РЕШЕНИЕ
№ 158
гр. Бургас, 25.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Яни Г. Гайдурлиев
Членове:Цвета Ж. Попова
Ангел Д. Гагашев
при участието на секретаря Лена Р. Димитрова
в присъствието на прокурора Сузана Тодорова Чинева-Койнова (РП-Бургас)
като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20212100601349 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано по жалба от адв. Веселина
Василева от АК – Бургас, защитник на подсъдимата А. В. Ж., ЕГН ****,
срещу присъда № 260128/15.11.2021 г., постановена по НОХД № 4931/2020 г.
по описа на Районен съд - Бургас.
С посочената първоинстанционна присъда подсъдимата А. В. Ж. е
била призната за виновна в това, че на 22.11.2019 г., в град Созопол, област
Бургас на ул. „Одеса“, управлявала моторно превозно средство - лек
автомобил, марка „Ситроен“, модел „Ц 3“, с рег. № ***, след употреба на
наркотични вещества - метамфетамин, установено по надлежния ред - с
техническо средство - „Drager Drug Test 5000“ /„Дрегер Дръг Тест 5000“/ с
фабричен № ARKH – 0031, поради което и на основание чл. 343б, ал. 3 от НК
и чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК е била осъдена на лишаване от свобода за
срок от три месеца, както и на глоба в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева.
На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наложеното наказание три
месеца лишаване от свобода е било отложено за изпитателен срок от три
години. С присъдата, на основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 3, вр. чл. 37, ал.
1, т. 7 от НК, на подсъдимата А. В. Ж. е било наложено и наказание лишаване
от право да управлява моторно превозно средство за срок от осем месеца. С
присъдата съдът е постановил вещественото доказателство - 1 /един/ брой
1
тест касета за техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“ с фабричен №
ARKH - 0031, проба № 71/22.11.2019 г., да остане по делото за срока на
неговото съхранение.
С въззивната жалба се релевират доводи за допуснати от
първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуалните правила и
нарушение на материалния закон. Заявява се позиция, че обвинението не е
било доказано по един безспорен и несъмнен начин, така както изисква чл.
303, ал. 2 от НПК, и се излагат конкретни съображения в подкрепа на
застъпената теза. С жалбата се прави искане за отмяна на
първоинстанционната присъда и за постановяване на нова присъда, с която
подсъдимата да бъде призната за невиновна в извършване на престъпление по
чл. 343б, ал. 3 от НК.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция подс. А. Ж., редовно
призована, се явява лично и с упълномощения си защитник - адв. В. Василева
от АК – Бургас, който поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея,
както и с формулираното със същата искане за постановяване на нова
оправдателна присъда.
В защитната си пледоария подс. Ж. заявява, че никога не е
употребявала наркотици. В последната си дума моли да бъде оправдана.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас счита присъдата
на първоинстанционния съд за обоснована и законосъобразна, поради което
пледира за потвърждаване на съдебния акт.
Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата,
независимо от основанията, посочени от страните, в предмета и пределите на
въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира въззивната жалба за
процесуално допустима, поради подаването й в законоустановения 15-дневен
срок от лице с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, а разгледана по същество - за неоснователна.
Настоящият въззивен състав, след извършване на собствена
проверка и анализ на доказателствения материал по делото приема, че в
рамките на проведеното наказателно производство са събрани в необходимия
обем и по съответния процесуален ред, всички относими към правния спор
доказателства, нужни и достатъчни за неговото правилно решаване. Те
позволяват да се приеме за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимата А. Ж. е родена на *** г. в гр. ***, с адрес в гр. ***, ул.
„***“ № *. Тя е *** гражданка, *** образование, ***, ***, с ЕГН ***.
Подсъдимата е правоспособен водач на МПС с категории „В“ и „M“.
Притежава свидетелство за управление на МПС № ***, издадено на
31.08.2017 г. от ОДМВР - Бургас и валидно до 31.08.2027 г. Преди
извършване на деянието, предмет на разглеждане по настоящото дело,
подсъдимата е била санкционирана по административен ред с фиш за
допуснато нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП (л.15 от ДП).
На 22.11.2019 г. подс. Ж. управлявала моторно превозно средство -
лек автомобил, марка „Ситроен“ модел „С 3“, с регистрационен № *** в град
2
Созопол. Тя се движела по ул. „Одеса“. На предна дясна в автомобила
пътувал свидетелят М. Ф..
По същото време свидетелите Н. Н. и И. М. - полицейски
инспектори в РУ - Созопол при ОДМВР - Бургас, изпълнявали служебните си
задължения с патрулен автомобил. Забелязали управлявания от подсъдимата
Ж. автомобил и решили да го спрат за извършване на проверка. Установили
самоличността на водача и на неговия спътник. По време на извършената й
проверка, подсъдимата била силно притеснена. Затова полицейските
служители решили да поканят подс. Ж. да й бъде направен тест за употреба
на алкохол и упойващи вещества.
В сградата на РУ – Созопол свидетелят Т. Ст. – полицейски
инспектор в РУ - Созопол при ОДМВР – Бургас, тествал подсъдимата за
употреба на алкохол с техническо средство „ Дрегер 7510“, който отчел
наличие на 0.00 промила алкохол в издишания въздух. След това пристъпил
към извършването на проверка на подс. Ж. за употреба на наркотични и
упойващи вещества с техническо средство „Drager Drug Test 5000“, с
фабричен № ARKH 0031, което отчело положителна проба за употреба на
метамфетамин. Процедурата била извършена в присъствието на свидетелката
В. Х. – мл. автоконтрольор в група „ОП“ при РУ – Созопол.
За установеното нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, св. Ст.
съставил на подс. Ж. АУАН серия АА, № 143953 от 22.11.2019 г., с който
като доказателство били иззети свидетелството й за управление на МПС и
контролния талон към него. Актът бил предявен лично на подсъдимата за
запознаване, която го подписала без възражения (л. 16 от ДП). На
проверяваното лице св.Ст. издал и талон за медицинско изследване №
0069682, в който подс. Ж. саморъчно написала, че се съгласява с показанията
на техническото средство и се подписала. След това подсъдимата била
съпроводена до медицинско заведение в гр. Созопол, където отказала да даде
кръв за изследване. Последвало задържане за срок до 24 часа в РУ – Созопол.
Приетите за установени фактически положения, формулирани и от
първата инстанция, се обосновават въз основа на анализа на събраните по
делото доказателствени източници. Изградените фактически констатации се
извеждат въз основа на преценката на събраните в хода на делото гласни
доказателствени средства – от показанията на свидетелите И. М., Н. Н., Т. С. и
В. Х., дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд и
тези, дадени на досъдебното производство и прочетени на основание чл. 281,
ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, предл. второ от НПК, от прочетените по реда на чл. 281,
ал. 5 от НПК показания на св. М. Ф., частично от обясненията на подс. А. Ж.,
от приобщените към доказателствения материал по делото по реда на чл. 283
от НПК писмени доказателства - свидетелство за съдимост (л. 13 от ДП),
справка за нарушител/водач (л. 15 от ДП), заверено копие на АУАН серия
АА, № 143953 от 22.11.2019 г. (л. 16 от ДП), заверено копие на протокол за
извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества
(л. 17 от ДП), заверено копие на талон за изследване (л. 18 от ДП), заверено
копие на протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби
за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози (л. 19-
3
20 от ДП), разпечатка от техническо средство Drager DrugТest 5000 с
фабричен № № ARKH 0031, проба № № 71 (л. 21 от ДП), копие на писмо от
изп.директор на Изпълнителна агенция по лекарствата (л. 22 от ДП), заверено
копие на протокол за запознаване на служителите на РУ – Созопол с
Методическите указания (л. 25 от ДП), заверено копие на протокол за
сервизна проверка на Drugtest 5000 (л. 26 от ДП), заповед за задържане на
лице (л. 28 от ДП), протокол за обиск на лице (л. 29 от ДП), копие на
свидетелство за регистрация част II (л. 32 от ДП), писмо от НИМХ - филиал
Варна - ХМО Бургас (л. 65 от ДП), заверено копие на дневник за отразяване
на резултатите от използване на тестове/системи за установяване наличието
на наркотични, упойващи вещества или техните аналози (л. 66-67 от ДП),
методически указания (л. 68-75 от ДП), заверено копие на договор за дарение
(л. 76 от ДП), заверено копие на приемо-предавателен протокол (л. 77 от ДП),
заверено копие на гаранционна карта от „Дрегер Сейфти България” ЕООД (л.
