№ 478
гр. Ловеч, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА
ИГНАТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА
Гражданско дело № 20244310100190 по описа за 2024 година
Искове с правно основание чл. 432 от Кодекса за застраховането КЗ/.
Постъпила е искова молба от Т. А. И. от гр. Ловеч, чрез пълномощници адв. В. И.-К.
и адв. И.К.-Д., срещу „ЗАД ЛЕВ ИНС“ АД /понастоящем „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД – гр. София, в която се посочва, че на 20.08.2022 г., около 20.45
часа, на път LOV2070, на км. 02+600 /гр. Ловеч – с. Пресяка/, е настъпило ПТП между лек
автомобил марка ***, с рег.№ ***, управляван от М.Д.С. и лек автомобил марка ***, рег.№
*** управляван от ищеца Т. А. И., в резултат на което била причинена телесна повреда на Т.
А. И. и били причинени имуществени вреди на собствения му лек автомобил марка ***, рег.
№ ***
Твърди се, че на посочената дата в посочения час лек автомобил марка *** се
движил по път LOV2070, като поради движение с несъобразена с пътната настилка скорост
и мокър асфалт, не е упражнил достатъчно контрол върху автомобила, навлязъл в лентата за
насрещно движение и осъществил челен удар с движещия се в своята пътна лента лек
автомобил марка *** управляван от ищеца Т. И.. Вследствие на удара, се твърди, че ищецът
бил откаран от екип на Център за спешна медицинска помощ – Ловеч, като след извършен
преглед се установили охлузни рани в областта на челото – 2/3 см, охлузни следи по двете
колена и болезнена дясна тазобедрена става, и на същия било назначено лечение.
Посочва се, че мястото на ПТП е посетено от служители на сектор „Пътна полиция“
- Ловеч, като е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 51/20.08.2022 г.,
1
а на виновния водач съставен АУАН № ***.
В резултат на инцидента, се твърди, че ищецът Т. А. И. получил телесни повреди,
които и към момента му създават физически и емоционален дискомфорт. След нощта на
ПТП ищецът продължавал да изпитва болки в дясната тазобедрена става и затруднено
дишане. На 22.08.2022 г., се посочва, че му е издаден Болничен лист № *** за периода от
22.08 до 28.08.2022 г., с диагноза: „Повърхностни травми на друга и неуточнена част от
гръдния кош", като след това му е издаден Болничен лист № *** за периода от 29.08 до
04.09.2022 г. През този период били извършени рентгеново изследване и КТ-изследване,
които не са показали нарушения. Въпреки това, пострадалият бил диагностициран с
бронхиектатична болест, за което му бил издаден болничен лист № *** за 14 календарни дни
от 05.09 до 18.09.2022 г., като през цялото време изпитвал болки в дясната тазобедрена
става.
Посочва се още, че на 21.10.2022 г. ищецът посетил специалист ортопед-травматолог
относно болките в тазобедрената става, като бил диагностициран с „контузио коксе
декстра“. Лекарят установил, че пострадалият ходи с куцаща походка, без помощни
средства, като било изписано лечение чрез медикаменти. Към момента се твърди, че ищецът
все още има болки при ходене, а стресът от настъпилия челен удар се отразил на
ежедневието му изключително негативно. Вследствие на удара, ищецът изпитал силна
уплаха, стрес и болка. Повърхностните му външни рани били видими на лицето му, целият
бил в синини и кафеви петна. Не желаел да се показва пред хора, тъй като белезите по
лицето му все още били видими две седмици след удара, и се притеснявал от хората и
въпросите им. Твърди се, че и до момента ищецът има нужда от почивка, от спокойствие,
продължавал да използва медикаменти, въпреки че вече не е в отпуск по болест.
Изтъква се, че за извършените изследвания, които са в причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП, ищецът заплатил сумата от 25,00 лева, представляваща такса за
-
рентгеново изследване, заплатена на 23.08.2022 г. в МБАЛ „Сърце и мозък“Плевен.
На 03.04.2023 г., се сочи, че ищецът посетил отново лекар със същите оплаквания,
тъй като болката не отминавала, като му били назначени рентгенография на таз - една
проекция, рентгенография на тазобедрена става и КТ, а за прегледа има издаден амбулаторен
лист № ***
На 06.04.2023 г., се твърди, че в МБАЛ „Авис-Медика" ООД на ищеца било
извършено КТ-изследване, като резултатът от него е „фрактура на ацетабулума дясно",
„дискретна дислокация на костния фрагмент", при което се установило, че в действителност
има фрактура вследствие на ПТП-то и тя е причината за постоянната болка от месец август
2022 г. до месец април 2023 г.
Посочва се, че на 07.04.2023 г. на ищеца е издаден амбулаторен лист № *** от д-р
Н.Д. за назначени физиотерапевтични процедури, общо на брой 20, като му е издаден и още
един болничен лист за периода 07-20.04.2023 г. от личния му лекар.
С оглед гореописаните обстоятелства, се твърди, че размерът на имуществените
вреди, понесени от ищеца, вследствие на ПТП, са заплатените суми за горепосочените
изследвания в размер на 190,00 лева: 60,00 лева - първичен преглед и 130,00 лева - КТ на
крайник, както и сумата от 44,72 лева - сума за лекарства, предписани на ищеца.
Въз основа на изложеното, ищецът счита, че има правен интерес да предяви искова
претенция за заплащане както на неимуществени вреди вследствие на преживените болки и
страдания от претърпяното ПТП, така и за имуществени вреди – заплатени прегледи и
лекарства за лечение. Счита също, че виновен за настъпване на произшествието е водачът на
лек автомобил ***, които било видно от съставения протокол.
Посочва, че лек автомобил марка *** с per. № ***, собственост на М.Д.С. е имал при
ответното дружество валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност", с период на
валидност до 06.09.2022 г. и към момента на настъпване на процесното ПТП е била
действаща.
2
Преди завеждане на настоящото дело, ищецът твърди, че предявил застрахователна
претенция пред ответното дружество с номер на щета – ***, което първоначално
предложило споразумение за сумата от 1200.00 лева, но той отказал, а след представяне на
допълнително заявление с още писмени доказателства за продължаващо лечение,
ответникът не предоставил отговор в законоустановения тримесечен срок.
С оглед на изложеното, ищецът предявява настоящите искове и моли за
постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника ЗАД „ЛЕВ ИНС“ АД да му
заплати сумата 15 000.00 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, както и сумата 259.72 лева – обезщетение за имуществени вреди,
ведно със законната лихва върху двете суми, начиная от датата на настъпване на ПТП-то
/20.08.2022 г./ до пълното им изплащане.
Претендира присъждане и на разноските по делото.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор, подаден от
ответника, чрез пълномощник адвокат А. М., с който счита, че предявените искове са
недопустими, евентуално неоснователни. Оспорва всички твърдения в исковата молба по
основанието на заявените претенции. Навежда доводи за липса на ПТП на посочената дата.
Оспорва и механизма на процесното ПТП, настъпилите вреди и наличието на причинно-
следствена връзка между произшествието и вредите. В условията на евентуалност, счита, че
поведението на ищеца е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, тъй като е
пътувал без поставен обезопасителен колан. Счита също, че претендираното парично
обезщетение за вреди е изключително завишено. Оспорва изцяло и акцесорния иск за лихва,
с оглед неоснователността на главния иск.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява. Представлява се от
адвокат В. К., която моли да бъдат уважени исковете в пълен размер, като излага
съображения за тяхната основателност. Моли за присъждане на разноските по делото,
съгласно представен списък, а в нейна полза моли да бъде присъден адвокатски хонорар по
чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Ответникът „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД се представлява от адвокат А. М., която поддържа
становището, заявено с писмения отговор на исковата молба и моли да бъдат отхвърлени
исковете, като неоснователни и недоказани. Моли за присъждане на направените от тях
разноски по делото, съгласно представен списък. В представени писмени бележки доразвива
съображения за неоснователност и недоказаност на претенциите.
След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и
доводите на страните, съдът приема за установено следното:
От приложения Протокол за ПТП с пострадали лица *** се установява, че на
20.08.2022 г., около 20.45 часа, на път LOV2070, на км. 02+600, е настъпило ПТП с участник
1 - автомобил марка ***, модел ***, с рег.№ ***, управляван от М.Д.С., и участник 2 -
автомобил марка ***, рег.№ *** собственост на ищеца Т. А. И. и управляван от него. Като
обстоятелства и причини за ПТП е отбелязано, че участник 1 при движение с несъобразена
3
скорост спрямо състоянието на пътя /мокра настилка/ се подхлъзва и навлиза в лентата за
насрещно движение, където удря челно участник 2. Посочено е, че е взето отношение към
участник 1, като му е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
№ ***
Видно от Констативния протокол, като пострадал е вписан ищецът Т. А. И., който е
получил натъртвания в областта на таза и гърдите и охлузна рана на главата. Описани са и
видимите щети по автомобила му.
Не се спори, а и от приложеното заверено копие от застрахователна полица № *** се
установява, че лекият автомобил марка ***, с рег.№ ***, собственост на М.Д.С., е бил
застрахован по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите от
ЗАД „Лев Инс“ АД, със срок на действие от 07.09.2021 г. до 06.09.2022 г., т.е. застраховката е
действаща към датата на ПТП.
Видно от приложения лист за преглед на пациент в КДБ/СО от 20.08.2022 г., 23.01
часа, ищецът Т. А. И. е докаран от екип на ЦСМП, като претърпял ПТП същата нощ, с
охлузване в челната област и болезненост по предна гръдна стена, дясна тазобедрена става и
по двете колена. Поставена е основна диагноза: „контузия на гръдния кош /контузия в
областта на тазобедрената става/“. В допълнителен лист към листа за преглед на пациент в
КДБ/СО, е описано, че пострадалият има охлузна рана на главата в челната област, оплаква
се от болка в гърдите и в областта на дясната тазобедрена става.
На 22.08.2022 г., на ищеца е издаден Болничен лист *** за отпуск по болест от
22.08.2022 г. до 28.08.2022 г., с диагноза: „Повърхностни травми на друга и неуточнена част
на гръдния кош“, като този отпуск е продължен с още 7 дни с издаден Болничен лист № ***
за периода от 29.08.2022 г. до 04.09.2022 г.
На 23.08.2022 г., на ищеца е извършено рентгенологично изследване на гръден кош и
бял дроб в МБАЛ „Сърце и мозък“ – Плевен, според което липсват рентгенови данни за
инфилтрати двустранно в белодробния паренхим. За това изследване ищецът е заплатил
сумата 25.00 лева /видно от приложената квитанция от 23.08.2022 г./.
С Амбулаторен лист от 05.09.2022 г., издаден от д-р И.К.К. на ищеца е поставена
диагноза: „бронхиектатична болест“, като в анамнезата е посочено, че след ПТП е с болка в
гърдите при движение и дишане, с кашлица и трудно отделяне на храчки. Издаден му е
следващ Болничен лист № *** за 14 календарни дни от 05.09.2022 г. до 18.09.2022 г.
Видно от Амбулаторен лист от 21.10.2022 г., издаден от д-р С.И. – ортопед, на ищеца
е поставена диагноза: „контузия в областта на тазобедрената става“. В анамнезата е описано,
че преди месец при ПТП получил травма на дясна тазобедрена става, като с течение на
времето болките се засилили и движенията се ограничили, като пациентът ходи с куцаща
походка без помощни средства. Относно обективното му състояние е констатирана
палпаторна болезненост в дясна ингвинална гънка върху големия трохантерен масив, както
и ограничение на движенията в дясна тазобедрена става. Назначена е терапия.
На 03.04.2023 г., ищецът отново отишъл на преглед при лекар – ортопед със същите
оплаквания. Видно от издадения тогава Амбулаторен лист, на ищеца са назначени
изследвания – рентгенография на таз – една проекция, рентгенография на тазобедрена става
и КТ.
При извършеното на 06.04.2023 г., КТ-изследване на тазобедрените стави на ищеца в
МБАЛ „Авис-Медика“ ООД – Плевен, е дадено заключение за наличие на „фрактура на
ацетабулума дясно“, като е установена и „дискретна дислокация на костния фрагмент“.
4
Издаден е отново Болничен лист на ищеца за периода от 07.04.2023 г. до 20.04.2023 г.
Издаден е и Амбулаторен лист от 10.04.2023 г. от д-р Н.Д. от който е видно, че на
ищеца са назначени 20 на брой физиотерапевтични процедури, като същият е постъпил с
оплаквания от болка и леко ограничен обем на движение на дясна тазобедрена става.
Приложени са фискални бонове, издадени от ДКЦ „Авис Медика“ ООД – Плевен за
заплатени следните суми: на 06.04.2023 г. – 130.00 лева за КТ-изследване на крайник, на
20.04.2023 г. – 60.00 лева за първичен преглед, рецепта на ДКЦ „Авис Медика“ – Плевен и
фискален бон от 20.04.2023 г. за сумата 44.72 лева за изписания медикамент – „коланол“.
По делото са събрани и гласни доказателства за обстоятелства относно настъпилото
ПТП и твърдените от ищеца болки и страдания.
Свидетелят Г.П. Х. заяви, че са колеги с ищеца и работят заедно като
електротехници във фуражен завод – „Бонмикс“. Свидетелят знае за пътно-транспортното
произшествие, което е претърпял Т.. Същият ден Т. му бил на гости в с. Пресяка и когато си
тръгнал към Ловеч станало ПТП-то. Т. му се обадил и свидетелят отишъл на
местопроизшествието. Заяви, че било привечер, времето било дъждовно. Заварил двете
ударени коли и полицейски автомобил. Колата на Т. – „***“ била сгъната значително, със
счупено предно стъкло. Т. бил седнал на седалката от дясната страна, имал кърпа на главата,
за да спира течаща кръв, не можел да се изправи сам, казвал, че го боли много главата. След
известно време казал, че както шофирал го ударила кола и след удара не помни какво е
станало. Свидетелят му помогнал да стане и го взели в линейка. От страната, от която го
видял, свидетелят не може да каже дали Т. е ползвал обезопасителен колан. След като
ползвал отпуск по болест повече от месец, Т. се завърнал на работа, но постоянно се
оплаквал, че го боли десният крак. Тъй като работата им била свързана със слагане на
кабели по високи участъци, се налагало повече движение и катерене, но си разпределяли
така работата, че Т. да не се катери. Свидетелят знае, че Т. често е ходел при лекари заради
болките в крака и ползвал отпуск по болест. Виждал го и че пие хапчета.
Свидетелката В.Н.К. заяви, че живее във фактичеко съпружеско съжителство с
ищеца и имат малко дете. Тя разбрала за процесното ПТП от свидетеля Г. Х., който й се
обадил. Когато видяла Т., той й казал, че има силни болки в гърдите, както и болки в десния
крак. Трудно се движел след инцидента и тя му помагала да се надигне от леглото. Посетили
лекар в гр. Плевен, за да му направят цветна снимка. Назначили му рехабилитация в гр.
Троян и ходел една седмица на процедури. В този период Т. не можел да й помага за детето,
което тогава било на годинка и три месеца. Свидетелката заяви още, че при натоварване, при
студено време, Т. има оплаквания от болки в крака и му е дискомфортно. Може да ходи
нормално, но има болки. Приема лекарства и периодично ходи на прегледи в „Авис
Медика“. След като ползвал болничен, се върнал на работа и не е имал проблеми.
Като свидетел беше разпитан и служителят от сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР-Ловеч – Й. В. Й., който е съставил констативния протокол за ПТП, като в
показанията си потвърди написаното в протокола.
От изисканата преписка във връзка с Констативния протокол за ПТП, се установява,
че на другия участник в процесното ПТП – Д.С.М. е съставен АУАН № ***от 20.08.2022 г. и
издадено Наказателно постановление № *** влязло в сила, с което му е наложена глоба за
5
това, че виновно е нарушил чл. 20 ал. 2 от ЗДвП, като не е избирал скоростта на движение
съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост и др., при което е
реализирал ПТП с материални щети и пострадал.
По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза с вещо лице д-р М. Г.. От
приетото заключение, изготвено на база цялостната документация на името на ищеца Т. А.
И. и допълнителен преглед, се установява, че се касае за ПТП, при което на ищеца е
причинено травматично счупване на десния ацетабулум /костното гнездо в таза за
главичката на дясната бедрена кост/ с последващо консервативно лечение – повреда,
причинила му затруднение движенията на десния крак за около една година, при правилно
лечение. Травмата в областта на дясната тазобедрена става се дължи най-вероятно на
директен удар в областта на десния хълбок при внезапното спиране при претърпяното ПТП
и отиване на тялото от инерционните сили напред. След претърпяното ПТП са установени
изменения в областта на челото – охлузване и данни за травматично счупване на десния
ацетабулум, като още в началото пострадалият е имал оплаквания от страна на дясната
тазобедрена става – болки и ограничени движения. Според експерта, установените
изменения са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП, а обстоятелството, че няма
травматични изменения на органи, разположени в областта на корема и гръдния кош, най-
вероятно се дължи на поставен предпазен колан.
От приетото заключение на допуснатата по делото съдебно-автотехническа
експертиза, се установява механизма на настъпване на процесното ПТП при челен ляв удар
между двата автомобила – лек автомобил ***, движещ се в посока от гр. Ловеч към с.
Пресяка и лекия автомобил ***, движещ се в посока от с. Пресяка към гр. Ловеч. При
навлизането в десен завой, водачът на л.а. *** е навлязъл в насрещната пътна лента, като
водачът на л.а. *** не е имал възможност да промени своята посока на движение, за да
избегне челния удар. Според експерта, водачът на л.а. *** със своите действия не е
допринесъл за настъпването на ПТП и технически не е имал възможност да го предотврати.
Експертът не е установил данни дали водачът на л.а. *** е бил с поставен предпазен колан и
дали се е задействала предпазната въздушна възглавница.
Установява се, че ищецът е подал заявление вх.№ *** до ответника „Лев Инс“ АД,
като застраховател по сключена застраховка „Гражданска отговорност“ относно лекия
автомобил „Мерцедес МЛ 270 ЦДИ“, собственост на М.Д.С., с отправено искане да му бъде
изплатено застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на
4000.00 лева и имуществени вреди в размер на 25.00 лева, вследствие на настъпилото ПТП.
По повод това заявление, при ответника е била образувана щета № ***, по която
същият предложил споразумение за изпащане на застрахователно обезщетение в размер на
1200.00 лева за неимуществени вреди и 25.00 лева за имуществени вреди.
Впоследствие, ищецът отправил до ответника втора молба вх.№ *** по
образуваната преписка по щета, с твърдения за продължаващото му лечение и описани
документи, като е завишил претенцията си за неимуществени вреди в размер на 15000.00
лева, а за имуществени вреди – в размер на 259.72 лева.
6
С писмо от 04.12.2023 г., ответникът е предложил изплащане на обезщетение в
размер на сумата 1500.00 лева за неимуществени вреди и 25.00 лева – за имуществени вреди.
При така установената фактическа обстановка съдът е сезиран с искове с правно
основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, за присъждане на обезщетение пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност", за претърпени неимуществени и имуществени вреди
вследствие на ПТП.
За да бъде уважен предявения иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, ищецът
носи доказателствена тежест за установяване на следните предпоставки: извършено деяние,
противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното
деяние и вредоносния резултат, както и валидно застрахователно правоотношение между
ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка "Гражданска
отговорност". Съгласно разпоредбата на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД при извършено непозволено
увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
По делото безспорно се установи факта на настъпилото на 20.08.2022 г. ПТП между
лек автомобил марка ***, с рег.№ ***, управляван от М.Д.С., и лек автомобил марка ***,
рег.№ *** управляван от ищеца Т. А. И..
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и
заключението на съдебно-автотехническата експертиза, неоспорено от страните и което
съдът възприема като обективно и компетентно изготвено, се налага извода, че причина за
настъпване на процесното ПТП е виновното поведение на водача М.Д.С., управлявал лекия
автомобил ***, който с несъобразена скорост спрямо състоянието на пътя /мокра настилка/
навлязъл в насрещната пътна лента и ударил челно движещия се там лек автомобил ***.
Виновното поведение на водача на лекия автомобил *** е безспорно установено с влязлото
в сила наказателно постановление за посоченото по-горе нарушение, в резултат на което е
настъпило произшествието.
От заключението на съдебно-автотехническата експертиза се установи, че водачът
на лекия автомобил *** не е имал възможност да промени своята посока на движение, за да
избегне челния удар, като същият не е допринесъл за настъпването на ПТП и технически не
е имал възможност да го предотврати. По делото не се установи факта дали ищецът в
момента на произшествието е бил с поставен предпазен колан. Както се посочи, според
съдебно-медицинската експертиза, обстоятелството, че няма травматични изменения на
органи, разположени в областта на корема и гръдния кош, най-вероятно се дължи на
поставен предпазен колан. С оглед на това, съдът намира за неоснователно възражението на
ответника, че поведението на ищеца, управлявал лекия автомобил *** е допринесло за
настъпване на вредоносния резултат.
От събраните доказателства безспорно се установи, че при настъпилото ПТП е
пострадал ищецът Т. А. И., който е получил охлузна рана на главата в челната област,
контузия на гръдния кош и на дясната тазобедрена става. От заключението на съдебно-
7
медицинската експертиза, което също се съобразява от съда като обективно и компетентно
изготвено и неоспорено от страните, се установи, че при процесното ПТП на ищеца е
причинено травматично счупване на десния ацетабулум /костното гнездо в таза за
главичката на дясната бедрена кост/ с последващо консервативно лечение – повреда,
причинила му затруднение движенията на десния крак за около една година, като
установените изменения са в причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП.
По делото се установи и наличието на договорно правоотношение по застраховка
„гражданска отговорност“ на делинквента с ответното застрахователно дружество за
процесния период, при което съгласно разпоредбата на чл. 432 от КЗ, застрахователят е
материално-правно легитимиран да отговаря по предявените искове за присъждане на
застрахователни обезщетения за претърпените вреди.
Със задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
застрахователят поема да носи риска от настъпване в правната сфера на застрахованите лица
на гражданска отговорност за причинени на трети лица имуществени или неимуществени
вреди при управлението или по повод притежаването на МПС.
Съгласно чл. 477 ал. 2 от КЗ, застраховани лица по договора за застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите са собственикът, ползвателят и държателят
на МПС, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице,
което извършва фактически действия по управлението и ползването на моторното превозно
средство на законно основание. В този смисъл ответникът по силата на сключения със
собственика на лек автомобил марка ***, с рег.№ ***, договор за застраховка "Гражданска
отговорност" за процесния период носи отговорност за причинените при управлението на
същия автомобил вреди на трети лица. Според чл. 477 ал. 3, пр. 1 от КЗ трети лица са всички
лица, с изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди.
Съгласно чл. 386 ал. 1 и 2 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да
надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност), освен когато това е предвидено
в този кодекс, като обезщетението, което се дължи, трябва да е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза в
случая не е налице.
Следователно, размерът на дължимото от застрахователя по договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" се определя от реално причинените от
делинквента вреди, но не повече от договорената застрахователна сума /чл. 386 КЗ/.
При всички тези данни съдът приема за основателен предявения иск с правно
основание чл. 432 от КЗ, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени от ищеца болки и страдания, вследствие на процесното ПТП,
причинено от противоправното поведение на водача, чиято гражданска отговорност се
установи, че е застрахована при ответното дружество.
8
Съдът, при определяне обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени
вреди, с оглед нормата на чл. 52 от ЗЗД, отчита болките му и неприятните изживявания по
време и след произшествието, периода на лечение и възстановяване, което наложило да
ползва отпуск поради временна неработоспособност, в който период болките в дясната
тазобедрена става се засилили, а движенията се ограничили и той имал куцаща походка.
Лечението продължило както медикаментозно, така и с физиотерапевтични процедури.
Безспорно е, че всички тези обстоятелства са имали негативно отражение в ежедневието на
ищеца, включително при упражняване на професията му на електротехник.
Съдът съобразява и факта, че според заключението на съдебно-медицинската
експертиза, настъпилите затруднения в движенията на десния крак на ищеца са продължили
за около една година, при правилно лечение. Освен това, по делото не се установиха
усложнения и увреждания с траен характер.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че обезщетението за претърпените от
ищеца в резултат на процесното ПТП болки и страдания следва да бъде определено в размер
на 8 000.00 лева, която сума адекватно репарира претърпените от него неимуществени
вреди. В този смисъл, предявеният иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен до размер на сумата 8000.00
лева, а за разликата до пълния претендиран размер от 15000.00 лева, следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Вторият иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за заплатен медицински преглед и
лечение във връзка с претърпяното увреждане, съдът намира, че е основателен и доказан в
пълния претендиран размер на сумата от 259.72 лева, тъй като от представените и обсъдени
по-горе платежни документи, се установи, че тези разходи действително са направени и
имат пряка връзка с увреждането. Ето защо, искът в тази част следва да бъде уважен изцяло.
Относно претенцията за присъждане на обезщетение за забава върху главните
вземания, съдът съобразява следното:
Съгласно чл. 497 ал. 1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано
от по-рА.та от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на
всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
Според чл. 496 ал. 1 от КЗ, срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя,
сключил застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
При действието на тези разпоредби съдът счита, че в случая се касае за хипотезата
9
на чл. 497 ал. 1, т. 1 от КЗ, тъй като ищецът е представил на застрахователя всички
доказателства с молба вх.№ *** Следователно, 15-дневният срок за изплащане на
претендираните обезщетения, броен от 15.08.2023 г., е изтекъл на 29.08.2023 г., при което
законната лихва върху главните вземания следва да се присъди, считано от 30.08.2023 г. до
окончателното им изплащане, а в частта, в която се иска присъждане на законна лихва,
считано от датата на увреждането – 20.08.2022 г. до 29.08.2023 г., искането следва да бъде
отхвърлено, като неоснователно.
При този изход на процеса, ищецът има право да му бъдат присъдени направените
разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част
от исковете, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, а от своя страна, ответникът има право да му
бъдат присъдени направените разноски по производството и адвокатско възнаграждение,
съразмерно с отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78 ал. 3 и ал. 8 от ГПК.
В представения списък по чл. 80 от ГПК, ищецът е заявил следните разноски по
делото: 650.00 лева – държавна такса, 200.00 лева – депозит за експертиза, както и
адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата /ЗА/.
При съобразяване уважената част от иска, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски по делото за държавна такса и депозит за експертиза в размер на
сумата 460.08 лева.
От представения договор за правна защита и съдействие от 29.12.2023 г., сключен
между ищеца и адвокат В. К., се установява, че между тях е постигнато съгласие адвокатът
да осъществява процесуално представителство на ищеца по настоящото дело безплатно, на
основание чл. 38 ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗА. Съгласно ал. 2 от тази разпоредба, ако в
производството насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. С оглед това
правило и при съобразяване уважената част на исковете и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните разМ. на адвокатските възнаграждения,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат В. И. И.-К. от ЛАК, сумата от
1351.16 лева с включен ДДС, представляваща възнаграждение за оказаната безплатна
адвокатска помощ на ищеца по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗА, което възнаграждение е с начислен
ДДС, тъй като се установява, че посоченият адвокат е регистрирано по ДДС лице.
От своя страна, ответникът в представения списък по чл. 80 от ГПК, е заявил
следните разноски по делото: 500.00 лева – адвокатско възнаграждение, 600.00 лева –
депозит за експертизи и 10.00 лева – депозит за призоваване на свидетел. От приложените
вносни бележки е видно, че тези разноски действително са направени от ответника.
При съобразяване отхвърлената част от иска, ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника разноски по делото общо в размер на сумата 509.18 лева.
Водим от горното, съдът
10
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А,
представлявано заедно от изпълнителните директори Валентин Валентинов Илиев и
Владислав Василев Милев, на основание чл. 432 ал. 1 от Кодекса за застраховането, да
заплати на Т. А. И., ЕГН **********, с адрес: *** сумата 8000.00 лв. /осем хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания,
вследствие на ПТП, настъпило на 20.08.2022 г., при което му е причинено травматично
счупване на десния ацетабулум /костното гнездо в таза за главичката на дясната бедрена
кост/ с последващо консервативно лечение, както и сумата 259.72 лв. /двеста петдесет и
девет лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в направени разходи за заплатен медицински преглед и лечение,
вследствие на същото ПТП, ведно със законната лихва върху двете суми, считано от
30.08.2023 г. до окончателното им изплащане, а искът за разликата до пълния претендиран
размер обезщетение за неимуществени вреди от 15000.00 лв. /петнадесет хиляди лева/, както
и за присъждане на законна лихва върху двете главни вземания, считано от датата на
увреждането – 20.08.2022 г. до 29.09.2023 г., ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, с горните данни,
да заплати на Т. А. И., с горните данни, разноски по делото в размер на сумата 460.08 лв.
/четиристотин и шестдесет лева и осем стотинки/, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, с горните данни,
да заплати на адвокат В. И. И.-К. от ЛАК, с адрес: *** сумата 1351.16 лв. /хиляда триста
петдесет и един лева и шестнадесет стотинки/ с вкл. ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца Т. А. И. по реда на чл. 38
ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗА.
ОСЪЖДА Т. А. И., с горните данни, да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, с горните данни, разноски по делото в размер на сумата 509.18
лв. /петстотин и девет лева и осемнадесет стотинки/, съразмерно с отхвърлената част от
иска.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
11