№ 230
гр. Сливен, 24.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Мария Кр. Донева
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско
дело № 20252200500280 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите
от ГПК.
Обжалвано е първоинстанционно решение № 502/10.06.2025г. по гр.д.
№ 4728 по описа за 2022г. на СлРС, с което е:
- прието за установено, че С. С. Р. с ЕГН ********** представлявана
по делото от назначения й от съда, в усл. на чл.47 от ГПК особен
процесуален представител - адв. Т. от СлАК дължи на „ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК ********, със седалище гр. София и адрес на
управление на дейността- ж.к. „Младост“ № 4, Бизнес парк „София“, сгр. 6,
сумите, за които на дружеството е издадена, в производството по ч.гр.д.
№3157/2022г. на СлРС, заповед за изпълнение № 1931/27.07.2022г.;
- осъдена С. С. Р. с ЕГН ********** да заплати на „ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК ******** на осн. чл.78 ал.1 от ГПК, направените от
дружеството разноски в заповедното производство ч.гр.д. № 3157/2022г. на
СлРС в размер на 205лв.;
- осъдена С. С. Р. с ЕГН ********** да заплати на „ЙЕТТЕЛ
1
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК ******** на осн. чл.78 ал.1 от ГПК, направените от
дружеството разноски в исковия процес, развил се в настоящото гр.д.
№4728/2022г. на СлРС, в размер на 705лв.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от ответницата в
първоинстанционното производство чрез особен процесуален представител
по чл. 47 ал. 6 от ГПК.
Въззивницата, чрез особения си представител, атакува изцяло
цитираното решение, като заявява, че то е неправилно и необосновано.
Заявява, че събраните по делото доказателства не са преценени поотделно и
в съвкупност и това опорочава крайния извод на съда. Не са кредитирани и
обсъдени събраните доказателства и направените от ответната страна
възражения. От приложените по делото доказателства не става ясно дали
ответницата действително дължи посочените суми, като особеният
представител твърди, че в процесния период тя не е ползвала мобилни
услуги, тъй като не е изяснено към коя точно дата е налице ползвана, но
незаплатена услуга. това нарушава принципа да се заплаща за реално
получена стока, като ищецът носи доказателствената тежест да докаже
осъществяването й. Също така във въззивната жалба се твърди, че няма
доказателства ответницата да е уведомявана по какъв начин и как е
формирана начислената като дължима сума, както и дали е прекратен
договорът, или е действащ и от кога. Тя не е получавала до момента
фактура за плащане и детайлна справка или друг надлежен документ за
отчитане на мобилната услуга. Ищецът е представил само издадени от него
фактури, които не с основание за плащане, тъй като представляват частни
свидетелстващи документи, изходящи от него и установяващи изгодни за
него факти. Оспорена е редовността на водените от дружеството
счетоводни книги той не е представил детайлна справка за доставената
услуга и нормативно обосновани измервания на същата.
първоинстанционният съд не е обсъдил тези възражения. На следващо
място в жалбата се сочи, че с исковата молба не е представено копие от
подаденото заявление по чл. 410 от ГПК, никъде не е посочена конкретна
дата, от която се твърди че се дължи обезщетение за забава и това лишава
ответницата от правото да се защити. Не е доказано ответницата да е
канена да заплати сумата за ползването на мобилните услуги и тя не е
изпаднала в забава. Въззиваемата, чрез особения представител, заявява, че
2
решението на съда трябва да е обосновано на всички събрани доказателства
съгласно чл. 235 ал. 2 от ГПК, а не само на изгодни за едната страна
документи, а първоинстанционният съд се е ограничил до едностранното
възприемане на доказателствата, нарушавайки принципа на
равнопоставеност и състезателното начало. Заявява още, че счита
решението за немотивирано, респективно – нищожно, накърняващо
конституционното право на защита и справедлив процес.
С оглед всичко изложено моли въззивния съд да отмени атакуваното
решение като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да постанови
ново, с което да остави без уважение предявените искове по чл. 422, вр. чл.
415 ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 и чл. 92 от ЗЗД, като неоснователни и
недоказани.
Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени или
други процесуални искания за въззивната фаза на производството.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна не е подала
писмен отговор.
В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.
В с.з. въззивницата, редовно призована чрез особения си процесуален
представител по чл. 47 ал. 6 от ГПК, не се явява лично, с писмено становище
особеният й представител поддържа въззивната жалба и моли съда да я
уважи, като отмени атакуваното решение и постанови ново, с което уважи
иска й.
В с.з. за въззиваемото дружество, редовно призовано, не се явява
процесуален представител по закон или пълномощие и не е изразило
становище по въззивната жалба.
Въззивният съд намира, че въззивната жалба е редовна и допустима,
отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в
законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес
от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
3
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните
пред РС доказателства, намира, че атакуваното решение е и правилно,
поради което следва да бъде потвърдено.
Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.
Въззивният съд счита, че не са допуснати твърдяните процесуално и
материалноправни нарушения.
Не е спорно, че са налице договорни отношения между страните във връзка
със сключен договор за мобилни услуги и договор за лизинг на мобилни устройства
SAMSUNG Galaxy A20e 32GB Dual Blue с тел. номер ************* и HUAWEI
Telenor 4G Mifi с номер *************, към които са приложени тарифен план и
схема за разсрочено плащане с подробно описани условия, цени, месечни вноски и
срокове. Представени са Общи условия на оператора, с които клиентът се е
запознал и приел чрез подписването им. Тъй като въззивницата не заплатила в
уговорения срок, съгласно договора и Общите условия, дължимите суми по
описаните в заявлението по чл. 410 от ГПК и исковата молба 5 фактури,
договорът е бил предсрочно прекратен и доставчикът е поискал издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение за сумите - 167, 03 лв. стойност на
ползвани и неплатени мобилни услуги, 310, 32 лв. договорна неустойка за
предсрочното прекратяване на договора във връзка с първото устройство, 130,
78 лв. договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договора относно
второто устройство и неплатени лизингови вноски съответно – 39, 14 лв. за
първото и 121, 41 лв. за второто устройство. За посочените суми била издадена
заповед по чл. 410 от ГПК № 1931 от 27.07.2022г. по ч. гр. д. № 3157/22г. на
СлРС, като при условията на чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК, вр. чл. 47 ал. 5 от ГПК и
чл. 410 ал. 1 т. 1 от ГПК, по указания на съда е предявен настоящият
установителен иск от заявителя за същите суми, както и за разноските по
заповедното производство
За доказване на вземанията си по основание ищецът е представил
съответните договори, анекси и приложения към тях, а за установяването им по
период и размер – справки и фактури с отразено по вид и обем потребление. Няма
данни за извършени нови плащания от потребителя.
Ключовият правопрепятстващ аргумент на въззивната страна е доводът,
ча цитираните фактури не следва да се ценят от съда, понеже представляват
4
частни свидетелстващи документи, изходящи от страната, която се ползва от
тях и удостоверяващи изгодни за нея факти и така няма доказателства дали са
доставяни през процесния период мобилни услуги и дали те са ползвани от
ответницата.
Въззивната инстанция го намира за неоснователен.
Действително, фактурата е счетоводен документ, който представлява
основание за плащане, но не е източник на облигационното задължение.
Такъв са договорите между страните, за сключването и валидността на
които не се спори. Изпълнението на задълженията на всяка страна по него
може да се доказва с всякакви допустими доказателствени средства, като
фактурата е едно от тях. Само обстоятелството, че счетоводните
документи са издадени от търговското дружество-доставчик, не може да
отрече осъществяването на доставките в описаните в тях параметри. Този
въззивен състав не споделя доводите на въззивницата и счита, че
представените фактури и справки за потребление за мобилните номера,
както и извлеченията от списъците за услугите по партидата на
потребителя, са годни и относими доказателствени средства, чиято
материална доказателствена сила не е опровергана.
Известно е, че доставената мобилна услуга не оставя във времето
материална или веществена следа за съдържанието си, остава единствено
дигитална следа за самото й осъществяване. Местата, където се
регистрира информацията, че определена услуга е осъществена /извън
устройството на потребителя/, са сървърите на телефонната клетка и
логсървърите на оператора – тоест – само при съответния доставчик на
мобилните услуги.
В момента на доставянето на услугата тя автоматично се
регистрира, тоест за осъществяването й остава електронна следа,
отчетена от оператора и нанесена в съответния дигитален информационен
носител, от който тя се трансформира в лингвистичния си аналог, за да се
материализира информацията, примерно, на хартиен носител – фактури,
справки, таблици и т.н. Това е единствената информация /създадена
идентично в посочените сървъри/ и тя по принцип не може да бъде
променяна или подправена при отпечатването й впоследствие.
Следователно, ако е отбелязано такова регистриране, това
5
неотвратимо означава, че услугата с описаните параметри е доставена, а
информацията за нея се залага едновременно в различните системни
програми, чрез които се извършват калкулациите, фактуриранията,
справките, отчетите и т.н. Дори да се назначи съдебно счетоводна
експертиза, информацията, сформирала лога на разпечатките е същата,
която би ползвало вещото лице за да изготви заключението си. Не
съществува друг източник, паралелен на горепосочените и намиращ се в
трето лице, от който да може да се извлече тази информация.
Поради това няма причина да се дискредитират представените от
ищцовото дружество-доставчик писмени доказателствени средства –
фактури, справки и извлечения и те установяват по несъмнен начин
периодите на забавено изпълнение и размера на паричните задължения за
неплатени доставени мобилни услуги.
Що се отнася до претендираните неустойки, свързани както с договора за
предоставяне на мобилни услуги, така и с договорите за лизинг за двете
предоставени на изплащане мобилни устройства – задълженията са точно и ясно
регламентирани в договорите и при осъществяване на уговорените
предпоставки, те са станали изискуеми, като размерът им е формиран по
предварително определената между страните методика. Прекратяването на
договора за мобилни услуги, за което длъжникът отговаря, обуславя зачетен от
правния ред интерес за кредитора да бъде възмезден за вредите от
неизпълнението. Предвидима вреда към момента на сключване на договора при
предсрочното му прекратяване е нереализирана печалба. При положение, че за
целия срок на действие на договора, операторът би реализирал печалба от
месечни абонаментни такси /евентуално и суми за допълнително потребление/,
санкцията за неизпълнение на насрещната страна, поради виновното поведение
въз основа на което договорното правоотношение е било прекратено преди
изтичане на уговорения срок, клаузата за заплащане на неустойка до оставащия
срок на договора, но не надхвърляща трикратния размер на дължимите
стандартни месечни такси, не може да бъде определена като неравноправна и в
случая вземането е доказано по основание и размер. По аналогични съображения
са дължими и неустойките, свързани с предоставените и ползвани отстъпки от
пазарните цени на двете устройства, които са свързани със сключването и
точното изпълнение на договора за мобилни услуги. След предсрочното му
прекратяване потребителят се е задължил с б. „б“ р-л IV, т. 2 от
6
допълнителните споразумения, да заплати такава част от разликата между
стандартните цени на устройствата и заплатените от него при
предоставянето им, съответстваща на оставащия срок от договора.
По повод последното възражение, касаещо началната дата на
забавата, следва да се посочи, че при несвоевременно плащане на парично
задължение, когато има определен срок за това, както е в случая,
длъжникът изпада в забава и дължи обезщетение за това, без покана.
Правилно първоинстанционният съд е стигнал до извода, че с оглед на
приетите по делото доказателства въззивницата е подписала и се е
съгласила с всички условия, относно срок на договора, срок на заплащане на
месечните си задължения и не може да се приеме, че не е знаела и не е била
уведомена изрично за задължението си да ги заплати в срок, тъй като
изначално още с подписването/сключването на договора е била запозната със
сроковете и условията.
С оглед всичко изложено, предявеният положителен установителен иск
касателно всяко едно от паричните задължения, за които е издадена
заповедта по чл. 410 от ГПК е основателен, включително относно
разноските за заповедното производство, и следва да бъде уважен изцяло.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита,
че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена
без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено, включително по
отношение на разноските за първоинстанционното производство.
С оглед изхода на процеса отговорността за разноски за тази
инстанция следва да се възложи на въззивницата, която следва да понесе
своите както са направени. Тъй като в производството пред настоящата
инстанция тя е била представлявана от процесуален представител, назначен
по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК, разноските за чието възнаграждение се
дължат от ищеца-въззиваем, съдът е задължил последния да внесе депозит
в размер на 400 лв. Тъй като това не е било сторено до приключване на
устните състезания, съдът е изплатил възнаграждението на особения
представител от бюджетните си средства, поради което следва да осъди
дължащата ги страна – „Йеттел България“ ЕАД, гр. София, да ги заплати
по сметката на СлОС, като съгласно чл. 77 от ГПК, ако остане задължен за
тях, срещу него следва да се издаде изпълнителен лист.
7
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно решение №
502/10.06.2025г. по гр.д. № 4728 по описа за 2022г. на СлРС.
ОСЪЖДА „Йеттел България“ ЕАД, гр. София, ЕИК ******** да
заплати по сметка на Окръжен съд – Сливен сумата 400 лв., изплатена за
възнаграждение на особен представител по чл. 47 ал. 6 от ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8