Р Е Ш Е Н И Е
№ I - 233 25.09.2020
г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, I-ви въззивен
граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести август две хиляди и
двадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ: Пламена
Върбанова
мл.с. Детелина Димова
при секретаря Ани Цветанова като
разгледа докладваното от младши съдия Детелина Димова въззивно гражданско дело
№ 1784 по описа за 2020 година на Окръжен съд Бургас, за
да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е
по чл.258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивна жалба, подадена от Основно
училище „Г.С.Раковски”, с адрес: с.Оризаре, Oбщина Несебър,
Област Бургас, ул.”Г.С.Раковски” № 1, представлявано от Директора Паунка Стоева
против Решение № 98 от 27.03.2020 г. по гр.д. № 1160/2019 г. по описа на
Районен съд Несебър, в частта, в която ОУ „Г.С.Раковски“ е осъдено да заплати
на Ч.Г.Ч. с ЕГН **********, с адрес: ***, сума в размер на 1904,86 лева,
представляваща обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка на Ч.Ч.
за времето от 09.09.2019г. до 06.11.2019г. вкл., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.11.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл.226, ал.2 и ал.3
от КТ, както и в частта, в която е признато за установено по отношение на ОУ
„Г.С.Раковски”, че е налице трудов стаж на Ч.Г.Ч. с ЕГН **********, за периода
от 09.09.2019г. до 06.11.2019г., на основание чл.354, ал.1, т.5 от КТ. Със
същото решение ОУ „Г.С.Раковски” е осъдено да заплати на ищеца сумата в размер
на 378,67 лева – направени от него разноски по делото за адвокатско
възнаграждение, съразмерно с уважената част от предявените искове, както и да
заплати по сметка на Районен съд – гр. Несебър, сумата общо в размер
на 406,19 лева, представляващи дължими държавни такси и разноски по
производството.
С въззивната
жалба решението се оспорва като неправилно поради допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закон, и като необосновано. Въззивната страна изразява
несъгласие с възприетите от първоинстанционния съд фактически изводи, формирани
вследствие на допуснати нарушения на правилата за разпределяне на доказателствената
тежест между страните и за оценка на събраните доказателства. Намира, че като спорен
по делото въпрос е изведен този относно началния период на незаконното
задържане на трудовата книжка, доколкото след прекратяване на трудовото правоотношение
между страните, книжката се намирала у ищеца и негова била тежестта да установи
момента на предаването й на работодателя. Счита, че ищецът не е доказал успешно
твърдения от него положителен факт на предаване на трудовата книжка на
работодателя на сочената от него дата - 09.09.2019 г. Оспорва доказателствената
стойност на дадените от ищеца обяснения по реда на чл. 176 от ГПК, които
първоинстанционният съд неправилно оценил като доказателство относно спорните
факти, тъй като същите представлявали твърдения на страната за изгодните за нея
факти, които с оглед разпоредбата на чл. 154 от ГПК подлежат на доказване с
други доказателства. Дадените от страната обяснения можели да се ценят като
доказателство единствено в частта съдържаща признание на неблагоприятни за нея
факти, като в случая доказателствено значение имало единствено признанието на
ищеца на факта, че трудовата книжка се намирала у него към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение, и че не е предал същата лично на
директорката. Задължението за предаване
на трудовата книжка не било изпълнено надлежно, тъй като не било изпълнено на
мястото, където се намира седалището и адреса на управлението на работодателя,
както и цялата администрация на училището, а именно в село Оризаре, община Несебър.
На следващо място, счита, че в изпълнение на разпределената доказателствена
тежест, от страна на ответното училище по делото са били събрани доказателства
за точно и своевременно изпращане на книжката чрез писмо с обратна разписка още
на следващия ден, след предоставянето й от страна на ищеца, за да бъде
попълнена. По делото не били събрани годни доказателства, които да установяват,
че трудовата книжка е била предадена на работодателя на 09.09.2019 г., както и
че до 06.11.2019 г. е била незаконно задържана
от него. Възразява се и срещу извода на съда, че ищецът бил останал без работа
заради незаконното задържане на книжката, който също бил формиран при допуснати
нарушения на правилата за оценка на доказателствата по делото.
