О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260018
Дата 15.01.2021 г.
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД , търговско отделение, трети състав :
Председател: Красимир
Коларов
Членове: Георги Чамбов
Емил Митев
в
закрито заседание на 15.01.2021 г.
разгледа
докладваното от съдията - докладчик Емил
Митев частно търг.дело № 770/2020г. по
описа на ПАС.
Производството
е по чл.
274,ал.1 т.1 от ГПК.
Образувано е по частната жалба
на адвокат Т.Т. ***, в качеството му на
пълномощник на ответниците Х. Т.Т., П.Т.
Д. и Я. Д. Ч., и тримата от град Д. против
Определение № 260032 от 09.09.2020 г.,постановено от Хасковският окръжен
съд по търг.дело№ 92/2018 г. по описа на ХОС.
По силата на обжалваното определение съдът е осъдил ответниците Х.Т.Т., П.Т.Д.
и Я. Д. Ч. да заплатят на ищеца „Ю.Б.
„АД- *** сумата 1128 .28 лева,представляваща заплатена от ищеца ДТ по един от
обективно съединените искове.
Основното оплакване в частната жалба е , че за жалбоподателя не е ясно
каква е тази допълнителна ДТ,а ако са
налице основание за присъждането й,то това може да стане само след
възобновяване на производството по делото.
Частната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна по
следните съображения:
Безспорно е установено ,че пред
ХОС са образувани две дела , страни по които са едни същи лица, а именно ищец е „Ю.Б. „АД и ответниците Х.Т.Т., П.Т.Д. и Я. Д. Ч. – частни жалбоподатели пред настоящата
инстанция. С оглед на факта,че спорното
отношение е между едни и същи страни и
има за предмет вземания, произтичащи от един и същ
договор за ипотечен банков кредит № 66 -50 /2007г. първоинстанционният съд по
реда на чл.213 ГПК е съединил делата за постановяване на
общо решение. Спор няма, че такова
решение не само че е постановено, но е влязло в сила,тъй като
въззивната жалба на ответниците е върната обратно поради неотстраняване на
посочените недостатъци.
След постановяването на общото
решение и влизането му в сила съдът с Определение № 231 от 27.05.2020г., постановено от ХОС по
търг.дело№ 92/2018 г. е констатирал,че не е внесена дължимата ДТ по осъдителния
иск. Внесена е единствено ДТ по установителния иск по чл.421ал.1 ГПК.
Следователно не се касае до присъждане на „допълнителна ДТ“, а за
внасяне на дължимата ДТ по осъдителния иск,по който е образувано търг.дело
№92/2018 г. по описа на ХОС. По тази причина и съдът е осъдил ищеца „Ю.Б.“АД да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт
ДТ в размер на 1123.28 лева.
Няма спор ,че сумата
е внесена в полза на съда с платежен документ от 11.08.2020 г. Без правно значение е обстоятелството че
плащането е осъществено след влизането в сила на решението – важно е правното
основание за извършеното плащане.
Такова основание е
налице, като в хипотезата на чл.72,ал.1 ГПК
държавна такса се дължи за всеки
един от обективно съединените искове. И след като по осъдителния иск ДТ изобщо
не е внесена ,то правилно съдът е осъдил
банката- ищец да внесе дължимата ДТ.
Това плащане е извършено от банката,поради което и на основание
чл.78,ал.1 ГПК заплатените от ищеца такси и разноски и възнаграждение за един
адвокат се заплащат от ответника.
Без значение е факта ,че плащането е осъществено след като решението е
влязло в сила.
Становището
на частния жалбоподател,че съдът е следвало да възобнови производството по
делото,за да се ориентират ответниците защо е присъдена тази „допълнителна ДТ“
безсъмнено е оригинално. Не е ясно обаче как може да бъде възобновено производство по делото, което
вече е приключило с влязло в сила
съдебно решение.
Като краен резултат правилно първоинстанционния съд се е позовал
на разпоредбата на чл.78,ал.1 ГПК и след като ищеца е внесъл дължимата от него
ДТ,то тези съдебни разноски следва да се
заплатят от ответниците. По отношение на
същите осъдителния иск е уважен в пълния му предявен
размер по силата на влязлото в сила съдебно решение.
Оплакването на частния
жалбоподател, че съдът е толерирал неплащането на дължима ДТ от ищец със „силна
финансова обезпеченост“ е импровизация,която няма отношение към разпоредбата на
чл.78,ал.1 ГПК. Не трябва да се забравя, че „слабата финансова страна“ е
получила през далечната 2007 г. банков кредит в размер на 64 506.64 евро и
за времето от 19.04.2007 г. до 03.08.2017 г. ,т.е. за пълни 10 години е
натрупала задължения в общ размер на 84 201 евро.
Няма основание да си спести сумата ,внесена от ищеца като ДТ, тъй като същата
е била дължима.
Следва да се потвърди обжалваното определение, при постановяването на
което съдът е приложил точно разпоредбата
на чл.78,ал.1 ГПК.
По тези съображения Пловдивският апелативен съд
О П
Р Е Д Е
Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260032
от 09.09.2020 г. постановено от Хасковския окръжен съд по търг. дело № 92/2018 година.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок, считано от връчването му
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.