78 от ДП), протокол за доброволно предаване (л. 125-127 от ДП), както и
вещественото доказателство, приобщено по делото. Въззивният съд счита, че
фактическата обстановка по спора е правилно установена и изведена от
събраните доказателства, които са прецизно анализирани. Безспорно са
установени всички факти, включени в предмета на доказване.
Обосновано и при съпоставка с останалите доказателствени
източници, БРС е подходил с доверие и е кредитирал показанията на
полицейските служители И. М., Н. Н., Т. Ст. и В. Х., тъй като не се установява
противоречие по основните релевантни за делото факти и обстоятелства – за
управлението на МПС от подсъдимата, извършването на полицейска
проверка, включително и с технически средства за наличие на алкохол и за
наркотични вещества, за резултатите от пробите с техническите средства, за
съставянето на АУАН и на талон за изпращане за медицинско изследване.
Действията на подсъдимата, осъществени на инкриминираната дата, са
възприети от свидетелите пряко и непосредствено и по същество техните
показания обосновават извода на съда за доказаност по несъмнен начин на
обстоятелствата, изложени при описание на горната фактическа обстановка.
Показанията на свидетелите кореспондират и със събраните писмени
доказателства по делото. Датата и мястото на нарушението, както и това, че
подсъдимата е била спряна в качеството си на водач на МПС се установяват и
от съставения впоследствие АУАН. В обясненията си, дадени в хода на
съдебното следствие пред първоинстанционния съд, подс. Ж. също
потвърждава, че на инкриминираната дата - 22.11.2019 г., е управлявала лек
автомобил и на кръстовището на ул. „Одеса“ и ул. „Ропотамо“ е спряна за
проверка от полицейски служители.
В изводите си по фактите правилно съдът е кредитирал и
приобщените по реда на чл. 281, ал. 5 от НПК показания на св. М. Ф., който
представя сведения до спирането на автомобила, управляван от подс. Ж. за
извършване на полицейска проверка. Оценени в съвкупност с останалите
доказателствени материали, те подкрепят отразените в обвинителния акт
факти и обстоятелства, на които се основава обвинението и които очертават
престъпното деяние на подсъдимата.
4
Въззивният съд няма основание да пренебрегне оценката на
първостепенния досежно валидността, последователността, логичността на
гласните доказателствени средства, доколкото показанията на тези свидетели
не стоят в противоречие с останалите доказателства по делото и същите
допринасят за пълното изясняване на обстановката по делото.
При преценка на обясненията на подсъдимата въззивният съд
констатира, че в една част те действително съответстват на установеното с
други доказателствени средства – управлението на МПС, извършването на
полицейска проверка, тестването за наличие на алкохол и за наркотични
вещества, съставянето на АУАН и на талон за изпращане за медицинско
изследване, както и доброволният й отказ да даде кръвна проба. Обясненията
на подсъдимата в тази част кореспондират със заявеното от полицейските
служители и с писмените доказателства по делото. В останалата им част
съдът не кредитира същите, тъй като прие, че те обслужват защитната й теза и
се явяват проявление на гарантираното й от закона право на защита.
Разпитана на досъдебното производство и пред първоинстанционния съд,
подс. Ж. отрича да е употребявала наркотични вещества. Правилен е и
изводът на БРС, че тя е имала възможност да опровергае показанията на
техническото средство в самия ден на проверката, като даде кръв и урина за
химичен анализ в медицинското заведение, до което е била придружена от
полицейските органи, но не го е направила. Подсъдимата е била запозната с
възможността да предостави кръв и урина за изследване, но сама е отказала да
направи това и е приела показанията на техническото средство.
Проверката на подсъдимата Ж. за употреба на наркотични вещества
е била извършена с Drager DrugТest 5000 с фабричен № № ARKH 0031, който,
видно от протокол № ********* – 10000 за извършена на 09.05.2019 г.
