Решение по НАХД №1954/2020 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 260214
Дата: 18 декември 2020 г. (в сила от 13 януари 2021 г.)
Съдия: Асен Иванов Даскалов
Дело: 20204430201954
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 септември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

18.12.2020г., град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Плевенски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на втори ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         АСЕН ДАСКАЛОВ

 

Секретар: ИГЛИКА ВАСИЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №1954 по описа за 2020 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

 

С Наказателно постановление №146/15.07.2020 г. на *** н.О.Д.П.Б.Н.Х. ***, на „А.О.“ ЕООД - С.***,  БУЛСТАТ: *** е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 /хиляда/ лева, на основание чл.416 ал.2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, за извършено нарушение на чл.132 ал.1 т.6 ЗВМД.

Срещу така издаденото наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД  - ПЛЕВЕН. Счита, че НП е незаконосъобразно и неправилно, тъй като дружеството не е извършило нарушението, за което е административно наказано, поради което, моли за неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.

За ответната страна – ОДБХ - ПЛЕВЕН – представител не се явява.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

След като обсъди събраните по делото доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира за установено следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 0000759/19.05.2020г. от страна на Д-Р З.Б.А. – главен *** при ОДБХ – ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля Б.Х.Г., както и *** на „А.О.“ ЕООД-С.***,  БУЛСТАТ: *** - А.В.К.. Съставен е за това, че на 14.05.2020 г., при извършена физическа проверка на животновъден обект №***, собственост на „А.О.“ ЕООД е констатирано, че от обекта липсват 20 /двадесет/ броя ***, които фигурират по данни в ИС на БАБХ. Посочено е, че към АУАН е приложен опис от 19.05.2020г., който е неразделна част от същия. Така описаното е квалифицирано като нарушение по чл.132 ал.1 т.6, 4в от Закона за ветеринарномедицинската дейност, като е отбелязано, че нарушението е за втори път. Нарушителят не е направил възражения при съставяне на АУАН. Такива не е представил и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.

Административнонаказващият орган до известна степен възприел изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка, но и намерил за необходимо да я доразвие. Посочил, че се касае за 20 бр. дребни преживни животни, които „...фигурират в информационната система на Българска агенция по безопасност на храните ***. Собственикът на животновъдния обект не е уведомил общинския ветеринарен *** или ветеринарния ***, обслужващ животновъдния обект за промяната в обстоятелствата в законоустановения срок.“; отбелязал е, че нарушението е по чл.132 ал.1 т.6 ЗВМД, както и че е за втори път, без да обоснове този свой извод. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на „А.О.“ ЕООД-С.***,  БУЛСТАТ: *** е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 /хиляда/ лева, на основание чл.416 ал.2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, за извършено нарушение на чл.132 ал.1 т.6 ЗВМД.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.54 - 66 от делото/. В хода на административнонаказателното производство обаче са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

На първо място, нито съставеният АУАН, нито – издаденото НП съдържат указание за мястото, на което е извършено твърдяното административно нарушение. Посочва се някакъв животновъден обект № ***, собственост на „А.О.“ ЕООД, чието месторазположение не е ноторно известно обстоятелство. Следва да бъде напомнено, че всяко деяние, от обективна страна, се характеризира, наред с другото и с мястото на неговото извършване. Налице е нарушение на императивните разпоредби на чл.42 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН, което е съществено, тъй като се ограничава правото на защита на нарушителя и по-конкретно – правото му да узнае въз основа на кои факти и обстоятелства е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.

На второ място, съставеният АУАН не съдържа надлежно посочване на законовите разпоредби, които се твърди, че са нарушени. Посочва се, че става дума за чл.132 ал.1 т.6, 4в от Закона за ветеринарномедицинската дейност, но в приложимата към сочената дата на нарушението редакция /ДВ бр. 13 от 14.02.2020 г./, не съществува чл.132 т.4в ЗВМД, впрочем – такава разпоредба, никога не е съществувала. Дали се касае за техническа грешка или изписването „4в“ следва да се разбира по друг начин, са въпроси, по които настоящият съдебен акт не може да вземе отношение; това, което обаче следва решително да бъде подчертано е, че дейността по установяване на административните нарушения и налагане на административните наказания е сериозна държавна дейност, която е несъвместима с допусканията, предположенията и неясните фактически или правни конструкции. В този смисъл, налице е нарушение на императивната разпоредба на чл.42 т.5 ЗАНН, което е съществено, тъй като се ограничава правото на защита на нарушителя и по-конкретно – правото му да узнае за какво нарушение/нарушения е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.

На трето място, съставеният АУАН не съдържа ясно, разбираемо описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото се твърди, че е извършено. Фактическата обстановка в АУАН се състои от общо две изречения, в които се отбелязва, че от споменатия по-горе животновъден обект, липсват 20 /двадесет/ броя „***“, които фигурират по данни в „ИС“ на БАБХ; посочено е, че към АУАН е приложен опис от 19.05.2020г., който е неразделна част от същия. Подобен подход при излагане на фактическата обстановка на случая е категорично неприемлив, тъй като освен липсата на 20 броя „***“, които фигурират по данни в „ИС“ на БАБХ, нищо друго не става ясно, впрочем, самото посочено се явява неясно, а и недостатъчно за да опише обстоятелства на определено нарушение. Следва да бъде подчертано, че използването на съкращения като „***“ и „ИС“ по никакъв начин не способства за по-голямата яснота на написаното, дори напротив, защото съкращения като използваните, не могат да се приемат за ноторно известни и самоочевидно разбираеми. Налице е нарушение на императивната разпоредба на чл.42 т.4 ЗАНН, което е съществено, тъй като се ограничава правото на защита на нарушителя и по-конкретно – правото му да узнае за какво нарушение и въз основа на кои факти и обстоятелства е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.

На следващо място, административнонаказващият орган е направил опит за саниране на допуснатите процесуални нарушения. Както беше отбелязано по-горе, посочил, че се касае за 20 бр. дребни преживни животни /вместо „***“/, които „...фигурират в информационната система на Българска агенция по безопасност на храните ***. Собственикът на животновъдния обект не е уведомил общинския ветеринарен *** или ветеринарния ***, обслужващ животновъдния обект за промяната в обстоятелствата в законоустановения срок.“. Действително, в теорията и практиката по приложение на ЗАНН е застъпено схващането, че административнонаказващият орган може да извърши известно прецизиране на изложените в АУАН факти, обстоятелства, правни квалификации. Подобно прецизиране в случая е налице, доколкото административнонаказващият орган е счел за необходимо да изведе от правната квалификация на нарушението, несъществуващата /или неясно представена от страна на актосъставителя/ разпоредба на чл.132 ал.1 т. 4в, пояснил е, че се касае за липсващи дребни преживни животни, заведени в съответна информационна система, вместо използваните от актосъставителя неясни съкращения. Същевременно обаче, обсъжданото прецизиране не може и не следва да води до преформулиране обстоятелствата на твърдяното нарушение, въвеждане на нови обстоятелства и други подобни, водещи на практика до изменение на обстоятелствената част на нарушението. Именно това обаче е сторил административнонаказващият орган, като е добавил изречението „Собственикът на животновъдния обект не е уведомил общинския ветеринарен *** или ветеринарния ***, обслужващ животновъдния обект за промяната в обстоятелствата в законоустановения срок.“. Тези факти и обстоятелства са нови за повдигнатото с АУАН административно обвинение, водят до несъответствие с фактите и обстоятелствата на нарушението, изложени в АУАН /независимо от тяхната изначална неяснота/ и ограничават правото на защита на нарушителя – да научи въз основа на кои факти и обстоятелства е ангажирана административнонаказателната отговорност. Тук следва обаче да бъде отбелязано, че дори с въвеждането на цитираното по-горе изречение от страна на административнонаказващия орган, описанието на нарушението и обстоятелствата на неговото извършване, не са се превърнали в достатъчно ясни или пък еднозначни. Предполагаемо, административнонаказващият орган е имал за цел да синхронизира описанието на нарушението с разпоредбата на чл. чл.132 ал.1 т.6 ЗВМД, съобразно която /редакция към ДВ бр. 13 от 14.02.2020 г./ „Собствениците, съответно ползвателите на животновъдни обекти със селскостопански животни: в срок не по-късно от 24 часа преди транспортиране, промяна на собствеността или клане на животни от видове, които подлежат на идентификация, предназначени за лична консумация, писмено уведомяват ветеринарния ***, обслужващ животновъдния обект...“. Видно е, че посочената разпоредба предвижда точно определен срок за писмено уведомяване на ветеринарния ***, обслужващ животновъдния обект, но само по отношение на животни от видове, които подлежат на идентификация, предназначени за лична консумация – във връзка с които положения, не са налице никакви фактически отнасяния нито в съставения АУАН, нито – в издаденото НП. Следователно, дори предприетото от страна на административнонаказващия орган недопустимо своего рода „дописване“ на фактическата обстановка, изложена в АУАН, не е довело до необходимата яснота и пунктуалност на твърдяното нарушение, в светлината на нормативните изисквания на чл.132 ал.1 т.6 ЗВМД. Тук е мястото обаче да бъде отбелязано и това, че цитирането на същата правна разпоредба в НП не е съобразено и с датата на констатиране на нарушението – 14.05.2020г., към който момент е била приложима редакцията на ЗВМД съобразно ДВ бр. 13 от 14.02.2020 г., а вместо това – е цитирана нова редакция на разпоредбата, въведена с ДВ бр. 52 от 2020 г., в сила от 9.06.2020 г., която е неприложима в случая. Не на последно място, при положение, че административнонаказващият орган е счел, че се касае за нарушение, извършено повторно, длъжен е бил да изложи и обстоятелствата, на които почива този извод – но не го е сторил, а съобразно §1 т.79 от ДР на ЗВМД, "Повторно нарушение" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което на лицето е наложено наказание за същия вид нарушение.“. Следователно, при издаване на НП са допуснати и нарушения на императивните изисквания на чл.57 ал.1 т.5 и 6 ЗАНН, които са съществени, тъй като се ограничава правото на защита на нарушителя и по-конкретно – правото му да узнае за какво нарушение и въз основа на кои факти и обстоятелства е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.

Всяко от изложените по-горе съществени нарушения на процесулните правила в хода на административнонаказателното производство, обуславя незаконосъобразността на издаденото Наказателно постановление и поради това – същото следва да бъде отменено, без да бъде разглеждан правния спор по същество.

Водим от горното и на основание чл.63  ал.1 ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление №146/15.07.2020 г. на *** н.О.Д.П.Б.Н.Х. ***, с което на „А.О.“ ЕООД - С.***,  БУЛСТАТ: *** е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 /хиляда/ лева, на основание чл.416 ал.2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, за извършено нарушение на чл.132 ал.1 т.6 ЗВМД.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: