№ 129
гр. София, 28.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Д.
Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20231001001010 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, вр. чл. 613а, ал. 1, вр. чл.
632, ал. 2 ТЗ и е образувано по въззивна жалба вх. № 105448/14.11.2023 г.
на „АМОН РА“ ООД (н), ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Игликина поляна“, № 1А срещу Решение №
1319/02.11.2023 г., по т.д. № 1903/2021 г., на СГС, ТО, VI-15 с., с което е
възобновено производството по несъстоятелност, в хипотезата на чл. 632, ал.
2 ТЗ.
Въззивникът излага хронология на подадените молби и действията
извършени от кредитора НАП, във връзка с възобновяване на делото. Счита,
че доказателствата за предплатени разноски от страна на НАП са представени
след изтичането на срока за внасянето им, в т.ч. и удълженият такъв. Сочи, че
кредиторът е депозирал молба за продължаване на срока след като срокът за
предплащане на разноски е бил изтекъл на 29.09.2023 г. Счита, че
продължаването на срока е незаконосъобразно. Поради изложеното настоява,
че СГС е следвало да прекрати производството още на 30.09.2023 г. и да
постанови заличаването на търговеца в ТР. По същество моли за отмяна на
атакуваното решение и постановяване на друго в горния смисъл. В
проведеното съдебно заседание въззивникът не се явява и не изпраща
представител.
В границите на срока по чл. 613а, ал. 1, изр. трето, предл. първо ТЗ
от заинтересовани страни в производството отговор на въззивната жалба не е
постъпил.
В проведеното съдебно заседание кредиторът НАЦИОНАЛНА
1
АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, чрез процесуален представител оспорва
жалбата.
Настоящият състав на Софийски апелативен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани във въззивната
жалба, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въпросът за допустимостта на въззивната жалба е разрешен с
постановеното по делото Разпореждане № 2396/21.12.2023 г., поради което
същата подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество
жалбата се преценява като неоснователна.
С Определение № 2424/27.07.2022 г., постановено по т.д. № 1903/2021
г., по описа на СГС, ТО, VI-15 с., съдът по несъстоятелността на „Амон Ра“
ООД (н), в хипотезата на чл. 632, ал. 5 ТЗ, вр. чл. 629б ТЗ, приканил
кредиторите в 2-седмичен срок от вписване на акта в книгата по чл. 634в ТЗ,
да предплатят разноски за продължаване на производството по
несъстоятелност като е определил сума в размер на 6000.00 лв. и в границите
на същият срок да представят доказателства за това. На кредиторите е
указано, че ако определените от съда разноски не бъдат предплатени в
определения от съда срок, ще бъдат приложени последиците по чл. 632 ТЗ и
производството по несъстоятелност ще бъде спряно.
След като кредиторите на несъстоятелността не са се отзовали и
доказателства за предплащане на определената сума за разноски не са били
представени, съдът е постановил Решение № 1012/23.08.2022 г., обявено в ТР
при АВ по партидата на длъжника на 23.08.2022 г., с което на осн. чл. 632, ал.
5 ТЗ е спряно производството по несъстоятелност.
Видно от съдържащата се в изисканата преписка молба вх. №
77894/24.08.2023 г., депозирана за изпращане по пощата на 23.08.2023 г. е, че
НАП, в качеството на кредитор на несъстоятелността, е отправила искане за
възобновяване на спряното по реда на чл. 632, ал. 5 ТЗ производство по
несъстоятелност. Искането е обосновано с твърдения, че от обявения в ТР
счетоводен баланс към 31.12.2021 г. било посочено, че несъстоятелният
длъжник разполага с активи – земя и сгради, с балансова стойност 525
хил.лв., както и вземания от клиенти и доставчици в размер на 3911 хил.лв.,
което било включено в масата на несъстоятелността. Посочено е, че
имуществото е на стойност многократно надхвърлящо размера на средствата
за разноски, поради което могат да постъпят средства достатъчни за издръжка
на несъстоятелността. Поради това, молителят счита че, било налице
достатъчно имущество, като в разпоредбата на чл. 632, ал. 2 ТЗ нямало
изискване имуществото, необходимо за покриване на текущите разноски в
производството по несъстоятелност да включва само бързоликвидни активи.
Единственото изискване, според молителя-кредитор, било наличието на
достатъчно имущество при водещ критерий неговата стойност. Сочи съдебна
практика, която счита относима към казуса. В условията на евентуалност и в
случай, че съдът прецени, че имуществото не е достатъчно за покриване на
разноските, кредиторът моли да бъде определена сумата за разноски и
предоставяне на възможност за тяхното предплащане. Към молбата е
представено копие от обявения в ТР баланс към 31.12.2021 г.
С Разпореждане № 6192/11.09.2023 г. съдът по несъстоятелността е
указал на кредитора НАП сумата необходима за предплащане и му е
предоставил 2-седмичен срок за представяне на доказателства за това.
2
Разпореждането е надлежно съобщено на 15.09.2023 г.
В границите на срока е постъпила молба вх. № 87807/02.10.2023 г.,
депозирана за изпращане по пощата на 29.09.2023 г., с която е отправено
искане за продължаване на първоначалния срок, на осн. чл. 63, ал. 1 ГПК,
предвид прилагане на Система за финансово управление и контрол при
разпореждане със средства.
С Разпореждане № 6755/02.10.2023 г., срокът за изпълнение на
указанията е продължен с 2 седмици, считано от изтичане на първоначално
определения срок.
С молба вх. № 98874/27.10.2023 г. по делото са постъпили
доказателства за изпълнение на дадените указания за предплащане на
разноски в размер на 6000.00 лв.
С атакуваното Решение № 1319/02.11.2023 г. производството по
несъстоятелност е било възобновено.
При тази фактическа установеност по делото, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предпоставките за възобновяване на производството по несъстоятелност
в хипотезата на чл. 632, ал. 2 ТЗ са ясно разписани в цитираната разпоредба: -
удостоверяване от молителя, че е налице достатъчно имущество на длъжника
или ангажиране на доказателства, че е депозирана необходимата сума за
предплащане на началните разноски по чл. 629б от ТЗ. Това трябва да бъде
сторено в срок от една година от вписването на решението по ал. 1 в
Търговския регистър.
Преценката дали имуществото на длъжника е достатъчно да покрие
разноските в производството по несъстоятелност зависи от вида на
имуществото, неговата цена и доколко може да бъде бързо ликвидно, с оглед
възможността бързо да се реализира като се превърне в парични средства, за
да послужи за постигане на тази цел. В случая, от страна на НАП не са
посочени конкретни недвижими имоти. Принципно обаче по същността си
недвижимите имоти са актив, който не може бързо да се реализира и да се
превърне в парични средства, за да послужи за покриване на разноските. Що
се касае до вземанията на длъжника, необходимо е първо същите да са
събираеми и да бъдат реално събрани. Посочените активи не са бързо
ликвидни и не биха могли да обезпечат текущо разплащане на разноските в
производството (възнаграждение на синдик, оценка на имущество и
разгласяване на продажбата, счетоводно обслужване и публикуване на актове
в търговския регистър и др.), като евентуалната продажба на имуществото
също е свързана с разноски, за обезпечаването на които липсват достатъчно
средства. Поради това, посоченото от НАП имущество по начало не може да
обезпечи текущото разплащане на разноските и правилно съдът по
несъстоятелността е приел, че не е налице достатъчно налично имущество по
смисъла на чл. 632, ал. 2 ТЗ като се е произнесъл по евентуалното искане,
съдържащо се в молбата за възобновяване на производството.
Константната практика на върховната инстанция (решение №
80/31.05.2021 г., т.д. № 1069/2020 г., II ТО; решение № 87/24.06.2020 г., т.д. №
1489/2020 г., II ТО и др.), се придържа към разбирането, че предвиденият в
чл. 632, ал. 2 ТЗ едногодишен преклузивен срок е относим само към датата на
подаване на молбата за възобновяване на спряното по реда на чл. 632, ал. 1
ТЗ, производство по несъстоятелност, но не и към задължението за
3
представяне на доказателства за наличието на достатъчно имущество, респ. за
внасяне на необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл.
629б ТЗ, поради което и спазването на едногодишния преклузивен срок при
подаване на молбата за възобновяване на производството е условие за
нейната допустимост, а внасянето на необходимите разноски е въпрос по
основателността на молбата, по който съдът се произнася при разглеждането
й по същество.
Единственото изискване за възобновяване на производството по
несъстоятелност е молбата за възобновяване да е подадена в преклузивния
едногодишен срок, определен в разпоредбата на чл. 632, ал. 2 ТЗ, като не е
налице законова разпоредба, която да определя срок за предплащане на
разноските. Достатъчно условие за възобновяване на производството е
молбата да е депозирана в границите на преклузивния срок за възобновяване.
Прекратяването на производството по несъстоятелност и заличаването на
длъжника от търговския регистър по реда на ал. 4 от чл. 632 ТЗ може да бъде
извършено само ако не са налице условията за възобновяване на
производството - ако в предвидения от закона срок не е поискано или не е
било допуснато възобновяване на спряното производство.
Посоченото отнесено към спецификата на разглеждания казус, води до
извод, че предпоставките за възобновяване на производството по
несъстоятелност са били налице. Както бе посочено, кредиторът НАП е
депозирал молба за възобновяване на производството, която предвид
спазването на преклузивния едногодишен срок от вписването в ТР на
решението за спиране на производството се явява допустима. Вярно е, че
доказателствата за предплащане на определения размер на разноските са
постъпили по делото след изтичане на определения, след продължаването,
срок за това. Срокът е изтекъл на 13.10.2023 г., а доказателства за
предплащане на разноски са представени с молба от 27.10.2023 г. Това
обстоятелството обаче не може да бъде основание за постановяване на отказ
от възобновяване на производството. Както бе посочено наличието или не на
доказателства за предплащане на определения размер на разноските е
обстоятелство, което се преценява по съществото на отправеното искане.
Следователно след като доказателствата за предплатения размер на
разноските са били налице по делото към момента на произнасянето на съда
по несъстоятелността по съществото на отправеното искане за възобновяване
на производството, извършено с Решение № 1319/02.11.2023 г., то не са били
налице основания възобновяването да бъде отказано и да бъде постановено
прекратяването на производството.
Изложеното води до извод, че оплакванията на въззивника-длъжник са
неоснователни, а постановеното решение като правилно и законосъобразно
ще следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, съставът на Софийски Апелативен Съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1319/02.11.2023 г., по т.д. № 1903/2021
г., на СГС, ТО, VI-15 с., с което е възобновено производството по
несъстоятелността на „АМОН РА“ ООД (н), ЕИК *********, в хипотезата на
чл. 632, ал. 2 ТЗ.
4
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 14-дн. срок
от вписването му в ТРРЮЛНЦ при АВ, на осн. чл. 613а, ал. 1 ТЗ.
Да се изпрати незабавно препис от решението за вписване по
партидата на длъжника.
Решението може да бъде обжалвано и от трети лица, които имат
вземане, произтичащо от влязло в сила съдебно решение или от влязъл в сила
акт, установяващ публичноправно задължение, както и от трети лица, които
имат вземане, обезпечено със залог или ипотека, вписани в публичен
регистър преди датата на подаване на молбата за откриване на производство
по несъстоятелност, на осн. чл. 613а, ал. 2 ТЗ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5