Р Е Ш Е Н И Е №
260034
ПЛОВДИВ
16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ – ХХІІІ- ти състав, в публичното заседание на двадесет
и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
СЪДИЯ:
ГРЕТА ЧАКАЛОВА
и при
секретаря МИЛЕНА ЛЕВАШКА разгледа докладваното от Съдията Чакалова т.д. 398 по
описа за 2020 година и констатира следното:
Предявени са субективно съединени
искове от Н.А.П., ЕГН **********, Н.К.П., ЕГН **********, действаща лично и със
съгласието на ** Н.А.П., ЕГН ********** и от А.К.П., ЕГН ********** *** чрез
процесуалния им представител адв.Ч., със съдебен адрес:***
против „ЗАД АРМЕЕЦ” АД, ЕИК *********, София, ул.”С. Караджа” 2 с правна
квалификация чл.432 КЗ.
Твърди се от ищците, че Н.П. е **, а
Н.П. и А.П. са деца на К.П..
На 12.07.2019 г. в гр.София,
бул.”Цариградско шосе”, в района на номер 147, при управление на лек автомобил
„АУДИ С7” **.Е.В. е нарушил правилата за движение и е причинил ПТП, при което е
настъпила смъртта на К.П.. За настъпването на ПТП изключителна вина има Е.В.,
тъй като е нарушил правилата за движение – чл.5, ал.1,т.1 ЗДвП , чл.20, ал.1 ЗДвП, чл.20, ал.2 и чл.21, ал.1 ЗДвП, чл.25, ал.1 и ал.2 ЗДвП. При настъпилото
на 12.07.2019 г. ПТП на К.П. са причинени множество несъвместими с живота
травми и единадесет дни след ПТП – на 23.07.2019 г. К.П. е починал.
Ищците и починалият са живели заедно
в едно домакинство, били са щастливо и задружно семейство. Смъртта на К.П. е
неочаквана и е рефлектирала негативно върху ищците – Н.П. след смъртта на
съпруга си страда, страхува се за бъдещето си и това на децата си, намалила е
социалните си контакти, има неспокоен и непълноценен сън, чувства се самотна и
отчаяна; след смъртта на ** си А.П. се е затворил в себе си, опитва се да
преодолее мъката от загубата на близкия човек, на когото е разчитал за морална
и материална подкрепа; за Н.П. е трудно да приеме, че повече няма да види баща
си, станала е по-раздразнителна, капризна, неспокойна, често плаче.
Към момента на настъпване на ПТП
собственикът на лек автомобил „АУДИ С7” **е сключил със застрахователя договор
по риска „Гражданска отговорност”, обективиран в
полица БГ/11/119001582287. На 15.08.2019 г. ищците са поискали от
застрахователя заплащане на застрахователно обезщетение, но в тримесечния срок
не е постъпил отговор от ответника и поради това се иска да се постанови
решение, с което да се осъди застрахователят да заплати на всеки от ищците
сумата от по 200 000 лв, представляваща обезщетение
за претърпените неимуществени вреди от смъртта на К.П. при ПТП от 12.07.2019
г., причинено от Е.В. при управление на лек автомобил „АУДИ С7” **, изразяващи
се в скръб, мъка, тъга, ведно с обезщетение за забава от 23.07.2019 г. до
окончателното изплащане /с Определение от 29.01.2021 г. размерите на
предявените искове са увеличени от 26 000 лв за
всеки от ищците на по 200 000 лв за всеки от
ищците/. Претендират разноски.
Ответникът оспорва предявените искове,
като твърди, че не са налице елементите от фактическия състав на нормата на
чл.45 ЗЗД, тъй като за Е.В. настъпилото ПТП е случайно деяние.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия К.П. с аргумента, че е управлявал мотоциклета с превишена скорост и
поради това не е успял да спре преди да настъпи ударът; твърди също, че К.П. е
изпреварвал/заобикалял движещите се по пътното платно автомобили, без да
напуска собствената си лента на движение; движел се е непосредствено до
вътрешната част на осевата линия в нарушение на чл.41, 2 ЗДвП. При предприетата
маневра П. не е осигурил достатъчно дистанция за безопасно разминаване с
попътно движещото се МПС „АУДИ С7” **и в резултат на това е настъпило ПТП. Посочва,
че водачът на мотоциклет „Сузуки ВС 52” **е бил без
поставена защитна каска и без необходимите предпазни дрехи и наколенки за мотоциклетисти.
Оспорват се исковете по размер;
ответникът счита, че размерът е завишен.
Оспорва се претенцията за заплащане
на обезщетение за забава.
Признава обстоятелството, че
собственикът на лек автомобил „АУДИ С7” **е сключил при ответника договор по
риска „Гражданска отговорност”, обективиран в полица
БГ/11/119001582287. Претендира разноски.
Предвид доказателствата по делото Съдът намира
за установено:
Спазена е процедурата по чл.498, ал.3 КЗ във връзка с чл.380 КЗ, която
предвижда специална допълнителна предпоставка за допустимост на прекия иск на
пострадалия срещу застрахователя по риска „Гражданска отговорност“ – изтичането
на тримесечен срок от сезирането на застрахователя по реда на чл.380 КЗ за
доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод
заплащане на застрахователно обезщетение, като разпоредбата на чл.498, ал.3 КЗ
изрично обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започнала
процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалите при ПТП и
застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите" на виновния водач, каквато в случая е налице /от
представения по делото препис от Молба – претенция вх.№ 100-2910/15.08.2019 г.
по описа на „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД се установява, че ищците Н.П., А.П. и Н.П., действаща чрез
законния си представител и нейна ** Н.П., са сезирали застрахователя за
изплащане на застрахователно обезщетение за настъпилите вреди от смъртта на К.П.
/** на А.П. и Н.П. и ** на Н.П./ при ПТП на 12.07.2019 г./.
Разпоредбата на чл.432 КЗ регламентира
прякото право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска
обезщетение от застрахователя по риска "Гражданска отговорност". За
да възникне субективното право по чл.432 КЗ, е необходимо наличието на валидно
сключен договор по риска „Гражданска отговорност" за МПС към датата на
настъпване на ПТП и наличието на деликт с кумулативно
изискуемите елементи от неговия фактически състав - деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието
и вредата и вина на причинителя, като последната се предполага до доказване на
противното /чл.45, ал.2 ЗЗД/.
От представения по делото препис от
Удостоверение за наследници изх.№ 4106/31.07.2019 г., издадено от Община **–
Р-н „**“, се установява, че ищците Н.П. и А.П. са ** на починалия К.П., а
ищцата Н.П. е ** на починалия К.П..
От представената по делото Справка от базата данни на
Информационен център към Гаранционен фонд относно сключен договор по риска
„Гражданска отговорност“ към 12.07.2019
г. се установява, че собственикът на лек автомобил „АУДИ А7“ **е сключил със
„ЗАД АРМЕЕЦ“ АД Договор по риска „Гражданска отговорност“ за периода 11.06.2019
г. - 10.06.2020 г.
С Присъда 260011/07.03.2023 г., постановена по НОХД 887/2021
г. на СГС, влязла в сила на 22.12.2023 г., Е.И.В. е признат за виновен в това,
че на 12.07.2019 г. в гр.София при управление на МПС – лек автомобил „АУДИ С7“ **по
бул. “Цариградско шосе“, в района на № 147, в крайна лява лента за движение с посока на движение ул.“Павел Красов“ към бул.“Брюксел“, при извършване на маневра за
навлизане в съседната лента за движение е нарушил правилата за движение по
пътищата, регламентирани в ЗДвП – чл.25, ал.2, изр.1 ЗДвП, като навлизайки в
съседната средна пътна лента, не е пропуснал попътно движещия се в нея
мотоциклет „СУЗУКИ ВС 52“ **, управляван от К.М.П., и е настъпило ПТП, в
резултат на което водачът на мотоциклета К.П. е починал на 23.07.2019 г. , като
смъртта му е причинена по непредпазливост от Е.В. и между получените
травматични увреждания на К.П. при ПТП на 12.07.2019 г. и настъпилата смърт на
23.07.2019 г. има пряка и непрекъсната причинно следствена връзка.
Съгласно
чл.300 ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено
престъпление, неговата противоправност и виновността
на дееца.
От показанията на
свидетелите Р.Г.и Т. Н., които Съдът възприема като непосредствени, като отчита
възможната заинтересованост от изхода на делото на свидетеля Г.предвид близките
и родствени връзки с ищците – ** на ищцата Н.П. и ** на ищците А.П. и Н.П., се
установява, че преди смъртта на К.П. семейството е живяло в общо домакинство, спокойно
и хармонично, К.П. е бил изключително грижовен и отдаден ** и **, съществувала
е близост, уважение и разбиратество между ищците и
починалия К.П..
След смъртта на П.
настъпва изключителна промяна у ищците – А.П. се затваря, изолира, страда, Н.П.
от едно весело и общително дете става
затворена, не общува с никого, не се усмихва,
често плаче, сънува кошмари, не може да се съсредоточи в училище. Н.П.
се опитва да помогне на децата си да продължат да учат, да се успокоят и да
приемат случилото се, но същевременно и тя страда, изолира се, престава да ходи
на работа за кратко време. Грижите за семейството се поемат от нея. Тъй като
близките на ищците не успяват да им помогнат с преодоляване на болката от
загубата на К.П. и да ги утешат, ищците са потърсили специализирана помощ - посещавали
са психолог. Свидетелите заявяват, че ищците все още не са успели да преодолеят
случилото се, да приемат смъртта на близкия им човек.
В хода на производството са приети следните
експертизи: заключение на комплексна съдебна експертиза в състава на която са
включени вещите лица **. П. и ** Б., заключение на СТЕ с вещо лице **. П. и
заключение на СТЕ с вещо лице **. М.. Във връзка с установяване на механизма на
настъпването на ПТП от 12.07.2019 г. Съдът възприема заключенията, изготвени от
в.л. П., тъй като в Присъда 260011/07.03.2023
г., постановена по НОХД 887/2021 г. на СГС, влязла в сила на 22.12.2023 г., изрично се посочва, че виновният
водач Е.В. при предприемане на маневра от крайна лява лента по посока на
движението навлиза в съседната средна лента за движение и не пропуска попътно
движещия се мотоциклет „СУЗУКИ ВС 52“ **
и настъпва удар.
От заключението на КСЕ с вещи
лица **Б. и **.П., и от допълнителното заключение на в.л. П., прието в с.з. на 03.06.2021
г., които Съдът кредитира като компетентно изготвени, се установява, че:
-Причината за смъртта на К.П. е
съчетана тежка черепно-мозъчна, гръдна и коремна травма, като водеща по тежест
е черепно- мозъчната травма с тежко увреждане на главния мозък.
Във връзка с настъпилото на
12.07.2019 г. ПТП К.М.П. е получил следните травматични увреждания:
1.Черепно-мозъчна травма - кръвонасядане на левия слепоочен мускул; напречна фрактура
на черепната основа отляво и на люспата на лявата слепоочна кост; две контузионни огнища
на мозъка, съответно в левия и десния слепоочни дялове; травматични кръвоизливи
под твърдата и меката мозъчни обвивки вдясно;
2.Гръдна травма - фрактура на
гръдната кост; фрактури на шест ребра вляво; фрактура на лявата ключица;
3.Коремна травма - двумоментна руптура на слезката;
4.Счупване на левия външен
глезен, разкъсно-контузна рана на лявата задколянна ямка, охлузване на
носа, лявата предмишница, лявата подбедрица
и коляно и на вътрешните глезени;
5.Двустранна пневмония;
Черепно-мозъчната травма,
изразяваща се в контузия на мозъка, кръвоизливи под твърдата и меката мозъчни
обвивки, е причинила разстройство на здравето, временно опасно за живота по
смисъла на чл.129 НК.
Счупването на черепната основа е
причинило нараняване, което прониква в черепната кухина, по смисъла на чл.129 НК.
Счупването на гръдната кост и на
шест ребра вляво е причинило трайно затрудняване на движението на снагата за
повече от 30 дни по смисъла на чл.129 НК. Възстановяването би траело 2-3
месеца.
Счупването на лявата ключица е
причинило трайно затрудняване на движението на лявата ръка за повече от 30 дни
по смисъла на чл.129 НК. Възстановяването би траело 2-3 месеца.
Разкъсването на слезката осъществява медико-биологичния признак - загуба на
слезка по смисъла на чл. 128 НК. Лечението на
разкъсана слезка е само оперативно чрез отстраняване
на слезката.
Счупването на левия външен глезен
е причинило трайно затрудняване на движението на левия крак за повече от 30 дни
по смисъла на чл. 129 НК. Възстановяването би траело 45-60 дни.
Пневмонията е по причина на
черепно-мозъчната и гръдна травма. Тя осъществява медико-биологичния признак -
разстройство на здравето, временно опасно за живота, по смисъла на чл. 129 НК.
Всички останали увреждания са
причинили разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК.
Смъртта е с травматична генеза и
е пряка последица от получените травматични увреждания.
-Установените
травматични увреждания при К.П. се дължат на значителни по сила ударни и триещи
въздействия на твърди тъпи предмети. Уврежданията могат да се получат в
условията на ПТП с мотоциклет на
12.07.2019 г.
Касае се за
високо-енергийна травма, получена от директен сблъсък с лек автомобил и последвало
падане върху пътното платно. При висока енергия на удара предпазните каски не
са в състояние да защитят мотоциклетиста.
-Платното за движение на
бул.„Цариградско шосе“ в гр. София, в зоната на настъпване на ПТП, е с четири
пътни ленти, като лявата пътна лента е широка 3,50 м, средната пътна лента е
широка 3,50 м, дясната пътна лента е широка 3,50 м, а лентата за движение на
автобуси е широка 3,90 м.
Лявата, средната и дясната пътни
ленти са предназначени за движение на МПС и са разделени с прекъсната линия, а
крайната лента вдясно – само за движение на автобуси, като е отделена от
останалите три ленти с непрекъсната линия. Преди мястото на ПТП има поставен
пътен знак, който ограничава скоростта за движение на МПС до 80 км/ч. В посока
запад е монтирана мантинела, т.е. от лявата страна на
лявата пътна лента е монтирана мантинела. След
лентата за движение на автобуси в посока изток се намира затревена площ и
паркинг.
-Преди удара лек автомобил „Ауди
С7“ **се движи в лявата лента на източното платно за движение на бул.
„Цариградско шосе“ в гр. София. Когато л.а. „Ауди С7“ **се намира на около 11 -
12 м от мястото на удара, водачът му е предприел маневра смяна на лентите и е
отклонил автомобила надясно към средната лента, като е навлязъл в нея.
Мотоциклет „Сузуки
ВС 52“ ** преди удара се движи в средната лента на източното платно на бул.
„Цариградско шосе“ в гр. София. В момента на отклоняване на л.а. „Ауди С7“ **към
средната лента, мотоциклетът се е движил в нея /средната лента/ на разстояние
от мястото на удара около 9,00 - 9,20 м.
В момента на удара л.а. „Ауди С7“
**е бил навлязъл в средната лента на бул.„Цариградско шосе“, а мотоциклет „Сузуки ВС 52“ ** се е движил в нея.
-Водачът на мотоциклета е имал
възможност да възприеме л.а. „Ауди С7“ **в лявото огледало за обратно виждане,
когато автомобилът се движи зад мотоциклета. Поради по - високата скорост на
движение л.а. „Ауди С7“ **е застигнал мотоциклета. Когато л.а. „Ауди С7“ **се е
отклонил надясно към средната лента, мотоциклетът „Сузуки
ВС 52“ ** и л.а. „Ауди С7“ **са били един до друг и в този момент
мотоциклетистът е имал директна видимост към автомобила.
Водачът на л.а. „Ауди С7“ **е
имал видимост към мотоциклетиста през цялото време на движението си в лявата
лента и в момента на отклоняване надясно към средната лента.
Скоростта на движение на л.а.
„Ауди С7“ **преди удара е била 102 км/ч. Поради липса на обективни данни по
делото за ефективно действие на спирачната система преди удара, то скоростта в
момента на удара на л.а. „Ауди С7“ **е била 102 км/ч.
-Скоростта на движение на
мотоциклет „Сузуки ВС 52“ ** преди удара е била около
79 км/ч. По делото няма данни за ефективно действие на спирачната система на
мотоциклета и скоростта на мотоциклета в момента на удара е била равна на
скоростта преди удара: 79 км/ч.
Дължината на опасната зона на
л.а. „Ауди С7“ **при движение със скорост 102 км/ч е: 91,05 м.
Дължината на опасната зона на
мотоциклет „Сузуки ВС52“ при движение със скорост 79
км/ч е: 61,60 м.
-Най-вероятният от техническа
гледна точка механизъм на анализираното ПТП въз основа на предоставените данни
и динамично - мащабната скица на произшествието е следният:
Водачът Е.И.В. е управлявал лек
автомобил „Ауди С7“, **, по лявата пътна лента на източното платно за движение
на бул.„Цариградско шосе“ в гр. София със скорост 102 км/ч. В същото време К.М.П.
е управлявал мотоциклет „Сузуки ВС52“ ** в средната
лента на същото източно платно на бул.„Цариградско шосе“ в същата посока пред
л.а. „Ауди С7“ **със скорост 79 км/ч. Поради движението си със скорост,
по-висока от скоростта на мотоциклета, л.а. „Ауди С7“ **е застигнал мотоциклет
„Сузуки ВС52“ **. Когато лек автомобил „Ауди
С7“ **се
е намирал отляво на мотоциклета и на около 10 - 11 м от
мястото на удара, водачът му Е.И.В. е предприел маневра престрояване към
средната лента. След около 0.41 секунди е настъпил
удар в задната дясна част на лек автомобил „Ауди С7“ **и лявата
част на мотоциклет „Сузуки ВС52“ **, като в така
създадената пътна ситуация ударът е бил неизбежен. След удара със задната част
на л.а. „Ауди С7“ **мотоциклетистът
е загубил контрол върху управлението на мотоциклета и е паднал върху платното
за движение. След падането системата мотоциклет и мотоциклетист се е разделила
и по този начин са се плъзгали по асфалтовото покритие на платното. След удара
л.а. „Ауди С7“ **е
продължил движението си в същата посока, водачът му е задействал спирачната
система и по този начин се е установил на мястото, отразено в протокола за
оглед.
В момента на отклоняване на л.а.
„Ауди С7“ **към средната лента водачът му Е.И.В. не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на
удара.
В момента на отклоняване на л.а.
„Ауди С7“ **към средната лента мотоциклетистът К.М.П. не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на
удара.
Водачът на л.а. „Ауди
С7“ **Е.И.В. е имал техническа възможност да предотврати удара, ако се
движил направо в лявата лента и не се е отклонил надясно към средната лента.
Ако мотоциклетистът П.
се движи в средата на пътната лента, няма да има техническа възможност да
избегне удара с лек автомобил „Ауди С7“ **. Мотоциклетистът се е движел вляво от средната част
на лентата. Ако мотоциклетистът се движи в средата на пътната лента, удар между
автомобила и мотоциклета ще настъпи, като контактът ще бъде в предното колело
на мотоциклета и задната броня на автомобила.
-В резултат на
контакта между мотоциклета и лек автомобил „Ауди С7“ **са настъпили следните деформации
по лек автомобил „Ауди С7“ – заден десен калник и задна броня;
От заключенията на
СПЕ с в.л. ** Р.Д., които Съдът кредитира като компетентно изготвени и
неоспорени от страните, се установява, че:
- Ищцата Н.П. е
преживяла остра стресова реакция при смъртта на съпруга си, последвана от нормалпсихологична реакция на скръб. Продължителността на
преживяваните симптоми потиснатост, мъка, безнадежност,
объркване и дезадаптация е около шест месеца. В
резултат на оказаната подкрепа и терапия, както и съобразно обичайното
протичане на психологичните процеси, към момента на изготвяне на заключението симптомите
на скръб са стихнали. В.л. посочва, че не установява данни за психично
заболяване и отбелязва, че е налице пряка причинна връзка между смъртта на К.П. и преживяната скръб от ищцата Н.П..
-Ищецът А.П. е
преживял остра стресова реакция при смъртта на баща си. Ищецът описва типичните
симптоми на скърбене с продължителност около шест месеца. В.л. посочва, че не
установява болестно нарушение на психичните функции на лицето и прогнозата е за
пълно възстановяване, както и отбелязва, че е налице пряка причинна връзка
между смъртта на К.П. и преживяната
скръб от ищеца А.П., като няма връзка между съобщаваните от ищеца панически
атаки и претърпяната загуба.
Предвид доказателствата Съдът приема, че на 12.07.2019 г., по време на
действието на застрахователния договор, сключен между собственика на лек
автомобил „АУДИ С7“ **и „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, е настъпило ПТП, виновно
причинено от водач на МПС, гражданската отговорност на който е покрита от
ответника.
Установява се също, че в резултат на виновното и противоправно
поведение на застрахования при ответника водач са причинени вреди на Н.П., А.П.
и Н.П. в резултат на настъпилата при ПТП смърт на техния ** и ** К.П. /ищцата Н.П.
е ** на К.П., а ищците Н.П. и А.П. са деца на К.П./, изразяващи се в скръб,
мъка, тъга; смъртта на К.П. е променила живота им, отразила се е негативно
върху психиката им, ежедневието им е съпътствано от страдание, тревожност,
загуба на интерес към заобикалящата ги среда, липса на социални контакти, за
които вреди се дължи обезщетение. Ищците Н.П. и А.П., в качеството им
на ** на починалия при ПТП на 12.07.2019 г. К.П., и ищцата Н.П., в качеството и
на ** на починалия при ПТП на 12.07.2019 г. К.П., попадат в кръга лица, на които се дължи обезщетение за
претърпените вреди при ПТП с оглед Постановление № 4/1961 г. на Пленума на ВС.
Преди да определи
размера на дължимото обезщетение Съдът следва да разгледа направеното от
ответника възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия К.П., изразяващо се в следното:
-К.П. е
управлявал мотоциклета с превишена скорост и поради това не е успял да спре
преди да настъпи ударът.
-К.П. не е
контролирал непрекъснато управлявания от него мотоциклет и с поведението си е
създал опасност за живота и здравето на останалите.
-К.П. е
изпреварвал/заобикалял движещите се по пътното платно автомобили, без да
напуска собствената си лента на движение, движел се е непосредствено до
вътрешната част на осевата линия в
нарушение на чл.41, 2 ЗДвП.
-При
извършване на предприетата маневра П. не е осигурил достатъчно дистанция за
безопасно разминаване с попътно движеното се МПС „АУДИ С7” **и в резултат на
това е настъпило ПТП.
-К.П. е
управлявал мотоциклет „Сузуки ВС 52” ** без поставена
защитна каска и без необходимите предпазни дрехи и наколенки
за мотоциклетисти.
От
заключението на КСЕ с вещи лица Т.П. и Е.Б., прието в съдебно заседание на
03.06.2021 г., и заключението на СТЕ с
в.л. Т.П., прието в с.з. на 03.12.2021 г., както и от Присъда 260011/07.03.2023
г., постановена по НОХД 887/2021 г. на СГС, влязла в сила на 22.12.2023 г., се
установява, че ПТП на 12.07.2019 г. е настъпило в гр.София, на бул.“Цариградско
шосе“, в посока София, като платното за движение е четирилентово
- три ленти са предназначени за движение на МПС, разделени са с прекъсната
линия, а крайната дясна лента е предназначена за автобуси и е отделена от
останалите ленти за движение с непрекъсната линия; преди мястото, на което е
настъпило ПТП, е поставен пътен знак, който ограничава скоростта за движение на
МПС на 80 км/ч; виновният водач В., при управление на лек автомобил „АУДИ С7“ **, от лявата лента за движение е навлязъл в средната лента за движение, в
която се движи и мотоциклетистът К.П. и при тази маневра е причинил
пътнотранспортното произшествие. Установява се, че скоростта
на движение на мотоциклета преди удара е 79 км/ч. Установява се също, че
мотоциклетистът П. се е движел вляво от средната част на лентата, но дори и К.П.
да управлява мотоциклета в средата на пътната лента, удар между лек автомобил
„АУДИ С7“ **и мотоциклетиста неизбежно ще настъпи в предното колело на
мотоциклета и задната броня на автомобила.
От
показанията на св.К. и св. Г. се установява, че към момента на настъпването на
ПТП е управлявал мотоциклета с поставена каска /свидетелите заявяват, че след
настъпването на ПТП е отрязана каската
на мотоциклетиста/.
Т.е.,
пострадалият К.П. е управлявал мотоциклета в рамките на разрешената скорост за
пътния участък – управлявал е мотоциклета със скорост 79 км/ч при разрешена скорост
за пътния участък 80 км/ч, в пределите на средната лента от пътното платно, в
която се е движел, с поставена защитна каска съобразно изискванията на чл.137е ЗДвП.
В хода на
производството не се ангажираха доказателства от страна на ответника, при
негова доказателствена тежест, относно поведение на К.П.
при управлението на мотоциклет „СУЗУКИ ВС 52“ **, с което да е нарушил
правилата за движение по пътищата – предприемане на маневра изпреварване на
движещите се по пътното платно автомобили, движение в непосредствена близост до
вътрешната част на осевата линия, поради което Съдът приема тези обстоятелства
за недоказани.
При така
установеното Съдът счита, че остават недоказани направените възражения на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия К.П..
При определяне размера на обезщетението Съдът взема предвид вида и
интензитета на настъпилите вреди – касае за неимуществени вреди от смъртта на К.П.
– ** на ищците Н.П. и А.П. и ** на ищцата Н.П., като след неговата смърт ищците
страдат, скърбят, животът им се променя, загубват интерес към
заобикалящата ги среда, ограничават социалните си контакти. Ето защо Съдът
счита, че на ищците следва да се определи обезщетение за търпените
неимуществени вреди в размер на по 200 000 лв.
По отношение дължимото обезщетение за забава:
Съгласно чл.429, ал.3 КЗ лихвата за
забава, за която отговаря застрахователят, се дължи от датата на уведомяването
от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на
чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Същевременно според специалната разпоредба на чл. 497, ал.1 КЗ застрахователят
дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати:
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по чл.106, ал.3 КЗ или изтичането на срока по чл.496, ал.1 КЗ освен в случаите,
когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл.106, ал.3 КЗ. Според цитирания чл.496, ал.1 КЗ
срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" за автомобилистите не може да е по-дълъг от
три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380 КЗ пред застрахователя, с
който е сключен договорът по риска "Гражданска отговорност".
Въпреки че
застрахователят не е в забава в периода по чл.496, ал.1 КЗ – до изтичането на
три месеца от предявяването на застрахователната претенция, за този период
дължи обезщетение за забава върху обезщетението за вреди на основание чл.429,
ал.3 КЗ във връзка с чл.493, ал.1, т.5 КЗ. Това е така, тъй като
застрахователят дължи обезщетение за забава от по-ранната дата на уведомяване
на застрахователя за настъпването на застрахователно събитие от застрахования делинквент или от уведомяването от увреденото лице,
включително и чрез предявяване на застрахователна претенция.
В случая
застрахователят е сезиран с искане за заплащане на застрахователно обезщетение
на 15.08.2019 г. и от този момент върху определеното обезщетение ще се присъди
обезщетение за забава, т.е. върху сумата от по 200 000 лв
за всеки от ищците ще се присъди обезщетение за забава от 15.08.2019 г. до
окончателното изплащане, като за периода 23.07.2019 г. – 14.08.2019 г. исковете
за присъждане на обезщетение за забава следва да се отхвърлят.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.6 ГПК
ответникът следва да се осъди да заплати по сметка на ОС – Пловдив дължимата за
производството държавна такса в размер на 24 000 лв,
както и сумата 1625 лв, представляващи разноски за
възнаграждение на вещи лица.
От адв.Д., в качеството и на
процесуален представител на ищците Н.П., Н.П. и А.П., е направено искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.2 ЗА
съгласно Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Ответникът прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано за заплащане от страна
на адв.Д., като иска определяне на адвокатско
възнаграждение под минималния размер, съобразен с Наредба № 1/2004 г. с оглед
фактическата и правна сложност на спора.
С оглед Решение на СЕС от 25.01.2024 г. Съдът не е обвързан
от минималните размери на адвокатските възнаграждения, регламентирани с Наредба
№ 1/2004 г. и може да преценява цената на предоставените адвокатски услуги в
зависимост от фактическата и правна сложност на делото.
В случая следва да се отбележи, че от значение за
определянето на дължимото на адв.Д. адвокатско
възнаграждение е обстоятелството, че се организира защита за трима ищци, за
които е направено изложение на общи факти и обстоятелства в исковата молба и в
рамките на проведеното съдебно производство се установят общи за ищците
обстоятелства, което обосновава присъждането на адвокатско възнаграждение в
размер на 15 000 лв общо, който размер е определен
съобразно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/2004 г. и предвид
фактическата и правна сложност на исковете, както и броя на проведените съдебни
заседания, в които ищците са представлявани от адв.Д..
Ето защо Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЗАД
АРМЕЕЦ” АД, ЕИК *********, София, ул.”С. Караджа” 2 да заплати на Н.А.П., ЕГН **********,
Н.К.П., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на ** си Н.А.П., ЕГН **********
и А.К.П., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, сумата от по 200 000 лв /двеста хиляди лева/ на всеки от ищците, представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на К.М.П. – * на
ищцата Н.П. и ** на ищците Н.П. и А.П. при ПТП, настъпило на 12.07.2019 г.,
причинено от Е.И.В. при управление на лек автомобил „АУДИ С7“ **, изразяващи се
в скръб, мъка, тъга от загубата на техния съпруг и баща, ведно с обезщетение за
забава от 15.08.2019 г. до окончателното изплащане, като за периода 23.07.2019
г. – 14.08.2019 г. отхвърля исковете за заплащане на обезщетение за забава
Ответникът „ЗАД АРМЕЕЦ” АД, ЕИК
*********, може да изплати застрахователното обезщетение по следните банкови
сметки:
-*************************** – с
титуляр Н.П.
-************************* – с
титуляр Н.П.
-************************* – с
титуляр А.П.
ОСЪЖДА „ЗАД
АРМЕЕЦ” АД, ЕИК *********, София, ул.”С. Караджа”, 2 да заплати на ОС – Пловдив
сумата 24 000 лв /двадесет и четири хиляди и двеста
лева/, представляваща дължима за производството държавна такса, както и сумата
1625 лв /хиляда шестстотин двадесет и пет лева/,
представляваща разноски за възнаграждение на назначените вещи лица
ОСЪЖДА „ЗАД
АРМЕЕЦ” АД, ЕИК *********, София, ул.”С. Караджа” 2 да заплати на адвокат М.Д.Д., личен номер **********, сумата 15 000 лв /петнадесет хиляди лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение
Решението може да се обжалва пред
Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните
СЪДИЯ: