№ 18627
гр. София, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20221110133503 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
16.10.2023 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
двадесет и шести септември две хиляди двадесет и четвърта година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №33503 по описа за 2022г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.26, ал.1, пр.II и III oт ЗЗД, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК и
чл.143, ал.1 от ЗЗПотр.
1
Образувано е във връзка с постъпила искова молба от Б. И. Т., чрез адв.М. М. от АК-
гр....., срещу ...., ЕИК:...., със седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от .....-
управител, с която се моли от съда да бъде установена със силата на пресъдено нещо между
страните нищожността на Договор за предоставяне на гаранция №......г., сключен между
страните от разстояние по реда на ЗПФУР, на основание чл.26, ал.1, пр.II oт ЗЗД, вр. чл.19,
ал.4 от ЗПК и чл.143, ал.1 ЗЗПотр. Ищецът твърди, че на 18.03.2022г. е сключил Договор за
потребителски кредит №....г. от разстояние с ......, по силата на който последният, в
качеството си на кредитодател, е отпуснал сумата от 1 500 лв., в полза на ищеца и
кредитополучател по кредита при ГПР в размер на 48,77 % и фиксиран годишен лихвен
процент в размер на 40,39 %, като ищецът следвало да върне сумата от 1 848 лв. Сочи се, че
бил сключен Договор за предоставяне на гаранция №......г., сключен между ищеца и
ответника по делото- ...., при уговорено възнаграждение в размер на 1 140 лв. Поддържа, че
договорът за предоставяне на поръчителство с нищожен поради накърняване на добрите
нрави и поради заобикаляне на закона. Посочва, че налице имало нарушаване на принципа
за еквивалентност на престациите, както и неравновесие в правата на страните по оспорения
договор. Бил нарушен принципът на добросъвестност и справедливост, доколкото с
договора за предоставяне на гаранция бил натоварен потребителят със задължението за
насрещна престация за парична сума, чийто размер се доближавала до тази на стойността по
кредита. По този начин договорното отношение за кредит се стигало до увеличаване на
общо дължимата сума с над 90 %. С уговорката за заплащане на допълнителна сума
договора за паричен заем се заобикаляла забраната на чл.19, ал.4 ЗПК, поради факта, че се
касаело за разход по договора за кредит и същият следвало да се счита включен към ГПР.
Посочва, че невключването на възнаграждението в ГПР на кредита е в нарушение с добрите
нрави и влече недействителност на целия договор за кредит. Твърди се, че договорът за
поръчителство е недействителен, тъй като не се предоставяла реална услуга. Освен това се
твърди, че задължението за сключване на договор за предоставяне на гаранция с
предварително избрано от кредитодателя дружество представлявало условие за подписване
на договора за кредит. Твърди, че с възнаграждението по договора за поръчителство се
целяло едно допълнително оскъпяване по кредита. Претендира присъждане на разноски.
В законен срок по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответното
дружество, чрез юрк. П. ...., с който оспорва иска като неоснователен. Поддържа, че при
сключване на договора за кредит ищецът е имал право на избор какво обезпечение да
предостави на кредитодателя измежду посочените в договора варианти. Сочи се, че ищецът
е упражнил този избор, като е сключил процесния договор с ответника. Поддържа се, че
дружеството ответникът е изпълнило задължението си по оспорения договор, като е издало
гаранция за плащане № ..b9......... Твърди, че по отношение на процесния договор за гаранция
не намират приложение нормите на ЗПК. Заявява, че ищецът е взел информирано решение
за сключване на оспорения договор. Моли за отхвърляне на предявения иск.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът предявява насрещен осъдителен иск за сумата от
1 694 лв., представляваща дължима сума на основание чл.13 от Договор за предоставяне на
гаранция №......г., като в условията на евентуалност- предявява насрещен осъдителен иск за
сумата от 1 694 лв. като платена при начална липса на основание по недействителен Договор
за предоставяне на гаранция №......г. С определение от 11.07.2024г., влязло в законна сила на
25.07.2024г., е върната насрещната искова молба на отв. ...., на осн. чл.129, ал.3 от ГПК, като
проц. нередовна, поради неизпълнение на дадени съд. указания.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявения иск за
основателен. Съображенията за това са следните:
Приложени към ИМ са преписи на неподписани от страните Договор за потребителски
кредит №.....г., сключен между кредитодателя .... и ищеца за сумата от 1 500 лв., платима на
2
12 погасителни вноски, с краен срок за изпълнение: 19.03.2023г. и Договор за предоставяне
на гаранция №......г., сключен между страните по делото, с предмет: издаване на гаранция от
отв. гарант в полза на кредитодателя .... по горния договор за кредит, срещу възнаграждение
от 95 лв. на месец, платимо от кредитополучателя, заедно с погасителната вноска.
Приложен към ОИМ е препис на неподписана гаранция за плащане ........., издадена в
полза на бенефициера .... за сума от 1 848 лв., валидна до 20.03.2023г. и доказателство за
заплащане по банков път на 18.04.2023г. в полза на кредитодателя на гарантираната сума.
Правните изводи на съда са следните:
Легалната дефиниция на параграф 13, т.1 от ДР на ЗЗПотр., приема за „потребител“
всяко ФЛ, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, или което като страна по договор по
този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.
Поръчителството представлява договор, с който поръчителят се задължава спрямо
кредитора на трето лице да отговаря за изпълнение на задълженията му. Поръчителят е
самостоятелен длъжник на кредитора и при плащане на дълга изпълнява свое собствено
задължение в качеството си на солидарен длъжник, срещу което получава регресно право да
иска платеното от длъжника. Договорът за поръчителство е каузален, като намерението е да
се обезпечи едно чуждо задължение. Поръчителството от ЮЛ срещу възнаграждение за
неопределен брой задължения разкрива белези сходни със застрахователния договор с
покрит застрахователен риск от неизпълнение на договорно задължение, който се сключва
единствено с лицензирани застрахователни дружества. Настоящият съдебен състав приема
на осн. чл.143 и чл.146, ал.1 от ЗЗПотр. за нищожна като неравноправна подобна клауза в
договор, сключен с потребител, която води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя, освен при индивидуално уговаряне на договорни
клаузи. Неравноправност е налице при неиндивидуално уговорена договорна клауза,
сключена в нарушение на принципа на добросъвестността, създаваща значителна
неравноправност, водеща до необосновано несъответствие между страните относно правата
и задълженията и сключване на уговорка във вреда на потребителя. Следва да се посочи, че
с начисляването на възнаграждението на гаранта към погасителните вноски може да се
постигне до прикрито увеличение на размера на ГПР, в противоречие с чл.19, ал.4 от ЗПК.
Свободата в гражданските правоотношения е ограничена от повелителните правила на
закона, като поръчителстване срещу възнаграждение от ЮЛ представлява изначално
нищожно правоотношение на основание горните разпоредби от ЗЗпотр. и заобикалящо
правилата относно сключване на сделки с предмет застр. покритие от неизпълнение на дог.
задължения, като с разрешени средства се постига правен ефект, забранен от закона, поради
което исковата претенция е основателна.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страната, в чиято полза е решено
делото, да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. Ищецът иска заплащане на държ. такса от 50 лв.
Претендира се адв. възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Искането на ищцовата страна за
определяне на адв. възнаграждение от 500 лв., с ДДС, по реда на чл.38 от ЗА съдът намира
за неоснователно, като настоящият съдебен състав намира, че ответникът не е дал повод за
завеждане на делото по смисъла на чл.78, ал.2 от ГПК, като не са налице представени
доказателства за отправено извънсъдебно изявление на ответника до ищеца във връзка с
проц. договор за гаранция, по което да е налице пр. спор. Видно и от служебна справка в
СРС са образувани 12 сходни по предмет дела от ищеца, чрез адв.М. М. от АК- гр..... срещу
различни кредитодатели. В случая се излиза извън целта, за която е предвидена от
законодателя разпоредбата на чл.38 от ЗА.
Така мотивиран, съдът
3
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на ...., ЕИК:...., със седалище и
адрес на управление: гр......., представлявано от .....- управител, по иск на Б. И. Т., ЕГН:
**********, Договор за предоставяне на гаранция №......г., сключен между страните от
разстояние по реда на ЗПФУР, на основание чл.26, ал.1, пр.II oт ЗЗД.
ОСЪЖДА ...., ЕИК:...., със седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от
.....- управител, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на Б. И. Т., ЕГН: **********,
сума в размер на 50 /петдесет/ лв., представляваща сторени деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4