Р Е Ш Е Н И Е
№ 176/10.4.2020г. гр.Ямбол
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ямболски Районен съд ,
гражданско отделение, ХVІ - ти
състав
в
публично заседание, проведено на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета
година
в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГЕОРГИ
СТОЯНОВ ГЕОРГИЕВ
Секретар:
И. Г.
като
разгледа докладваното от съдия Георги Георгиев
гр.д. № 2156
по описа на съда за 2019 година
за да се
произнесе взе в предвид следното:
Производството е образувано по предявен от М.Г.П. ***,чрез пълномощник адвокат,със съдебен адрес ***,кант.***,чрез
адв. Ж.К.-ЯАК,против Р.Ж.М. ***,пасивно субективно
съединени искове, с които се претендира признаването за
установено по отношение на ответника че
ищцата е собственик на 1/10 ид.части от недвижим имот
,представляващ застроено и незастроено дворно място,находящо
се в с.К.,общ.Т.,обл.Я.,цялото от 990
кв.м.-неурегулирано,а урегулирано -1070 кв.м.,съставляващо парцел ***,в ***по плана
на с.К.,както и на 1/10 ид.ч. от построеното в това
дворно място жилищна сграда,с площ от 60 кв.м. и 1/10 ид.ч.
от построения в същото дворно място обор,целия с площ от 42 кв.,при граници на
целия парцел : улица,И. С. Г.,Т. Ж. Г.,С. И. К. и Г. И. К.,като на основание
чл.537,ал.2 ГПК се иска отмяна на нотариален акт № ***,том.***,рег.№ ***,дело №
*** г. на Нотариус с рег.№ *** на НК,с район на действие ЯРС до размера на
притежаваната от ищеца 1/10 идеална част от посочения процесен
имот.
В исковата
молба се твърди,че ответницата в режим на СИО със съпруга си Г.Т.М.закупила с
нотариален акт № ***,том ***,дело № *** г. на нотариус при ЯРС от м. си М.И.Т. 6/10 ид.ч.
от 745/1070 ид.ч. от застроено и незастроено дворно
място намиращо се в с.К.,цялото от 990 кв.м.-неурегулирано,а урегулирано 1070
кв.м.,с неуредени регулационни сметки,съставляващо парцел ***,в ***по плана на с.К.,заедно
с 6/10 ид.ч. от построеното в това дворно място
жилищна сграда,с площ от 60 кв.м. и 6/10 ид.ч. от
построения в същото дворно място обор,целия с площ от 42 кв.,при граници на
целия парцел : улица,И.С.Г.,Т. Ж. Г.,С.И.К.и Г.И.К.,срещу задължението за
гледане и издръжка на продавачката на купувача,която била предоставена до
съставянето на нотариалния акт за минало време и която щяла да се предоставя за
в бъдеще до края на живота й,като продавачката запазвала правото си да ползва и
живее в горния имот до края на живота си. През 1996 год. съпруга на ответницата
почива и ищцата като наследник на починалия си баща притежавала 1/10 ид.ч. от процесния имот. Твърди
се,че в края на месец май 2019 г. посетила отдел МДТ при община-Т. за да
заплати дължимия данък.След извършена справка установила,че едноличен
собственик на имота е нейната м.,ответник по настоящото дело,която представила
документ за собственост нотариален акт № ***,том ***,рег.№ ***,дело № *** г. на
Нотариус с рег.№ ***на НК,с който била призната за собственик по давност на
гореописания имот. Твърди се,че ищцата останала изненадана,когато се снабдила с
констативния нотариален акт,като имота бил стопанисван и ползван както от
ответницата,така и от нея. Дълги години помагала на своята м. да стопанисва
имота и да го поддържа в добър вид,годен за ползване. Твърди се,че след 1999 г.
