Решение по дело №1048/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Г.Т.К. – П., чрез адв. Д.А. ***, против Решение № 124/10.07.2023 г., постановено по АНД № 181 по описа за 2023 година на Районен съд – Харманли, с което е потвърден Електронен фиш (ЕФ) за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия ., № ******, издаден от ОДМВР - Хасково.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Най-напред се твърди, че районният съд не обсъдил всичките твърдения, възражения и доводи в жалбата и писменото допълнение към нея и не изложил подробни и обосновани съображения защо не ги приема. Освен това съдът дължал пълна служебна проверка на обжалвания ЕФ за неговата правилност, обоснованост и съответствие с процесуалните правила, която не бил извършил. Поддържа се и че обжалваното решение противоречало на доказателствата по делото и на установеното от тях действително положение, а анализът им бил извършен в противоречие с процесуалните правила за оценка на доказателствата и закона. В случая били налице неправилна квалификация на нарушението и неправилно приложение на закона, както и били допуснати от наказващия орган съществени процесуални нарушения, които били утвърдени в противоречие със закона от въззивния съд. В тази връзка се сочи, че в ЕФ само бланкетно било посочено, че нарушението било извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на посочен ЕФ, без да било конкретизирано от обективна страна кога бил влязъл в сила този ЕФ, а и не били представени безспорни доказателства в тази насока. Представеният протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на Министъра на вътрешните работи (Наредбата) пък не бил попълнен изцяло и нямало яснота относно способа за въвеждане на ограничението на скоростта, а именно дали се касаело за общо ограничение на скоростта от 60 км/ч или такова въведено с пътен знак, което също било 60 км/ч. Това водило и до различна правна квалификация на нарушението - по чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, които били два самостоятелни състава на различни нарушения и съответно съдържали различни съставомерни признаци на деянието. На следващо място се твърди, че в разпечатката от представената по делото снимка имало дописване, че това било снимка към посочения ЕФ, което било недопустимо. От снимковия материал не се установявало къде бил поставен АТСС, респ. че бил поставен на посоченото в протокола място. В ЕФ не били описани пълно, точно и ясно обстоятелствата, свързани с извършване и констатиране на нарушението, а и не бил посочен негов конкретен издател. В приложеното към ЕФ веществено доказателствено средство - снимка от система за видео контрол, били вписани координати, от които не се установявало по общодостъпен начин, къде точно било мястото на констатиране на процесното деяние, липсвал и peг. номер на заснетия автомобил. Същата била без дата и без уникален идентификационен номер, а и имало дописване, че била към посочения ЕФ. Излагат се доводи и че деянието било установено с помощта на мобилно автоматизирано техническо средство, което можело да бъде поставено навсякъде и да заснема от разстояние, и което можело да се манипулира от неговия оператор, респ. да доведе до некоректно измерване на скоростта. Доколкото по делото не било установено, че скоростта на МПС, управлявано от жалбоподателката, била измерена с технически изправно АТСС и отговарящо на изискванията на Закона за измерванията, не би могъл да се направи безспорен извод, че отразената при работата на АТСС скорост на движение на процесния автомобил в момента на заснемането била вярна, а оттам и не можело да се приеме, че вмененото й административно нарушение било безспорно установено и доказано. То не било доказано и от субективна страна, тъй като липсвали доказателства, че били изпълнени за посочения в ЕФ пътен участък изискванията на Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за сигнализацията на пътищата с пътни знаци. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 2 от тази наредба, когато скоростта се ограничавала с повече от 20 км/ч, тя няколкократно се намалявала с 20 км/час, като пътен знак В 26 се поставял на разстояния, съгласно приложение № 16 от наредбата. В случая нямало никакви данни и че били спазени изискването на ЗДвП, ППЗДвП и на Наредбата за поставяне на конкретния пътен знак на соченото място и за зоната на неговото действие към датата на нарушението. Според обжалвания ЕФ и протокола нарушението било констатирано с АТСС TFR1 М 526, но това противоречало на представената снимка на използваното техническо средство, поставено в полицейски автомобил, според която било Трафик радар ТК4Р, като според публична и общодостъпна информация удостоверенията им за одобряване били изтекли към датата на констатиране на нарушението и следователно не отговаряли на Закона за измерванията и на изискванията на Наредбата. Накрая се твърди и че решението било постановено в противоречие с конкретно посочена практика на касационната инстанция.

Предвид изложеното се иска да се отмени Решение № 124/10.07.2023 г., постановено по АНД № 181 по описа за 2023 година на Районен съд – Харманли, и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени обжалвания ЕФ, като се претендира и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - ОДМВР – Хасково, не изразява становище по нея.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага решението на районния съд като правилно да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, като взе предвид наведените в касационната жалба пороци на оспореното решение и провери служебно неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съобразно изискванията на чл. 218 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 АПК, и е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна с надлежна процесуална легитимация, против неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на касационно оспорване.

Разгледана по същество, тя се явява основателна.

С Решение № 124/10.07.2023 г. по АНД № 181/2023 г. Районен съд – Харманли е потвърдил ЕФ за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия ., № ******, издаден от ОДМВР - Хасково, с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 2 ЗДвП, на Г.Т.К. – П. е наложена глоба в размер на 100,00 лв. за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

За да постанови този резултат, районният съд е приел най-напред, че ЕФ съдържал всички предвидени в чл. 189, ал. 4 ЗДвП реквизити. Видно от приложения Протокол № 6-53-21 от проверка на мобилна система на видеоконтрол TFR1-M 526, към датата на посоченото в ЕФ нарушение, процесната система за видеоконтрол, измерваща скоростта на движение на МПС-то, била годна за експлоатация, поради което нарушението било заснето с годно и технически изправно средство за измерване. В преписката се съдържал и задължителният протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, за дата на използване 02.07.2022 г., като допуснатите пропуски при попълването му не следвало да се считат за съществени и съответно да са опорочили издаването на ЕФ. В случая мястото на извършване на нарушението било в извън населено място, поради което общото ограничение било 90 км/ч, а не както било посочено в протокола 60 км/ч, но това не водило до неяснота относно размера на ограничението на скоростта, доколкото били посочени еднакви стойности, а посочените решения на Административен съд – Хасково в становището на защитата били неотносими към случая. В снимката от заснетия от АТСС клип, освен лекият автомобил и неговият регистрационен номер, били отразени точното място на извършване на нарушението по GPS координати и разстоянието, като от последните можело да се направи обоснован извод, че процесният лек автомобил се намирал в обхвата на действие на ограничението на скоростта и в обхвата на действие на АТСС. От съдържащата се в представената преписка по издаване на обжалвания ЕФ снимка на разположението на уреда пък се установявало разположението на знака за ограничение на скоростта В26. При това положение съдът е счел, че бил осъществен състав на административно нарушение по смисъла на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, тъй като на 02.07.2022 г. в 17:37 часа по главен път I 8 км 344+152 до паркинг „Бисерска Г.“ в посока към гр. Л., при ограничение на скоростта от 60 км с пътен знак В26 и приспаднат толеранс от 3 км в час в полза на водача на МПС „Т. А. 1.8“ с рег. № Х****КА, било установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-M 526. От представената Справка в централна база КАТ се установявало, че този автомобил бил лек по своя вид и бил регистриран като собственост на Г.Т.К. – П.. За неоснователно е прието възражението на процесуалния й представител за липса на данни обосноваващи квалифициращия признак „повторност“ по смисъла на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП, предвид неоспорената от него Разпечатка от системата „АИС АНД“ за ел. фиш № К3262620, с отбелязване за влизане в сила на 15.12.2021 г., поради което нарушението правилно било квалифицирано по чл. 21, ал. 2 вр. с чл. 21, ал. 1 ЗДвП с оглед посочването на въведено ограничение с пътен знак "В-26" (60км/ч). Наказващият орган законосъобразно квалифицирал и приложил административнонаказателната разпоредба на чл. 182, ал. 4 ЗДвП, като била направена и необходимата привръзка със съответната хипотеза от основния състав на нарушението, а именно с тази на чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП.

Обжалваното решение е валидно, допустимо, но неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения от решаващия състав на Районен съд – Харманли.

Oт съдържанието на мотивите му е видно, че той наистина не е обсъдил доводите на жалбоподателката за недоказаност на нарушението от субективна страна поради липсата на доказателства за спазване на изискванията на Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за сигнализацията на пътищата с пътни знаци, за посочените в процесния ЕФ пътен знак и място, в частност на чл. 79, ал. 2 от същата, както и за зоната на неговото действие към релевантната дата. На следващо място не е изяснено дали в случая действително са използвани две различни технически средства за контрол на скоростта, както и срокът на валидност на същото.

Следва да се има предвид и че направените с касационната жалба и посочени по-горе оплаквания са били заявени от процесуалния представител на касатора в писмено становище от 04.05.2023 г., т.е. преди първото на с.з. по делото. Следователно, пред контролираната инстанция е имало оспорване по тези въпроси, поради което и доколкото те са съществени при проверката за законосъобразност на обжалвания ЕФ, тя е следвало да положи необходимите процесуални усилия за попълването на делото с онази съвкупност от доказателства и доказателствени средства, която ще й позволи да формира еднозначни и обосновани фактически и правни изводи. В тази връзка е уместно да се припомни, че в производството по съдебно оспорване на невлязъл в сила ЕФ, районният съд действа като въззивна инстанция. Поради това и по силата на чл. 84 ЗАНН, за неуредените в с.з. въпроси относно разглеждането на жалбата приложение намират разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), в това число и правилата по Глава ХХІ, а когато те са непълни – тези по Глава ХХ. Ето защо и на основание чл. 84 ЗАНН, във вр. с чл. 314, ал. 1 НПК той следва да провери изцяло законосъобразността и правилността на оспорения ЕФ независимо от релевираните от страните пороци, като по арг. от чл. 84 ЗАНН, във вр. с чл. 317, във вр. с чл. 107, ал. 2, във вр. с чл. 13, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 НПК е длъжен да събира доказателства във връзка с „административното обвинение” и служебно, за да се осигури разкриването на обективната истина, а решението му трябва да бъде взето по вътрешно убеждение, което обаче се основава на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. От друга страна районният съд е последната инстанция по фактите (чл. 63в ЗАНН, във вр. с чл. 220 АПК), пред която могат да бъдат събирани всички допустими по НПК доказателства и доказателствени средства и да бъдат приложени всички предвидени там способи за това – разпит, експертиза и др.

В случая въззивната инстанция не е изпълнила горепосочените си задължения, като пропускът й представлява съществено нарушение на цитираните процесуални правила от НПК. Следователно, налице е касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, налагащо отмяна на постановеното от нея решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Харманли с указания да се изискат от административнонаказващия орган, а при необходимост и от трети лица, доказателства относно спазване на изискванията на Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за сигнализацията на пътищата с пътни знаци, за посочените в процесния ЕФ пътен знак и място, в частност на чл. 79, ал. 2 от същата, както и за зоната на неговото действие към датата на нарушението, както и дали в случая действително са използвани две различни технически средства за контрол на скоростта, а и на данни за срока на валидност на същото, след което в мотивите си да ги обсъди наред с останалите събрани по делото доказателства и да изложи съображенията си по съществото на правния спор.

Само за пълнота на изложението и с оглед отговор на част от останалите касационни оплаквания, несвързани с допуснати от ревизираната инстанция съществени процесуални нарушения, следва да се посочи, че оспореният ЕФ съдържа всички предвидени в чл. 189, ал. 4 ЗДвП реквизити и съответства на утвърдения със Заповед № Iз – 305 от 04.02.2011 г. на Министъра на вътрешните работи образец. Същият се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на него. Относно формата на ЕФ следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението, което е сторено в случая. В този смисъл са и мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС. Освен това, в случая са посочени достатъчно пълно, точно и ясно обстоятелствата, свързани с извършване и констатиране на нарушението, като са описани всички относими признаци от обективната му страна – мястото, датата, точния час на извършване, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано, посоката на движение, разрешената скорост, превишената скорост (след приспаднат толеранс), наказуемото превишение и конкретното АТСС, с което е установено.

Не може да бъде споделено възражението на касационната жалбоподателка, че от снимковия материал не се установявало къде бил поставен АТСС, респ. че бил поставен на посоченото в протокола място, тъй като изображението на приложената снимка дава ясна представа за мястото на неговото разположение, като при съпоставката му с изображението на снимката от АТСС и с отбелязването в Протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредбата се установява пълно съответствие. Ето защо и доводите, че деянието било установено с помощта на мобилно автоматизирано техническо средство, което можело да бъде поставено навсякъде и да заснема от разстояние, и което можело да се манипулира от неговия оператор, респ. да доведе до некоректно измерване на скоростта, са изцяло хипотетични, а и напълно голословни.

Невярно е и възражението, че приложената снимка от АТСС била без дата и без уникален идентификационен номер и че не бил заснет рег. номер на автомобила. От същата е видно, че датата на записа е 02.07.2022 г., че нейният № е 16192, че на нея се намира само един лек автомобил – марка и модел „Т. А. 1.8“ с рег. № Х****КА, както и че липсва твърдяното дописване. Явно несъстоятелно е оплакването, че от посочените координати в снимката не се установявало къде точно било мястото на констатиране на процесното деяние. Това е така, защото то е индивидуализирано в нея освен с географски координати, така и със словесно описание по общодостъпен начин – на главен път I 8 км 344+152 до паркинг „Бисерска Г.“ в посока към гр. Л..

Неоснователни са и наведените в касационната жалба възражения за недоказаност на повторността на извършеното нарушение, респ. за неправилно определяне на наказанието като квалификация. Доколкото в производството пред районния съд са събрани доказателства за датата на влизане в сила на ЕФ Серия К № 3262620, посочен в процесния ЕФ, настоящата инстанция изцяло споделя съображенията, изложени в обжалваното решение, че се установява по несъмнен начин повторността на вмененото на касатора деяние. В допълнение следва да се посочи, че в ЕФ Серия ., № ****** действително не е посочена датата, на която е влязъл в сила предходния такъв, но при описание на нарушението е достатъчно да бъде посочен вида и номера на акта, с който е наложено наказание за същото по вид нарушение, а дори и да е допусната непрецизност и да не е посочено кога този ЕФ е влязъл в сила, това в случая по никакъв начин не препятства наказаното лице да разбере за какво противоправно деяние се ангажира административнонаказателната му отговорност. Освен това, обстоятелството влязъл ли е в сила ЕФ № К/3262620 и кога, подлежи на доказване от административнонаказващия орган, а в настоящия случай, както вече се посочи, такива доказателства са представени пред районния съд. От страна на наказаното лице не са ангажирани други, които да оборват представените от страна на административнонаказващия орган и да пораждат съмнения, че ЕФ № К/3262620 не е влязъл в сила към момента, когато е извършено процесното нарушение.

При този изход на спора и на основание чл. 226, ал. 3 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН районният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред Административен съд - Хасково.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 124/10.07.2023 г., постановено по АНД № 181 по описа за 2023 година на Районен съд – Харманли.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Харманли при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: