Р Е Ш Е Н И Е
№……/…..06.2019г.
гр.Варна
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи май през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
МИЛА КОЛЕВА
при
секретар Мария Манолова,
като
разгледа докладваното от съдията Чавдарова
въззивно търговско дело № 491 по описа за 2019г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба,
подадена от ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
р-н Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, действащо чрез
адв.С.К., против решение № 4706/21.11.2018г. по гр.д. №2348/2018г. на ВРС, 35
състав, с което е осъден „Теленор България“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, жк.Младост
4, Бизнес парк София, сграда 6, да заплати на И.П.Д.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 1580.76лв.,
представляваща остатък от дължима сума по кредитно известие № **********/ 05.09.2017
год., цялото на стойност 2094.54 лв., която стойност е формирана като разликата
след прихващане от страна на ответника на дължимата стойност за потребени
услуги и абонаментни такси по фактура № **********/ 05.10.2017 год., начислени
за периода 05.09.2017 год. – 04.10.2017 год., фактура № **********/ 05.11.2017
год., начислени за периода 05.10.2017 год. – 04.11.2017 год. и фактура №
**********/ 05.12.2017 год., касаеща периода 05.11.2017 год. – 04.12.2017 год.,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД.
В жалбата въззивникът е навел
твърденията, че решението е неправилно и необосновано, постановено при
нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Твърди, че
поради техн.причини сумата, която била подадена за приспадане / 2074,52лв/ е
била по-голяма от реално следващата се /723,65лв без ДДС/ без да имало
основание за това. Излага, че посоченото в ред „ други начисления и компенсации
„ от кредитното известие представлявало корекция в резултат на грешно начислени
суми за роуминг. Оспорва извода на съда, че се касае за реално заплатени суми
от ищеца, тъй като липсвали платежни документи за това. Излага се, че в
резултат на по-късно извършената корекция, ищеца дължи на ответника сумата от
40,28лв, която не била заплатена. Моли да бъде отменено решението, като бъде отхвърлен
иска.
В
срока за отговор на депозираната въззивна жалба от възз.страна И.П.Д. ***,
действаща чрез адв.Г.М., е постъпил отговор, с който счита жалбата за
неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски
Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано
по предявен от И.П.Д. *** против ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД,
ЕИК *********, иск с правно
основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за осъждане на ответника да му
заплати сумата от 1580,76лв, представляваща получена при първоначална липса на
основание стойност на недоставени мобилни услуги по кредитно известие №
**********/ 05.09.2017 год., съставляваща остатък след извършено прихващане на
задължения за потребени услуги и абонаментни такси по фактура № **********/
05.10.2017 год., фактура № **********/ 05.11.2017 год., и фактура № **********/
05.12.2017 год., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
иска до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба поддържа, че до 14.11.2017год. е потребител на предоставяните от
ответника мобилни услуги с кл. № *********, под който редовно заплащал услуги
за три мобилни номера. Излага, че на 05.09.2017год. ответникът издал кредитно
известие № **********, съгласно което се задължил да възстанови на ищцата
сумата от 2094.54 лв., представляваща надплатена от абоната сума. Излага, че на
25.09.17г. подала заявление за връщане на сумата по указания на служители на
ответника, но същата не била възстановена, а й било обяснено, че ще бъде
приспадана от бъдещите задължения към дружеството. Сочи, че по фактура №
**********/05.10.17г. след приспадане на стойността на потребените услуги за
периода 05.09.17г.-04.10.17г. било посочено задължение към ищеца в размер на
1963,86лв, а по фактура №
**********/05.11.17г. след приспадане на стойността на потребените услуги за
периода 05.10.17г.-04.11.17г. дължимата към ищеца сума възлизала на 1659,05лв.
Твърди, че на 14.11.17г. били прекратени договорните отношения между страните,
като съгласно последната издадена фактура № **********/05.12.17г. за периода
05.11.17г.-04.12.17г. на ищцата било начислено задължение от 40,28лв. Твърди,
че в последната без основание е начислена за плащане сумата от 1621,04лв, като
срещу нея не е предоставена никаква услуга, а дължима за този период била
единствено сумата от 78,29лв и прихващайки същата с дължимите й 1659,05лв, то
неоснователно задържаната сума възлизала на 1580,76лв. Допълнително уточнява,
че сумата по кредитното известие представлява сбор от реално заплатени суми,
срещу които не била предоставена услуга, както и били начислявани такси за
допълнителни пакети, извън абонаментния план, които не били заявявани за
ползване, а не се дължи на неправилно сторнирана сума.
В
отговор на исковата молба ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК
*********, оспорва предявения иск като
неоснователен. Не оспорва факта на наличието на облигационни отношения между
страните, както и че същите са прекратени от 14.11.17г. Твърди, че през периода
05.08.17г.-04.09.17г. от ищеца е извършено потребление на услуги-интернет в
роуминг , като поради техн.причини подадената за корекция сума не била реално
дължимата от 723,65лв без ДДС, а сумата от 2074,52лв. Излага, че неправилната
корекция била обработена допълнително, при което се получило задължение на
ищеца от 40,28лв.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата. В рамките на тази проверка настоящия състав намира предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за процесуално
допустим, поради което и дължи произнасяне по същество на спора.
Съгласно нормата на чл.55, ал.1,
предл. първо от ЗЗД подлежи на връщане полученото при начална липса на
основание / в тази насока е Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79
г. на Пленума на ВС/. За успешното провеждане на иск с посоченото основание,
ищецът следва да докаже факта на имуществено разместване между него и
ответника. От своя страна ответникът следва да докаже, че престацията е
получена на годно основание.
По делото между страните не е налице
спор за наличието на договорни отношения между тях за процесния период, както и
факта, че същите са прекратени на 14.11.17г.
От представеното по делото кредитно
известие №**********/05.09.17г., неоспорено от страните, е видно, че като
надплатена от ищеца и подлежаща на приспадане е посочена сумата от 2094,54лв. Няма спор, че с последващи фактури
№ **********/05.10.17г. и №
**********/05.11.17г. са извършвани прихващания от тази сума на задължението на
ищеца за предоставени услуги и такси за периода 05.09.17г.-04.11.17г., като се
визира остатък на надплатена сума в размер на 1659,05лв.
Ищецът от своя страна оспорва
дължимостта на така начислената като надплатена сума , твърдейки, че
начисляването е за услуги , които не са били предоставени, вкл. ползване на
интернет в роуминг, и такси, които са извън абонаментния план. С оглед на това в тежест
на ответника бе да установи факта на доставянето на такива услуги, респ.
дължимостта на таксите в обема, посочен в процесното кредитно известие.
Представените писмени доказателства – разпечатки към съотв.фактури, съставляват
частни свидетелстващи документи , издадени едностранно от ответника и
неподписани от ищеца, поради което и същите не се ползват с обвързваща съда
материална доказ.сила. При наличието на предприето от др.страна оспорване
ответникът следваше да установи по пътя на пълното и главно доказване
горепосочените обстоятелства, което обаче не е сторено в настоящото
производство. Наведените в отговора възражения за извършена неправилна корекция
поради техн.причини също останаха недоказани по делото, въпреки носената за
това доказ.тежест от ответника. Същевременно
както издаденото от ответника кредитното известие №**********/05.09.17г., така и
последващите фактури №
**********/05.10.17г. и №
**********/05.11.17г., отразяват наличието на надвнесени от ищеца суми във
връзка с ползваните мобилни услуги, и доколкото се касае за частни документи,
съдържащи неизгодни за издателя им факти, то същите следва да бъдат ценени от
съда като удостоверяващи извършеното от ищеца плащане. Ответникът от своя
страна не е доказал в производството наличието на годно основание за получаването на
исковата сума, което обуславя основателност на предявения иск.
Въззивният
съд напълно споделя мотивите на ВРС в този смисъл и препраща към тях на
основание чл. 272 ГПК.
Поради съвпадане изводите на настоящата инстанция с
тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора в тежест на
въззивника следва да бъдат възложени сторените от въззиваемата страна във
въззивно производство разноски за адв.хонорар в размер на 340лв.
Воден
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№4706/21.11.18г., постановено по гр.д. № 2348/18г. на ВРС, 35 състав.
ОСЪЖДА ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, р-н Младост, ж.к.
Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, да заплати на И.П.Д., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 340лв. / триста и четиридесет лева/, представляваща
сторени във въззивното производство разноски, на основание чл.78, ал.1
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване
съгл. чл.280, ал.3
ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: