Решение по дело №1036/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 333
Дата: 3 юни 2020 г. (в сила от 1 юли 2020 г.)
Съдия: Радостин Георгиев Петров
Дело: 20193100901036
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 27 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                        Р Е Ш Е Н И Е  

 

№……….../03.06.2020 г.

гр. Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и девети май през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: РАДОСТИН ПЕТРОВ

 

при секретаря Нели Катрикова,

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 1036/2019 г. по описа на ВОС, ТО,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Предявен е иск с правно основание чл.432 от КЗ вр. чл.45 и чл.84, ал.3 от ЗЗД от В.И.М., ЕГН ********** ***, чрез адв. С.С. от ВАК, против "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, за заплащане на сумата от 200 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, емоционален стрес и негативни психически изживявания, причинени му от загубата на сина му Р.В.М., в резултат на ПТП от 03.11.2018г., причинено от Я.А.Р., ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането – 03.11.2018г. до окончателното й изплащане. Претендират се и направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че на 03.11.2018г. при управление на л.а. Ауди А-6 с per. № ****, водачът Я.А.Р. загубил контрол над управляваното от него МПС, вследствие на което настъпило ПТП при което починал водещият се на предната дясна седалка Р.В.М.. Ищецът твърди, че е имал силна емоционална връзка със сина си, поради което загубата му се отразила тежко. Двамата живеели в едно домакинство, като Р. М. се явявал изключителна опора за своя баща. След загубата на сина си, ищецът се затворил в себе си, спрял да се храни, не можел да спи, наложило се да използва успокоителни медикаменти. Ищецът предявил писмена претенция  пред ответното дружество за заплащане на застрахователно обезщетение, но до завеждане на исковата молба обезщетение не му е заплатено, поради което предявява претенцията си пред съда. С допълнителна искова молба се оспорват твърденията на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия. Твърди се, че ответникът е изпаднал в забава за заплащане на застрахователното обезщетение от 24.12.2018г.

В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, с който оспорва ПТП да е причинено поради виновното поведение на Я.А.Р.. В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия, който е бил на предната дясна седалка на автомобила без поставен обезопасителен колан. Твърди, че Р.В.М. е знаел, че Я.А.Р. е под влияние на алкохол, поради което на основание чл.477, ал.4 от КЗ прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия. Твърди, че Р.В.М. е знаел, че Я.А.Р. е лишен от право да управлява МПС. Оспорва механизма на ПТП. Излага, че претенцията на ищеца е завишена и не е съобразена с чл.52 от ЗЗД. Оспорва твърденията на ищеца за претърпените от него болки и страдания (дълбока депресия, безпокойство, потиснатост, напрегнатост и др.), като излага, че не са представени доказателства за установяването им. Оспорва и началния момент от който се претендира обезщетение за забава върху главницата. Признава наличието на задължителна застраховка „гражданска отговорност  за лек автомобил Ауди А6 с per. № ****. С отговора на допълнителната искова молба застрахователят оспорва изложените в допълнителната искова молба твърдения и възражения.

На основание чл.219, ал.1 от ГПК Я.А.Р., ЕГН ********** *** е конституиран като трето лице - помагач на страната на ответника по делото - ЗАД АРМЕЕЦ АД, ЕИК *********. Против Я.А.Р. е предявен обратен иск от ЗАД АРМЕЕЦ АД, ЕИК *********, за заплащане на сумата от 1250 лева, като частичен от 50000 лева, ведно със законната лихва от 03.12.2018г. до изплащане на вземането. Я.А.Р. не е подал отговор на насрещния иск.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си адв. С.С., поддържа исковата молба. Моли се за уважаване на иска и за присъждане на адв. хонорар на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за Адвокатурата.

В съдебно заседание ответникът – застраховател се представлява от юрисконсулт Г.С., която поддържа доводите за неоснователност на иска. Моли за присъждане на направените по делото разноски, съгласно представения списък.