Въззивникът моли за отмяна на
обжалваното решение в обжалваната част и претендира за разноските, направени във
въззивното производство. Не ангажира нови доказателства. В проведеното пред
въззивната инстанция открито съдебно заседание, въззивникът се представлява от
процесуалния си представител, който излага доводи за неоснователност и
недоказаност на исковите претенции и неправилност на първоинстанционното
решение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил
писмен отговор от въззиваемия Ч., който оспорва въззивната жалба като недопустима,
недоказана и неоснователна. Неправилно въззивната страна възразявала срещу
недоказаност на иска, тъй като самата тя
се била отказала от допуснатите й на първа инстанция двама свидетели.
Потвърждава, че трудовата книжка се е намирала у него към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение и е била предоставена от него в първия
възможен момент след това, а именно на 09.09.2019 г. в счетоводството, обслужващо
училището, което се намирало в к.с. Слънчев бряг. Заявява, че няма как книжката
да се е намирала у него до 06.11.2019 г., което косвено се установявало от
съдържанието на писмо, изходящо от директорката на училището от 05.11.2019 г.,
както и от сигнал, подаден от ищеца до Инспекцията на труда на 28.10.2019г.
Счита, че книжката му била върната на 07.11.2019 г. с писмо с обратна разписка именно с оглед подадения
от него сигнал. Моли да се потвърди обжалваното решение и да му се присъдят
направените разноски във въззивното производство.
С
Определение № 260059 от 14.08.2020 г. по
настоящото дело, въззивния съд е указал на ищеца, че в негова тежест е да
установи следните правнорелевантни факти по делото, а именно причинната връзка
между незаконното задържане на трудовата книжка и причинените вреди, както и да
установи точното изпълнение на задължението си за предаване на трудовата книжка
на работодателя след прекратяване на трудовото правоотношение, като в тази
връзка е предоставил възможност на ищеца да ангажира доказателства.
С оглед
дадените указания, пред въззивната инстанция ищецът Ч.Ч., чрез процесуалния си
представител, представя писмени доказателства- извлечения от сайта на
Регионално управление на образованието, съдържащи информация за обяви за
свободни работни места в учебните заведения в област Бургас и списък на
необходимите документи, които следва да се представят при кандидатстване, като
уточнява, че условие за заемане на почти всички учителски длъжности е
предоставянето на копие на трудовата книжка и оригинал за сравняване. Не се
представят доказателства относно това в кой конкретен момент трудовата книжка е
била предадена на работодателя или на упълномощено от него лице, за да бъде
същата оформена, както и в кой момент трудовата книжка за първи път се е
намирала във фактическо държане на работодателя, чието е задължението за
нейното оформяне.
Въззиваемият
Ч. моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и за присъждане на
разноски за двете инстанции.
Въззивната
жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от
надлежно упълномощен представител на легитимирано лице, което има правен
интерес от обжалване, поради което съдът я намира за допустима.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и на основание
чл. 12 ГПК по вътрешно убеждение, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са обективно
съединени искове от Ч.Г. Ч., ЕГН ********** против Основно училище „Г.С.Раковски“,
с. Оризаре, първия от които с правно основание чл. 226, ал 2, вр, с ал. 3 от КТ
за заплащане на обезщетение за незаконно задържане на трудовата му книжка за
периода от 09.09.2019г. до 06.11.2019 г., ведно със законната лихва върху
претендираната главница, считано от датата на подаване на исковата молба –
28.11.2019 г. до окончателно изплащане на сумата. С исковата молба ищецът е
претендирал да му бъде заплатена сумата
от 2012.14 лева, като с решението искът е уважен до размер от 1904.86 лева, а
за разликата до пълния предявен размер е отхвърлен и в тази част решението като
необжалвано е влязло в сила.
Вторият иск е с правно основание чл. 354, ал.
1, т. 5 от КТ за признаване на трудов стаж на ищеца за периода от 04.09.2019 г.