започнала да се грижи за баба си,която към него момент живеела в имота,но
поради влошено здравословно състояние,трудно се грижела за себе си и да се
обслужва,поради която я приела да живее в нейния имот,като грижите полагала със
съпруга си В. П.. Въпреки,че се грижела за баба си,тя и ответницата продължили
да стопанисват процесното място,като засаждали и
отглеждали различни зърнени култури,плодове и зеленчуци,като никой не живеел в
него. Дори и към момента на подаване на исковата молба никой не ползвал
имота,който бил предоставен на трети лица от ответницата,които да се грижили за
градината. Твърди се,че ответницата не живее и не ползва имота от дълги години
и въпреки това се снабдила с констативен нотариален акт,с който била призната
по силата на давностно владение за собственик. Твърди
се,че владението следвало да бъде постоянно,непрекъснато,несъмнено,спокойно и
явно,като липсвало такова владение от страна на ответницата,като констативния
нотариален акт бил незаконосъобразен,като
недобросъвестно ответницата се снабдила с него,като липсвала една от
предпоставките за издаване на констативния нотариален акт,а именно липсвало
продължително владение с намерение да свои имота като свой. Твърди се,че когато
ответницата придобила посочения имот била в брак с баща й,като имота бил
придобит режим на СИО,като баща й притежавал ½ ид.ч.
от същия,която след смъртта му се разпределяла между наследниците му,като
ответницата сдобивайки се с констативния нотариален акт я лишила от запазените
й части в процесния имот. Иска се уважаване на
исковата претенция,като на основание чл.537,ал.2 ГПК констативния нотариален
акт да бъде отменен в частта му до размера на запазената й идеална част и
присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок е депозиран отговор от
ответника Р.Ж.М.,чрез пълномощник адвокат,със съдебен адрес за призоваване и
получаване на книжата гр.Я.,ул.“Ж.П.“ № ***,кантора № ***чрез адв.М.-ЯАК. Счита се,че иска е процесуално недопустим,като
ответницата не била процесуално легитимирана да бъде ответник по настоящото
дело с оглед на това,че не била собственик на имота,като се разпоредила с него
преди вписването на И.М. и за ищеца липсвал правен интерес от водене на настоящото
дело. По основателността на исковата претенция изразява становище,че оспорват
изцяло предявения иск. Прави възражение,че ответницата придобила имота чрез
продажба и по давностно владение на база извършената
от нотариуса обстоятелна проверка. Твърди се,че повече от 20 години от смъртта
на съпруга си демонстрирала пред всички,по несъмнен начин и с конклудентни действия,насочени както спрямо имота,така и
към трети физически и юридически лица,че тя била единствения собственик на
целия имот и имала твърдото намерение да го владее лично и само за себе си. В
подкрепа на това твърдение в последствие с нотариален акт № ***,том ***,дело № ***
г. на ЯРС сама изкупила и останалите 4/10 ид.ч. от
него.През цялото време само тя полагала всичките дължими грижи и усилия,заплащала
разноските като собственик и владелец на имота- по поддръжката и ремонта на
сградите,по управлението и опазването му от посегателства. Също така с
нотариален акт № ***том ***,дело № *** г. на ЯРС ответницата прехвърлила на д.
си-ищец по настоящото дело друг недвижим имот с което изцяло осигурила нейните
и на семейството й жилищни нужди. Също
така се твърди,че след смъртта на баща си ищцата не била демонстрирала или
упражнявала полученото от наследството на баща си правото на съсобствен имот,нито спрямо него,като недвижима вещ,нито
спрямо ответницата и/или някакви трети лица,нито спрямо държавните и общински
органи на власт или учреждения. По никакъв начин не
била ползвала или владяла лично и/или чрез други лица имота или някаква част от
него,като било налице пълна липса на материален или правен интерес към него и
изоставянето му като собственик. Ищцата не била участвала в неизбежно
необходимо-присъщите му за поддръжката му разноски,които били необходими да
бъдат правени за двадесет и повече години за къщата и другите пристройки,за
оградата и всичко друго. Небила се грижела за почистването на двора и не била
отглеждала нищо в него,като не била стъпвала в имота,както било установено от
разпитаните свидетели пред нотариуса при извършената обстоятелствена проверка.
Никога не била заявявала и декларирала повече от 20 години собствеността си
върху процесния имот пред общината,каквото било
нейното задължение по закон,като не била плащала данъци. Твърди се,че през
всичките тези години ответницата декларирала,че била собственик на целия
имот,като заплащала изцяло дължимия данък,без наличието на други съсобственици.
В тази насока се твърди,че ако ищцата била съсобственик на процесния
имот,същата щяла да се снабди с данъчна оценка и скица за него,без да иска от
съда да й издава съдебно удостоверение. Също така нотариуса не бил образувал
производство и не бил издал процесния констативен
нотариален акт за обстоятелствена проверка,ако при предоставените му по закон
документи фигурирал и/или била налична
каквато и да била индиция за съществуването на друг
съсобственик. Иска се прекратяване на делото поради неговата недопустимост,като
алтернативно се прави искане за отхвърляне на исковата претенция като
неоснователна и недоказана и присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа лично от ищцата и от
пълномощника й,сочат доказателства и искат уважаване на иска и присъждане на
съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание
ответника се представлява от пълномощника си,поддържат отговора на исковата
молба и молят за отхвърляне на предявените искове,сочат доказателства и присъждане на съдебно-деловодни разноски.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Страните не
спорят,като от представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
срещу задължение за гледане и издръжка № ***,том ***дело № *** г. на нотариус
при ЯРС,безспорно се установява,че ответницата Р. Ж. М. придобила от м. си М.И.Т.
6/10 ид.ч. от посочения в същия недвижим имот със
задължение за гледане и издръжка на м. си,която ще й предоставя за бъдеще време
до края на живота й,като последната е запазила правото си да ползва и живее в
посочения имот до края на живота си.
Също така същите не спорят ,че посочените идеални части от недвижимия имот са
придобити в режим на СИО,с оглед на това,че ответницата е била в граждански
брак с Г. Т. М.,който е починал на 13.04.1996 г.,видно от предоставено
удостоверение за наследници с изх.№ *** г. на населено място с.К.,общ.Т.,обл.Я..
С нотариален
акт за собственост върху недвижим имот,придобит по давност № ***,том ***,рег.№ ***,дело
№ *** г. на нотариус с рег.№ *** по регистъра на НК и с район на
действие-ЯРС,на основание постановление от *** г.,издадено въз основа на
обстоятелствена проверка,извършена по нотариално дело № *** г. и съгласно
чл.587 ГПК и чл.79 ЗС,одобрил представения му проект за нотариален акт,с който
признава Р.Ж.М.,ответник в настоящото производство за собственик по давност на
следния недвижим имот,находящ се в с.К.,общ.Т.,обл.Я.,ул.“Х. Д.“ № ***,представляващ УПИ *** кв.м.,който
участва в УПИ ***,целият от 1070 кв.м. в ***по плана на с.К.,заедно в
построените в този имот двуетажна жилищна сграда с РЗП от 60 кв.м.,жилище/лятна
кухня/ с площ от 42 кв.м. и второстепенна сграда /обор/ с площ от 42 кв.м.,при
граници на УПИ ***;улица; ***.
За
удостоверяване на обстоятелството,че ответницата Р.Ж.М. не живее в посочения
по-горе недвижим имот с който е призната за собственик с посочения констативен
нотариален акт,са представени удостоверения за постоянен и настоящ адрес от 26.06.2019 г. на населено място общински център –Т.,при
община-Т. от които е видно,че същата има заявен постоянен и настоящ адрес ***,като заявлението за постоянен адрес
е от 01.03.2006 г.,а за настоящ адрес от 01.01.1980
г.,което обстоятелство също не е спорно по делото.
От
представеното удостоверение за данъчна оценка по чл.264,ал.1 ДОПК,с изх.№ ***
г. се установява,че като собственик на посочения недвижим имот е посочена С. И.
Г. от гр.С.,м-ст „С. А.“ № ***. Също така е
представена скица на недвижимия имот от
Община-Т. с изх.№ *** г. от която се установява,че имота бил записан на С. И. Г.
по нот.акт № *** г.
За
удостоверяване на горепосочените обстоятелства с отговора на исковата молба от
страна на ответника е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № ***,том ***,рег.№ ***,дело № *** г.,вписан в службата по вписванията-Я.,с
вх.№ *** г.,с акт № ***,том ***дело № *** г. от който се установява,че Р.Ж.М.
продала на С. И. Г. посочения по-горе недвижим имот.
Също така с
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***,том ***,дело № *** г.
на нотариус при ЯРС се установява,че М.И.Т. продала на Р. Ж.М. следния свой
недвижим имот,а именно 4/10 ид.ч. от 745/1070 ид.ч. от застроено дворно място,намиращо се в с.К.,състоящо
се от 990 кв.м.-неурегулирано,а урегулирано от 1070 кв.м.,с неуредени
регулационни сметки,съставляващо парцел ***,в ***по плана на с.К.,заедно с 4/10
ид.ч. от построената в това дворно място жилищна
сграда,цялата с площ от 60 кв.м.и 4/10 ид.ч. от
построения в това дворно място обор,целия със застроена площ от 42 кв.м.
За
установяване на твърденията в отговора на исковата молба,че ответницата е
продала на д. си друг недвижим имот,находящ се в с.К.
е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***,том ***,дело
№ *** г. от който се установява,че Г.Т.М.и Р. Ж.М. продали на д. си М.Г.П.,следния
свой недвижим имот-дворно място,намиращо се в с.К.,състоящо се от 900
кв.м.,съставляващо парцел № *** по плана на с.К.,заедно с построените в него
жилищна сграда;навес-лятна кухня и гараж,като продавачите запазили правото си
да живея в долния етаж на жилищната сграда до края на живота си.
От
представената по делото декларация по чл.17,чл.27 и § 2 от преходните и
заключителни разпоредби на ЗМДТ,заведена с вх.№ *** г. се установява,че Р.Ж.М.
декларирала спорния недвижим имот,като посочила само себе си за собственик.
От службата
по вписвания в гр.Я. са представени съдържащите документи,касаещи нотариално
дело № *** г. на Нотариус с рег.№ *** на НК със страна Р.Ж.М.,като е представено
копие от нотариално дело № *** г. образувано в службата по вписванията гр.Я.
при вписване на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка за
собственост върху недвижим имот с вх.рег.№ ***
По искания
на страните са събрани гласни доказателствени
средства,чрез разпит на свидетелите В. М. П.и С. Ж. С..
Свидетеля В.
П.,съпруг на ищцата заяви,че не е бил свидетелпо
нотариалното дело от 2019 г. Познава процесния
имот,който се намирал в с.К.,ул. „Х. Д. „ № ***,като имота бил отдаден под наем
от 2014-2015 г. но не бил много сигурен. Под наем го дали съпругата му и тъщата
му,като целта била да се поддържа имота,като в него постоянно от 1999 г. никой
не живеел там. След като починал съпруга на тъщата му /ответница по делото/
направили ремонт на къщата която се намирала в с.К.,ул.“В.Л.“ № ***,където
живеели всички,като там била и м.та на тъщата му,докато починала през декември
месец 2001 г. Ответницата не се разбирала със съпруга си,като в периода 1994
г.,след като починал баща й до 1998 г. тя живеела и се грижела за м. си,която
била получила удар. Поради влошените отношения на Р. със съпруга си,не можели
да ползват имота на ул.“В.Л.“ № ***,като той със съпругата си се грижели и
поддържали имота. След като се преместили в него през 1999 г.,първоначално
спорния имот бил отдаден под наем на една рускиня,със съпруга си за една
година. С оглед на това,че същия не бил поддържан,тя се отказала от него и се
изнесла от него,като се наложило да му направят ремонт.Същия се изразявал в
това,че трябвало да се възстановят счупени прозорци,измазване,боядисване на
стаите,подмяна на дюшеме в едната стая и подмяна на прозорците в остъкленото
помещение,като разходите за ремонта били за тяхна сметка,за които съпругата му
плащала.Също така чешмата отвън също имала нужда от ремонт,като в една от
стаите имало теч от водопроводната инсталация,като се наложило да се разбива и
да се подмени. Съпругата му сама носила рамките за да се остъклят в гр.Я.,след
което ги връщала. В периода от 2002 г. до 2012 г. те гледали животни в имота на
ул.“В.Л.“ № ***,като през това време сеели процесния
имот,предмет на спора с различни култури-царевица,люцерна и т.н.,през
различните години и ги използвали за изхранване на животните. Р. в него момент
била само на една пенсия,като те поддържали всичко,като имали възможност за
това. Дори и лекарствата за м. й ги купувала съпругата му,като в него период били
в добри отношения. Нито с думи,нито с действия Р. била показала,че иска да свои
целия имот,като били в добри отношения до 2015 г.Били плащани данъците за процесния имот,като лично той ги платил за 2015 и 2016 г.
За последната година вече не били в добри отношения,като казал на Р.,че им
дължи част от парите за данъците,които платил. От него конкретно Р. не била
търсила съдействие,но като през 2018 г. решила да продаде имота се обадила на
съпругата му и другата й д. да подпишат за извършване на покупко-продажба. През
това време при тях отишла сестрата на съпругата му,като им казала,че посредник
и отправил оферта за 1500,00 лв. продажна цена,за да подпише и тя. Не се
съгласили,казали й да отиде да преговарят,но повече от това,нито се обадили,нито
имота бил продаден към момента,като тогава Р. предприела действия за
придобиване на имота по обстоятелствена проверка. Не знае в момента Р. къде
живее,като до месец април 2019 г. живяла в имота в с.К.,ул.“В.Л.“ № *** и след
като го напуснала имала да плаща 400 лв. за ток и не знае къде е отишла,като не
била се връщала до момента. Не знае същата да е имала регистрация по постоянен
адрес ***,като в момента имота бил отдаден под наем. През месец април от името на
съпругата му изпратили писмо с обратна разписка до наемателите,като ги
уведомили,че съпругата му заедно със сестра си са съсобственици на имота и част
от наема трябва да се плаща на тях.Наемателите отишли при тях,като им казали,че
са готови да плащат наем на тях,но ги помолили да останат да живеят в него.
След 15-20 дни им казали,че леля им Р. ги е уредила с документ,с който никой не
може да ги изгони и не били длъжни да им плащат наем. Не знае съпругата му и
нейната м. да си създавали пречки помежду си за ползване на имота,като даже
през 2003 г. за малко да го продадат на английски граждани,като имало платено
капаро,но сделката пропаднала,като другата д. на ответницата отказала да
подпише,защото били в лоши отношения.
На въпрос на
пълномощника на ответницата свидетеля отговори,че от лицата които живеели
там,не са получавали наем,като се били уговорили да живеят там и за сметка на
наема да поддържат къщата,като в последствие се указало,че Р. вземала пари за
наем от тях. За платените данъци,както казал по-горе за 2016 г. го платил,като
бележката я дал на Р.,като и казал,че трябва да им плати част от данъка.
Съпругът на ответницата Р. починал през 1996 г.,като м. и д. били влоши
отношения от края на 2015 г. Той със семейството си трайно живеел по настоящ
адрес ***,като ползвали и апартамента когато се наложило и работи в ДАБ в гр.Х..
Местоработата му била такава,че стоял една една
седмица в гр.Х. и се връщал в петък,събота и неделя.
Свидетелката
С. Ж. С.-сестра на ответницата,заявява,че познавала починалия Г. Т. М.,съпруг
на нейната сестра. Същия небил полагал грижи за м.та на Р.,която продала
имота,като последните години от живота си бил един абсурд човек и за него
нямала да каже нищо. За дома на ищцата можела да каже,че тя имала апартамент
още от омъжването си в града,като си ходила на село при м. си и оставала при
нея. Познава имота в с.К.,ул.“Х.Д.“,като това било жилището на м. й и на баща
й,като имала представа как го е придобила сестра й Р.. Намираща се в залата
ищца не била се грижила за баба си и не била издържала същата. Ищцата не била
давала никакви средства за имота на ул.“Х.Д.“,като за него се грижела сестра й
сама. Ищцата не била се грижила за имота като стопанин,като не била правила
поддръжка,сгради,огради и т.н. М. Т. починала 2001 или 2002 г.,като Р.М.
ответница по делото се грижила за м. си,докато била жива,като се грижила за нея
десет години,като същата била болна и на легло. В имота имало квартиранти,но не
вземала наем от тях,само да имало хора в имота. Не можела да каже от кога са
настанени там,но може би повече от десет години,като давали сметка за имота на
сестра й. Ремонти били правени в този имот на къщата,на сградите,на оградите,на
вратата.Имало някакъв теч,който бил наводнил стената,като сестра й извикала
водопроводчик,като това й струвало много скъпо,като го научила от нея.М.Т.
живяла в другия имот на първия етаж,където живеела и сестра й. През последните
десет години не била виждала ищцата и другата й племенница да ходят в имота и
да правят нещо там,като отношенията между М. и сестра й били лоши,като не
знаела кой на кого пречи,но М. винаги тормозила сестра й.
На въпрос на
пълномощника на ищцата свидетелката отговори,че не може да каже през коя година
участвала като свидетел по нотариалното дело по което сестра й станала
собственик на този имот.При това участие я питали същите въпроси,които я питали
и в момента.Р.,М. и баба М. живеели заедно в с.К.,не знае на коя улица,но те
били ходили на гости,м. й я гледала сестра й и ставало въпрос за имот,който бил
различен от този за който се спорило и който имот бил на родителите й.М. не
била се грижила за здравословното състояние на баба си М.,като имота който бил
собственост на родителите й,го прехвърлили с покупко-продажба и съпругът на
сестра й бил жив тогава.Не може да каже какъв е постоянния адрес на сестра й Р..
Други
доказателства касаещи настоящия спор не бяха представени.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Правните основания на предявения иск е по чл.108 от ЗС срещу ответника, като съдът ги намира за допустими – предявени са
от и срещу надлежни страни, при отсъствието на отрицателни процесуални
предпоставки за надлежното упражняване правото на иск за ищеца.
В тази връзка съдът следва да се произнесе по
възражението на пълномощника на ответника,че иска е процесуално недопустим,като ответницата
не била процесуално легитимирана да бъде ответник по настоящото дело с оглед на
това,че не била собственик на имота,като се разпоредила с него преди вписването
на И.М.
С т.3Б от ТР № 4/2014 г.
на ОСГК на ВКС се прие,че действителния собственик на един имот има правен
интерес да установи правото си на собственост,като наличието на правен интерес
се обосновава с това,че когато се снабдява с нотариален акт за собственост по
давност,така и когато се разпорежда с чуждия имот ответникът на практика
оспорва правата на ищеца.В този случай ищеца има правен интерес да предяви иска
за собственост както спрямо последният приобритател
на имота,така и срещу неговия праводател,независимо,че
последния се е разпоредил с имота,преди подаване на исковата молба,като в тази
насока възражението е неоснователно.
Предявения иск е
основателен.Ответницата се легитимира като изключителен собственик на
поземления имот и построените в имота двуетажна жилищна сграда и
второстепенната такава-обор с нотариални актове за покупко-продажба на недвижим
имот с които тя е призната за собственик на част от описания имот,както и
нотариален акт за собственост върху недвижим имот по наследство и давностно владение за останалата идеална част.В тази връзка
когато един от наследниците упражнява фактическа власт върху оставен в наследство
имот касаещ квотите в нотариалния акт за
покупко-продажба на недвижим имот от 06.04.1995 г. придобит в режим на СИО с
преживелия съпруг и след неговата смърт ,той е владелец само притежаваната от
него по наследство идеална част от имота и държател на идеалните части на
останалите сънаследници.За да се приеме,че този
наследник в случая ответника Р.Ж.М. е установил владение и върху притежаваните
от другите наследници идеални части от имота,не е достатъчно той да упражнява
фактическа власт върху целия наследствен имот,а е необходимо освен това да е
отблъснал владението на останалите наследници,като е манифистирал
ясно пред тях намерението да владее целия наследствен имот само за себе си.
Това следва да стане с конкретни действия на отричане на правата на останалите сънаследници върху имота,които действия да са станали
достояние на тези сънаследници. В тази насока не бяха
ангажирани доказателства от ответника,че като ползва имота не е допускала
останалите сънаследници в имота,напротив установени
се от събраните гласни доказателства,включително и свидетеля на ответницата,че
до 2015 г. когато са се влошили отношенията между ищцата и нейната м. ответник
по настоящото дело са ползвали имота заедно,сеели са го с различни култури за
изхранването на животните които гледала ищцата със съпруга си в другия имот в с.К.,като
в него са живеели заедно,отдавали са го под наем,като достъпа на ищцата до процесния имот находящ се в с.К.,общ.Т.,обл.Я.,ул.“В.Л.“ № *** по никакъв начин не е бил ограничен.
Съща така не се представиха никакви доказателства ответницата да е довела до
знанието на останалите сънаследници намерението на
сънаследника-държател да се разпореди с имота само в своя полза,или го ползва
по начин,който ясно показва,че изключва владението на останалите сънаследници. В тази връзка съдът счита,че декларирането на
имота с декларация по чл.17,чл.27 и § 2 от преходните и заключителни разпоредби
на ЗМДТ пред община-Тунджа,за което са представени писмени доказателства от
ответницата на свое име,без това деклариране да е станало известно на
останалите сънаследници,не представлява действие на
отричане на техните права. Плащането на данъци и разноски за имота,извършването
на ремонти в имота също не са такива действия,защото съгласно чл.31 ЗС,всеки
съсобственик е длъжен да участва в ползите и тежестите на общата вещ,съобразно
дяла си,а когато сам е поел целите разноски за съсобствената
вещ може да иска от останалите съсобственици да му заплатят такава част от
разноски,която съответства на техния дял в съсобствеността. В тази връзка съдът
следва да отбележи,че от ответницата с отговора на исковата молба беше
представена само самата декларация,като не бяха ангажирани други гласни или
писмени доказателства,че е плащала данъците за имота,нито за посечените
извършени ремонтни дейности в него. С оглед на това,не може да се приеме за
установен фактът,че разноските за процесния имот са
поети само от ответницата,а от друга страна дори и установяването на този
факт,сам по себе си не означава,че този съсобственик отрича правата на
останалите наследници,като възражението на пълномощника на ответницата в тази
насока,са неоснователни и недоказани.
Също така по делото остана
не доказано възражението на ответницата Р.Ж.М.,че
е придобила притежаваните от останалите сънаследници
идеални части от процесния недвижими имот по давностно владение,осъществяващо от нея през периода от
смъртта на съпруга си Г.Т.М.до предявяването на исковата молба на 13.06.2019 г.
Ответницата от 1999 г. не живее в жилищната сграда построена в имота,останаха
не доказани твърденията,че само тя е плащала данъците за имота,въпреки,че го е
декларирала пред съответната община,като не е посочила останалите сънаследници,като по никакъв начин не доказа упражняването
на фактическа власт върху имота и намерение да го свои.Както бе посочено
по-горе тя не е предприела такива конкретни действия с които да е отблъснала
владението на останалите наследници на Г.
Т.М. Поради това следва да се приеме,че
тя не е владяла целия недвижим имот находящ се в с.К.,общ.Т.,обл.Я. предмет на спора само за себе си,поради което и не
би могла да придобие същите по давност.
С оглед уважаването на
иска по чл.108 ЗС,съдът следва да се произнесе по направеното искане за отмяна
на констативния нотариален акт по чл.537,ал.2 ГПК.
В ТР №
3/29.11.2012 г. по тълк.дело № 3/2012 г. на ОСГК на
ВКС е прието,че на отмяна по реда на чл.537,ал.2 ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява
право на собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи
сделки, с които се прехвърля, изменя
или прекратява вещно право върху
недвижим имот. По отношение на въпроса
- при уважение на иск за
собственост в каква част следва да
бъде отменен констативния нотариален акт, отговор дава Решение № 64/19.05.2017
г. по гр.дело № 3346/2016 г. на ВКС, I-во гр.о., с което
се посочва, че в съответствие с диспозитива на признатите в полза на ищците права,
се дължи и диспозитив по чл.537,ал.2 ГПК .