сервизна проверка е бил годен за използване от органите за контрол (л. 26 от
ДП). Тестът на подсъдимата е бил направен в срока на валидност на
сервизната проверка. Техническото средство отчело наличие на
метамфетамин в слюнката на подсъдимата (спр. разпечатка от техническо
средство Drager DrugТest 5000 с фабричен № № ARKH 0031, проба № № 71 -
л. 21 от ДП и приложената като веществено доказателство касета). Преди
започване на самия тест, на подсъдимата е била обяснена процедурата, което
се установява от свидетелските показания. Според настоящия въззивен
състав, тестовата касета е индивидуализирана в достатъчна степен, за да може
да бъде ясно кога и на кого е направена проверката посредством нея, тъй като
опаковката, в която се намира, съдържа индивидуализиращите белези на
проверяваното лице. Установи се по делото, че след като бил направен тестът
на подсъдимата, св. В. Х. запечатала с телбод сивия плик, както и че надписът
на опаковката от фолио „А. В. Ж. **********, 22.11.19 № 71 метамфетамин“,
е изписан от нея. Вярно е, че по делото липсва документ, с който се
предоставя на органите на ДП, но в разпита си пред първоинстанционния съд
св. Ст. твърди, че е предал касетата с разписка на разследващия полицай.
Потвърждава също, че св. Х. е надписала фолиото. И двамата свидетели са
категорични, че преди да пристъпят към тестване, подсъдимата не е поставяла
нищо в устата си – нито храна, нито течности, дъвка или тютюневи изделия.
5
Никой от разпитаните по делото свидетели не е забелязал подсъдимата да
пуши пред управлението. Дори и да се приеме нейното твърдение, то това е
било в един по-ранен момент, тъй като според св. Х., 10 минути преди
началото на пробата, тя е била с подсъдимата във фоайето на районното
управление. Заявеното от двамата свидетели кореспондира и с отразеното в
Методическите указания, както и с инструкцията за употреба и
допълнителните указания за пробовземане и провеждане на анализ с апарат
Drager DrugТest 5000, съгласно които преди започване на пробовземането, 10
минути тестваното лице не трябва да приема никакви течности, храни и да не
пуши. В този смисъл, правилно и в изискване на горепосочените разпоредби,
двамата свидетели не са предложили вода на подсъдимата 10 минути преди
извършване на теста. Освен това, вземането на проба може да се прекрати при
оцветяване в синьо на индикатора, но най-късно след 4 минути. След това
тест касетата се поставя в анализатора – това е и началото на проверката, а
нейният край е когато приключи измерването.
Резултатите от теста били отразени в протокол за извършване на
проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества (л. 17 от ДП) и в
съставения АУАН серия АА, № 143953 от 22.11.2019 г. (л. 16 от ДП), който
подсъдимата подписала без възражения. Ж. отбелязала в талона за
медицинско изследване, че приема показанията на теста (л. 18 от ДП ), а след
това саморъчно отразила в протокола за медицинско изследване, че отказва
да даде кръв и урина за химичен анализ (л. 19-20 от ДП).
Съгласно І.2.6. от Методическите указания, проверката с
еднократните тестове Drager Drug Check или Drager Drug Test 5000 следва да
се извършва, като стриктно се спазват дадените от производителя
инструкции. От показанията на св. Ст., който лично е провел теста за
наркотични вещества на подсъдимата, се установява, че същият е бил
запознат както с Методическите указания, изготвени от Главния секретар на
МВР, касаещи процедурата за тестване с Drager Drug Test 5000, така и с
инструкциите от производителя на техническото средство. Това се
потвърждава и от приложения по делото протокол от 22.06.2018 г. за
запознаване на служителите на РУ – Созопол с Методическите указания № Iз-
1583/20.07.2010 г. (л. 25 от ДП). Нещо повече, в своите показания пред съда
св. Ст. дава подробни сведения за процедурата по провеждане на тестването,
която при съпоставка с указаната такава в Методическите указания, ясно
свидетелства за стриктното й спазване. В подкрепа на фактите, изложени от
св. Ст., са и показанията на св. Венцислава Христова, присъствала на
тестването на подсъдимата за наркотични и упойващи вещества и запечатала
тест касетата. Анализът на посочените доказателствени източници не дава
повод за съмнение относно наличието на съответна компетентност у св. Ст. да
борави с уреда /тестова касета/ при извършване на изследването – вземане на
проба и нейното отчитане.
Изложените съображения обуславят извод за неоснователност на
въведените от адв. В. доводи за наличието на нарушения, които да
компрометират извършената процедура.
Редът за установяване на употребата на наркотични вещества или
6
техни аналози от водачите на моторни превозни средства е определен с
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. на министъра на здравеопазването, министъра
на вътрешните работи и министъра на правосъдието. Съгласно чл. 1, ал. 3 от
Наредбата концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози се установява чрез използване
съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или
химико-токсикологични изследвания. Медицинското и
химикотоксикологичното лабораторно изследване не е задължително, като в
подкрепа на този извод е разпоредбата на чл. 3а от Наредбата, според която
този способ се използва, когато: лицето откаже извършване на проверка с
техническо средство или тест; лицето не приема показанията на техническото
средство или теста; физическото състояние на лицето не позволява
извършване на проверка с техническо средство или тест. При отказ за даване
на проби за изследване е приложима разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от
Наредбата, според която употребата на наркотични вещества или техни
аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство,
т.е. като достоверен се взема резултатът, посочен от техническия уред. В
конкретния случай е налице именно тази хипотеза и след като техническото
средство е било изправно и показанията не са били оспорени от подсъдимата,
то следва да се приеме за доказано по безспорен начин, че подс. Ж. е
управлявала автомобила след употреба на наркотично вещество –
метамфетамин. Затова въззивният съд намира, че районният съд правилно е
приложил материалния закон, приемайки, че деянието на подсъдимата е
съставомерно по чл. 343б, ал. 3 НК.
Безспорно е установено, че на 22.11.2019 г., в град Созопол, област
Бургас на ул. „Одеса“, подс. Ж. е управлявала моторно превозно средство -
лек автомобил, марка „Ситроен“, модел „С 3“, с рег. № ***, след употреба на
наркотични вещества - метамфетамин, установено с техническо средство -
„Drager Drug Test 5000“ с фабричен № ARKH – 0031, проба № 71, съгласно
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози. Употребата на наркотични
вещества е установена с годно техническо средство и при спазване на
нормативния ред. Установеното вещество – метамфетамин, представлява
високорисково наркотично вещество по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), връзка
Приложение № 1 - Списък I – „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени
за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ към чл. 3, т. 1 от
Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични.
От субективна страна подс. Ж. е извършила деянието виновно, при
форма на вината пряк умисъл, обективиран в действията й. Същата е
съзнавала, че управлява пътно превозно средство след употреба на
наркотични вещества, при наличието на изрична забрана за такова поведение,
но въпреки това е предприела действия по управление на МПС. По този
начин, съзнавайки общественоопасния характер на деянието си, тя е
7
предвиждала и настъпването на общественоопасните последици и е искала
настъпването им.
С оглед на изложените съображения, въззивният съд намира, че
обвинението срещу подсъдимата А. Ж. е доказано по несъмнен и категоричен
начин, поради което правилно БРС я е признал за виновна.
Възприетите от първоинстанционния съд фактически и правни
изводи настоящата инстанция намира за правилни.
При определяне вида и размера на наказанието лишаване от свобода
на подсъдимата за извършеното от нея престъпление, първостепенният съд е
съобразил всички обстоятелства, влияещи върху размера на отговорността и
изискванията, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК относно постигане
целите на наказанието.
За престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК се предвижда наказание
лишаване от свобода от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и
петстотин лева, както и лишаване от право да се управлява МПС.
Анализирайки обстоятелствата по делото, имащи значение за
индивидуализацията на наказанието, което подс. Ж. следва да изтърпи,
правилно е отчетена обществената опасност на този вид престъпления, която
се обуславя от непосредствения обект на засягане. Вярно е, че
престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7
НК. От друга страна обаче, сигурността на движението налага спазването на
строго установените правила за движение. Не може да не се отчете
обстоятелството, че подс. Ж. съзнателно е управлявала МПС след употреба на
наркотични вещества, пренебрегвайки неблагоприятните последици от
тяхното въздействие, като с деянието си е застрашила безопасността и
сигурността на останалите участници в движението.
На следващо място, видно от приложената по делото справка за
нарушител/водач (л. 15 от ДП), подсъдимата е дисциплиниран водач на МПС.
От 2017 г. до датата на инкриминираното деяние – 22.11.2019 г., спрямо нея
има издаден един брой фиш за нарушение на правилата за движение по
пътищата – за непроведен в определения срок технически преглед на ППС,
като санкцията е платена.
Правилна е преценката на районния, че наказанието на подс. Ж.
следва да бъде определено при условията на чл. 55 НК. Съобразените от съда
смекчаващи обстоятелства (млада възраст, необременено съдебно минало,
липса на данни за други противообществени прояви, оказано пълно
съдействие на полицейските органи, добросъвестно процесуално поведение,
инцидентен характер на извършеното) действително са многобройни, а
предвиденото в закона най-леко наказание в случая се явява несъразмерно
тежко. Определеното наказание лишаване от свобода за срок от три месеца е
значително по-ниско от предвидения за престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК
специален минимум и е минималният възможен размер, съгласно чл. 39, ал. 1
от НК. Въззивната инстанция намира, че същото е справедливо и адекватно
на извършеното престъпление и личността на подсъдимата.
Правилно районният съд е наложил и кумулативно предвиденото в
8
закона наказание глоба за извършеното престъпление, като въззивният съд
споделя изцяло отмерения размер от 250 лева, който е определен в
съответствие с чл. 55, ал. 2 НК.
Въззивният съд споделя съображенията на първата инстанция, на
основата на които последната е възприела, че за постигане целите на
превенцията и преди всичко за поправяне на подсъдимата, не е наложително
същата да изтърпи ефективно наложеното наказание лишаване от свобода.
Налице са всички законови изисквания за приложението на чл. 66 от НК.
Съвкупната оценка на обстоятелствата относно личността на
подсъдимата, ниската й степен на обществена опасност и възможностите за
нейното поправяне, и не на последно място конкретните характеристики на
проявената престъпна проява, налага извод, че за поправянето и
превъзпитанието на последната не е необходима принудителна изолация в
местата за лишаване от свобода. Постижима с приложението на чл. 66 от НК
в случая се явява и преследваната от закона генерала превенция, предвид
съществуващата в закона възможност за привеждане в изпълнение на
отложеното наказание при извършване на ново престъпление. Този ефект се
постига и чрез размера на определения от съда изпитателен срок в размер на
три години.
В съответствие с императивната разпоредба на чл. 343г, вр. чл. 37, т.
7 от НК, съдът е наложил на подсъдимата Ж. наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от осем месеца. Размерът и на това наказание е
съобразен с тежестта на деянието и с обществената опасност на личността на
подсъдимата. Според въззивния съд, в отмерения срок наказанието в
достатъчна степен ще въздейства осъзнаващо и предупредително върху
подсъдимата и ще възпре последната от следващи, водещи до
неблагоприятни последици действия в практиката й като водач на МПС.
Съдът счита, че така определените от първостепенния съд наказания
са справедливи, съответстват на обществената опасност на деянието и на
дееца, достатъчни са за оказване на предупредително, превъзпитателно и
възпиращо въздействие както върху подс. Ж., така и върху останалите
членове на обществото.
Липсват основания за изменение на съдебния акт в частта, касаеща
разпореждането с веществените доказателство по делото.
При извършената цялостна служебна проверка на обжалваната
присъда, въззивната инстанция не констатира допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закон, които да налагат изменение на присъдата
или нейната отмяна.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 338, във вр. чл.
334, т. 6 от НПК, Окръжен съд - Бургас
РЕШИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260128/15.11.2021 г., постановена по
НОХД № 4931/2020 г. по описа на Районен съд - Бургас.
Решението е окончателно.
На основание чл. 340, ал. 2 НПК да се изпрати писмено съобщение
на страните за изготвяне на въззивното решение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10