Решение по дело №176/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5239
Дата: 1 август 2018 г. (в сила от 1 август 2018 г.)
Съдия: Александрина Пламенова Дончева
Дело: 20181100500176
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 януари 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 01.08.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ б въззивен състав, в открито съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА ДИМИТРОВА

         АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА

 

при участието на секретар Донка Шулева, като разгледа докладваното от младши съдия Дончева в. гр. дело № 176 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
            Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

            Инициирано е с въззивна жалба на „Т.С.” ЕАД, срещу решение № 178540 от 24.07.2017 г. по гр. дело № 73056/2015 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 72-ри състав, с което са отхвърлени, предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК искове за това, че ответникът Б.И.К. дължи на ищеца сумите от 364.72 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, ведно със законната лихва, считано от 17.12.2014 г. за периода от м. 02.2012 г. до м. 04.2012 г. и 46.80 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 31.03.2012 г. до 09.12.2014 г.

            Във въззивната жалба се навежда довод за неправилност на обжалваното съдебно решение, в подкрепа на което се изтъква, че районният съд е формирал неправилен извод за това, че в качеството си на наследник М.Б.К., Б.И.К. не е потребител на топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката (ЗЕ).

            Твърди се, че през процесния период М.Б.К.е била наемател на апартамент № 50, находящ се в гр. София, ж. к. „******и че като страна по договор за наем, същата е била потребител на топлинна енергия. С оглед на това се сочи, че за М.К.е възникнало задължение за заплащане на топлинна енергия, което не е било изпълнено, което следва да бъде сторено от наследника на длъжника, а именно от Б.И.К..

            На последно място е заявено, че лице с фамилно име К.– Д. е подала декларация до топлопреносното предприятие за откриване на партида.     Направено е искане за отмяна на атакувания съдебен акт и за постановяване на въззивно решение, с което предявените искове да бъдат уважени, като се претендира и присъждане на направените от въззивника разноски, в това число и за юрисконсултско възнаграждение.

            В законоустановения срок е подаден писмен отговор на въззивната жалба от особен представител на ответника Б.И.К., с който основателността на въззивната жалба изцяло се оспорва. Иска се жалбата да бъде приета за неоснователна, а първоинстанционното съдебно решение – потвърдено.

            Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, въз основа на закона, приема за установено следното:

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо - в обжалваната част, а разгледано по същество е правилно.

            По повод подадено от „Т.С.” ЕАД заявление по чл. 410 от ГПК, срещу М.Б.К., пред Софийски районен съд е било образувано гр. дело 70179/2014 г., но поради настъпила в хода на производството смърт на длъжника, на 02.04.2015 г. е издадена заповед за изпълнение срещу Б.И.К. и А.Р.А.– наследници на длъжникаК.. В законоустановения срок, срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК, поради което с разпореждане от 19.10.2015 г. са дадени указания на заявителя за предявяване в едномесечен срок на установителен иск срещу възразилия длъжник. От страна на А.Р.А.възражение не е било подадено и заповедта за изпълнение е влязла в законна сила.

            В указания срок, заявителят „Т.С.” ЕАД е депозирал искова молба срещу М.Б.К., като с последваща молба на ищеца е уточнено, че ответник по исковата молба е Б.И.К., както и че искането за установяване съществуването на вземания спрямо него касае ½ част от посочените в исковата молба суми.

            С исковата молба се твърди, че в периода от м. 02.2012 г. до м. 04.2012 г., по силата на договор за наем, М.Б.К.е ползвала топлоснабден имот, а именно апартамент № 50, находящ се в гр. София, ж. к. ********, поради което за нея е възникнало задължение за заплащане на потребена топлинна енергия в размер от 729.43 лева, което не било изпълнено, с оглед на което се претендира и обезщетение за забава върху тази сума за периода от 31.03.2012 г. до 09.12.2014 г. в размер от 93.60 лева. Предвид направеното уточнение за това, кой е надлежен ответник по исковете, се претендира установяване на обстоятелството, че ½ от горепосочените суми се дължат на „Т.С.” ЕАД от наследника на М.К.- Б.И.К..

            Към исковата молба са представени договор за извършване на услуга дялово разпределение № 21 от 2002 г. /л. 13-16/; справка за дължими суми по фактури /л. 17-18/; писмо от Столична община до „Т.С.” ЕАД /л. 19/; списък на жилищни сгради, в които се извършва услуга дялово разпределение от „Х.Р.” ЕООД /л. 20-22/; договор № 125 от 29.11.2007 г. за извършване на услуга дялово разпределение и ценоразпис /л. 23-24, л. 32/; протокол от общо събрание на етажна собственост от 07.09.2002 г. /л. 25-26/; протокол от общо събрание на етажна собственост от 01.10.2007 г. /л. 27-28/; удостоверение от Търговски регистър към Агенция по вписванията /л. 33/; общи условия за продажба на топлинна енергия (ОУ) /л. 34-37/, както и копие на страници от вестник „Индустрия” от 14.01.2008 г.

Представените документи са приети като писмени доказателства по делото. Освен представянето им, от ищеца е направено искане за назначаване на съдебно-техническа експертиза, която да даде отговор на посочени в исковата молба въпроси.

            От договор за извършване на услуга дялово разпределение № 21 от 2002 г. се установява, че на 18.09.2002 г. между представител на етажната собственост с адрес в гр. София, ж. к. ******** и вх. Г, от една страна и „Р.” ЕООД, от друга страна, е сключен договор за доставка и монтаж на индивидуални разпределители на топлинна енергия и за извършване на услуга дялово разпределение.

От представена справка се установява размер на задължения по фактури за периода от м. 02.2012 г. до м. 07.2014 г.

Видно от писмо на Столична община до „Т.С.” ЕАД от 26.11.2014 г., по силата на договор за наем, сключен с кмета на Столична община, от м. 02.2012 г. до 26.11.2014 г. наемател на апартамент № 50, находящ се в гр. София, ж. к. ******** е М.Б.К..

От списък на жилищни сгради, в които се извършва услуга дялово разпределение от „Х.Р.” ЕООД се установява, че тази услуга е извършвана от посоченото дружество по отношение на сграда с административен адрес в ж. к. „Свобода”, бл. 23.

Съобразно договор № 125 от 29.11.2007 г. за извършване на услуга дялово разпределение и ценоразпис, от „Т.С.” ЕАД е възложено на „Х.Р.” ЕООД извършването на услуга дялово разпределение.

От двата протокола от общо събрание на етажните собственици в бл. 23 в ж. к. „Свобода” се установява, че същите са подписани от М.Б.К..

Представени са общи условия към договорите за продажба на топлинна енергия, както и копие на страници от вестник „Индустрия” от 14.01.2008 г., от който се установява, че ОУ са били публикувани.

            В отговор на исковата молба, подаден от назначен особен представител на ответника, е изразено становище за неоснователност на предявените искове и е направено искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза с поставени в отговора задачи. Направено е възражение за изтекла в полза на ответника погасителна давност по отношение на претендираните до 26.11.2012 г.

            По делото е допусната и назначена съдебно-техническа експертиза, която е депозирана в срок и е изготвена от компетентно в съответната област лице и въз основа на материалите по делото, поради което въззивният съд цени същата с доверие.

            От заключението на експерта се установява, че сградата, в която се намира процесния имот е топлоснабдена, като количеството топлинна енергия се измерва въз основа на общ топломер, монтиран в абонатната станция. Количеството топлинна енергия технологичните разходи са измервани и изчислявани въз основа на законовите изисквания към тази дейност. Според заключението, процесният имот е с отопляем обем от 142 кв. м, като количеството топлинна енергия е изчислено съобразно тази величина и съобразно Наредба № 16-334 за топлоснабдяването. Топлинната енергия е начислявана на база прогнозни данни, като фирмата за дялово разпределение е извършвала реален отчет, въз основа на който след всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки. Съобразно изравнителните сметки общата сума за топлинна енергия по отношение на процесния имот е следната: за периода от 01.02.2012 г. до 30.04.2012 г. е 137.69 лева, за периода от 01.05.2012 г. до 30.04.2013 г. е 307.75 лева, за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2014 г. е 280.86 лева, или общо за целия период от 01.02.2012 г. до 30.04.2014 г. стойността на топлинната енергия е 726.30 лева. Фактурираните суми са посочени в табличен вид по месеци. Обобщено е, че в значимия по делото период, отчитането на топлинната енергия и разпределението и в сградата, където се намира процесния имот е извършвано съобразно Закон за енергетиката и Наредбата за топлоснабдяването.