В съдебно заседание трето лице – помагач Я.А.Р. заявява, че ако Р. М. си е бил сложил колана е щял да оживее.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от присъда №1/15.01.2020г. по НОХД №1265/19г. на ВОС, влязла в законна сила на 31.01.2020г., Я.А.Р., е признат за виновен в това, че на 03.11.2018г. в землището на с. С.О., по главен път I-9, обл. Варна, при управление на л.а. Ауди А6 с peг. № ****, е нарушил правилата за движение – чл.21, ал.1 от ЗДвП, като се е движил със скорост по – голяма от предвидените 90 км/ч - управлявал с превишена скорост от 137.23 км/ч и по непредпазливост причинил смъртта на Р.В.М., като деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 1.07 на хиляда.

От представеното удостоверение за съпруг/а и родствени връзки се установява, че ищецът е баща на починалия при ПТП Р.В.М..

На основание чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК съдът прие за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване: че към дата 03.11.2018г. лек автомобил Ауди А6 с peг. № **** е бил  застрахован по задължителна застраховка „гражданска отговорност“ в ЗАД АРМЕЕЦ АД.

За установяване болките и страданията на ищеца по делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите И. Х.и Т. К., чиито показания съдът възприема в частта, съдържаща данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства.

От заключението по изслушаната съдебномедицинска експертиза, кредитирано изцяло от съда, се установява, че в резултат на ПТП Р. М. е получил множество увреждания: тежка черепно-мозъчна травма-многофрагментно счупване на черепната основа, контузия на мозъчния ствол, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки; счупване на 1,2 леви ребра, 1-8 десни ребра по задна мишнична линия и 4-8 десни ребра паравертебрално; контузия на белите дробове; субкапсулни разкъсвания на черен дроб и десен бъбрек; кръвонасядания по меките черепни обвивки, гръдния кош, десните горен и долен крайници, ожулвания по левите горен и долен крайници, дясното коляно. Травмите на Р. М. са много тежки и са в резултат на свободно придвижване на тялото му в купето от инерционните сили, поради липсата на поставен предпазен колан. Тежката черепно-мозъчно и гръдна травма са причинили смъртта му. Правилно поставения и изправен предпазен колан ще задържи тялото на седалката и най - вероятно нямаше да получи тези тежки наранявания.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл.429, ал.1 от КЗ,  с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. За успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно застрахователно правоотношение, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.

В настоящия случай между страните по делото не е налице спор, че към датата на настъпилото ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение по застраховката “Гражданска отговорност” за лек автомобил Ауди А6 с per. № ****, сключена със ЗАД АРМЕЕЦ АД.

Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Т.е. с влязлата в сила присъда обстоятелствата относно авторството, противоправността и вината за извършеното от ответника престъпление на 03.11.2018г., при което е причинена смъртта на Р. М., са безспорно установени.

С оглед на това и предвид установеното наличие на валидно сключено застрахователно правоотношение по задължителната застраховка ”Гражданска отговорност” на автомобилистите с ответника - застраховател, съдът намира, че са налице всички предпоставки за възникване на отговорността на застрахователя за обезщетяване на претърпените от ищците вреди от деликта.

Ищецът се явява родител на починалото при ПТП лице, поради което и попада в кръга на лицата, имащи право на обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди /в тази връзка е Постановление № 4/1961 г. на Пленума на ВС/.

Съобразно критерия за справедливост установен в чл.52 от ЗЗД, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се имат предвид обективно съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай. Наред с тези обстоятелства при определяне размера на обезщетението следва да бъде взета предвид и  икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и установената в тази насока съдебна практика /в този смисъл е Решение № 25 от 17.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 211/2009 г./.

От събраните по делото гласни доказателства безспорно се установява, че между починалия и неговия баща са съществували отношения на привързаност и взаимна подкрепа. Видно от показанията на свидетелите е, че пострадалият не е живеел заедно с баща си, но отношенията им били добри. Установява се, че пострадалия е бил отговорен, полагал е грижи за баща си. От свидетелските показания се установява още, че ищецът е изживял силен стрес от случилото се.

Независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, при определяне на дължимото застрахователно обезщетение следва да се отчитат в пълна степен и конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията следва да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент  /така Решение № 83 от 6.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, Решение №1/26.03.12г. по т.д.№299/11г. на ВКС/. Отчитайки всички посочени по-горе обстоятелства, съдът намира, че сумата от 150000 лева за в случая е справедлива за репариране на претърпените от ищеца неимуществените вреди.

В писменият си отговор ответникът прави изявление за наличието на съпричиняване на вредите от страна на пострадалия, тъй като последният не е използвал обезопасителен колан, както и че доброволно се е превозвал в МПС, управлявано от водач, за който е знаел, че е консумирал алкохол и че е непавоспособен.

Съобразно практиката на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК /Решение №98 от 24.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 596/2012 г., II т. о., Решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, II т. о.,  Решение № 59 от 10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I т. о. и др./ изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения и че намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на основание чл.51, ал. 2 ЗЗД предполага доказване по безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. По отношение твърдението за съпричиняване от страна на пострадалият съдът намира същото за частично основателно, доколкото в разглеждания случай се установи съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалият и има основание да се приложи разпоредбата на чл. 51, ал.2 ЗЗД.

По делото по безспорен начин се установява факта, че пострадалият е бил без поставен предпазен колан, което съставлява нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. В този смисъл е заключението на вещото лице по съдебномедицинската експертиза. От последното се следва извода, че ако пострадалото лице е било с поставен обезопасителен колан, то получените от него травматични увреждания биха били от друг характер и шансът за летален изход по-малък. Този извод, изведен чрез професионален анализ и почиващ на научни методи, се основава както на функцията на колана, с който е оборудвана седалката, на която е стоял пострадалия, така и на характера на удара и на последвалите действащи инерционни сили.

По делото се установява още, че към момента на ПТП водача на лекия автомобил е бил с концентрация на алкохол в кръвта 1.07 промила. Видно от разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. ОСТК на ВКС, сама по себе си констатацията, че водачът на МПС, в което пострадалия е пътник, е употребил алкохол, не обуславя автоматично намаляване на обезщетението за причинените вреди на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД. В тежест на позоваващата се на съпричиняването страна в процеса е да установи с допустимите от ГПК доказателствени средства обективния факт на знание на увредения, респ. възможността за узнаване при проявена дължима грижа, че водачът на МПС, в което е пътувал, е употребил алкохол. Надлежни доказателства за установяване на това обстоятелство не бяха ангажирани от застрахователя.

При тази фактическа установеност съдът прави извода, че с поведението си пострадалия обективно е създал предпоставки за настъпване на увреждането като е допуснал нарушение на правилата за движение, неизползвайки обезопасителен колан съгласно чл.137а ЗДвП. Недоказани останаха възраженията на застрахователя, че пострадалият Р. М.  доброволно се е превозвал в МПС, управлявано от водач, за който е знаел, че е консумирал алкохол и че е неправоспособен водач.

Извършеното от пострадалия нарушение, изразяващо се в неизползване на обезопасителен колан, съдът приема, че е допринесло за настъпването на така установената по-горе смърт на пострадалия при процесното ПТП (т.е. нарушението е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат). Наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпването на противоправния резултат е предпоставка за приложение на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД. Следва да се има предвид, че релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното увреждане, неправомерно поведение вредоносен резултат. Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди. При определяне степента на съпричиняване подлежи на съпоставка тежестта на нарушението на деликвента и това на увредения, за да бъде установен действителния обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпване на ПТП. В настоящия случай поведението на пострадалия не е тъждествено с това на водача на лекия автомобил, доколкото преимуществено за настъпването на ПТП вина има водача, който е нарушил задълженията, регламентирани в чл.21, ал.1 от ЗДвП, като се има предвид  и това, че вменената отговорност на водачите на МПС за осигуряване безопасността на движението е значително завишена спрямо тази на останалите участници в движението. Съобразявайки гореизложеното съдът определя съпричиняване от страна на пострадалото лице в размер на 1/3.

Предвид установения размер на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия и след приспадане от размера на определените обезщетения на сума, съответна на степента на съпричиняването, то следващото се обезщетение за неимуществени вреди е в размер на сумата от 100000 лева до който размер предявеният иск се явява основателен и следва да се уважи, като претенцията следва да се отхвърли за разликата над сумата 100000 лева до пълният предявен размер от 200 000 лева, като неоснователен.

Съгласно разпоредбата на чл.86 от ЗЗД лихвите се дължат от деня на забавата. При непозволеното увреждане лихвите са компенсаторни, а не мораторни и те се дължат като допълнение на обезщетението от деня на събитието, защото съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане, което поначало няма определен ден на изпълнение, длъжникът се смята в забава и без покана. Ищецът по иск за вреди от непозволено увреждане има право да претендира лихви от деня на увреждането. Поради това законната лихва се дължи от датата на увреждането – 03.11.2018г.

Съобразно с уважената част от иска и на основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата вр. чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на процесуалния представител на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на  2765 лева.

В полза на ответника - застраховател, с оглед отхвърлената част от иска, подлежат на присъждане съдебно-деловодни разноски в размер на 180 лева, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, т.е. общо 330 лева.

Ищецът е освободен от внасяне на държавни такси и разноски на основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК, поради което следващите се за производството държавни такси се събират от ответната страна по аргумент от чл.78, ал.6 ГПК. Ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата за производството държавна такса върху уважения размер на иска в размер на 4000 лева.

По предявения от ЗАД АРМЕЕЦ АД, ЕИК ********* против Я.А.Р. обратен иск:

Съгласно чл.500, ал.1, т.1 от КЗ, освен в случаите по чл.433, т.1 застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.

С влязлата в сила присъда безспорно е установено, че виновният водач Я.Р. е управлявал л.а. Ауди А6 с per. № **** с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата норма, а именно - 1.07 на хиляда.

Поради това предявеният от застрахователя против виновния водач частичен иск за заплащане на сумата от 1250 лева е основателен и следва да бъде уважен. Застрахователят претендира законната лихва от 03.12.2018г., поради което лихвата следва да се присъди от тази дата до изплащане на вземането.

На основание чл.78, ал.8 от ГПК Я.Р. следва да заплати на застрахователя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, както и заплатената по обратния иск държавна такса в размер на 50 лева.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София да заплати на основание чл.432 от КЗ вр. чл.45 и чл.84, ал.3 от ЗЗД на В.И.М., ЕГН ********** ***, сумата от 100000 лева (сто хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като пряка и непосредствена последица от загубата на сина му Р.В.М., в резултат на ПТП от 03.11.2018г., причинено от Я.А.Р. при управление на лек автомобил Ауди А6 с peг. № ****, ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането – 03.11.2018г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над присъдената сума от 100000 лева (сто хиляди лева) до пълния претендиран размер от 200000 лева (двеста хиляди лева).

ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София да заплати на адвокат С.Б.С. от ВАК адвокатско възнаграждение в размер на 2765 лева (две хиляди седемстотин шестдесет и пет лева), на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от ЗАдв.

ОСЪЖДА В.И.М., ЕГН ********** *** да заплати на "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София сумата от 330 лева (триста и тридесет лева), представляваща разноски в производството и юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от предявения иск, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК.

ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВОС, дължимата за производството държавна такса в размер на 4000 лева (четири хиляди лева) върху уважената част от иска за неимуществени  вреди, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.

ОСЪЖДА Я.А.Р., ЕГН ********** ***, адрес за призоваване Затвора – Варна, да заплати на "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София сумата от 1250 лева (хиляда двеста и петдесет лева), при условията на частичен иск, представляваща част от дължимото от "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД на  В.И.М., ЕГН ********** обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като пряка и непосредствена последица от загубата на сина му Р.В.М., в резултат на ПТП от 03.11.2018г., причинено от Я.А.Р. при управление на лек автомобил Ауди А6 с peг. № ****, ведно със законната лихва върху главницата от 03.12.2018г. до окончателното й изплащане, на основание чл.500, ал.1, т.1 от КЗ, както и сумата от 150 лева (сто и петдесет лева), представляваща разноски в производството и юрисконсултско възнаграждение по обратния иск, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Я.А.Р., ЕГН ********** като трето лице-помагач на "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: