводите на ответника за неправилно приложение на материалния закон при
постановяване на решението от страна на първата инстанция, съдът намира за
недоказани и неоснователни. Възражение за прихващане на дължимото от
работодателя обезщетение по чл.225, ал.1 КТ с полученото от ищеца обезщетение
за безработица от НОИ за същия период е направено едва с въззивната жалба.
Поради това при съобразяване указанията на чл.133 ГПК същото е преклудирано. С
оглед това, съдът намира че не следва да обсъжда дали са налице в случая
процесуалните и материалноправни предпоставки за прихващане. С постановеното по реда
на чл.290 ГПК Решение № 61 от 26.03.2013 г. по гр.д № 904/2012 г., Г. К., ІІІ Г.
О. на ВКС е прието, че съдът не може служебно да прихваща обезщетение по чл.222 КТ с обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, без да е направено възражение за
прихващане от страна на работодателя с негово вземане, което становище се
възприема изцяло от настоящия състав. В цитираното решение е изразено следното
становище: Възражението за прихващане е процесуално средство за защита на
ответника срещу предявения иск. Чрез възражението за прихващане ответникът
твърди факти, които погасяват възникналото право или отговорността на ответника
за него, респ. лишават ищеца от правото. То е правопогасяващо и чрез него
ответникът цели да се отхвърли иска, да се уважи частично или да се обуслови
осъждането му от удовлетворяване на негово насрещно вземане спрямо ищеца. Затова
възражението за прихващане следва да бъде упражнено от ответника и не може да
се прилага служебно от съда.
Следователно правилно
районният съд е осъдил ответника да заплати, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3,
вр. чл. 225, ал. 1 КТ, сумата от 4 686 лв., представляваща обезщетение за
оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от
26.01.2017 г. до 26.07.2017 г.
Поради съвпадане
изводите на двете инстанции постановеното решение в обжалваната част следва да
бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода на спора
на жалбоподателя-ответник не следва да бъдат присъждани разноски в настоящото
производство.
Въззиваемата страна
претендира разноски в размер на 700 лв. за адвокатаско възнграждение, като е
представила договор за правна защита и съдействие. В съдебно заседание е
направено възражение за прекомерност. Предмет на въззивната жалба е частта на
първоинстанционното решение, с която ответникът е осъден да заплати сумата от
4 686 лв. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното адвокатско
възнаграждение за този интерес е в размер на 558,02 лв. Настоящото производство
не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което адвокатско
възнаграждение следва да бъде намалено до сумата 558,02 лв.
Воден от горното,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 163153 от 11.07.2019 г. по гр.д. № 1565/2019 г. по описа на СРС, 79 с-в, в
частта, с която е уважен предявеният от С.П.Ц., ЕГН ********** срещу Софийски
университет „Св. Климент Охридски“ гр.София, осъдителен иск по чл.344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 4 686.00 лв., представляваща обезщетение за
оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от
26.01.2017 г. до 26.07.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 10.01.2019 г. до окончателното плащане; както и в частта, с
която на основание чл.78, ал.1 ГПК е осъден ответника Софийски
университет „Св. Климент Охридски“ гр.София да заплати на ищеца С.П.Ц., ЕГН **********,
сумата 690.39 лв.-сторени разноски пред първата инстанция.
В останалата част
постановеното решение № 163153 от 11.07.2019 г. по гр.д. № 1565/2019 г. по описа
на СРС, 79 с-в, като необжалвано е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА
Софийски университет „Св. Климент Охридски“ гр.София, бул.*******, да заплати
на С.П.Ц., ЕГН **********, сума в размер на 558,02 лв.-разноски за въззивната
инстанция.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.