Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 15.07.2016 Град Карлово
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен съд втори граждански състав
На двадесети юни две хиляди и шестнадесета година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: К.Б.
като разгледа докладваното от
съдията
гражданско дело №801 по описа за 2015 година
и за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по иск с правно
основание член 45, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът Д.С.Н., ЕГН: **********,***, чрез адв. С.Ш., с исковата си молба моли
да бъде осъдена
ответницата Г.Ж.Т., ЕГН **********,*** и настоящ адрес:*** /М.Р./ да му заплати
обезщетение за причинените му от нея неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в общ размер от
6 000 лева, ведно със законната лихва
от датата на увреждането 15.07.2015г. до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че работел
като младши инспектор, на длъжност „***” в Полицейски участък - С., към РУ „Полиция” на МВР - К. при ОД МВР -
П.. На 15.07.2015 г. около 16.30 часа се намирал в сградата на полицейския участък в гр. С.. Твърди, че за съдействие към тях се обърнала Д.М. – директор
на ЦОП в гр. С., която заявила, че дъщерята на психично болната В.П. противозаконно ѝ пречела
да настани последната
обратно в дома ѝ. Твърди, че той, заедно с В.П., Д.М. и служителката
М.П. се отправили към дома на В.П., който се намирал на адрес: гр. С.,
комплекс „***“, бл.
* ,вх. *, ет. *, ап.**. Пристигнали
на адреса и се качили на петия
етаж, до апартамент № **. Опитали
се да въведат в дома ѝ В.П., но тогава оттам излязла
ответницата Г.Т., която се нахвърлила върху майка си и започнала яростно да я удря и да отправя закани за саморазправа. Ищецът твърди, че в качеството си на полицейски служител ѝ разпоредил да престане да удря майка си и да
ѝ се заканва, но ответницата
не изпълнила разпорежданията
му. Обърнала се към него и неочаквано му се нахвърлила, като му нанасяла
удари с ръце в областта на главата. В резултат на това дясната част на главата му, към
тила, се ударила в ръба на касата на вратата. От главата на ищеца започнала да тече кръв, като почувствал
силна болка на удареното място и получил световъртеж. Твърди, че ответницата, освен на него, започнала да нанася удари и на Д.М.. Разпоредил
ѝ да престане и я предупредил, че ще използва физическа
сила и помощни средства. Тя
не престанала и се наложило да ѝ постави белезници, при което ответницата оказала яростна
съпротива. След това била откарана в РУ „Полиция” – гр. К. и била задържана за 24 часа. Ищецът бил транспортиран в Спешна помощ в
гр. К., където му оказали първа помощ. Направени
му били хирургични шевове, тъй като
от раната течала кръв. На следващият ден – 16.07.2015г., му бил извършен и преглед от специалист
по съдебна медицина и била направена
съдебно - медицинска експертиза,
в която обстойно били описани нанесените му от ответницата телесни увреждания. Като последица от тези телесни увреждания, повече от два месеца търпял болки и страдания. Освен това се чувствал
засрамен, че ответницата го унижила пред гражданите, като това се отразило и на самочувствието
му.
По този
случай срещу ответницата по
настоящото производство било образувано
досъдебно производство. По-късно
било образувано НОХД № 438/2015 г., по описа на КРС, по което ответницата признала вината си и сключила споразумение с Прокуратурата. По повдигнатото
ѝ обвинение била осъдена на 3 месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66 ал.1 от НК изтърпяването
на наложеното наказание било отложено за срок от 3 години.
С отговора на исковата
молба ответницата, чрез назначения ѝ особен представител адв. В., заявява, че намира исковата молба за допустима, но
частично основателна. Посочените в исковата молба обстоятелства съвпадали с фактическата
обстановка установена по НОХД №438/2015 год. по описа на КРС, поради което не
оспорвал достоверността на описанието на инцидента от 15.07.2015 г. Възразявал срещу размера на претендираното
обезщетение. Считал, че исканата сума била прекомерна, тъй като претърпените от
ищеца неимуществени вреди не давали основание за присъждане на обезщетение в
претендирания размер.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От приложеното като доказателство
по делото НОХД №438/2015 г. по описа на КРС, се установява, че при условията на
сключено с Прокуратурата споразумение одобрено от съда, ответницата по
настоящото производство Г.Ж.Т. се е признала за виновна в това, че:
- на 15.07.2015г. в гр. С., обл. П., е извършила непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е
съпроводено със съпротива срещу орган на властта – срещу Д.С.Н., ЕГН: **********
– младши инспектор на длъжност „***“ в Участък - С. към РУ на МВР гр.К. при ОД
на МВР гр.П., изпълняващ задължения по опазване на обществения ред, като
деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост
–престъпление по чл.325 ал.2 във вр. с ал.1 от
НК;
- на 15.07.2015г. в гр. С., обл. П., е причинила лека телесна повреда, изразяваща се в
травматичен оток и кръвонасядане в областта на
дясната вежда, разкъсно-контузна рана в окосмената
част на главата и лекостепенно мозъчно сътресение, с
което е било причинено разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК на полицейски орган – Д.С.Н., ЕГН: ********** – младши инспектор
на длъжност „***“ в Участък - С. към РУ на МВР гр.К. при ОД на МВР гр.П., при
изпълнение на службата и функцията му – престъпление по чл.131, ал.2, предл.4-то, т.3, във вр. с
чл.130, ал.1 от НК;
- на 15.07.2015г. в гр. С., обл. П., е причинила лека телесна повреда, изразяваща се в
травматичен оток и кръвонасядане /контузия/ в
областта на дясната глезенна става, с което е било
причинено разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК на
длъжностно лице - Д.Н.М., ЕГН - ********** *** на длъжност Директор на Център
за обществена подкрепа гр.С., при изпълнение на службата и функцията му –престъпление
по чл.131 ал.1 т.1, предл.1-во, във вр. с чл.130, ал.1 от НК;
На основание чл.23 ал.1 от НК на
подсъдимата Г.Ж.Т. е било определено едно общо най-тежко наказание за
горепосочените престъпления, а именно „Лишаване от свобода” за срок от 3
месеца, изпълнението на което е отложено на осн. чл.66
от НК за срок от 3 години, считано от одобряване на споразумението и влизането
му в законна сила
По настоящото делото е изготвена
съдебно-медицинска експертиза №9/06.03.2016 г. по писмени данни, чието заключение съдът приема
като обективно, безпристрастно и пълно. Видно от експертното заключение при
инцидента на 15.07.2015 г., Д.С.Н. е получил: травматичен оток и кръвонасядане в областта на дясната вежда; разкъсно-контузна рана в окосмената част на главата, лекостепенно мозъчно сътресение. Описаните травматични
увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд
тъп предмет и е възможно да се получат по начин и време, както се съобщава в
исковата молба. Причинено е разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК, т. е. лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
От показанията на свидетеля З.Д.В.
се установява, че живее в същия блок, където е станал инцидентът, но на друг
етаж. На процесната дата чул викове от петия етаж. Известно му било, че там живеела ответницата с
майка си. В блока се знаело, че те били „проблемни“ и живущите там се стараели
да не им обръщат внимание. Инцидентът станал през деня. Около половин час след
виковете от петия етаж, свидетелят излязъл пред
блока, за да изхвърли боклука и видял *** с окървавена глава и жена на средна възраст до него. Полицаят бил
с униформа, бил си свалил фуражката и бършел кръв по лицето си. Свидетелят не
се качил на петия етаж, не говорел с Г. и майка
ѝ.
Въз основа на така установената и
възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение,
прави следните изводи от правна страна:
Предявеният иск е допустим, тъй
като е подаден от надлежна страна, имаща правен интерес от водене на настоящото
производство.
Съгласно чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено
увреждане, вината се предполага до доказване на противното. Отговорност за за
непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД носят само физическите лица, които са
причинили вредата, чрез своите виновни действия или бездействия. Тази
отговорност се поражда при наличие на причинна връзка между противоправното и
виновното поведение на дееца и настъпилите вреди, което в конкретния случай
безпорно беше установено. Съобразно разпоредбата на чл. 51 ал.1 от ЗЗД подлежат
на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Вредите могат да бъдат имуществени и неимуществени. В настоящото
производство ищеца е претендирал само неимуществените вреди.
В резултат на описаното по - горе
деяние, пострадалият е претърпял болки и страдания, които са от категорията на
неимуществените вреди. За същите законодателят е приел, че като неизмерими в
пари, размерът за следващото им се обезщетение ще се определя по принципа на
справедливостта – чл.52 от ЗЗД. Съобразно установената съдебна практика в тази
насока справедливостта се определя с преценката на редица конкретни и обективно
съществуващи обстоятелства – характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата при които е извършено, настъпилия вредоносен резултат
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални и
физически страдания, възрастта на пострадалия, осакатявания и др..
От вида и характера на
причинените от ответницата Г.Т. увреждания се налага изводът, че ищецът е
претърпял болки и страдания, чийто равностоен еквивалент се явява сумата от 6 000
лв., т. е. исковата претенция следва да бъде уважена изцяло като основателна и доказана.
Вземането за непозволено
увреждане е изискуемо от деня на извършването му – 15.07.2015 г., като деецът е
станал известен още тогава – чл.114, ал.3 от ЗЗД. Съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД
причинителят на непозволено увреждане се смята в забава и без покана.
На основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК, ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и съдебни разноски по
делото. С оглед изхода на спора, съдът ще следва, да осъди ответницата да заплати държавна такса в размер
на 240.00 лева, както и 120.00 лева за възнаграждение на вещо лице. Ответницата
следва да заплати на ищеца и направените по делото разноски за възнаграждение
на един адвокат в размер на 500.00 лева. По отношение на назначения особен
представител, следва да се разпореди да се издаде РКО за определеното му
възнаграждение за представителство на ответницата по реда на член 47 от ГПК, в
размер на 630.00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Г.Ж.Т., ЕГН **********,*** и настоящ адрес:***
/М.Р./, да заплати на Д.С.Н., ЕГН: **********,***, сумата от 6 000.00 /шест
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – претърпени болки и страдания, от извършеното
на 15.07.2015 г. деяние, от което на ищеца е причинена лека телесна повреда,
изразяваща се в травматичен оток и кръвонасядане в
областта на дясната вежда; разкъсно-контузна рана в
окосмената част на главата, лекостепенно мозъчно
сътресение, което му е причинило разстройство на здравето, извън случаите на
чл. 128 и чл. 129 от НК, за извършването, на което Г.Ж.Т. се е признала за
виновна и е осъдена с одобрено от съда и влязло в сила споразумение по НОХД № 438/2015г.
по описа на КРС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на извършеното деяние – 15.07.2015 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Г.Ж.Т., ЕГН **********,*** и настоящ адрес:***
/М.Р./, да заплати на Д.С.Н., ЕГН: **********,***, сумата от 500.00 /петстотин/
лева разноски за възнаграждение на един адвокат.
ОСЪЖДА
Г.Ж.Т., ЕГН **********,*** и настоящ адрес:***
/М.Р./, да заплати по сметка на КРС, в полза на държавата по бюджета на
съдебната власт държавна такса в размер на 240.00/двеста и четиридесет/ лева,
както и сумата от 120.00 /сто и двадесет/ лева за възнаграждение на вещо лице.
РАЗПОРЕЖДА,
на адвокат Б.Б.В. да се издаде РКО за сумата от 630.00
/шестстотин и тридесет/ лева, от бюджета на съда, представляваща възнаграждение
за представителство на ответницата в производство.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва от страните пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчване на съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
П.В.