до 06.11.2019 г., в който трудовата му книжка е била незаконно задържана от
ответника – работодател, като искът е уважен за периода от 09.09.2019 г. до
06.11.2019 г., а за периода от 04.09.2019 г. до 09.09.2019 г. е отхвърлен като
неоснователен и недоказан, в която отхвърлителна част решението не е обжалвано.
Ответната страна
в срока за отговор по чл. 131 от ГПК е оспорила
предявените искове като неоснователни, тъй като към момента на прекратяване на
трудовото правоотношение трудовата книжка се намирала у ищеца, който бил
многократно канен да се яви в училището за оформянето й съгласно изискването на
чл. 350 от КТ, но същият недобросъвестно не се явявал. Трудовата книжка, след
представянето й на работодателя, била оформена и върната незабавно на ищеца, с
писмо с обратна разписка /изх. № 41 от 05.09.2019 г./. В отговора на исковата
молба се излагат твърдения, че прекратяването на трудовото правоотношение е
било инициирано от ищеца с оглед започналата спрямо същия процедура по налагане
на дисциплинарно уволнение поради неявяването му на работа два последователни
дни /02.09.2020 и 03.09.2020 г/, за което представя доказателства. Посочва се,
че след подаването на молбата за напускане от 04.09.2019 г. , ищецът не се е
явявал в училището в село Оризаре, нито за да представи трудовата си книжка,
нито за да получи заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.
Заявява, че решението на ТЕЛК, с което на ищеца е определена 83% намалена
работоспособност е издадено на 16.10.2019 г., т.е. след прекратяване на
трудовия договор, поради което работодателят не е бил известен за същото.
По делото са
събрани писмени доказателства, прието е заключение на съдебно – счетоводна
експертиза и са изслушани обясненията на ищеца по чл. 176 от ГПК, въз основа на
който доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка.
На 15.09.2017 г.
между страните е бил сключен срочен трудов договор, на основание чл. 68, ал. 1
т. 2 от КТ, във връзка с чл. 70 от КТ – до завършване на определена работа. С
допълнително споразумение № 30 от 04.01.2019 г. срочният трудов договор бил
превърнат в безсрочен като на ищеца било определено месечно трудово
възнаграждение в размер на 920 лева при пълно работно време от 8 часа, както и
допълнителни възнаграждения /за продължителна работа за всяка година стаж -1 %
и възнаграждение за класен ръководител – 36 лева/.
Считано от
04.09.2019 г. трудовото правоотношение между страните било прекратено по
взаимно съгласие, което се установява от приложената по делото Заповед №
407-557 от 04.09.2019 г. /неподписана от ищеца/ и по който факт страните не
спорят.
Към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение, трудовата книжка на Ч.Ч. се намирала
у него, което обстоятелство се признава от ищеца.
Спорен по делото
е въпросът относно момента, в който работникът е изпълнил надлежно задължението
си за предаването на трудовата книжка на работодателя за оформянето й съгласно
чл. 350 , ал. 1 от КТ. В тази връзка в исковата молба ищецът не е изложил твърдения
относно местонахождението на трудовата книжка към датата на прекратяване на
трудовото правоотношение, както и относно датата и начина на предаване на трудовата
книжка от работника на работодателя. За първи път възражения в този смисъл са
заявени в отговора на исковата молба, като ответното училище е посочило, че
независимо от многократните обаждания и отправени покани до ищеца, същият е
предал със забава трудовата книжка, но отново липсват конкретни твърдения за
датата, на която това предаване е било осъществено.
Ищецът, в
дадените от него обяснения по реда на чл. 176 от ГПК, признава, че трудовата
книжка се е намирала у него към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение и излага твърдения, че е предоставил същата в счетоводството,
което се намирало в Гимназията по туризъм в к.к. Слънчев бряг на 09.09.2019 г. Не посочва конкретно лице, на което е
осъществено това предаване, нито каква е функционалната му връзка му с
ответника – работодател. Посочва като конкретен ден, в който е следвало да се
яви в училището в с. Оризаре, за да получи книжката си датата 07.10.2019 г. На
посочената дата, ищецът заявява, че се е явил в училището в село Оризаре, но
поради несъгласие да бъдат оформени и подписани и други документи, във връзка с
прекратяването на трудовото правоотношение, същият си е тръгнал, без да получи
трудовата си книжка.
Предвид липсата
на твърдения в исковата молба относно местонахождението на трудовата книжката
към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, в доклада по чл. 146
от ГПК, първоинстанционният съд е указал на ищеца, че негова е тежестта да
установи, че същата се е намирала при работодателя /каквото обстоятелство нито
една от страните не е твърдяла/. Поради липсата на точни указания, по делото е
останал неизяснен правнорелевантния факт по предаването на книжката от
работника на работодателя. В тази връзка и с оглед задължението на въззивния
съд за точно прилагане на материалния закон, с определението си от 14.08.2020
г. настоящият състав указа на
въззиваемия, че в негова тежест е да установи точното изпълнение на
задължението си за предаване на трудовата книжка на работодателя след
прекратяване на трудовото правоотношение и момента на настъпване на
изискуемостта на задълженията на работодателя по чл. 350 от КТ. Доказателства във връзка с така дадените
указания, въпреки изрично предоставената възможност, от страна на въззиваемия отново
не бяха представени. При това положение, съдът намира за недоказано твърдението
на ищеца, че е изпълнил задължението си за предаване на трудовата си книжка на
работодателя на сочената от него дата 09.09.2019 г., тъй като и пред въззивния
съд не бяха направени нито твърдения, нито бяха представени доказателства
относно предаването на книжката на конкретно легитимирано лице, което да
представлява или да е упълномощено от работодателя да извършва от негово име
правни и фактически действия във връзка с получаването и оформянето на
трудовите книжки на наетите на работа лица.
За да бъде
надлежно изпълнено задължението на работника за предаване на книжката на
работодателя с оглед нейното незабавно оформяне и връщане, то действията по
предаването й следва да бъдат извършени в мястото, в което се намира
работодателят, и по –конкретно в мястото, където работникът или служителят е
престирал работна сила /по аргумент от мотивите по т. 1 на ТР №1 от 02.12.2019
г. по т.д. №1/2019 на ОСГК, ВКС/. В настоящия случай от данните по делото се
установява, че това място се намира в с.
Оризаре, община Несебър, а не в к.к. Слънчев бряг, където ищецът заявява, че е
оставил книжката си. Трудовата книжка следва да бъде предадена именно на
работодателя, а не на друго лице, тъй
като съгласно чл. 350 от КТ и чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и
трудовия стаж, негово е задължението да впише данните, свързани с
прекратяването и да предаде книжката на работника, както и да положи подпис и
печат за удостоверяване на нанесените данни.
Както бе
посочено по – горе, ищецът, и пред въззивната инстанция въпреки дадените
указания, не посочи конкретно лице, на което е предал трудовата си книжка,
което да е разполагало с представителна власт, даваща му право не само да
получи от името на работодателя трудовата книжка, но и да оформи същата
незабавно и да я върне на работника, т.е. на лице, валидно оправомощено да
изпълни задълженията, предвидени в чл. 350 от КТ. Единствените твърдения в тази
насока се съдържат в дадените пред районния съд обяснения на ищеца, в които
същият посочва единствено че е оставил книжката си в счетоводството, намиращо
се в Гимназията по туризъм в к.к. Слънчев бряг.
При така
установените данни, съдът намира, че първата възможна дата, за която има данни,
че книжката се е намирала у работодателя, това е датата 07.10.2019 г., която
ищецът неколкократно споменава в обясненията си: „с нея /директорката на училището/ имахме предварителна уговорка да оформим документите на 07.10.2019 г.“,
„уговорката с бившия ми работодател беше
единствено за 07.10.2019 г.“; „на
07.10.2019 г. минах платих през счетоводството, за което ми дадоха квитанция
/непредставена по делото/ и от там се
отправих за с. Оризаре“. Липсват конкретни данни относно това кога и по
какъв повод са били водени предварителните разговори, в хода на които е била
постигната уговорката за среща на 07.10.2019 г., но от изложените и от двете
страни твърдения, които в тази част са непротиворечиви, се установява, че
работодателят е водил комуникация с Ч.Ч. по повод оформянето на трудовата му
книжка и получаването на други документи, имащи отношение към прекратяването на
трудовото правоотношение. Ето защо, съдът приема, че именно в резултат на тази
водена комуникация, за която и сам ищецът признава, се е стигнало до провеждане
на среща между страните на датата 07.10.2019 г., на която дата, съдът приема,
че за първи път е било възможно довършването на процедурата по оформяне и фактическо
предаване на книжката на ищеца. В тази част обясненията на ищеца се ползват с
доказателствена сила, доколкото същите съдържат и признание на неизгодни за
същия факти. По делото липсват доказателства, съответно признания на факти от
страните, от които да се установява, че в периода преди тази дата -07.10.2019
г. , а именно от 09.09.2019 г. до 06.10.2019 г., длъжникът – работник е
изпълнил точно и надлежно задължението си за предаване на трудовата си книжка
на работодателя, поради което за този период искът се явява недоказан.
От правна
страна, за да бъде уважен искът с правно основание чл. 226, ал. 2, във вр. с
ал. 3 от КТ по делото следва да бъдат установени
следните четири предпоставки: 1) прекратено трудово правоотношение; 2)
незаконно задържане на трудовата книжка на работника или служителя; 3) наличие
на причинени вреди и 4) причинна връзка между вредите и незаконното задържане
на трудовата книжка.
Съгласно
разясненията дадени в Тълкувателно
решение № 1 от 02.12.2019 г. по тълк. д. № 1 / 2019 г. на Върховен касационен
съд, ОСГК, при прекратяване на трудовото
правоотношение, съгласно чл. 350 от Кодекса на труда и чл. 6, ал. 3 от
Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, за работодателя възникват две
задължения - да впише данните, свързани с прекратяването и да предаде трудовата
книжка на работника или служителя. Двете задължения са свързани и обусловени.
Те следва да се изпълнят от и при работодателя, в мястото, където работникът
или служителят е престирал работната си сила. След като задълженията по чл. 350 КТ станат изискуеми, работодателят изпада в забава за изпълнението им, ако не е
изпълнил, но при положение, че изпълнението е възможно и закъснението му се
дължи на причина, за която той отговаря.
Когато
трудовата книжка се съхранява от работника или служителя, задължението на
работодателя по чл. 350, ал. 1 от КТ става изискуемо от момента на предоставяне
на трудовата книжка за оформянето й. Когато в деня на прекратяване на трудовото
правоотношение трудовата книжка не се намира при работодателя, той изпада в
забава за изпълнение на задължението по чл. 350, ал. 1 от КТ от деня на
предоставяне на трудовата книжка за оформянето й и за да се освободи от
последиците на забавата си, той следва да изпълни процедурата по чл. 6, ал. 3
от НТКТС, като съобщи на работника или служителя с писмо с обратна разписка да
се яви, за да получи лично трудовата си книжка.
Във всички случаи е
налице незаконно задържане на трудовата книжка и работодателят дължи
обезщетение по чл. 226, ал. 2 КТ, когато след направеното вписване на данните,
е било възможно предаването на книжката на работника или служителя, който е бил
в предприятието и е изчаквал получаването й, но книжката не му е била
предадена, без да има основателни причини за това. В тази хипотеза попадат
случаите на отказ за връщане или възпрепятстване за получаване, като
работодателят изпада в забава относно изпълнение на задължението си за
незабавно предаване на трудовата книжка.
Предвид приетото за
установено по – горе в мотивите относно датата, на която трудовата книжка
фактически се е намирала в работодателя, а именно 07.10.2019 г. и на която дата
е било възможно изпълнението и на двете предвидени в чл. 350, ал. 1от КТ
задължения /за оформянето и предаването й на работника/, съдът намира, че
именно от тази дата нататък работодателят е изпаднал в забава и дължи
обезщетението за незаконното задържане на книжката. Впрочем самия работодател
не е оспорил факта на проведената на 07.10.2019 г. среща и че същата е била
инициирана именно от него във връзка с предаване на книжката. Не бяха
ангажирани доказателства относно причините, поради които книжката не е била
реално предадена на ищеца. Такива е посочил единствено ищеца, заявявайки, че
въпреки физическото му явяване пред кабинета на директорката на посочената дата
07.10.2019 г., същата се е държала пренебрежително, вършела е и друга работа, и
след като е чакал безрезултатно половин час пред вратата й си е тръгнал. Единствените доказателства, представени от
работодателя, във връзка с изпълнение на задължението по чл. 350, ал. 1 от КТ
са придружителното писмо с изх. № 41/05.11.2019 г., адресирано до г-н Ч.Ч., към
което наред с други документи, касаещи прекратяването на трудовото
правоотношение, на същия е била
изпратена и оригиналната трудова книжка, както и известието за доставянето на
това писмо, от което е видна датата на получаването му от ищеца – 07.11.2019 г.
В допълнение, съдът
намира за необоснован извода на районния съд, според който трудовата книжка
била в държане на работодателя още от 09.09.2019 г., поради което и от тази
дата е присъдил обезщетението за незаконно задържане на книжката. Този извод
отчасти се намира във вътрешно противоречие с друг формиран от съда извод,
според който работодателят имал обективна възможност да изпълни задължението си
по чл. 350, ал. 1 от КТ още на 07.10.2019 г., и че след като директорът се
обадил на ищеца, същият отишъл на място в училището на 07.10.2019 г. да получи
оформената книжка. Както вече бе посочено, при липса на доказателства в кое
счетоводство /на кое училище/ и на кое точно лице е била предадена трудовата
книжка, изводът, че същата още на 09.09.2019 г. била достигнала действително до
работодателя се явява необоснован.
Що се касае до
наличието на другите две предпоставки – претърпени вреди от незаконното
задържане на трудовата книжка и причинноследствената връзка между задържането и
вредите, съдът намира следното. В хипотезата на чл. 226,
ал. 3, пр. 2-ро КТ законът презумира настъпили от незаконното задържане вреди,
те са нормативно определени и работникът не дължи доказването им, освен базата,
на която се изчисляват. Изхожда се от разбирането, че непредявяването на
трудовата книжка на работника от страна на работодателя препятства работника да
постъпи на работа при друг работодател, съответно да реализира трудов доход, засегнати
са и осигурителните му права. Презумпцията е оборима, но по делото не са
събрани доказателства изключващи прилагането й. В този смисъл е и съдебната
практика: Решение № 38/29.03.3011 г. по гр.д. № 1276/2009 г., Решение №
553/15.07.2010 г. по гр.д. № 206/2009 г. и Решение № 229/12.07.2011 г. по гр.д.
№ 1875/2009 г., всички на ВКС, IV г.о./
Освен
това, пред въззивната инстанция, въззиваемия представи доказателства, от които
е видно, че обявите, за които същият, съобразно професионалната си
квалификация, е имал възможност да кандидатства за работа /а именно за заемане
на учителски постове в различни училища/, предвиждат, че при подаване на
заявление за заемане на длъжността е необходимо кандидата да представи копие от
трудовата си книжка, с каквото ищецът очевидно не е разполагал в периода на
незаконното й задържане. С оглед на което съдът приема, че в действителност за
ищеца са възникнали вреди от незаконното задържане на книжката, в предварително
установения от закона размер, установен и с заключението на съдебно
–счетоводната експертиза.
С оглед всичко
изложено дотук, съдът намира, че за периода 09.09.2019 г. -06.10.2019 г. искът
за заплащане на обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка е
недоказан, и като такъв следва да бъде оставен без уважение. Посоченият период
включва 19 работни дни /15 работни дни от м.септември и 4 работни дни от м.
октомври/, които умножени по сумата 46.46 лева, представляваща обезщетението на
ден, изчислено от вещото лице по ССчЕ, определят размера на иска, който подлежи
на отхвърляне, а именно сума в размер на 882.74 лева. За периода от 07.10.2019
г./който съдът приема за първия ден на неизпълнение на работодателя на
задължението му да върне на работника трудовата книжка/ до 06.11.2019 г. /общо 22 работни дни/, дължимото обезщетение
възлиза на сума в размер на 1022.12 лева., за която сума искът с правно
основание чл. 226, ал. 3 от КТ като доказан правилно е уважен от
първоинстанционния съд.
По отношение на
иска с правно основание чл. 354, ал. 1 т. 5 от КТ, във въззивната жалба не се
излагат конкретни оплаквания за неправилност или необоснованост на обжалваното
решение, поради което в тази част същата има характер на бланкетна жалба.
Съгласно цитираната разпоредба за трудов стаж се
признава времето, през което не е съществувало трудово правоотношение и когато
работникът или служителя е останал без работа поради незаконно задържане на
трудовата книжка. Предвид обусловеността на този иск от първия обективно
съединен иск с правно основание чл. 226, ал. 3, във връзка с ал. 2 от КТ,
следва да се приеме, че за периода, за който съдът прие, че е налице незаконно
задържане на трудовата книжка на ищеца, а именно 07.10.2019 г. – 06.11.2019 г.,
следва да бъде уважен и обусловения иск с правно основание чл. 354, ал. 1 т. 5
от КТ, като първоинстанционното решение бъде отменено в частта, в която е
прието за установено съществуването на трудов стаж от 09.09.2019 г. до
06.10.2019 г. Поради липса на конкретни оплаквания във въззивната жалба, при
осъществяване на въззивен контрол, настоящият съд не може да излезе извън
законоустановените в чл. 269 от ГПК правомощия.
По разноските: С
оглед частичното отхвърляне на иска, съдът намира, че присъдените с
първоинстанционното решение разноски следва да бъдат преизчислени и присъдени
съобразно съотношението на уважената (1022.12 лева) към отхвърлената (882.74
лева) част от иска, като на ищеца му се дължат разноски за заплатено от него
адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска, както следва: за
първата инстанция - 203.19 лева и за втората инстанция – 241.46 лв., или общо сума в размер на 444.65 лева за
двете инстанции. А на ответната страна, ищецът дължи да заплати направените от
нея разноски съобразно отхвърлената част от иска, както следва: за първата
инстанция: 197,42 лева – за адвокатско възнаграждение и за въззивната
инстанция: 208.54 лева за адв. възнаграждение и 36.89 лева - съответната част
от дължимата и заплатена от въззивника държавна такса за въззивното
производство, която определена съобразно Тарифата за държавните такси възлиза
на сума в размер на 79,60 лева /а не 203,10 лева, както неправилно е определил
НРС, изчислявайки същата като ½ от общите разноски за
първоинстанционното производство в размер на 406.19 лв., в която сума е
включена и сумата от 250 лева – възнаграждение за вещо лице/, или общо разноски
дължими от ищеца на ответника – 442.85 лева. След извършена компенсация на
двете насрещни вземания за разноски до размера на по – малкото от тях, остава
дължим остатък в размер на 1.80 лева, който ответника дължи на ищеца. Разноските за първоинстанционното производство,
представляващи 159.19 лева държавна такса и 250 лева разноски за вещо лице, в
общ размер на 406.19 лева, платими по сметка на Районен съд Несебър, следва да
бъдат поети от страните както следва: 206.34 лева – платими от ОУ
„Г.С.Раковски“ съобразно уважената част от иска , а ищецът дължи единствено
съответната част от разноските за вещото лице, които определена съобразно
отхвърлената част от иска възлиза на сума в размер на 123.00 лева.
По аргумент от чл. 280, ал. 3 т. 3 от ГПК и предвид обстоятелството,
че цената на иска е под 5000 лева, настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран,
Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 98 от
27.03.2020 г. по гр.д. № 1160/2019 г. по описа на Районен съд Несебър, в частта, в която е уважен иск с правно
основание чл.226, ал.2 и ал.3 от КТ, предявен от Ч.Г.Ч. с ЕГН: **********, с
адрес: *** против Основно училище „Г.С.Раковски”, Булстат: *********, с адрес:
с.Оризаре, Oбщина Несебър, Област
Бургас, ул.”Г.С.Раковски” № 1, представлявано от Директора Паунка Стоева, за сумата над 1022,12 лева (хиляда
двадесет и два лева и дванадесет стотинки), представляваща обезщетение за
незаконно задържане на трудовата книжка на Ч.Ч. за времето от 07.10.2019г. до 06.11.2019г. вкл., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.11.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, както
и в частта, в която по иск с правно
основание чл. 354, ал. 1 т. 5 от КТ, е прието за установено по отношение на Основно
училище „Г.С.Раковски”, Булстат: *********, с адрес: с.Оризаре, Oбщина Несебър, Област
Бургас, ул.”Г.С.Раковски” № 1, представлявано от Директора Паунка Стоева, че е налице трудов стаж на Ч.Г.Ч. с ЕГН
**********, с адрес: *** за периода от
06.09.2019 г. до 06.10.2019 г., както
и в частта, в която Основно училище „Г.С.Раковски”, Булстат: ********* е
осъдено на основание чл. 78, ал.1 от ГПК да заплати на Ч.Г.Ч. с ЕГН **********, разноски в размер на 378.67 лева (триста
седемдесет и осем лева и шестдесет и седем стотинки) и в частта, в която Основно училище „Г.С.Раковски”, Булстат:
********* е осъдено на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК да заплати по сметка на Районен съд Несебър сума в размер на
406,19 лева (четиристотин и шест лева и деветнадесет стотинки), разноски за
производството пред първата инстанция и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.226, ал.2 и ал.3 от КТ, предявен от Ч.Г.Ч. с ЕГН **********, с адрес: *** против Основно училище
„Г.С.Раковски”, Булстат: *********, с адрес: с. Оризаре, Oбщина Несебър, Област
Бургас, ул. ”Г.С.Раковски” № 1, представлявано от Директора Паунка Стоева, за сумата над 1022,12 лева (хиляда
двадесет и два лева и дванадесет стотинки) до претендирания размер от 1904.86
лева (хиляда деветстотин и четири лева и осемдесет и шест стотинки) -обезщетение
за незаконно задържане на трудовата книжка на Ч.Ч. за времето от 09.09.2019г. до 06.10.2019г.
вкл., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба – 28.11.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. чл. 354, ал. 1 т. 5 от КТ за признаване за установено по
отношение на Основно училище „Г.С.Раковски”, Булстат: *********, с адрес:
с.Оризаре, Oбщина Несебър, Област
Бургас, ул.”Г.С.Раковски” № 1, представлявано от Директора Паунка Стоева, че е
налице трудов стаж на Ч.Г.Ч. с ЕГН **********, с адрес: *** за периода от 09.09.2019 г. до 06.10.2019
г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Основно
училище „Г.С.Раковски”, Булстат: *********, с адрес: с. Оризаре, Oбщина Несебър, Област
Бургас, ул.”Г.С.Раковски” № 1, представлявано от Директора Паунка Стоева да
заплати на Ч.Г.Ч. с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1.80 лева (един лев
и осемдесет стотинки), представляваща остатък от признати в полза на ищеца
разноски, след извършена компенсация между насрещните вземания на страните за
разноски по делото, определени съобразно уважената, респективно отхвърлената
част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Основно
училище „Г.С.Раковски”, Булстат: *********, с адрес: с. Оризаре, Oбщина Несебър, Област
Бургас, ул.”Г.С.Раковски” № 1, представлявано от Директора Паунка Стоева да
заплати по сметка на Районен съд Несебър сума в общ размер на 206.34 лева (двеста и шест лева и
тридесет и четири стотинки), представляващи дължима държавна такса и разноски
за производството пред първата инстанция съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Ч.Г.Ч.
с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати по сметка на Районен съд Несебър сума
в размер на 123 лева (сто двадесет и
три лева), представляващи дължими разноски по производството пред първата
инстанция за изплатено възнаграждение за вещо лице, съобразно отхвърлената част
от иска.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.