            Предявени са установителни искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

При изводимата от доказателствената съвкупност фактическа обстановка, въззивният съд споделя извода на първата съдебна инстанция за това, че по делото не е доказан първият елемент от фактическия състав, пораждащ в правната сфера на ответника задължението за заплащане стойността на топлинна енергия. Това е така, тъй като основателността на предявените по делото установителни искове е предпоставена от установяване на пасивна материално-правна легитимация на ответниците да отговарят по тях.

Според приложимата през процесния период норма на чл. 153, ал.1 от ЗЕ потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот, което ще рече, че  определящо е притежанието на собственост или вещно право на ползване върху имота. С оглед на това и при положение, че съгласно § 1, т.42 (отм.) от ДР на ЗЕ, "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си, то потребител на топлинна енергия е собственикът на топлоснабдения имот, освен ако имотът е обременен с вещно право на ползване, в който случай потребител се явява третото лице – ползвател, т. е. при конкуренция на тези вещни права превес има правото на ползване, в следствие на което за потребител на топлинна енергия се счита вещният ползвател, а не собственикът, който е лишен от правото да ползва имота, поради учредяването на такова ограничено вещно право на друго лице. В случай, че даден имот се ползва от лице извън горепосочените, т. е. на договорно основание, то ако между това лице и топлопреносното предприятие е сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия, то тогава този ползвател ще дължи заплащане на потребената за имота топлинна енергия – в този смисъл са и дадените задължителни указания на върховната съдебна инстанция в Тълкувателно решение № 2/2017 г. от 17 май 2018 г. по т. д. № 2/2017 г., ОСГК на ВКС.

Още в подадената искова молба, ищецът по делото поддържа твърдение, че въз основа наследствено правоприемство в тежест на ответника по делото е възникнало задължение за заплащане стойността на незаплатена топлинна енергия от неговия наследодател М.К., която в качеството си на наемател е била потребител на топлинна енергия. С оглед тези фактически твърдения, първият факт, който следва д бъде установен от ищеца е наличието към процесния период на наемно правоотношение, по което М.К.да е била наемател и да е ползвала апартамент № 50, находящ се в гр. София, ж. к. ********, както и че между нея и топлофикационното дружество е имало сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия.

В конкретния случай от материалите по делото се установява, че през процесния период М.К.действително е била наемател и е ползвала процесния апартамент, но няма каквито и да е доказателства за това, между нея и „Т.С.” ЕАД да е сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия. В тази връзка следва да се отбележи неотносимостта на изтъкнатото във въззивната жалба, че от страна на лице с фамилни имена Д.– К.е било подадено писмено заявление за откриване на партида в топлофикационното дружество, което твърдение не кореспондира с материалите по делото, доколкото няма страна с посочените имена, а и по делото няма доказателства подобно заявление да е било подадено от М.К..

При липса на доказателства за наличие на писмен договор за продажба на топлинна енергия между „Т.С.” ЕАД и М.Б.К.и предвид дадените в горепосоченото тълкувателно решение задължителни указания, настоящият съдебен състав намира за неодоказано твърдението на ищеца и въззивник в настоящото производство, че М.К.е била потребител на топлинна енергия, поради което не може да се приеме, че в нейна тежест е възникнало задължение спрямо ищеца за заплащане на топлинна енергия. С оглед на това, недоказано е и твърдението на ищеца, че като наследник на М.К., ответникът Б.И.К. дължи заплащане на дължими суми за потребена топлинна енергия в имот, находящ се в гр. София, ж. к. ********.

С оглед гореизложеното, въззивната жалба е неоснователна, а решението на районния съд - правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора, разноски в полза на въззивника не следва да бъдат присъждани.

По тези мотиви, съдът,

 

Р Е Ш И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 178540 от 24.07.2017 г. по гр. дело № 73056/2015 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 72-ри състав, с което предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК: ********, срещу Б.И.К., ЕГН: **********, искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД са отхвърлени като неоснователни.

            Решението не подлежи на обжалване.

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

          2.