Решение по дело №314/2022 на Районен съд - Сливен

МОТИВИ по АНД № 314/22г. по описа на РС гр. Сл. : Производството е
образувано по повод постановление на РП-Сл., с което се иска налагане на
административно наказание на обв. И. С. Д. по реда на чл.78А от НК за
извършено от него престъпление по чл. 313 ал.1 от НК.
В с.з. РП-Сл., редовно призована не изпраща представител. Подава
протест против постановеното решение, като счита,че същото следва да бъде
отменено и обвиняемия признат за виновен и освободен от наказателна
отговорност с налагане на глоба при условията на чл. 78а от НК.
В с.з. обвиняемият, редовно призован се явява лично и с процесуален
представител,който счита,деянието за несъставомерно както от обективна
така и от субективна страна. Пледира за постановяване на решение, с което
подзащитния му да бъде оправдан.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
През м. 10.2019г. обв.И. С. Д. бил назначен за член на Секционна
избирателна комисия в Избирателна секция №118 в град Сл., общ.Сл.,
находяща се в VI – то ОУ „Братя Миладинови“. Председател на СИК била св.
В. Б., а един от членовете й била св. Г. С.
На 27.10.19г., обв.Д. участвувал в проведените избори за общински
съветници и кметове. В деня на изборите той решил, че желае да упражни
правото си на глас като макар,че не бил включен в избирателния списък в
посочената избирателна секция мислел,че няма пречка да гласува там. Д.
участвувал за първи път в избори в качеството си на член на СИК и тъй като
св. М. А., жената с която живеел на семейни начала в гр. Сл. била член на
секционна комисия намираща се в същото учебно заведение, обсъдил това с
нея. Двамата решили,че няма пречка да гласува в секционната комисия, на
която е член, въпреки,че постоянния му адрес е в гр. Я., тъй като настоящия
му е в гр. Сл., а и по време на обучението им за членове многократно им е
било заявено,че всеки от тях има право да гласува в секционната комисия на
която е член.
Обв. Д. заявил пред св. С.,че желае да упражни правото си на глас и тя
го вписала в допълнителна страница от избирателния списък за изборите на
27.10.2019 г.Същата не се усъмнила в правото му да гласува и когато прочела
в личната му карта, че постоянния му адрес е в гр. Я., тъй като и на нея
многократно е било разяснявано,че като членове на СИК имат право да
гласуват в съответната секция. Обв. Д. попълнил и изискуемата се в тези
случаи Декларация от избиратели, вписани в допълнителната страница на
избирателния списък в изборния ден/ приложение № 81–МИ/ . В
декларацията обвиняемият собственоръчно посочил, че не е гласувал в
изборите за общински съветници и кметове на 27.10.22г. и няма да гласува в
друга избирателна секция както и, че постоянния му адрес/адреса на
пребиваване в РБ е в гр. Сл., кв.“Сини камъни“ бл.26 вх.Г ет.1 ап.3 както и,че
е регистриран повече от шест месеца преди датата на произвеждане на
1

изборите, а именно 27.10.19г. След представяне на Декларацията на св.Г. С.,
обвиняемият упражнил правото си на глас.
След провеждане на изборите и след извършена проверка за законността
им било установено,че обвиняемият е посочил като постоянен адрес този в гр.
Сл., а към датата на декларирането е бил с постоянен адрес гр. Я. ,ж.к. „Диана
6“ 6–А–15.
В хода на разследването е била изготвена графологична експертиза от
заключението, на която е видно, че Подписите срещу ръкописно изписания
текст „И. С. Д., ЕГН: л.к. № **********“ и срещу „Декларатор:“, съответно в
оригинал на допълнителна страница от избирателен списък за изборите на
27.10.2019 година в избирателна секция 118 в град Сл., общ. Сл. и в
Декларация от избиратели, вписани в допълнителната страница на
избирателния списък в изборния ден ( по чл.28 ал.3 чл.29 ал.2 и ал.4 чл.233
чл.235 чл.264 ал.4 от ИК), са положени от обвиняемия И. С. Д..Ръкописно
изписания текст, с който е попълнена Декларацията също е изписан от И. С.
Д..
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети
в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими
към предмета на делото.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото в хода съдебното
следствие свидетели, а именно св. А., св. С. и св. Б.. Последната от тях е била
Председател на СИК № 18, в която е бил член и обвиняемия, а св. С. е била
член в същата комисия. Всяка една от двете свидетелки е категорична,че по
време на проведеното обучение на участниците в изборите им е било
разяснено,че имат право на гласуват по мястото на изпълнение на служебните
си задължения в деня на изборите. Св. Б. е категорична,че с нея не е
разговаряно във връзка с правото на обвиняемия да гласува в секцията, но
също така заявява,че и другите членове не са били наясно дали има проблем в
конкретния случай или не. Подкрепя твърденията си със заявлението, че
както на тях, така и на нея многократно и е било обяснено,че всички членове,
включително и тя като Председател на СИК имат право да гласуват в
секцията в която работят в изборния ден. Съдът кредитира и показанията на
св. А., тъй като те са напълно идентични с тия на останалите две свидетелки и
на обясненията на обвиняемия. В тази връзка, съдът ги приобщава по делото,
въпреки, че А. живее на семейни начала с обвиняемото лице. Тази свидетелка
идентично на останалите две свидетелки и на самия обвиняем заявява,че знае
за правото им да гласуват в секцията и е била категорична и пред
обвиняемия,че той също може да гласува.
Съдът кредитира и обясненията на обвиняемия Д.,тъй като същите не
противоречат на останалия събран по делото доказателствен материал.
Обвиняемият не отрича,че е с постоянен адрес в гр. Я., но заявява,че след като
е повдигнал въпроса между членовете на комисията е получил уверение,че
2

няма пречка да гласува.
Съдът дава вяра и на приложените по делото писмени доказателства.
Дава вяра назначената по делото съдебно-почеркова експертиза, тъй като
същата не е оспорена от страните, а съдът няма основание да се съмнява в
безпристрастността и компетентността на вещото лице.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна,
съдът изведе следните правни изводи:

С деянието си обвиняемият Д. не е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл. 313,ал.1 от НК, поради което
съдът го оправда по повдигнатото му обвинение затова, че на 27.10.2019
година в град Сл., пред СИК № 118 в град Сл., община Сл. потвърдил
неистина в писмена Декларация подавана от избирателите, вписвани в
допълнителна страница на избирателния списък в изборния ден, която по
силата на закон, а именно чл.233 от Избирателния кодекс се дава пред орган
на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства като е
заявил, че постоянният му адрес е в град Сл., кв.“Сини камъни“ бл.26 вх.Г
ет.1 ап.3, вместо в гр. Я..
По делото е налице годен правен субект , който може да носи
наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК
доколкото се касае за навършило пълнолетие вменяемо лице.
Съдът обаче, счита, че в конкретния казус липсва един от основните
елементи от обективната страна на престъплението. Съгласно разпоредбата
на чл.233 от Избирателния кодекс попълването на процесната Декларация
има за цел да удостовери че лицата, заети в произвеждането на изборите
като членове на секционна избирателна комисия, не са гласували и няма да
гласуват на друго място. Декларацията се прилага към избирателния списък
и е неразделна част от него като едва след надлежното и попълване и след
вписване на лицето в допълнителната страница към избирателния списък
лицето упражнява правото си на глас. В конкретния казус обвиняемия Д. е
попълнил собственоръчно инкриминираната Декларация като в изискуемата
по силата на Избирателния кодекс графа“ Не съм гласувал в изборите за
общински съветници и кметове и няма да гласувам в друга избирателна
секция“ е отразил, че няма да упражнява това си право другаде както и, че
не го е упражнил до настоящия момент. Действително, обвиняемият е
попълнил и следващата включена в Декларацията графа като е посочил за
постоянен адрес гр. Сл., но това обстоятелство не е от категорията на
подлежащите на удостоверяване с процесната Декларация.
Предвид горепосочените съждения, съдът счита,че извършеното от
обвиняемият Д. не изпълва от обективна страна състава на престъплението
по чл. 313 ,ал. 1 от НК.
3

Съдът счита,че в конкретния случай е налице и
субективна несъставомерност на извършеното от страна на обвиняемия
Д.,поради следните съображения:
За да е осъществен състава на престъплението по чл.313 ал.1 от НК,
деецът трябва да е съзнавал общественоопасния му характер, да е предвиждал
неговите общественоопасни последици и да е искал настъпването им. От
събраните по делото доказателства, обаче, се установява, че към момента на
подаване на Декларацията,обв. Д. е бил със съзнанието, че мястото му на
пребиваване е в гр. Сл./ доколкото от 10 години живее в гр. Сл. заедно със св.
А./, още повече,че в самата графа от Декларацията указваща попълването на
данни за постоянен адрес, с наклонена черта е посочено като алтернатива
/място на пребиваване на територията на РБ/. Д. е знаел и, че е член на СИК
№ 118, находяща се в гр.Сл. както и, че в това му качество може да упражни
правото си на глас на територията на гр. Сл.. Извода на съда за липса на
умисъл у обв. Д. се мотивира и от обстоятелството,че същият е упражнил
правото си на глас със съдействието на останалите членове на Комисията и в
частност на св. С., която е вписала името му в избирателния списък, приела е
и е описала документа му за самоличност, въпреки, че в същия за постоянен
адрес е посочен гр. Я., ж.к“Диана 6“. Тази свидетелка е приела и
попълнената от обв. Д. Декларация и едва след това както и след разговор със
св. А. същият е упражнил правото си на глас.
С оглед на горните съображения, съдът прие, че с деянието си
обвиняемият Д. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.313 ал.1 от НК и го ОПРАВДА по повдигнатото му
обвинение.
Съдът постанови, вещественото доказателство, находящо по делото и
поставено в плик с лепенка с № В7352 на ОДМВР – град Сл. да остане
приложено по делото до изтичане на сроковете за унищожаването му.
На основание чл.190 ал.1 от НПК,съдът постанови направените по
делото разноски да останат за сметка на Държавата.
Воден от горното ,съдът постанови съдебния си акт.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4

Номер на акта:	233
Дата:	2 юни 2022 г.
Съдия:	Светлана Кирилова Димова

Дело:	20222230200314
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	23 март 2022 г.

Решение по дело №314/2022 на Районен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите