Р
Е Ш Е Н И Е
№ ................/ 04.2019г., гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
ВТОРИ състав в открито съдебно заседание, проведено на 13 март през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Наталия НЕДЕЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Светлана ЦАНКОВА
Н. ДОЙЧЕВ – мл.с.
при
секретаря Галина Славова,
като
разгледа докладваното от съдия Н.
НЕДЕЛЧЕВА,
в. гр. дело №2813/2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба вх.
№70591/29.10.2018г. на Х.К.М. и И.Н.М., чрез адв. Вл. Т. срещу решение №4023/09.10.2018г., постановено
по гр.дело №6207/2017г. по описа на ВРС, с което предявеният от ищеца Й.С.Й.
като продавач срещу тях иск е уважен, като на осн. чл. 31 ал. 1 ЗЗД е унищожен сключения на 17.10.2016г. между
него и Х.К.М. и И.Н.М.
като купувачи, договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ
апартамент № 33 в гр. Варна, ж.к. „Младост”, бл. 155, ет. 6 - самостоятелен
обект с идентификатор 10135.3512.178.2.36 по КККР на гр. Варна, одобрени със
заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на изп. дир. на АГКК, обективиран в нотариален
акт № 142, том ІІІ, рег. № 7705, н.д. № 495/2016г. поради невъзможността на
продавача да разбира и ръководи действията си към момента на сключване на
договора. Жалбопoдателите считат,
че решението е незаконосъобразно и постановено при допуснати нарушения на
процесуалния и материалния закон поради което молят да бъде отменено. Твърдят,
че още в доклада си, съдът се е отклонил от основното твърдение на
ищеца, че в деня на процесната сделка - 17.10.2016 г. същият е бил в нетрезво
състояние и, че зависимостта му от алкохола е потвърдена с диагноза поставена
от психиатър едва на 18.11.2016 г. твърдят, че по този начин била изместена
тежестта на доказване по отношение на твърдението, че ищецът в деня на сделката
е бил в нетрезво състояние, което обстоятелство до края на процеса остава
недоказано. Считат, че е бил нарушен принципа на равнопоставеност между
страните в процеса и те са били лишени от възможността за адекватна защита.
Излагат, че първоинстанционният съд е достигнал до поредица от грешни
фактически изводи довели до постановяване на незаконосъобразното решение.
Твърдят, че в нарушение на съдопроизводствените правила първ. съд не им уважил
доказателствените искания. По изложените съображения се моли обжалваното
решение да бъде отменено, а на негово място да бъде постановено друго, с което
предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен, като на въззивниците
бъдат присъдени направените разноски.
Постъпила е и въззивна жалба вх. № 70590/29.10.2018г. от Х.К.М. и И.Н.М., чрез
адв. Р.Ч. срещу първоинстанционното решение. Твърдят се допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закон. Моли се за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго, с което предявени иск бъде отхвърлен като недоказан. Жалбоподателите
считат, че поради допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, не
са били събрани допустими и относими доказателства, предвид което правят пред
настоящата инстанция искане за допускане на съдебно-графологична експертиза със
задача, посочена в жалбата. В заключение се моли обжалваното решение да бъде
отменено, а на негово място да бъде постановено друго, с което предявеният иск
бъде отхвърлен като неоснователен, като им бъдат присъдени направените по
делото разноски за двете инстанции.
Ответникът, чрез депозирания
писмен отговор оспорва въззивните жалби, като счита, че решението е правилно и
законосъобразно. Твърди, че първоинстанционният съд всестранно е обсъдил всички
събрани по делото доказателства –писмени и гласни в тяхната съвкупност. Счита,
че фактите по делото, имащи значение за правния спор са точно установени, като
от тях са изведени правилни
фактически и правни изводи за
основателност на предявения иск. Изразява становище за недопустимост на
доказателствените искания, като моли
същите да бъдат оставени без уважение като преклудирани. Твърди, че
първоинстанционният съд не е допуснал твърдяните процесуални нарушения. В
заключение се моли жалбите да бъдат оставени без уважение, а
първоинстанционното решение - потвърдено като правилно, законосъобразно и
обосновано.
Настоящото
производство не е контролно - отменително, а въззивно, поради което съдът
следва да направи свои фактически констатации и правни изводи. След съвкупна
преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед разпоредбата на чл.
