№ 331
гр. София , 15.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-З в закрито заседание на петнадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Райна Стефанова
Членове:Милена Богданова
Анна Ненова
като разгледа докладваното от Райна Стефанова Въззивно гражданско дело
№ 20211100507995 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.437, във вр. 435, ал.2, т.7 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А.Х. Л. чрез пълномощника адв. С.С.
от САК срещу разпореждане изх. № 14129 от 10.03.2021 г. по изпълнително
дело № 20201110402539 на държавен съдебен изпълнител К.Д., в частта с
която е отказал да намали по възражение на жалбоподателя разноските на
взискателя Б.В. за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело.
Възраженията в жалбата са, че размерът от 770.00 лева на приетите
разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение е прекомерен, тъй като
изпълнителното дело не разкрива фактическа и правна сложност, длъжникът е
заплатил цялото задължение в срока за доброволно изпълнение, по
изпълнителното дело не са извършени изпълнителни действия, които да
предпоставят необходимост от плащане на възнаграждение над предвиденото
възнаграждение в размер на 200 лева по чл. 10, т. 1 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения - за образуване на
изпълнително.
В този смисъл, счита че в случая дължи адвокатско възнаграждение
само за образуване на изпълнителното производство по смисъла на чл. 10, т. 1
от НМРАВ, поради което оспорва отказа за намаляване като прекомерно на
присъденото адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство за
разликата над 200.00 лева.
Иска се отмяна на обжалваното разпореждане на ДСИ К.Д. и
1
намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение направени от
взискателя за сумата над 200.00 лева.
Взискателят Б.В. чрез пълномощника адв. Б.М. оспорва жалбата и
претендира разноски за адвокатско възнаграждение за защита срещу нея.
В представените по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК мотиви, ДСИ К.Д. излага
съображения за основателност на жалбата.
Сочи, че отказът е постановен поради невъзможността ДСИ сам да
отменя действията си, а с молбата за образуване на изпълнителното дело вече
бил приел размера на адвокатския хонорар от 770.00 лева.
Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното производство
и доводите на страните, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.436 ал.1 ГПК от
легитимирана страна, насочена е срещу разноските по изпълнението, т.е.
срещу извършени от съдебен изпълнител действия, които попадат в обхвата
на чл.435 ал. 2, т. 7 ГПК,
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Изпълнителното дело е било образувано на 11.12.2020 година въз
основа на молба вх.№ 26581 от същата дата на Б.И.В. и приложен
изпълнителен лист от 24.11.2020 година, издаден от РС-Ботевград по гр.дело
№ 851/2018 година по описа на съда, с който А.Х. Л. е осъдена да заплати на
Б.И.В. сумата от 940 лева- разноски по делото пред въззивния съд и сумата от
2700 лева –разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
В молбата е направено искане за пълно проучване на имущественото
състояние на длъжника и връчване на покана за доброволно изпълнение, като
ако длъжникът не изпълни в дадения двуседмичен срок, ДСИ да пристъпи
към принудително изпълнение.
Изпратена е покана за доброволно изпълнение на 15.12.2020 година
като на 19.02.2021 година е залепено уведомление по чл.47 ГПК и на
25.02.2021 година ПДИ е връчена на редовно упълномощен представител на
длъжника.
С молба от 04.03.2021 година длъжникът информира ДСИ, че
присъденият адвокатски хонорар в размер на 2700 лева е намален от ВКС на
1500 лева /писмо в този смисъл е постъпило и от взискателя по
изпълнителното дело на 17.02.2021 година/, като молбата съдържа и
възражение относно претендирания адвокатски хонорар от 770 лева като
прекомерен.
С разпореждане от 05.03.2021 година ДСИ е разпоредил издаване на
2
нова ПДИ с коригиране на дължимата сума с 1200 лева , като е отказал да
намали разноските за адвокатско възнаграждение. Коригираната ПДИ изх.№
14128 от 10.03.2021 година е връчена на длъжника на 31.03.2021 година и в
същия ден е извършено плащане..
Настоящата съдебна инстанция намира, че доколкото в конкретния
случай, изпълнителното дело не се отличава с фактическа и правна сложност,
не са прилагани различни изпълнителни способи и длъжникът е заплатил в
срока за доброволно изпълнение, дължимите разноски за адвокатско
възнаграждение по него следва да са в минималния размер по Наредба
№1/09.07.2004г.
За образуването на изпълнителното дело разпоредбата на чл.10, т.1 на
Наредба № 1/2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения предвижда минималното възнаграждение от 200.00лв.
В случая адвокатското възнаграждение за образуване на
изпълнителното дело не следва се дължи кумулативно с възнаграждението по
чл.10, т.2 НМРАВ - за водене на изпълнителното дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Разпоредбата на чл.10,
т.2 НМРАВ, предвижда че за водене на изпълнителното дело и извършване
на действия с цел удовлетворяване на парични вземания се дължи 1/2 от
съответните възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2 от този акт. Цитираната
разпоредба (чл.10, т.2 НМРАВ) е неприложима, тъй като в разглежданото
изпълнително производство след връчване на поканата за доброволно
изпълнение не са предприети действия от взискателя във връзка с водене на
изпълнителното производство, чрез които да се е стигнало до
удовлетворяване на паричното вземане, тъй като длъжникът А.Л. е заплатила
задължението по образуваното изпълнително дело на 31.03.2021 г.(л.66 от
и.д.), в двуседмичния срок от получаване на поканата за доброволно
изпълнение, както е посочено в представените по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК
мотиви от ДЧСИ .
Ето защо, не е налице основание за присъждане на адвокатско
възнаграждение за разликата над 200 лв. Основание за начисляване на такова
би възникнало едва след извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания по конкретното изпълнително дело.
По изложените съображения, съдът приема, че дължимите от длъжника
А.Л. разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство
към момента на постановяване на обжалвания акт възлизат на 200 лв.
Предвид гореизложеното обжалваното Разпореждане от 05.03.2021г.,
постановено по изп.д. № 20201110402539 г. по описа на ДЧСИ К.Д. при СРС,
обективирано н съобщение изх.№ 14129 от 10.03.2021 година в частта, с
която е оставено без уважение възражение с вх. № 5967/04.03.2021 г. за
намаляване като прекомерно на присъденото адвокатско възнаграждение
3
следва да се отмени за сумата над 200,00 лв. до начислен размер на
адвокатското възнаграждение от 770.00 лева.
Така мотивиран, Софийският градски съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалбата на А.Х. Л., ЕГН **********, чрез
пълномощника адв. С.С. от САК, със съдебен адрес: гр.София, ул.*******,
разпореждане от 05.03.2021 година, обективирано в съобщение изх. № 14129
от 10.03.2021 година по изпълнително дело № 20201110402539 по описа на
държавен съдебен изпълнител К.Д. при СРС, с което е отказано намаляване на
размера на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА, на основание чл.78, ал.5 ГПК размера на разноските на
взискателя по изпълнително дело № 20201110402539 по описа на държавен
съдебен изпълнител К.Д. при СРС, за адвокатско възнаграждение от 770.00
лева на 200 .00 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4