В настоящия случай ответницата Р.Ж.М. се легитимира като изключителен
собственик,с нотариален акт за собственост върху недвижим имот,придобит по
давност № ***,том ***,рег.№ ***,дело № *** г. на нотариус с рег.№ *** по
регистъра на НК и с район на действие-ЯРС,на основание постановление от
16.05.2019 г.,издадено въз основа на обстоятелствена проверка,извършена по
нотариално дело № *** г. и съгласно чл.587 ГПК и чл.79 ЗС,одобрил представения
му проект за нотариален акт,с който признава Р.Ж.М. за собственик по давност на
следния недвижим имот,находящ се в с.К.,общ.Т.,обл.Я.,ул.“Х.Д.“ № ***,представляващ УПИ *** кв.м.,който
участва в УПИ ***,целият от 1070 кв.м. в ***по плана на с.К.,заедно в
построените в този имот двуетажна жилищна сграда с РЗП от 60 кв.м.,жилище/лятна
кухня/ с площ от 42 кв.м. и второстепенна сграда /обор/ с площ от 42 кв.м.,при
граници на УПИ ***;улица***.
С оглед
уважаването на иска по чл.108 ЗС са отречени правата й върху 1/10 ид.ч. от недвижимия имот и построените в него жилищна
сграда и обор,то на основание чл.537,ал.2 ГПК следва да се отмени посочения
констативен нотариален акт,тъй като в него се удостоверяват права,каквито Р.Ж.М.
не притежава.
Предвид
изхода на делото, ответника следва да бъде осъдена да заплати на ищците сумата
от 531,10 лв., представляваща направени разноски .
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.108 ЗС
отношение на ответника Р.Ж.М.,ЕГН **********,***,кантора 205,чрез адв. М.-ЯАК, че М.Г.П.,ЕГН **********,***,кант***чрез адв. К.-ЯАК е собственик на 1/10 ид.ч.
от недвижим имот,представляващ застроено
и незастроено дворно място,находящо се в с.К.,общ.Т.,обл.Я.,цялото от 990 кв.м.-неурегулирано,а урегулирано
-1070 кв.м.,съставляващо парцел ***,в ***по плана на с.К.,както и на 1/10 ид.ч. от построеното в това дворно място жилищна сграда,с
площ от 60 кв.м. и 1/10 ид.ч. от построения в същото дворно място обор,целия с площ от 42 кв.,при граници на
целия парцел : улица,И.С.Г.,Т. Ж. Г.,С.И.К.и Г.И.К..
ОТМЕНЯ нотариален
акт за собственост върху недвижим имот,придобит по давност № ***,том ***рег.№ ***,дело
№ *** г. на нотариус с рег.№ *** по регистъра на НК и с район на
действие-ЯРС,на основание постановление от 16.05.2019 г.,издадено въз основа на
обстоятелствена проверка,извършена по нотариално дело № *** г. и съгласно
чл.587 ГПК и чл.79 ЗС,одобрил представения му проект за нотариален акт,в частта
за 1/10 ид.ч.,с който признава Р.Ж.М. за собственик
по давност на следния недвижим имот,находящ се в с.К.,общ.Т.,обл.Я.,ул.“Х. Д.“ № ***,представляващ ПИ *** от 990
кв.м.,който участва в УПИ ***,целият от 1070 кв.м. в ***по плана на с.К.,заедно
в построените в този имот двуетажна жилищна сграда с РЗП от 60
кв.м.,жилище/лятна кухня/ с площ от 42 кв.м. и второстепенна сграда /обор/ с
площ от 42 кв.м.,при граници на УПИ ***;улица; XIII***, на осн. 537,ал.2 ГПК.
Осъжда Р.Ж.М.,ЕГН ********** да заплати на М.Г.П.,ЕГН **********,
сумата от 531,10 лв., представляваща
направени разноски .
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: