Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 262231
17.08.2021 година,
град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на
петнадесети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица Марджева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7934 по описа на съда
за 2020г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК от Р. ***.
Ищците твърдят, че са собственици в режим на СИО на УПИ *** по КРП на село Б.
по договор за покупко-продажба от 08.03.1967г., като от този момент упражнявали
и фактическа власт върху имота. С плана от 1981г. за парцела имало придаваеми
места, като отношенията били уредени с ищеца. Ответникът оспорвал правата им,
поради което искат установяването на правото на собственост на основание
договора и при условията на евентуалност на давностно владение от 1967г.
Претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, в който оспорва претенциите. Твърди,
че имотът бил държавна собственост на основание ПМС 216 от 1961г., чл. 5а от
УНПКИЖС и Решение № 13 от 04.07.1963 г. на Държавния комитет по строителство и
архитектура. След това било одобрено разделянето на първоначалния имот на
парцел ***. Към този момент имотът вече е бил държавен, като плащането на
обезщетение на бившия собственик не било част от фактическия състав на
отчуждаването. С решение от 1966г. на Т. В. (наследодател на ищеца) било
отстъпено право на строеж в парцел ***, поради което намира, че към датата на
придобиването от ищеца е била приключила процедурата по одържавяване. Възразява
срещу възможността имотът да може да бъде придобит по давност предвид спирането
на стока. Иска се отхвърляне на претенцията. Претендира разноски.
В хода на делото е приета КК на с. Б., като процесния имот е заснет с идентификатор ***,
описан в молба от 16.02.2021г.
След преценка на събраните по делото
доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява
следното:
По делото е представен нотариален
акт от 1967г., с който Х.Т.К. продава на Р.Т.В. парцел **** с
площ от 790 кв.м по плана на село Б. Сделката е сключена по време на брака на
купувача с Т.Д.В..
От приетата по делото СТЕ се
установява, че първоначално по плана от 1947г. е съществувал един имот, а
именно парцел ***, записан като собственост на Х. К. След това
със заповед от 1964г. същият е разделен като са образувани два парцела,
съответно ***, като за последния е съставен посочения
по-горе нотариален акт. След това е приет нов план на населеното място от
1978г., където е заснет имот № ***, за който са образувани УПИ ***, като
последният попада в границите на парцел *** по
предходния план. Следва изменение на плана от 1981г. с придаваеми места от и
към ***, същият се оформя в границите, в които е в момента и е заснет по кадастралната
карта. Вещото лице на стр. 3 от заключението неправилно посочва като процесен
имот с идентификатор ***, като тази грешка е поправена при изслушването му в
о.с.з. Заключението е подробно и обосновано и следва да бъде кредитирано.
Страните по делото нямат спор по
отношение на границите на имота по различните планове и състоянието му в
момента. Спорът за собственост произтича от твърденията на ответника, че имотът,
прехвърлен през 1967г. е бил отчужден през 1963г. в полза на Държавата.
В тази насока по делото е
представено решение от 4.07.1963г. на Държавен комитет по строителство и
архитектура, с което за отстъпване на право на строеж, индивидуално или
кооперативно жилищно строителство, е отчужден парцел ***, собственост на Х. Т.
К. Отчуждаването е извършено по реда на чл. 5а и 5б от Указа за насърчаване и
подпомагане на кооперативното и индивидуалното жилищно строителство, съгласно
които се предвижда възможност за отчуждаване на урегулирани
и неурегулирани незастроени имоти на частни лица и обществени организации в
селата. В ал. 2 на чл. 5а изрично е посочено, че отчуждаването става по реда на
Закона за собствеността. В чл. 5б от Указа, в
редакция към 1963г., когато е издадено решението, се предвижда, че отчуждаването
на недвижими имоти по реда и при условията на
чл. 5 и чл. 5а става по решение на Комитета по архитектура и благоустройство по предложение
на председателя на изпълнителния комитет на съответния
окръжен народен съвет. Става въпрос за същия орган
посочен в приложеното решение (Държавен комитет за строителство и архитектура),
като наименованието му е променено през същата година, съгласно параграф 8 от
Закона за плановото изграждане на населените места (отм.).
Предвид
горното, решението от 1963 г. се явява постановено от компетентен орган, по
предвидена в законодателството процедура и е породило своето действие. Имотът е
станал държавна собственост от момента на постановяването, защото за
пораждането на тези последици към онзи момент не е необходимо преди това да се
плати определеното обезщетение. Разпоредбата на чл. 5а, ал. 2 от Указа изрично
препраща към Закона за собствеността, който в чл. 101 (в редакция към
релевантния момент) е предвиждал, че отчуждаването се извършва с
разрешение на Министерския съвет и собствеността се придобива от датата на решението. В тази насока
следва да се имат предвид и следващите разпоредби, които предвиждат възможност
за обжалване на обезщетението, но не и на самото отчуждаване. (Решение № 1967
от 11.Х.1969 г. по гр. д. № 1451/69 г., I г. о. и Определение № 540 от
31.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1136/2010 г., I г. о., ГК.)
Не може да се сподели становището, че
компетентен да извърши отчуждаването е Министерски съвет. Отчуждаването в
случая е било извършено по специално предвидена процедура в Указа за
насърчаване и подпомагане на кооперативното и индивидуалното жилищно
строителство, където е посочен определен административен орган, компетентен да
я проведе. Препращането към Закона за собствеността е по отношение на
неуредените в нормативния акт случай, а не за всички изисквания.
Не е била нарушена и Конституцията
на НР България от 1947г. (отм.) В чл. 10, ал. 5 от същата се е предвиждало, че
частната собственост може да бъде ограничена или
отчуждена принудително само за държавна или обществена полза срещу справедливо
обезщетение. В настоящия случай, обезщетяване на собствениците е предвидено,
предвид препращането към процедурата в Закона за собствеността, като плащането
на такова е постановено и в края на самото решение.
Предвид
горното, имотът е станал собственост на Държава към 1963г. Предишният
собственик е загубил правата си и не е можел валидно да ги прехвърли на ищците.
Следващите изменения в границите чрез придаването на площ от имот № ****. не
влияят на възникването и съществуването на правата, доколкото придаваемата част
може да бъде придобита единствено от собственика на имота, за който се отрежда.
Изводите не
се променят и от представеното удостоверение и разрешение за строеж. В
действителност с тях органите на общината са признали правото на собственост на
ищеца по описания нотариален акт, но тези документи не удостоверяват промяна в
принадлежността на вещните права. Сделката би могла да породи прехвърлителния
си ефект само ако се била постановена отмяна на отчуждаването, за каквото няма
данни по делото.
Съгласно параграф
7, ал. 1, т. 3 от ПЗР на ЗМСМА и параграф 42 от ЗОбС, правото на собственост е
преминало в полза на общината.
Ето защо
претенцията за придобиване на правото на собственост на основание договор за
покупко-продажба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Предвид горното са налице предпоставките за
произнасяне по предявения евентуален иск за собственост на основание
давностно владение, като ищците се позовават както на добросъвестно, така и на
недобросъвестно владение:
Разпоредбата
на чл. 86 ЗС в различни редакции през годините от приемането, предвижда забрана
за придобиването по давност на няколко групи имоти. Първоначално забраната се е
отнасяла до вещ,
която е социалистическа собственост, след 1990 г. до държавна и общинска
собственост, а след 1996г., забраната е ограничена до вещи публична държавна или общинска собственост. Частната
общинска и държавна собственост е изключена от ограничението с последното изменение
в сила от 01.06.1996г.
При
релевирано основание за придобивна давност на имот недвижима частна общинска
собственост, срокът, който би дал основанието- при наличие на останалите
елементи от фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС, да се придобие правото на собственост по оригинерен начин,
следва да е изтекъл или да изтича като крайна дата на 31.05.2006 г. Това означава,
че началният момент, от който срокът следва да е започнал да тече (без
прекъсване) е преди или най-късно към дата 01.06.1996 г.. Към този момент е в
действие правилото на чл. 86 ЗС в редакцията му от изм. с ДВ, бр.
33/1996 г. - в сила от 01.06.1996 г., според която не могат да се придобиват по
давност само имоти, публична общинска
собственост, или по аргумент на противното- в рамките на този срок може да бъде
придобит имот частна общинска собственост. (Решение № 253 от 7.01.2014 г. на ВКС по гр.
д. № 1181/2013 г., I г. о., ГК.) Това
означава, че началният момент, от които срокът може да е започнал да тече
трябва да е преди или най-късно към дата 1.06.1996 г. (Решение № 558 от
7.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 269/2010 г., II г. о., ГК.)
В настоящия
случай от събраните гласни доказателствени средства, преценени в съвкупност с
приетите писмени доказателства, се установява, че ищците, като съпрузи, са започнали
да упражняват владение върху имота от 1967г., като същото продължава и към
момента. В тази насока са показанията на свидетеля, които се потвърждават от
представения нотариален акт, удостоверението от 1973 г., оценъчния протокол и
разписките за придаваеми места, разрешението за строеж от 2014г. и скицата-виза
от 2013г., в които правото на собственост е признато от административните
органи на самата община. Поради това несъмнено се установява, че ищците са
упражнявали фактическа власт върху имота от сключването на договора от 1967г.
до настоящия момент. Няма данни владението да е загубвано за повече от 6
месеца, като не се установява да са настъпили и други обстоятелства водещи до
прекъсването на давностния срок.
Същевременно
те са добросъвестни владелци по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС- започнали са
да владеят имота въз основа на сключен договор за продажба, обективиран в
нотариален акт, т. е. на правно
основание, годно да ги направи собственици, без да знаят, че праводателят им не
е собственик (добросъвестността се предполага, съгласно чл. 70, ал. 2 ЗС). Посредством
така събраните доказателства се установяват елементите от фактическия състав на
владението. Неоснователно ответната страна счита, че имотът не е могло да бъде
придобит по давност, позовавайки се на разпоредбите на чл. 86 от ЗС и параграф
1 от ПЗР на ЗС. Нормата на чл. 86 (редакция, ДВ, бр.31 от 17.04.1990 г.) от ЗС
е забранявала придобиване по давност на вещ, която е държавна или общинска собственост,
която забрана по отношение на частната държавна и общинска собственост е
отпаднала с изменението на нормата със ЗИДЗС (ДВ, бр.ЗЗ/1996 г., в сила от
01.06.1996 г.), а едва с параграф 1 от Закона за допълване на ЗС (ДВ, бр.46 от
2006 г., в сила от 01.06.2006 г.) е предвидено, че давността за придобиване на
държавни и общински имоти спира да тече. Ищците са упражнявали непрекъснато
владение върху процесния имот и петгодишният срок по чл. 79, ал. 2 ЗС,
считано от 01.06.1996 г. (след отпадане на забраната) е изтекъл на 01.06.2001
г.- преди въвеждане на мораториума. През този период не са изгубили владението
(вкл. и към настоящия момент), при което са придобили имота по давност, с което
общината е изгубила собствеността и не би могла да противопостави на
ищците констатираните по-късно посредством акта за частна общинска собственост
свои права. Тъй като владението е придобито по време на брака и давностният
срок е изтекъл преди неговото прекратяване ищците са придобили правото на
собственост в режим на СИО.
Посоченото в
отговора на исковата молба решение за отстъпване на право на строеж от 1966г.
не променя изводите. Същото не е представено по делото, но съгласно твърденията
на страната се отнася до парцел **** по обезсиления план. Този имот към
посочената година е различен от процесния, който е представлявал парцел ****
след разделянето извършено със заповед от 1964г. Следва да се има предвид, че
заради използваната номерация се създава известно объркване, защото
първоначално към момента на отчуждаването, е съществувал 1 парцел, а именно ***.
След това- през 1964г., е одобрено неговото разделяне, като са образувани два
отделни парцела. Единият отново е номериран ****, а другият (който се явява
предмет на делото) е с номер ****. Поради това не се установява правото на
строеж да е било учредено за имота предмет на настоящото производство и не може
да се приеме, че владението на ищците произтича от чл. 1, ал. 2 на Указа.
Освен това
от представените актове за държавна собственост се установява, че правото на
строеж е отстъпено на Т. С. В., а не на ищеца, купувач по сделката от 1967 г.- Р.Т.В..
Настъпилото през 1990 г. наследствено пароприемство не променя характера на
владението. Веднъж установено като добросъвестно владението продължава да е
такова, дори владелецът впоследствие да разбере за порока на сделката.
Ето защо съдът намира, че предявеният
евентуален иск е основателен и следва да бъде уважен.
Относно разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, в полза на ищците следва да присъдена сумата от 202.50 лева за
д.т. и разноски по делото. В тяхна полза следва да бъде присъдено и адв.
възнаграждение, като посочената в договора сума от 3600 лева следва да бъде
разделена поравно за защита по всеки иск предвид липсата на уговорка в тази
насока. По отношение на възнаграждението е направено възражение по чл. 78, ал.
5, което се явява основателно. Предвид конкретната фактическа и правна сложност
на делото, съдът намира, че възнаграждението след да бъде намалено до сумата от
1000 лева за уважения иск.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на
ответника следва да бъде присъдена сумата от 187.50 лева за разноски и 200 лева
за юрисконсултско възнаграждение предвид отхвърлянето на главния иск.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените
от Р.Т.В., ЕГН ********** и Т.Д.В., ЕГН **********,***, Булстат ****, искове за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Община Родопи, че Р.Т.В.
и Т.Д.В. са собственици на основание
договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт ****г., на поземлен имот с идентификатор
**** по КК и КР на село ***, одобрени със заповед №
РД-18-298 от 08.12.2020г. на ИД на АГКК, адрес на имота: ****, площ от 805
кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: незастроен за жилищни нужди; номер по предходен план: ****, при
съседи: поземлени имоти с идентификатори *****.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на Община Родопи, Булстат ****, с адрес: гр. Пловдив, ул. Софроний
Врачански № 1А, че Р.Т.В., ЕГН **********
и Т.Д.В., ЕГН **********,***, са
собственици в режим на СИО, на основание давностно владение на поземлен имот с идентификатор
**** по КК и КР на село ****, одобрени със заповед
№ РД-18-298 от 08.12.2020г. на ИД на АГКК, адрес на имота****, площ от 805
кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: незастроен за жилищни нужди; номер по предходен: ****, при съседи:
поземлени имоти с идентификатори ****, одобрен със заповед № 123 от 1978 и
Заповед № ****.
ОСЪЖДА Община
Родопи, Булстат ****, с адрес: гр. Пловдив, ул. Софроний Врачански № 1А да заплати на Р.Т.В., ЕГН ********** и Т.Д.В.,
ЕГН **********,***, сумата от 1202.50
лева- разноски в производството по уважения иск.
ОСЪЖДА
Р.Т.В., ЕГН ********** и Т.Д.В., ЕГН **********,***, да заплатят на Община Родопи, Булстат ****, с адрес: гр. Пловдив,
ул. Софроний Врачански № 1А, сумата от
387.50 лева- разноски в производството по отхвърления иск.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: /п/
/Тоско Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.