235 от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Производството
е образувано по иск, предявен от Й.С.Й. срещу Х.К.М. и И.Н.М. за унищожаване на
сключения на 17.10.2016г. между него като продавач и ответниците като купувачи,
договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ апартамент № 33 в
гр. Варна, ж.к. „Младост”, бл. 155, ет. 6 - самостоятелен обект с идентификатор
10135.3512.178.2.36 по КККР на гр. Варна, одобрени със заповед №
РД-18-64/16.05.2008г. на изп. дир. на АГКК, обективиран в нотариален акт № 142,
том ІІІ, рег. № 7705, н.д. № 495/2016г. поради невъзможността на продавача да
разбира и ръководи действията си към момента на сключване на договора. Ищецът
твърди, че бил собственик на апартамент № 33 в гр. Варна, ж.к. „Младост”, бл.
155, ет. 6 - самостоятелен обект с идентификатор 10135.3512.178.2.36 по КККР на
гр. Варна, като на 17.10.2016г. продал същия имот на Х.К.М., която се намирала
в брак с другия ответник И.Н.М.. Излага, че към момента на продажбата ищецът
бил в нетрезво състояние и не разбирал свойството и значението на постъпките
си. Алкохолната му зависимост била установена на 18.11.2016г. с поставена
диагноза от психиатър. За извършената продажба разбрал по-късно, след като бил
подложен на лечение. Твърди, че цената посочена в нотариалния акт никога не е
била получавана от продавача. Претендират се разноски.
Чрез
депозирания в законоустановения срок по чл. 131 ГПК писмен отговор, и в о.с.з.
чрез пълномощниците си, ответниците оспорват иска изцяло. Твърдят, че към
момента на извършване на сделката продавачът не е бил алкохолно повлиян и е
разбирал свойството и значението на постъпките си. Излагат, че ищецът е имал
трайно намерение да получи пари срещу своя имот, като в тази насока на
10.10.2016г. е сключил писмен предварителен договор с трето лице за замяната
му, но впоследствие се е отказал от него на 12.10.2016г. Считат, че продавачът
– ищец не е боледувал от психически заболявания, като в тази връзка сочи ЧНД
4271/2012г. на ВРС за налагане спрямо него на ПММ, което впоследствие е било
прекратено. Твърдят, че сумата посочена в нотариалния акт е била изцяло платена
на продавача. Претендират се разноски.
Съдът, след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
От приетото по делото копие на
договор №15043 от 15.08.1990 г. за продажба на недвижим държавен имот по реда
на Наредбата за държавните имоти, и удостоверение за наследници на Д.Р.А., се
установява, че Й.С.Й. е придобил по
наследство от своята майка Д.А./поч. на 23.10.2014г./ апартамент № 33 в гр.
Варна, ж.к. „Младост”, бл. 155, ет. 6 - самостоятелен обект с идентификатор
10135.3512.178.2.36 по КККР на гр. Варна, одобрени със заповед №
РД-18-64/16.05.2008г. на изп. дир. на АГКК.
С
договор за покупко-продажба от 17.10.2016г., обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 142, том 3, рег. № 7705, дело № 495 от 2016г. ищецът Й. продава
на ответницата Х.М. собствения си апартамент № 33, находящ се в гр. Варна, ж.к.
„Младост”, бл. 155, ет. 6 за сумата от 43 560 лв.
Между страните липсва спор, а и от
удостоверение рег. № АУ047833ВН от 31.05.2017г. за семейно положение се
установява, че към датата на сделката и към настоящия момент Х.М. се намира в
граждански брак, сключен на 02.12.1973г. с лицето И. Н. М..
От
приетото извлечение от движение по сметка на Х.К.М. за период 01.03.2016г. до
23.03.2018г., се установява, че на 17.10.2016г. Й.С.Й. получил от Х.К.М. чрез
вътрешнобанкови преводи шест вноски по 7000 лв. и една от 1560 лв. с посочено
основание „покупка на апартамент“ на обща стойност от 43560 лв. Веднага след
получаване на всяка отделна сума от 7000 лв. и 1560 лв. я изтеглял в брой на касата
в същата банка, и по сметката на името на Х.К.М., от която
получил сумите, отново касово бил внасян еквивалентния им размер в брой /шест
вноски по 7000 лв. и една от 1560 лв./, с посочено основание „захранване на
сметка“.
От
амбулаторен лист №000502/18.11.2016г., е видно, че на 18.11.2016г. Й.С.Й. бил
прегледан от психиатър д-р К.А., който му поставил диагноза „синдром на
зависимост“, при възприето обективно състояние на алкохолен фациес, тремор на
ръцете, очертана психо-физическа зависимост към алкохола, абстиненции, промяна
на личността в алкохолен тип.
От заключението на СПЕ, изслушано и прието в о.с.з.,
проведено на 20.09.2018г., се установява, че Й.С.Й.
страда от хроничен алкохолизъм, синдром на алкохолно опиване, неусложнена
абстиненция, личностна промяна в алкохолен тип. Посочено е, че по делото няма
данни за патологично алкохолно опиване. Й. е лесно манипулируем с недооценъчно
поведение, свързано с вземане решения. Може да попадне лесно под въздействието
на хора от близкото обкръжение и да им се доверява безрезервно. При неупотреба на алкохол се стига до
„абстиненция“ - треперене на части от тялото, непрекъснато желание да
употребява алкохол. Пие алкохол, за да овладее тези неприятни болестни
симптоми. При неусложнена абстиненция е налице обилната вегетативна
симптоматика, кардио и чернодробни проблеми, повръщания, тремор /треперения/,
изпотявания, проблеми с кръвното налягане, агресия, неспокойство, нарушен сън. Симптомът „тремор“ се наблюдава освен при
алкохолна зависимост и при други
болести. Ако не е пил алкохол, има абстиненция, пие му се и трепери. Неусложненото абстинентно състояние,
самостоятелно не покрива критериите за краткотрайно разстройство на съзнанието.
При установения хроничен алкохолизъм и алкохолна промяна на личността, ако се приеме, че не е пил алкохол по време и
скоро преди извършване на сделката, може да се направи извода, че е бил в
абстинентно състояние. Според в.л. към
момента на сделката в.л. е страдал от
синдром на алкохолна зависимост. Неусложнено абстинентно състояние. Има запазен
непълен спомен за поведението и действията си в този период. Ситуативните
емоции са тези, които го мотивират да действа, както и изпитваното вътрешно
напрежение и безпокойство. По-трудно осъществява самоконтрол над импулсите си.
Контролът над поведението му е неефективен. Самоконтролът е дефицитарен, като
не го защитава успешно в социума. Прави го лесно манипулируем с недооценъчно
поведение. Решенията, които взема са повече спонтанни и импулсивни. Според в.л.
с този механизъм на действие –спонтанност, импулсивност, с поведение
манипулируемо, недооценъчно и неефективно, и не защитаващо го в социума, може
да се приеме, че Й. е действал към периода ма процента сделка.
В о.с.з. в.л. посочва, че ако се приеме
тезата, че е пил алкохол на фона на хроничен алкохолизъм, дори малко количество
винаги води до снемане на задръжките, подтискане на висшите корови функции и
улеснява първичните действия, като забавя абстрактното мислене на лицата.
Преценката „За“ и „Против“ извършване на каквото и да действие е стеснена. При
проведения преглед в лекарския кабинет Й. бил адекватен, с добър външен вид,
като по негови данни повече от 20 дни не е пил под влияние на братовчед си. Вещото
лице по информация от освидетелствания и от лични впечатления, придобити при
упражняване на занятието ѝ знае, че е престоявал в мъжко отделение в
психиатрията в гр. Варна. Не е налице медицински критерий по чл. 146 ЗЗ, тъй
като синдрома на алкохолна зависимост, неусложнено абстинентно състояние, не
попада в хипотезата на нормата. Й. осъзнава значението на постъпките си
различно за различните действия. Й. осъзнава, че извършва правна сделка, но не
и компетентно да защитава своите права.
Не може да бъде даден еднозначен
отговор към момента на извършване на сделката разбирал ли е свойството и
значението на извършеното, тъй като зависи от евентуално алкохолно повлияване,
манипулация от трети лица и въздействието им върху него, за което няма еднозначни
данни по делото.
В о.с.з., проведено на 03.05.2018г. пред ВРС са разпитани
водените от страните свидетели.
Свидетелят А.Б.М.излага, че познава Й.Й.
от около 25г. като братовчед на бившата му съпруга. Докато майката на ищеца
била жива се виждали от време на време, но след като тя починала през 2014 г.
станали по-близки и се виждали два-три пъти в месеца. Й. нямал друг познат в
града и го търсел когато има нужда от помощ, особено в последно време.
Свидетелят знае, че Й. ***, тъй като не разполага с друго жилище. Не знае да е
искал да го продава. Й. работел от време на време, когато е в състояние, по
един-два дни в месеца, останалото време пиел с приятели в апартамента. Не
работел, защото не му се работи, и злоупотребява с алкохол, откакто свидетелят
го познава. Имало обостряне, още майка му го карала да се лекува няколко пъти,
но без ефект, изпадал в абстиненция. Лекувал се е в психиатрията. След като
майка му починала, не се е лекувал, тъй като няма кой да го подтиква да се
лекува. Той живее почти сам, от време на време пристига при него някоя клошарка
и си заминава, защото той перманентно е пиян и с такъв човек не може да се
живее. Ходят при него жени, които няма къде да живеят, но като видят
състоянието му, си заминават. Не е споменавал да иска да продава жилището, тъй
като няма къде да живее. Свидетелят си спомня, че в началото на октомври 2016
г. ходил да види Й. защото разбрал, че е зле здравословно вкл. психически. В
дома му заварил Н./сочи присъстващо в съдебната зала лице - Н.И.М./ и Н., с
която живеел. Според свидетелят Й. бил в неговото неадекватно състояние,
говорили за анулиране на пълномощни и прехвърляне на апартаменти, но не обърнал
внимание, постоял малко и си заминал. След известно време, 5-6 дни когато
отишъл отново заварил Й. сам и пиян, на масата видял листи като най-горния бил
нотариален акт с посочено име Х.. Й. му казал: „Нищо не съм направил, не
познавам Х., апартамента е моя“ и тупнал по масата. Така свидетелят разбрал, че
Й. е измамен, тъй като той се напивал и нямал спомен на другия ден, какво е
направил. Според свидетеля такива ситуации при него са редовни. Като се напие не
залитал и говорел разбираемо, но не можел да
разсъждава. Употребявал всичко, което може да се пие, ако няма пари, купува
спирт, разрежда с вода и пие. Ако не пие
от сутринта, изпада в абстиненция. След смъртта на майка му, свидетелят го е
виждал в такива състояния. След извършената сделка съвсем обеднял, токът му е
спрян, ВиК го съди, няма средства да живее. Ако е имал пари, щяло да проличи.
Ако не е бил алкохолно повлиян, няма как да реши да продава апартамента, тъй
като няма къде да живее. Рядко се случва да има периоди да не пие. Според
свидетеля, Й. има и умствен дефицит. И по физиономията му е ясно, че
злоупотребява с алкохол. Когато не е пил изглеждал още по-зле, трепери целия и
пак му личи, че злоупотребява.
От показанията на свидетеля Н. С.М.се установява, че познава Й. от 15-16 години. Живяла
почти една година с него, на семейни начала през 2016 год. Не познава Х.. Сега
са разделени с Й.. Вижда го рядко из квартала. Причината да се разделят била
несходство в характерите и продажбата на жилището му. Хазарт не е играл, пиел алкохол в рамките на
нормалното, не е изпадал в някакво алкохолно опиянение. Преди да живеят заедно
и след това, не го е виждала да злоупотребява с алкохол. Той пие концентрат -
ракия 200-300 грама, не всеки ден. Тя пие бира. Той работел от време на време в
погребална агенция, без трудов договор. Преди това в охранителна агенция, но от
там го изгонили, не е запозната защо. Свидетелката работила тогава и издържала домакинството. Живеели в „Петлешев“,
бл. 150, не е сигурна за номера, етаж шести. Жилището е двустаен апартамент,
кухня, спалня и хол и било на Й.. Сега
живее пак там. Казал й, че мисли да го заменя или продава за по-малък
апартамент. Не знае за какви пари. Напуснала го април следващата година защото
не била сигурна къде ще живее, тъй като има дете. Не знае какво са се разбрали
с купувача. Заедно били в апартамента,
той излязъл и отишъл с Н.И.М. да правят сделката. Не знае как се продава
недвижим имот. Преди това се бил
договарял с някакви хора за имот на село, но нищо не станало. В деня на продажбата не бил употребил
алкохол, доколкото разбрала, се въздържал, защото имал среща. Той се върнал
малко след нея и й казал, че сделката е станала. Нямал признаци да е употребил
алкохол. Не го е виждала да изпада в неадекватни състояния. Рента не знае да е
получавал. Н.И.М. отишъл в качеството на купувач на апартамента, не знае за
друг човек. Й. сам си купувал алкохол. С купувача били комшии на вилата, където
живеела преди да отиде при Й.. Неин познат й казал, че търси апартамент и тя ги
свързала. Не може да обясни защо съдействала на Й. за продажбата, въпреки че не
искала да останат на улицата с детето. Не може да обясни как щели да живеят
тримата в по-малко жилище. Не може да обясни защо го свързала с купувач, а след
това го напуснала, защото останал без жилище. Познава А./свидетеля на ищеца/,
който бил в добри отношения с Й. и го е виждала да идва в апартамента му.
В
о.с.з., проведено на 13.03.2019г. пред
настоящата инстанция е разпитана свидетелката Х.К.Г., чиято дъщеря живее на
семейни начала с Н.- сина на ответницата
Х.М.. Знае, че Х. си купила апартамент през 2016г. Спомня си, че Х. и Н. един
ден я взели от работа, за да отидат да запишат час за кръщене за децата, но
ѝ споделили, че имат сделка. Първо минали да вземат Й. ***, след
което отишли в сградата на „Явор“,
където е офиса на „Уникредит“. Отишли там за да му платят парите за
апартамента. Според свидетелката, като се качил в колата, Й. изглеждал добре, нормално- обръснат,
адекватен. Не ѝ е направило впечатление да мирише на алкохол, да е
треперел. Забавили се в банката около два часа. Той още в колата казал, че иска
парите през инспекторката да минат и да му ги дават на ръка, защото да не прави
заявление и да му се бавят парите. Х. давала парите на инспекторката, а
инспекторката теглила парите и ги давала на Й.. Общо му дали около петдесет хиляди
лева. След като приключили в банката, отишли при нотариуса. Й. знаел защо
отиват при нотариуса, и че ще прехвърлят апартамент, защото прибрал парите.
Според свидетелката сумата от 50 000 лева се внасяли на части, защото той
поискал така.
С оглед така установеното от
фактическа страна, за да се произнесе, съставът на ВОС съобрази следното:
Основанието за унищожаемост по чл. 31 ЗЗД е налице
тогава, когато едната страна макар и дееспособна, към момента на сключване на
атакуваната сделка, не е могла да разбира или да ръководи действията си. Без
значение е продължителността на това състояние. Определящо е състоянието на
лицето към момента на извършване на сделката и по-специално - дали това
състояние е било такова, че да позволи на сключИ.сделката - да действа
съзнателно и разумно, така че да може свободно, без външна намеса за формира и
да изрази волята си. Преценката е предоставена на съда. При извършването й -
тъй като се касае за дееспособно лице - съдът е длъжен да съобрази всички
съотносими, установени към релевантния момент обстоятелства, които биха били от
значение за формиране на волята за осъществяване на процесната сделка -
възраст, здравословно състояние, начин на живот, различни зависимости,
включително и от трети лица и други. Затова - при преценката си - съдът следва
да отчете значението на всички ангажирани по делото доказателства /писмени
документи, свидетелски показания, експертизи, обяснения на страните/, които
имат значение за решаване на спора.съобразно изискванията на чл. 235 и сл. ГПК.
По
делото е безспорно, че на 17.10.2016г., ищецът Й. продава на ответницата Х.М.
собствения си апартамент № 33, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Младост”, бл. 155,
ет. 6 за сумата от 43 560 лв., като договорът е обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 142, том 3, рег. № 7705, дело № 495 от 2016г.
Безспорно е също, че към тази дата
ищецът е бил дееспособен. Спорен е обаче въпроса доколко той е могъл да разбира
или да ръководи действията си.
Основното и единствено наведено
твърдение в исковата молба е, че ищецът не е разбирал последствията от
действията си, тъй като е бил в нетрезво
състояние в резултат от зависимостта си от алкохола.
Това обстоятелство обаче остана
недоказано. Действително, според заключението на СПЕ ищецът страда от алкохолна
зависимост, но този факт сам по себе си не е основание да се приеме, че не е разбирал значението на
действията си.В.л. посочва, че по делото липсват данни за патологично алкохолно
опиване, като не е налице медицински критерий по чл. 146 ЗЗ, тъй като синдрома
на алкохолна зависимост, неусложнено абстинентно състояние, не попада в
хипотезата на нормата.
Следва да се отбележи също, че липсва
категорична и безспорна медицинска документация, с оглед на която да се направи
извод, че Й. е страдал от алкохолна зависимост към дата на сключване на
сделката, тъй като първият медицински документ в тази връзка е с дата
18.11.2018г., т.е. един месец след сделката, а анамнезата, описана в
амбулаторния лист е снета по обяснения на самия ищец. Дори да се приеме, че
в.л. има непосредствени впечатления от ищеца, тъй като е бил неин пациент в
мъжкото отделение на психиатричната болница, то тези нейни впечатления касаят
период, предхождащ значително във времето сделката. Видно от писмото, издадено
от УМБАЛ Св. Марина, в болничната информационна система липсват данни лицето Й.
да е лекувано в Психиатричната клиника към същата болница.
От друга страна, от показанията на
двете свидетелки Н. Маринов/разпитана пред ВРС/ и св. Християна Кр. Господинова
/разпитана пред наст. Състав/, които съдът преценява с оглед разпоредбата на
чл. 172 ГПК, се установява, че в деня на сделката Й. Й. не е употребил алкохол, изглеждал е спретнат и
добре облечен, комуникирал е с околните
нормално, знаел е много добре защо отива в банката и какво ще правят
пред нотариуса.
В същото време показанията на св. А.М.са
по-общи. Знае, че ищецът е злоупотребявал с алкохол, но свидетелят няма
непосредствени впечатления от дата на сделката и състоянието на ищеца в този
ден.
Настоящият състав намира, че
злоупотребата с алкохол по принцип не означава, че лицето не е могло да разбира
или да ръководи действията си. За да се направи извод, че такова състояние е
било налице, трябва да са ангажирани и други доказателства за трайно влошено
физическо и психическо здравословно състояние, каквито в случая липсват. Още
повече, че в о.с.з. в.л. излага, че лицето страда от алкохолна зависимост, но
има усложнена абстиненция, т.е. няма алкохолна параноя или параноидна алкохолна
халюциноза, които са психотични симптоми.
Дали ищецът в деня на сделката е бил в
абстинентно състояние, съотвено дали то е повлияло върху неговите способности
да разбира, изобщо не следва да се обсъжда, тъй като подобно твърдение в
исковата молба лисва наведено.
По изложените съображения, настоящият
състав намира, че по делото по пътя на главното и пълно доказване не са
ангажирани доказателства, с оглед на които съдът да приеме за установено, че
към момента на извършване на сделката ищецът не е разбирал или не е могъл да
ръководи действията си.
Предвид което искът за унищожаване на
договора на осн. чл. 31, ал.1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Действително, ищецът може да не е получил посочената в НА продажна цена, но
това е основание за завеждане на друг иск, а не е обстоятелство, навеждащо на
извода, че не е разбирал какъв договор сключва.
Предвид
несъвпадащите изводи на настоящата инстанция с тези на първата,
първоистанционното решение следва да бъде отменено, а на негово място следва да
бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като
неоснователен.
При този
изхода на спора, и на основание чл. 78, във връзка с чл. 81 от ГПК въззиваемият
следва да заплати на въззивниците направените по делото разноски, които, съдът
с оглед представените списъци и доказателства определя в размер на 4270.00 лв. /от
които 2970.00 лв. за производството пред въззивната инстанция, и 1300.00 –адв.
възнаграждение за първ.производство/.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
решение №4023/09.10.2018г., постановено по гр. дело №6207/2017г. по описа на
ВРС, 40-ти състав, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Й.С.Й.
срещу Х.К.М. и И.Н.М. за унищожаване на сключения на 17.10.2016г. между него
като продавач и ответниците като купувачи, договор за покупко-продажба на
недвижим имот, представляващ апартамент № 33 в гр. Варна, ж.к. „Младост”, бл.
155, ет. 6 - самостоятелен обект с идентификатор 10135.3512.178.2.36 по КККР на
гр. Варна, одобрени със заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на изп. дир. на АГКК,
обективиран в нотариален акт № 142, том ІІІ, рег. № 7705, н.д. № 495/2016г.
поради невъзможността на продавача да разбира и ръководи действията си към
момента на сключване на договора, на осн. чл. 31, ал.1 ЗЗД, като неоснователен.
ОСЪЖДА Й.С.Й. ЕГН ********** да заплати на Х.К.М. ЕГН **********
и Илия Н.М. ЕГН ********** сумата от 4270.00
/четири хиляди двеста и седемдесет/ лв., представляващи разноски за производството пред двете инстанции, на
осн.чл. 78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.
280 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.