№ 16
гр. С. , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Симеон Ст. Стойчев
при участието на секретаря Екатерина Ал. Бандрова
като разгледа докладваното от Симеон Ст. Стойчев Гражданско дело №
20211870100558 по описа за 2021 година
Мотиви към решение № 129/01.07.2021г. постановено по гр.д. № 558-Н/2021 г. по описа на
С.ски районен съд.
Делото е образувано по молбата на молба от ЛЮБ. Б. Б. ЕГН ********** срещу СТ. Д. Б.,
ЕГН ********** за постановяване на мерки за защита от домашно насилие. В молбата се
твърди, че срещу молителя и в присъствието на детето С. ЛЮБ. Б., с ЕГН **********,
ответникът осъществил акт на домашно насилие, изразяващ се в това, че на 30.05.2021 г.
ответникът изрекъл по отношение на молителя и в присъствие на детето С. ЛЮБ. Б., с ЕГН
********** думите „глупак", „нещастник" „недьгавец, „инвалидец" и отправил заплахи, че
„ще вземе детето" и „ще извика социалните".
Отправя се искане за постановяване на заповед за защита от домашно насилие по чл. 18, ал.
1 от Закона за защита срещу домашното насилие /33ДН/.
Пред съда молителя се явява, поддържа молбата си и заявява становище за прилагане на
мерки по ЗЗДН. Ответникът е подал отговор на молбата, с който изразява становище, че
молбата е неоснователна.
В проведеното съдебно заседание молителят лично и чрез процесуалния си представител
поддържа молбата. ответникът лично и чрез процесуалния си представител оспорва молбата,
излага съображения за нейната неоснователност.
1
Съдът, като прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Съдът намира за установено от фактическа страна, че ЛЮБ. Б. Б. ЕГН ********** и СТ. Д.
Б., ЕГН ********** са били съпрузи, като от брака си имат ненавършило пълнолетие дете -
С. ЛЮБ. Б., с ЕГН **********. Бракът между страните е прекратен с решение от 11.01.2021
г. постановено по гр. д. № 809/2020 г. за развод по взаимно съгласие. С решението за развод
родителските права по отношение на ненавършилото пълнолетие дете са предоставени за
упражняване на бащата и молител в настоящото производство.
Ответникът не е осъждан. От направената справка в деловодството на РС – С. се установява
че срещу същия няма дела за постановяване на мерки за защита от домашно насилие. Не се
води на учет в ЦПЗ С. област.
От показанията на разпитания свидетел С.К.Т. се установи, че познавам страните по делото
и живее в къщата, в която след развода си молителят живее заедно с детето. Установи се, че
свидетелката е присъствала на телефонен разговор, в който ответника обиждала молителят.
Молителят пуснал телефона на високоговорител и присъстващите в стаята свидетелка и
детето С. чули разговора на ответника с молителя. В телефонния разговор молителят бил
наречен от ответника „недъгавец, глупак". Заплашила че ще заведе дело и ще вземе детето.
От показанията на свидетелката Ц. се установи, че същата познава страните , като знае, че
отношенията им след развода са нормални. Сочи, че никога не е била свидетел в случай,
когато С. да е обиждала или нагрубявала Л..
По делото бе представена декларация по чл. 9 ЗЗДН, установяваща сочения акт на домашно
насилие.
Горното се установи от събраните доказателства, установяващи акта на домашно насилие, в
който смисъл съдът цени представената от молителката декларация по чл. 9 ЗЗДН, както и
събраните по делото гласни доказателства.
От така установеното съдът намира, че ответникът на 30.05.2021 г. в телефонен разговор с
молителя е изрекъл по отношение на последния думите „глупак", „нещастник" „недъгавец,
„инвалидец". Обстоятелството, че молителят е включил телефона си на високоговорител и
разговорът е станал достояние на детето не съставлява осъществяване на акт на домашно
насилие от ответника по отношение на детето, доколкото у ответникът е липсвало съзнаване
на това обстоятелство – че разговорът става достояние и на детето, поради което домашно
насилия, като противоправна проява не е осъществено от субективна страна по отношение
на детето – чл. 2, ал. 2 ЗЗДН изисква действието да е в присъствието на детето, което най
малко означава извършинтелят на деянието да съзнава това присъствие. Що се отнася до
заканата, че ответникът ще заведе дело и че „си вземе“ детето, съдът намира, че горното
нито от обективна, нито от субективна страна осъществява акт на извършено срещу
молителя домашно насилие. Това действие не е сред посочените в чл. 2 ЗЗДН физическо,
2
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство, които действия са
противоправни по своето естество, доколкото предявяване на претенция пред съд не
съставлява такова противоправно действие. В тези части молбата следва да бъде отхвърлена
– както по отношение на изречената закана, че ответникът „ще вземе детето" и „ще извика
социалните", така и по отношение на обвинението, че деянието е осъществено и по
отношение на детето – като пострадало лице, поради неговото присъствие. Тук не следва да
се дава вяра в тази част и на декларацията по чл. 9 ЗЗДН, доколкото обстоятелствата по нея
бяха по различен начин установени в хода на съдебното дирене.
В останалата част се установи , че ответникът е осъществил домашно насилие и в тази част
молбата следва да бъде уважена.
Ето защо съдът намира за доказано от събраните по делото материали, че на 30.05.2021 г.
ответникът е осъществил акт на домашно насилие слещу молителя, изразяващо се в
изричане от ответника по отношение на молителя на думите „глупак", „нещастник"
„недъгавец, „инвалидец".
Горните обстоятелства се установяват и от представената по делото декларация и други
събрани по делото доказателства, на които съдът дава вяра с оглед разпоредбата на чл. 9 и
чл. 13 от ЗЗДН. Така се установи, че ответникът е осъществил фактическия състав на
домашно насилие по отношение на молителката.
Ответникът е реабиритиран. От направената справка в деловодството на РС – С. се
установява че срещу същия няма дела за постановяване на мерки за защита от домашно
насилие. Не се води на учет в ЦПЗ С. област.
Тази фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от събраната по делото
декларация.
При така установеното от фактическа страна, правните изводи на съда са следните:
Ответникът по молбата е извършил домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН,
представляващо акт на психическо насилие, осъществен при посочения по-горе случай.
Затова съдът намери, че най-адекватната мярка за защита срещу така осъщественото
домашно насилие, с оглед неговия вид и интензитет, е да наложи на основание чл. 5, ал. 1, т.
1 от ЗЗДН ответника, да се въздържа от домашно насилие, изразяващо се в какъвто и да е
акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права по
отношение на молителя, както и да наложи предвидената глоба в размер 200 лв. /двеста
лева/ на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН. Налагане на други мерки съдът намира за
3
неподходящо с оглед спецификите на настоящия случай. Ето защо с оглед спецификата на
конкретната фактическа обстановка по делото, съдът намери за неподходящо постановяване
на други мерки за защита по чл. 5, ал. 1, от ЗЗДН, извън посочените по-горе.
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати на РС – С.
сумата 25 лв., представляващи разноските по делото за държавна такса за разглеждане на
молбата. Молителят е реализирал разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300
лв. На основание чл. 11 ЗЗДН, вр. Чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде осъдена насрещната
страна да заплати сумата от 150 лв. за разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът е
реализирал по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.
Направено е възражение за прекомерност. Съгласно чл. 22 от Наредба № 1 за процесуално
представителство, защита и съдействие в производства по Закона за домашното насилие
минималното възнаграждение е 400 лв. В настоящия случай, предвид действителната правна
и фактическа сложност на делото съдът следва да редуцира дължимото възнаграждение до
предвидения минимум, а с оглед изхода на делото, и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва
да осъди молителя да заплати на ответника половината от така признатата сума, а именно
200 лв. за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното съдът постанови решението си.
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА по Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/
по молбата на ЛЮБ. Б. Б. ЕГН **********, лично като пострадал срещу СТ. Д. Б., ЕГН
**********, по отношение на акт на домашно насилие извършен от ответника от 30.05.2021
г. изразяващ се в изричане от ответника по отношение на молителя на думите „глупак",
„нещастник" „недъгавец, „инвалидец", както следва:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН СТ. Д. Б., ЕГН ********** да се
въздържа от домашно насилие, изразяващо се в какъвто и да е акт на физическо, психическо
или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на
личния живот, личната свобода и личните права по отношение на ЛЮБ. Б. Б. ЕГН
**********.
НАЛАГА на СТ. Д. Б., ЕГН ********** глоба в размер 200 лв. /двеста лева/ на основание
чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита за постановените мерки за защита, която подлежи на
незабавно изпълнение, като обжалването на решението не спира изпълнението на заповедта.
ПРЕДУПРЕЖДАВА СТ. Д. Б., че при неизпълнение на издадената по силата на настоящото
решение заповед за защита, на основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН, полицейските органи са
длъжни да го задържат и незабавно да уведомят органите на прокуратурата.
4
ПРЕПИС издадената заповед за защита да се връчи на страните и да се изпрати на РУП -
МВР – С..
ОТХВЪРЛЯ молбата за защита от домашно насилие на ЛЮБ. Б. Б. като родител и законен
представител на малолетната С. ЛЮБ. Б., с ЕГН **********, последната като пострадало
лице, и отхвърля молбата на ЛЮБ. Б. Б. – лично като пострадало лице по отношение на
твърдян акт на домашно насилие изразяващ се в отправяне на заплахи, че „ще вземе детето"
и „ще извика социалните".
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН СТ. Д. Б. да заплати на РС – С. 25 лв. /двадесет
и пет лева/, представляващи разноските по делото за държавна такса за разглеждане на
молбата.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН СТ. Д. Б. да заплати на ЛЮБ. Б. Б. сумата от
150 лв. – разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН ЛЮБ. Б. Б. да заплати на СТ. Д. Б. сумата от
200 лв. – разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
След влизане в сила на решението да се издаде служебно изпълнителен лист за присъдените
глоба и държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред СОС в 7-дневен срок от връчването му на страните,
като обжалването не спира изпълнението на заповедта.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
5